Решение № 793 от 28.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 793 гр. София, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110202551 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

С Наказателно постановление (НП) № НП-90 от 07.12.2023г., издадено от Изп.

Директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор”, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.117 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и чл.115, ал.3 от ЗЛЗ, за нарушение на чл.6, ал.1, изр.1 от ЗЛЗ е наложена на Медико-дентален център „****“ ООД „имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева.

Недоволно от Наказателното постановление е останало наказаното лице - Медикодентален център „****“ ООД, което в жалба /подадена чрез адв. Д./ заявява, че Наказателното постановление е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че в Акта не било посочено правното основание /Заповед, друг документ, нормативен текст и др./, по силата на който длъжностното лице, констатирало нарушението, да е надлежно овластено да издава този вид акт. Поради това не било налице овластяване. В жалбата се твърди, че Заповед № РД-13-777 от 24.08.2023г. на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” (ИАМН) не била надлежно връчена на доц. д-р П.И. в качеството му на управител на Медико-дентален център „****“ ООД. Претендира се и за нарушение на чл.52, ал.1 от ЗАНН, тъй като наказващият орган не се бил произнесъл в месечен срок от получаване на преписката. Освен това в издаденото Наказателно постановление изобщо не било направено изследване на обстоятелствата около съставянето на Акта. Наказващият орган не бил аргументирал защо кредитира констатациите на д-р С. Й-К Не били обсъдени възраженията срещу Акта и били отхвърлени без ясни аргументи. Според жалбоподателя НП не отговаря на чл.57, ал.1, т.1, т.5 и т.6 от 1

ЗАНН. Не било посочено бащиното име на лицето, издало НП. Претендира се и за нарушение чл.42, т.5 от ЗАНН. Според жалбоподателя полагането на подпис на д-р П.И. в качеството му на управител на Медико-дентален център „****“ ООД при получаване на Протокол за установени фактически обстоятелства от 22.08.2023г. било направено единствено с цел да се потвърди получаването на документа, без да изразява съгласие или потвърждение на констатациите, посочени в него. Определят се като „несъстоятелни“ твърденията за липса на легла за наблюдение и лечение до 48 часа. Още от откриването на лечебното заведение през 2016г. в кабинета по фетална медицина, акушерство и гинекология имало разкрито легло, което ежедневно се използвало при извършването на ултразвукови прегледи на бременни жени, като при необходимост същото можело да се ползва за наблюдение и лечение на пациенти за срок до 48 часа или повече. Изтъква се и това, че Дружеството – жалбоподател е страна по договори с други лечебни заведения, по силата на които в случай на нужда от осигуряване на повече легла за наблюдение и лечение до 48 часа да се ползват за нуждите на пациентите. По отношение на издаденото Удостоверение за регистрация на лечебно заведение се казва в жалбата, че издаващият орган не определя какъв е класът на лечебното заведение. Оспорва се твърдението от НП, че провереното лечебно заведение е клас А поради липса на леглова база и се твърди, че Констативен протокол № 489/16.09.2021г. не е връчван на Медико-дентален център „****“ ООД. В жалбата се посочва, че от Удостоверение за регистрация на лечебно заведение за извънболнична помощ № 8474 от 02.02.2022г. на Изп. Директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” е видно, че то е издадено на Медико-дентален център „****“ ООД като лечебно заведение „медико-дентален център“, регистрирано на 02.02.2022г.

Протоколът, за който се твърди в НП, че определя класа на лечебното заведение, предхождал регистрацията с 4 месеца, тъй като бил съставен на 16.09.2021г. Определя се за недопустимо диренето на административно-наказателна отговорност чрез използване на бланкетни състави на ЗЛЗ и действащият стандарт по „Акушерство и гинекология“, без да се издирят и да се позоват на конкретни правила и норми, регламентиращи дължимото поведение от страна на субекта – обект на проверката. Не било ясно и въз основа на какви критерии длъжностните лица от ИАМН определят леглата за наблюдение и лечение до 48 часа като подходящи за осъществяваната от лечебното заведение дейност и съответстващи на потребностите на пациентите съобразно здравословното им състояние. В действащия стандарт по „Акушерство и гинекология“ не били описани конкретни изисквания относно легла за наблюдение до 48 часа, дали може да бъде обикновено легло – тип „кушетка“ или трябва да бъде болнично/реанимационно легло с определени минимално допустими изисквания за дължина, ширина, височина; дали трябва да разполага с вградени възможности за автоматична промяна в позицията на отделни негови части; дали трябва да има специално покритие (за лесно почистване и дезинфекция) или да е снабдено с антидекубитален матрак; дали трябва да е разположено в отделно помещение с отделен санитарен възел или не. Поради това, като се позовава на общи норми, които не регламентират правила, а съдържат само общи принципи и без съставомерни признаци на специални норми, наказващият орган бил нарушил правото на защита на жалбоподателя.

2

Оспорват се изцяло твърдението на наказващия орган касателно нарушените икономически права на пациентката, още повече, че в случая е била извършена интервенцията, за която тя е платила, като тя самата е решила да се възползва от предлаганата й интервенция с посочена цена. За да е налице коректно, ясно и точно описание на нарушението, следвало в Акта и в НП да е посочено кои точно медицински стандарти или добри практики е следвало да бъдат приложени. Относно доказателствата, изброени в НП, се оспорва връчването на Дружеството – жалбоподател на Удостоверение № У-282/23.09.2023г., издадено от СРЗИ. В края на жалбата се иска да се приложи чл.28 от ЗАНН. С тези аргументи адв. Д. моли /от името на Дружеството – жалбоподател/ да се отмени Наказателното постановление или алтернативно да се изключи административно-наказателната отговорност на Медикодентален център „****“ ООД и да се освободи Дружеството от отговорност поради маловажност на случая. Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение.

Пред СРС, НО, 10 състав Медико-дентален център „****“ ООД се представлява от адвокат М. Д.. В съдебно заседание на 07.05.2024г. тя заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 17.09.2024г. адв. Д. пледира за уважаване на жалбата. По отношение на твърденията, възраженията и доказателства, представини от въззиваемата страна, се казва, че се оспорват и че били неправилни, недоказани и необосновани. Според адв. Д. административното производство било протекло при непълнота на доказателствата. Претендира се и за съществено нарушение на процесуалните правила. Наказващият орган бил длъжен да събере всички доказателства, необходими за постановяването на правилен и законосъобразен акт. Според защитата това в случая не било сторено. Заплатената от пациентката сума в размер на 300 лева била платена от нея в резултат на взето решение да й се направи манипулация в медико-дентален център «****», като тя е била запозната с ценоразписа и платената от нея сума не надвишава посочената цена в ценоразписа на медико-дентален център «****». Въпросният разход е бил предварително очакван за пациента, тъй като св. С. е била наясно с ценоразписа на лечебното заведение. Иска се СРС да отмени Наказателното постановление изцяло.

Претендират се и разноски, за които се представя списък, договор и фактура – с препис за другата страна. Пред съда адв. Д. казва, че ще развие доводите си в писмена защита, която допълнително ще представи.

Въззиваемата страна Изп. Директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор”, чрез процесуалния си представител Ю., в съдебно заседание на 07.05.2024г. оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС, НО, 10 състав на 17.09.2024г. Ю. заявява, че Наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради което се иска съдът да го потвърди. Процесуалният представител на въззиваемата страна прави възражение за прекомерност, като същевременно иска /в случай на потвърждаване на НП/ да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на Изпълнителна агенция „Медицински надзор”.

На свой ред Ю. също заявява, че иска срок за депозиране на писмени бележки.

По делото са постъпили писмени бележки от Медико-дентален център „****“ ООД 3 чрез адв. Д. с вх. № 296354/20.09.2024г. В тях се посочва, че се поддържат аргументите от жалбата и съдебните прения. Изтъква се, че твърдението на св. Й-Котносно лицата, които са подписали Протокола за установени фактически обстоятелства от 22.08.2023г., се опровергава от думите на св. Н. за това, че негов подпис липсва в документа. Твърди се, че има противоречие в показанията на св. Й-К тъй като тя един път твърдяла, че не е установено наличие на легла, а след това била казала, освен акушеро-гинекологичната кушетка в кабинета. В писмените бележки са цитирани думите на св. А., че доц. И. показал помещение, в което имало канапе, където пациентите се настаняват за изчакване след преглед и манипулации. Същият свидетел бил заявил, че от лечебното заведение му представили договори с други лечебни заведения. Този факт, обаче, не бил отчетен от наказващия орган. По-нататък се коментират думите на св. Н. за това, че бил видял повече от едно легло по акушерство и гинекология и че кабинетът бил просторен и добре оборудван. Според защитата никой от свидетелите не можел да обоснове от къде се черпи информация, че медико-дентален център „****“ е лечебно заведение от клас А1 след като в Удостоверението за регистрация на лечебното заведение не е посочена такава информация.

Адвокатът иска съдът да не кредитира показанията на свидетелите Й-К Н. и А., тъй като били в противоречие с писмените доказателства, представени от жалбоподателя. Платената от пациента Л. С. сума от 300 лева била заплатена в резултат на взето решение да й бъде проведена манипулация в медико-дентален център „****“, като е била предварително запозната с ценоразписа на лечебното заведение. Заплатената от пациентката сума не надвишавала цената според ценоразписа, а съответствала на нея. Поради това се прави извод, че разходът за амниоцинтеза на пациентката е бил предварително очакван от нея. С тези аргументи се иска от СРС да отмени Наказателното постановление и да присъди разноски в полза на Дружеството - жалбоподател.

По делото са депозирани писмени бележки и от Ю. с вх. № 293020/17.09.2024г. Иска се съдът да остави жалбата без уважение и да потвърди НП като правилно и законосъобразно.

Преразказва се сигналът на пациента Л. С., по повод на който била извършена извънредна проверка на Медико-дентален център „****“ ООД. В хода на проверката било установено, че на 13.06.2023г. на Л. С. е извършена амниоцинтеза от доц. д-р И.. От публичния регистър на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите било установено, че проверяваното лечебно заведение осъществява дейността си въз основа на Удостоверение № 8474/02.02.2022г., издадено от Изп. Директор на ИАМН на основание чл.40, ал.1 и ал.13, вр. чл.43 и чл.41 от ЗЛЗ. Предметът на дейност на медико-денталния център била : осъществяване на специализирана извънболнична медицинска и дентална помощ по специалности съгласно Приложение № 1, а именно акушерство и гинекология, ортодонтия, протетична дентална медицина и обща дентална медицина. Цитира се чл.8, ал.2 от ЗЛЗ и се допълва, че в заявлението за регистрация на Медико-дентален център „****“ ООД не били заявени легла за наблюдение и лечение до 48 часа и такива не били включени и в Удостоверение № 8474/02.02.2022г. Прави се извод, че медико-дентален център „****“ не разполага с такива легла. Въз основа на Констативен протокол № 489/16.09.2021г. от Столична регионална здравна инспекция (СРЗИ) се приема, че лечебното заведение е от 4 клас А1 поради липсата на леглова база. Цитира се т.1.4. от глава I от Медицински стандарт „Акушерство и гинекология“. Освен това се коментира чл.10 от Правилника за дейността и вътрешния ред на медико-дентален център „****“, както и разпитаните по делото свидетели, според които на територията на медико-денталния център не е имало налични легла за наблюдение и лечение до 48 часа. По отношение на извършената на 13.06.2023г. амниоцинтеза се казва, че е от диагностично-лечебна дейност група Б, която може да се извършва в лечебни заведения от клас А2 (лечебни заведения за специализирана извънболнична помощ с разкрити легла за наблюдение и лечение до 48 часа) или лечебни заведения от клас Б (лечебни заведения за болнична помощ). Изтъква се и това, че в т.1.4.1.3. от Наредба № 9/27.04.2021г. било посочено „легла“ (в множествено число), което означавало повече от едно легло да наблюдение и лечение до 48 часа. Според Ю. леглото (кушетка) в помещението, където е извършена интервенцията, не представлява „легло за наблюдение и лечение до 48 ч.“. Поради това се приема, че медико-дентален център „****“ не разполага с легла за наблюдение и лечение до 48 часа и не отговаря на изискванията на цитираната по-горе Наредба, а формираният ценоразпис за извършване на амниоцинтеза бил без валидно правно основание. В този смисъл изискването на сумата от 300 лева се определя като „неправомерно“ и в нарушение на чл.86, ал.1, т.1 от Закона за здравето. Понататък Ю. прави извод, че като е изискало и получило без правно основание сумата от 300 лв. от пациентката Л. С. в нарушение на Наредба № 9/27.04.2021г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, лечебното заведение не било осигурило защита на икономическите права на пациента, с което е нарушило чл.6, ал.1, изр.1 от ЗЛЗ.