Решение № 8 от 22.11.2024, Районен съд - Ардино

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Ардино, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян М. Цонев при участието на секретаря Катя Т. Хаджиева като разгледа докладваното от Боян М. Цонев Административно наказателно дело № 20245110200031 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на П. Р. К., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 24-0238-000237/26.07.2024 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР – Кърджали, РУ – Ардино, с което на основание чл.

174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, оспорва се и фактическта обстановка по делото.

В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. И. Ш., моли се атакуваното наказателно постановление да бъде отменено. Поддържа се, че в хода на административнонаказателното производство при издаване на АУАН и НП от административнонаказващия орган са допуснати многобройни съществени нарушения на процесуалните правила, които нарушения са рефлектирали и върху законосъобразността на процесното НП, като същите не могат да бъдат санирани в съдебна фаза и всяка едно от тях само по себе си е абсолютна предпоставка за отмяна на обжалваното НП.

В съдебното заседание въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Процесуалният й представител юрк. Стоян Чолаков с представено по делото становище оспорва жалбата, излага съображения за законосъобразност на атакуваното НП и моли същото да бъде потвърдено.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

1

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 28.06.2024 г. в хода на специализирана полицейска операция по линия на наркотици и други забранени вещества, била получена оперативна информация, че е възможно жалбоподателят да е употребил наркотици или да държи в себе си такива. Полицейски служители свидетелите мл. автоконтрольор Е. М. К., М. В. С. и Т. Р. Узузнов, се позиционирали на път III – 865, км. 35+600 метра на разклон за ТК Бели брези, общ. Ардино в посока на движение от гр. Кърджали към гр. Ардино, с цел извършване проверка на жалбоподателя. След като установили управлявания от жалбоподателя лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ Ц 270 ЦДИ“, с рег. № К 8689 ВВ, го спрели за проверка около 21:15 ч.. След спирането на жалбоподателя полицейските служители се легитимирали, като извършили личен обиск на П.

К. и обиск на вещи в автомобила, не били открити забранени наркотични вещества. Установило се, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил няма преминат технически преглед, за което нарушение бил съставен фиш.

Жалбоподателят бил тестван с техническо средство за наличието за употреба на алкохол, като бил отчетен нулев резултат. Свидетелят Е. К. поканил жалбоподателя да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство, но последният отказал теста.

Поради направения отказ на П. К. бил издаден талон за медицинско изследване № 0180084 с отбелязване, че следва да се яви във ФСМП – Ардино за медицинско и химическо изследване в срок до 23:10 ч., като талонът му бил връчен в 21:30 ч..

За констатациите от извършената проверка свидетелят Е. К. съставил против водача на лекия автомобил П. К. АУАН, в който квалифицирал установеното нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят отказал да подпише акта, като не му бил връчен и препис от същия.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление № 24-0238-000237/26.07.2024 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР – Кърджали, РУ – Ардино, с което жалбоподателят бил санкциониран на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП с наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен 2 интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

По същество на спора: Настоящото производство е от административнонаказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно наказващия орган, тъй като именно той е субектът на административнонаказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административнонаказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административнонаказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административнонаказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (тоест има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административнонаказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 от ЗАНН).

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав установи следното:

При така изяснената фактическа обстановка, според съда в хода на производството административнонаказващият орган /АНО/ е допуснал процесуални нарушения при установяване на административното нарушение и по-конкретно при предявяване и връчване на препис от акта за нарушение, които опорочават издаденото, въз основа на този акт, наказателно 3 постановление. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила – чл. 43, ал.1 и ал. 5 от ЗАНН. Според посочените разпоредби актът се предявява на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си, както и при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване.

Целта на връчването на препис от акта е да запознае лицето с образуваното спрямо него административнонаказателно производство, с нарушението, в чието извършване е обвинено и да му даде възможност да изложи своите писмени и гласни възражения и доказателства. Установяването на тези обстоятелства, както и че актът е бил предявен на нарушителя и му е дадена възможност да се запознае със съдържанието му, подлежи на доказване с всички доказателствени средства. В конкретният случай свидетелите Е. К. и М. С. разпитани в хода на съдебното следствие заявяват, че нарушителят отказал да подпише акта и да получи екземпляр от същия. От приобщения по делото АУАН (приложен с преписката от АНО по реда на чл. 60 от ЗАНН) - /л.

7 по делото/ и копие на АУАН / л. 62 по делото/, както и в преписа от АУАН (връчен на П. К. след изрична молба до Началника на РУ – Ардино) - /л. 72 и л. 73 по делото/ е видно, че в графа нарушител е отбелязано „отказва“, а в разписката липсва подпис на жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, предвижда след подписването на акта препис да се връчи на нарушителя срещу разписка. Правото на нарушителя да не подпише акта, не влече със себе си санкция за него да не получи един екземпляр от акта, тъй като той има право да направи възражения в тридневен срок. Дори при наличие на отказ от жалбоподателя да подпише АУАН не се изключва в никакъв случай задължението за връчване на препис, тъй като това са две последователни и самостоятелни действия. След като приключи процедурата по съставяне на акта, актосъставителят следва да връчи препис на нарушителя, като ако същият откаже да го получи това следва да се отбележи в разписката. Неслучайно законодателят изисква към АУАН да е предвидена самостоятелно наличие на разписка, касаеща връчването на препис от него, която следва да се оформи независимо и без значение, дали по-горе в акта е положен подписа на нарушителя или отказът на същия е удостоверен с подпис на свидетел. Ето защо съдът приема, че съществено е опорочена процедурата по връчване на акта за установяване на административно нарушение. Отказът да се подпише акта от нарушителя не освобождава органа от задължението екземпляр от акта да му бъде връчен. Съществено е нарушено правото на защита на жалбоподателя, който не е могъл в установения в чл. 44, ал.1 от ЗАНН, срок да се възползва от правото си да даде писмени възражения.

Нарушението на това правило е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление. В случая допуснатото нарушение е от категорията на абсолютните, водещи до незаконосъобразност на акта, които не могат да бъдат санирани и преодолени с издаването на НП по реда на чл.

53, ал.2 от ЗАНН, като АНО е следвало да констатира допуснатото процесуално нарушение и да го отстрани, като връчи АУАН на нарушителя.

Като последица от изложеното наказателното постановление, следва да бъде 4 отменено само на това основание, без да се обсъждат останалите посочени в жалбата основание за отмяна на процесното НП. Тук следва да се посочи критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила. Нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. В настоящия случай горното нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като е във връзка с правото на защита на жалбоподателя.

След като има неизпълнение на задължението на актосъставителя да предяви АУАН на нарушителя, то жалбоподателят П. К. е бил лишен от възможността на разбере за какво точно свое виновно поведение се обвинява с акта, какви нарушения се твърди, че е извършил, бил е лишен и от възможността да организира адекватно и в пълен обем защитата си, като направи необходимите за това коректни възражения, които да се вземат в предвид както от актосъставителя, така и от наказващия орган. Нещо повече нарушението по чл. 43, ал.1 и ал. 5 от ЗАНН се е отразило върху цялото производство, като се има предвид, че съгласно чл. 36, ал.1 от ЗАНН административно наказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Всички гореизброени разпоредби на ЗАНН са все процесуални гаранции за осъществяване правото на защита на наказаното лице и затова нарушаването им винаги се преценява като съществено нарушение на процесуалните правила и е основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.