Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14 от 23.01.2024, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно гражданско дело 212/2023
Вид
Решение № 14
Подписан
23.01.2024
В сила
30.04.2025
Състав
Валентина Петрова Димитрова, Светлана Кънчева Чолакова, Ирина Миткова Ганева

Цитирани разпоредби

  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.14 · Закон за местните данъци и такси
  • §100 · Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на населените места

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Разград, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно гражданско дело № 20233300500212 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 2*** ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от И. Л. Ч. чрез пълномощник адв. М. от АК - Разград против Решение № 328 от 27.05.2023 г. по гр.д № 1***7/2022 г . на РС – Разград, с което е отхвърлен предявения от него иск срещу ответниците Д. И. Ч. и Б. Л. Ч., иск за делба на ПИ №***, за който образуван УПИ *** по ЗРП на с.***, общ.Лозница, адрес на имота с.***.

Счита, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдо производствените правила и при непълнота на доказателствата. Сочи, че няма доказателства за демонстриране на намерение за своене от страна на ответника Б. Ч., както и промяна в отношенията му спрямо майка му Д. Ч. и спрямо ищеца, които са декларирали притежавана от тях идеална част от имота пред Община Лозница. Твърди, че след постановяване на решението ищецът е посетил Община Лозница и установил, че в архивите на същата се съдържат данни за процесния имот, сочещи, че за този имот има съставен акт за държавна или общинска собственост, което обстоятелство нее било известно на ищеца при завеждане на исковата молба. Нито родителите му, нито трети лица са споделили за този факт, поради което намира, че е налице хипотезата на чл.266 ал.2 ГПК. Излага подробни съображения по отношение на изложените мотиви във връзка с обсъждането на доказателствата, както и по приложението на материалния закон. Иска да бъде издадено съдебно удостоверение, за снабдяване с друго 1 такова, от което да е видно, има ли съставен акт за държавна или общинска собственост, както посочване дали има издавани разрешения за строеж в имота за периода 1977- 2023г., а в случай че има издавани такива, да бъдат издадени заверени преписи от същите.

В предоставения срок насрещната страна не депозира отговор.

В с.з. жалбоподателят чрез процесуалният си представител поддържа жалбата. Във връзка със събраните във въззивната инстанция доказателства, намира, че съсобственик е държавата по силата на Протоколно решение на изп. комитет на ОНС-Разград №23/1960г. съобразно Правилника за приложение на закона за планово изграждане на населени места §100. Поради което решението като недопустимо да бъде обезсилено, т. к. не е конституирана надлежна страна. Отделно от това поддържа всички доводи и съображения срещу неправилността на съдебния акт счита, че неправилно първостепенния съд е приел, че Б. Л. Ч. е станал индивидуален собственик на делбения имот, като го е придобил чрез непрекъснато давностно владение. Оспорили както изводите на съда за началния момент на завладяване на имота, така и твърденията на насрещната страна за осъществено явно, несмущавано и непрекъснато владени за период от 10 и повече години. Алтернативно, решението на РРС да бъде отменено, като процесния имот бъде допуснат до делба съобразно правата на всички съделители. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемите чрез процесуалния си представител считат, че не е налице друг съсобственик, т.к. според заключението на вещото лице процедура по отчуждаване на част от имот не е провеждана. Както това, че е налице съсобственост върху процесния имот поради придобиването му на първично собствено основание от страна на Б. Ч..

Наследодателят на страните приживе е изразил воля да предаде владението върху имота на своя син-втория ответник преди повече от 20 години, като само той владее и живее със семейството си в жилищната сграда, изградил в дворното място и други сгради, като твърди, че е извършвал действия на собственик на недвижимия имот, като това е ставало със съгласието на неговите родители и без тяхното противопоставяне. Изяснено е, че на всеки от двамата братя родителите са закупили по един недвижим имот, като жалбоподателят се е снабдил с констативен нотариален акт в същата процедура, в която твърдят, че са станали собственици по давност Както това, че ответникът е извършил огромна строителна дейност в имота без противопоставяне, както от неговите родители, така и от неговия брат, поради което действията му следва да се квалифицират като владелчески. Иска разноски.

Разградският окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от жалбоподателя основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, 2 когато следва да приложи императивна материално правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателните правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената защита, е валидно и допустимо.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Производството пред РС-Разград е образувано по предявен иск от И. Л. Ч. за делба на ПИ №***, за който образуван УПИ *** по ЗПР на село ***, община Лозница адрес с.*** с площ 891 кв.м. при права по 1/6 ид. част за ищеца и втория ответник и 4/6 ид.ч. за първи ответник. Твърди, че страните са наследници по закон на У.Д. Ч., починал на *** Родителите У. Ч. и Д. Ч. – изселници от Родопите, се установили през 1977г. в с.*** и закупили процесния имот с неформален договор, като и през годините не са се снабдили с документ за собственост. Владели имота явно, несмущавано и непрекъснато за периода над 40 години, поради което са го придобили по давност. През 1998г. декларирали имота в Община Лозница на името на двамата, същите били регистрирани адресно по адрес на процесиня имот, считано от 2000г. След смъртта на баща му през 2020г., имотът бил деклариран на името на наследниците на У. Ч. при претендираните от него права, за което заплащал изцяло дължимия данък.

Ответниците в отговора възразяват за това имотът да е съсобствен. Не оспорват, че същият заедно със съседния представляващ УПИ *** са закупени от родителите на ищеца и на втория ответник преди около 40 години. На новобранската вечер на ищеца преди повече от 20 години, родителите обявили публично, че дават едната къща на И., а другата на Б..

Ищецът се снабдил с констативен нотариален акт за дадения му недвижим имот –181 от 13.03.2003г., като ответникът Б. Ч. е единствен собственик на процесния недвижим имот.

Само той владее и живее със семейството си в жилищната сграда, а за родителите си пригодил преди много години пристройка, в която те живели и сега живеела майка му.

Както, че изградил в имота сгради, извършил ремонти на жилищната сграда.

От събраните доказателства се установява, че страните са наследници на У.Д. Ч., б.ж. на с.***, общ.Лозница, починал на ***, като първия ответник Д. И. Ч. е негова съпруга, а ищецът и втория ответник са негови деца. Не е спорно, че страните са изселници от Родопите, които през 1977г. се установил в с.***, общ.Лозница и са придобили от български турчин изселил се в Турция процесния имот, за което не е бил съставен документ.

Родителите живели в имота непрекъснато повече от 40 години. Имотът е с №***, за който образуван УПИ *** по ЗРП на с.***, с площ 841 кв.м. с построени в имота сгради: №1, полумасивна жилищна сграда еднофамилна 77кв.м. и № 2 паянтова, селскостопанска сграда, 25кв.м.общ.Лозница, с адрес с.***. Имотът е деклариран от У.Д. Ч. на 09.03.1998г., видно от приложената по делото Декларация по чл.14 ЗМДТ, съответно е заплащал и данъците за имота. След смъртта му на 24.06.2022г. декларация по чл.14 ЗМДТ е подадена от съпругата му Д. И. Ч.. От приложената хронология за задължения и плащания по партиди от 2010г. до 3

2022г., задължени лица към Община Лозница за имота са водени наследодателя на страните и неговата съпруга, а след смъртта на първия такива са били страните по делото. Ищецът живял със семейството в имота до 2007г., като същият през 2003г. се снабдил с констативен нотариален акт за съседния имот с №***.

Във връзка с възражението на ответника Б. Ч., че е единствен собственик в първоинстанционното прозводство са събрани гласни доказателства.

Според свидетелката Р.У., дошли в с.*** от *** през 1978г. В момента И. живеел в другата къщата, а Б. живеел с майка си, като родителите купили къщата. Около 1990г. на новобранската на И. се било събрало цялото село, дали нотариален акт за къщата, където сега живеел. За другата къща казали, че се дава на Б. майка му. Б. живеел със семейството си в къщата, майка му и баща му живеели в самостоятелна къщичка. Той правил ремонт на къщата преди около 10-*** години. И. по това време живеел в неговата къща. Баща им плащал тока и водата на двете къщи. Св. Д. Ч. сочи, че живее в с.*** от 1978г. Бил на новобранската на И., около 1993г., бил нещо като водещ на церемонията. Тогава Л. - бащата на И. му дал плик с документите за къщата, като казал, че това е подарък, също така кацал „тази къща на тази, тази къща на онзи“ на всеослушание, там имало около 300 човека.

Тогава И. живеел в къщата, където сега живеел Б.. Правил ремонт и се преместил в нея след женитбата си през 1996-1997г. В другата къща останали да живеят Б. и родителите след като се оженил им направил стаичка В последствие Б. правил ремонти. От около 2011г. Б. живеел там със семейството си, като винаги е живял там. От самото начало баща им казвал, че тази къща е на малкия му син, а новата на големия. Св.М.Т. сочи, че И. и Б. са съседи, всеки си живеел в неговата къща. Чувал, когато вуйчо му Ю. Ч. преди години като идвал при майка му да казва, че купил на двамата по една къща-едната за И., другата за Б.. Б. направил пристройка в имота, където живеели родителите му, а той живеел в горните стаи на къщата, откакто се оженил през 2009-2010г. Направил ремонт. И. живял в къщата преди да се ожени и да му купят другата къща.

Във връзка с представените пред въззивната инстанция писмени доказателства нотариален акт за право на собственост по обстоятелствена проверка №59 том II дело 1129/1958г., извадка от плана от 1935 и разписен лист към него по отношение на процесния имот и конкретно Акт за държавна собственост №36 от 22.01.1962г., е назначена е съдебнотехническа експертиза.

В заключението си по СТЕ вещото лице сочи, че имотът за първи път е заснет и нанесен с планоснимачен номер №*** върху плана на с.***, одобрен през 1935г. В разписния лист към същия план първоначално като собственик е записан А.С., а в последствие А.Н., съгласно н.а. №59/24.11.1958г. За имот пл. №*** по плана от 1935г. е отреден парцел с № V-*** в кв.***. Съгласно същия план част от имот с пл. №*** се отчуждава да прокарване на улици, а за урегулирането на парцел V-*** от кв.*** се предават части от съседните му имоти с пл. №№ *** и ***. По време на действие на плана от 1935г. парцел V-*** в кв.*** е напълно урегулиран. В следващия кадастрален план на с.***, послужил за основа на новия, действащ и в настоящия момент регулационен план 4 одобрен през 1982г., урегулираният парцел V-*** от кв.*** е заснет като имот с пл. № ***.

В разписния лист към плана от 1982г. срещу имот с пл.№*** не е записан собственик. За имот с пл. №*** по плана от 1982г. е отреден парцел с № IX-*** в кв.***. В същия е построена жилищна сграда записаната в т.А с номер 01 във въззивната жалба. Жилището е построено без необходимите строителни книжа. Горецитираната жилищна сграда съгласно §16 от ПР на ЗУТ е в режим на търпимост. Върху плана от 1935г./скица на л.33 от делото/ е изчертано трасето на тръбопровода, който вещото лице изобразил , като го пренесъл изцяло едно към едно от стария план. В случай, че изображението на трасето на тръбопровода върху плана от 1935г. съвпада с действителното му местоположение, то не би наложило отчуждаване на 90 кв.м., т.к. ако е проведена процедура за отчуждаване на каквато и да било част от процесния имот, то би следвало да се изработи и одобри проект за изменение, по силата на който да се отчужди част от имота, площта на парцел №№ IX-*** в кв.*** да бъде редуцирана. В Община Лозница не е налице план за изменение на регулационния план във връзка с отчуждаването. Парцел №V-*** в кв.*** по плана от 1935г. е напълно урегулиран и се припокрива с имот с пл. № *** по плана от 1982г., в чиито граници се владее и към настоящия момент. Не е налице реално отделяне на каквато и да е площ от процесния имот в резултат на отчуждаване. Съдът кредитира заключението като компетентно, обективно, неоспорено от страните.