Решение № 192 от 20.12.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Русе, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Палма Тараланска

Членове:

Александър И.

Явор Влахов при участието на секретаря Вероника Якимова в присъствието на прокурора М. М. М. като разгледа докладваното от Александър И. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244500600563 по описа за 2024 година Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

Представлява втори по ред, въззивен контрол, последица от Решение № 349 от 17.06.2024г. по н.д.№ 391/2024г. на Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение.

Образувано е по въззивна жалба от подс.В. Й. Н., срещу Присъда № 9/05.06.2023г., постановена по НОХД № 6/23г. по описа на Районен съд – Бяла, с която същата е призната за виновна в това, че на 23.06.2020г. в гр.Бяла, обл.Русе, пред надлежен орган на властта – И.А. – разследващ полицай при ОМДВР - Русе, като свидетел по досъдебно наказателно производство № 247ДП-76/2020 г. по описа на РУ – Бяла при ОДМВР – Русе, устно съзнателно потвърдила неистина, твърдейки, че не знае нищо за кредит, който леля й Х.И.А. е изтеглила през 2017 г., че не знае кога и как е бил изтеглен този кредит, нито какъв е бил неговият размер, както и че никога не е виждала договор за потребителски кредит между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Х.И.А., поради което и на основание чл.290, ал.1, пр.1, вр. с чл.54 и чл.36 от НК, й е наложено наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ 1

СВОБОДА, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Присъдени са и разноски, направени по време на съдебното производство.

В жалбата е изложено оплакване за неправилност на присъдата в два аспекта – поради недоказаност на съставомерни елементи и основно – за липса на изискваното за съставомерността от субективна страна, знание от подсъдимата на обстоятелствата по съответния кредит към момента на излагане на въпросните показания, и от там – за несъставомерност на соченото по тези обстоятелства пред надлежния орган на властта (непредставляващо при това положение лъжесвидетелстване - потвърждаване на неистина или затаяване на истина), и втори аспект – поради необоснованост, свързана с едностранен анализ на доказателствената съвкупност с проверяваната присъда и съответно неправилност в позоваването на доказателствените източници с уличаващ характер, като за последното се акцентира към показанията на св.Х.Б.. Твърди се съмненост на приетото по фактите с атакуваната присъда, в същностната им част, обективираща описаните в нея, действия но подсъдимата при сключване на договора и последващи плащания по банковия кредит. Навеждат се и съображения за останала непълнота на доказателствената съвкупност (във връзка с искане за почеркова експертиза в съдебната фаза), която претенция към момента вече е удовлетворена с изготвената такава при предходното разглеждане на делото пред въззивна инстанция. Претeндира се отмяна на атакуваната присъда от въззивната инстанция и постановяване на нова – оправдателна по повдигнатото обвинение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа от защитника на подсъдимата.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на обжалваната присъда.

Русенският окръжен съд, след като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, констатира неоснователност на жалбата и отделно – основание за изменение на присъдата, с оглед прецизиране на въведената с обвинението и възприета с нея квалификация – хипотезата на прилагане на закон за същото престъпление (касателно формата на изпълнителното 2 деяние), съобразно изложените по-долу съображения.

С оглед определения в чл.313 от НПК предмет на въззивната проверка, настоящата инстанция проверявайки изцяло правилността на присъдата, констатира, че в хода на двукратното първоинстанционно разглеждане на делото са събрани достатъчно доказателства за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е направил обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи, че жалбоподателя с устно заявеното пред разследващ полицай на 23.06.2020г. в качеството си на свидетел, при провеждания разпит, в частта за обстоятелства, свързани с въпросния банков кредит (така, както са отразени в протокола, отразил това следствено действие) и конкретизирано с обвинението, осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението лъжесвидетелстване, но при реализирана форма на изпълнителното деяние „затаяване на истина“.

Приетото за установено по фактите и за реализирана деятелност и обстоятелствата, които я съставляват така както са отразени в мотивите на проверяваната присъда, в цялост се споделят и от въззивната инстанция, и в същностната им част, се изразяват в следното:

Подсъдимата Н. е родена и живеела в гр.Бяла, обл.Русе, а Х.И.А.

– нейна леля, като към 2017 г. същата е живяла заедно с майката на подсъдимата в къща в гр.Бяла. Към месец февруари 2017 г. св.Х.С.Г. – Б. работела като ***** към фирма „Провидент Файненшъл България“ ООД.

Подсъдимата и св.Б. се познавали по повод теглени от подсъдимата, от нейните съпруг, син и майка кредити от „Провидент Файненшъл България“ ООД.

На 15.02.2017 г. бил подписан договор за потребителски кредит със страни: „Провидент Файненшъл България“ ООД, като кредитодател, действащ чрез свидетелката Б., и Х.И.А. от гр.Бяла, като кредитополучател, за сумата от 1 200 лв., с общ размер на дължимата по договора сума 2 586,30 лв., вносима на 60 броя седмични вноски, с падежна дата на първата вноска:

24.02.2017 г. и краен падеж по договора: 15.09.2017 г. Действията по оформяне и придвижване на договора за потребителски кредит и съпътстващите го документи били извършени от свидетелката Б. като **** на „Провидент Файненшъл България“ ООД. В тях участвала и принос имала и подсъдимата, като написала датата и имената на Х.И.А. на страница трета в договора за потребителски кредит, също така имената на Х.И.А. на страница втора от Формуляр за кандидатстване за кредит, изпълнила текста, положен в графа „три имена и подпис на клиента“ и в графа „получено от клиента на дата“ на страница пета от Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, също така и ръкописния текст, положен върху копията на личната карта на Х.И.А. и разпореждането на ТП на НОИ – Русе, както и впоследствие се подписвала в графа „подпис на клиента“ в квитанции за плащане на вноски по отпуснатия кредит от 13.03.2017 г., 20.03.2017 г., 28.03.2017 г., 10.04.2017 г., 18.04.2017 г., 25.04.2017 г., 09.05.2017 г., 15.05.2017 г. и 20.06.2017г. (разписките били съставяни в периода март 2017 3 г. – юни 2017 г. като удостоверявали извършвани плащания по договора за кредит, удостоверени чрез издаване на съответните разписки, като подс.Н. ги подписвала, полагайки подписа си в графата „клиент“).

Поради неизпълнение на цялото задължение по договора от страна на кредитополучателя, по искане на кредитодателя било образувано ч.гр.дело № 56/2019 г. по описа на Районен съд – Бяла по реда на чл.410 от ГПК и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Поради подадено срещу заповедта за изпълнение възражение, било образувано исково производство за установяване съществуването на паричното задължение – гр.дело № 330/2019г. по описа на Районен съд – Бяла. В хода на производството Х.А. оспорила истинността на представения договор, с твърдения, че не е подписвала същия, с оглед на което била назначена съдебно - графологична експертиза. Съгласно заключението й, подписът, положен срещу заемател в договора за потребителски кредит, не бил изпълнен от Х.И.А.. С Решение № 268 от 13.12.2019 г. по гр.д. № 330/2019 г. на Районен съд – Бяла, по реда на чл.194, вр.чл.193 от ГПК договорът бил признат за неистински, а исковата претенция срещу Х.А. – отхвърлена.

Тогава, съдът сезирал Районна прокуратура – Русе, с оглед извършено престъпление по чл.309, ал.1 от НК. След извършена предварителна проверка, при която на 10.01.2020 г. на подсъдимата били снети обяснения от полицейски **** Д.Д., впоследствие било образувано досъдебно наказателно производство № ТОБ- 943/2019 г. по описа на прокуратурата, № 247-ДП-76/2020 г. по описа на РУ – Бяла при ОДМВР – Русе. По време на разследването било установено, че подс.Н. е присъствала при оформянето и сключването на договор за потребителски кредит № 593812604 от 15.02.2017 г., съответно било прието, че е възприела факти и обстоятелства, които са от значение за разкриване на обективната истина и спадат към предмета на доказване в провеждащото се досъдебно наказателно производство.

В връзка с това, разследващият орган - разследващ полицай И.А. И., призовал подсъдимата да се яви за разпит в качеството на свидетел, което същата сторила на 23.06.2020г. Била запозната от разследващия полицай И. с правата и задълженията ù в качеството на свидетел по НПК, както и с наказателната отговорност, която се носи за потвърждаване на неистина или затаяване на истина и подсъдимата положила подпис под записаните права и задължения в началото на протокола за разпит на свидетел. Подсъдимата дала показания пред разследващия полицай, като в отговор на съответно задаваните й въпроси заявила, че не знае нищо за кредит, който леля й Х.И.А. е изтеглила през 2017г., че не знае кога и как е бил изтеглен този кредит, нито какъв е бил неговия размер, както и че никога не е виждала договор за потребителски кредит, сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Х.И.А.. Били снети образци за сравнително изследване от почерк и подпис на подсъдимата. В хода на разследването била извършена съдебно почеркова експертиза на приложените по делото в оригинал Договор за потребителски кредит № 593812604 от 15.02.2017 г., Приложение № 1 и № 2 към Договора, погасителен план, формуляр за кандидатстване за кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за 4 потребителски кредит, 13 бр. квитанции за плащане, както и заверени копия на лична карта на Х.И.А. и на разпореждане от ТП на НОИ - Русе. Съгласно изводите на експертизата, подписите, които имат отношение към сключването и отпускането на посочената в договора за кредит парична сума, както и в самия договор за потребителски кредит, не били изпълнени от Х.И.А. и не е установено от кого са изпълнени. Също така, бил достигнат извода, че ръкописният текст, с който са изписани датата и имената на Х.И.А. на страница трета в договора за потребителски кредит; ръкописният текст, с който са изписани имената на Х.И.А. на страница втора от Формуляр за кандидатстване за кредит; ръкописният текст, положен в графа „три имена и подпис на клиента“ и в графа „получено от клиента на дата“ на страница пета от Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит; ръкописният текст, положен върху копията на личната карта на Х.И.А. и разпореждането на ТП на НОИ – Русе, както и подписите, положени в графа „подпис на клиента“ в предоставените за изследване квитанции за плащане на вноски по отпуснатия кредит от 13.03.2017 г., 20.03.2017 г., 28.03.2017 г., 10.04.2017 г., 18.04.2017 г., 25.04.2017 г., 09.05.2017 г., 15.05.2017 г. и 20.06.2017 г., са изпълнени от подс.Н.. Също така, че ръкописният текст, положен в договора за потребителски кредит, с изключение на този в графа „три имена на клиента“ и „дата“ на страница трета, е изпълнен от св.Х.Б..

Съгласно изводите на изготвена в досъдебната фаза, съдебнопсихиатрична експертиза по отношение на Х.И.А., същата страда от умерена умствена изостаналост и се води на диспансерен учет към „Държавна психиатрична болница“ гр.Бяла от 1985г., като заболяването и липсващите критични възможности са лишили същата от способността да разбира свойството и значението на своите действия и да ги ръководи по разумни подбуди, правилно да възприема случващото се около него и да дава правдиви показания, които да отразяват обективната реалност.

С постановление от 19.11.2020г. на Районна прокуратура – Русе, досъдебното наказателно производство № ТОБ-943/2019 г. по описа на същата, № 247-ДП-76/2020 г. по описа на РУ – Бяла при ОДМВР – Русе било разделено, като всички материали, с оглед престъпление по чл.290, ал.1 от НК били отделени в досъдебно наказателно производство № 247-ДП-76/2020 г. по описа на РУ – Бяла при ОДМВР – Русе. Досъдебното наказателно производство № ТОБ-943/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Русе, водено за престъпление по чл.309, ал.1 от НК, било спряно на основание чл.244, ал.1, т.2 от НПК до разкриване извършителя на престъплението.