Решение № 518 от 21.06.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. гр. Хасково, 21.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди дв адесет и пета година в следния състав:

Председател: Минчо К. Димитров при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело № 20245640102541 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на А. И. К., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр.

Х.,

**************************************, чрез пълномощника адв. Д. М. о т АК-Пловдив, против „Вивус БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със сед алище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52-54, представлявано от управителя З. С. Р., с която са предявени в условията на евентуалност обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че страните сключили договор за кредит № 9728534005/03.05.2023г., по силата на който ищцата получила в заем парична сума в размер на 1100 лева, при ГПР 49,70 % и ГЛП 40,97%. Съгл асно същия, ищцата следвало да заплати такса разглеждане в размер на 226,94 лева. Към договора били сключени също и три броя Анекси, както следва: на 02.06.2023г., на 03.07.2023г., на 01.08.2023г., по силата на всеки един от които срокът на договора бил удължаван с 30 дни, за което ищцата следвало да заплати по всеки от анексите съответно следните суми: 211,20 лв; 237,60 лева;

264 лева. Твърди се, че ищцата е погасила по Договор за кредит № 9728534005/03.05.2023г. сумите от: 1100 лева - главница, лихви – 30,26 лева, 226,94 лева – такса разглеждане и 712,80 лева – такси за удължаване на срок.

Ищцата счита, че сключения с ответното дружество Договор за кредит е 1 нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, пор ади това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 ЗПК, а в условията на евентуалност - че „такса разглеждане“ и „такса удължаване на срок“ са нищожни на осн. чл. 26, ал. 1 пр 3 от ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Изложени са подробни съображения за нищожност на процесния договор за потребителски кредит. Посочва се разпоредбата на чл. 22 от ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, доколкото не бил посочен приложимият годишен лихвен процент и условията за прилагането му, като липсвало и изрично посочване дали същият е фиксиран за целия срок на договора или променлив. Твърди се, че процесният договор не отговаря и на изискваниятата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като ГПР бил посочен само като абсолютна стойност, но липсвала ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти са включени в него и как се формира същият/. Ищцата сочи, че не става ясно какво е включено в процента ГПР освен лихвата, доколкото били предвидени и допълнителни такси. Освен това, не ставало ясно как посочената годишна лихва в договора се съдържа и е изчислена спрямо ГПР, по който начин потребителят бил в невъзможност да разбере реалното оскъпяване на кредита му, което било в противоречие с изискването за яснота, въведено с чл. 11 ал.1 т.10 ЗПК. Поддържа нищожност на договора за потребителски кредит и поради неспазване разпоредбата на чл.

19, ал. 4 ЗПК, тъй като сумата, която се претендира за допълнителни такси не била включена в ГПР. Налице било и заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г. Освен тов а, посочване на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в кредитните отношения между страните, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2 т.1 от ЗЗП. Н а посочените основания процесния договор се явявал изцяло недействителен. В исковата молба са изложени подробни съображения и относно това, че така уговорените допълнителни такси за разглеждане и за удължаване на срок са нищожни на основание чл.10 а, ал.1 от ЗПК, доколкото били свързани с дейността по усвояването и управлението на кредита, а разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК не допускала кредиторът да изисква заплащането на такИ. такси. Същите били нищожни и поради противоречие с добрите нрави и също така представлявали неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 1 от З акона за защита на потребителите (ЗЗП). Уговорените такси били във вреда на потребителя и не отговаряли на изискванията за добросъвестност и справедливост, като водели до неравновесие в правата на страните и били уговорени в ущърб на потребителя. Освен това, клаузите, 2 уреждащи процесните такси били неразбираеми и не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Предвидените клаузи били неравноправни и по смисъла на чл.143 т.5 ЗЗП, тъй като таксите били необосновано високи и увеличавали подлежащата на връщане сума с още 100% от предоставената главница. По посочения начин се заобикаляла и разпоредбата на ч л . 3 3 , ал.1 ЗПК, въвеждаща задължение за кредитора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя. В конкретния случай допълнителните такси се явявали още едно допълнително възнаграждение за кредитора и водели до неоснователното му обогатяване за сметка на кредитополучателя.

Същите били нищожни и поради това, че се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и до заобикаляне на закона. Предвид изложеното и направеното с молба вх. рег.№16233/14.10.2024г. уточнение, ищцата иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 970,68 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за кредит № 9728534005/03.05.2023г. и Анекси към него, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане , а в условията на евентуалност – да осъди ответника да й заплати сумата в размер на 939,74 лева, представляваща недължимо платени „такса разглеждане“ и „такса за удължаване на срок“ по Договор за кредит № 9728534005/03.05.2023г. и Анекси към него, ведно със з аконната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Ищцата претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че действително между страните бил налице договор, сключен от разстояние чрез онлайн платформа за предоставяне на финансови услуги на ответника. Твърди, че след постъпване на искането, на ищцата била изпратена преддоговорна информация, под формата на СЕФ, съдържащ относимата по договора информация спрямо избраните от заявителя срок за погасяване и сума, за които кандидатства. Така, след подаване на заявка от ищцата и извършване на необходимите действия по проверка на кредитоспособността й, между страните бил сключен Договор за кредит № 9728534005, по силата на който й била предоставена в заем сума в размер на 1100 лева за период от 30 дни.

Срокът на договора за кредит започнал да тече от датата на превеждане на сумата – 03.05.2023г. по б анкова сметка. Изложено е, че ищцата сама заявила в искането си незадължителна допълнителна услуга за Бързо разглеждане, поради тази такса й била начислена за изрично заявената и предоставена от ответника допълнителна услуга. Освен това, ищцата се възползвала от 3 правото си съгласно т.13.1 от ОУ към договора да удължи срока му и вследствие на това между страните били сключени три Анекса към договора за удължаване на падежа по кредита, като последната уговорена падежна дата след сключване на договора била 31.08.2023г. Във връзка с Анексите, ищцата заплатила на ответника общата сума от 712,80 лева, която била съотнесена като такса за удължаване падежа по кредита. Задължението по кредита било погасено изцяло на 25.08.2023г., когато по сметка на ответника постъпила сума в размер на 1356,59 лева, с които били изцяло погасени главница - 1100 лева, договорна лихва в размер на 29,65 лева и такса бързо разглеждане 226,94 лева. Ответникът оспорва възраженията на ищцата за нищожност на договора и Анекси за удължаване на срока. Излага подробни съображения, че процесния договор бил сключен при спазване на всички нормативни изисквания и при съгласуваност със съответния надзорен орган, както и че липсват твърдяните от ищцата пороци по ЗПК и ЗЗП. Твърди, че н а ищцата е била предоставена цялата изискуема преддоговорна и договорна информация, че ГПР и ГЛП били правилно определени и е ясно посочен начина на формирането им. Не било налице и твърдяното превишаване на нормативно предвидения максимален размер на ГПР. Твърди, че процесните такси са начислени за услуги, които били пожелателни, допълнителни и незадължителни за потребителя, които не били свързана нито с усвояването, нито с управлението на кредита, поради което били допустими и напълно отговарящи на посочените законови разпоредби. В този смисъл, същите не следвало да бъдат включени в размера на ГПР по договора и той бил изчислен в съответствие със закона. Предвид тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения, ответникът моли съдът да отхвърли изцяло исковите претенции като неоснователни и недоказА., както и да му присъди направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендирано т о адвокатско възнаграждение и развИ. подробни съображения, в т.ч. за съобразяване с актуалната практика на СЕС относно размера на съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, подлежащ на присъждане.

Съдът на основание чл.214, ал.1 от ГПК, е допуснал изменение в размера на предявения иск по чл. 55, ал.1 от ЗЗД - А. И. К., ЕГН **********, с адрес гр. Х., ********************************** против „Вивус БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, като същият се счита предявен за сумата в размер на 969.39 лева вместо за първоначално предявения размер от 970 лева, като определението за прекратяване е влязло в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в 4 тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че между страните е налице валидна облигационна връзка по силата на сключения Договор за кредит № 9728534005/03.05.2023г.

Представени са договора за кредит, СЕФ и Общи условия на процесния договор за кредит, както и Анекси за удължаване на договора за срок от дата 02.06.2023г; 03.07.2023г. и 01.08.2023г.

Установява се от приложената към отговора на исковата молба счетоводна справка, а и не е спорно между страните, че на 25.08.2023г., ищцата е погасила задължението по процесния договор за кредит, като е заплатила по банкова сметка на ответното дружество сумата в размер на 1356,59 лева, осчетоводена от ответника като пълно погасяване и разпределена по пера, както следва: 1100 лева главница, 29,65 лева договорна лихва и 226,94 лева – такса бързо разглеждане, отделно от тази сума ищцата е заплатила на ответника: 211,20 лева за допълнителна незадължителна услуга за удължаване на срока на кредита; 237,60 лева за допълнителна незадължителна услуга за удължаване на срока на кредита и 264 лева за допълнителна незадължителна услуга за удължаване на срока на кредита. От представения договор за кредит се установява и Анекса за удължаването му се установява, че параметрите на същия са следните: сума на кредита - 1100 лева, срок след удължаването му до 31.08.2023г., сума на лихвата за срока на кредита – 40,97 лева, ГПР - 49,70 %, такси за удължаване на кредита общо - 712,80 лева. В т.13.1 от Общите условия е предвидено услуга удължаване на срока на договора, като за заявката за тази допълнителна услуга за връщане на кредита кредитополучателят дължи такса за същата.

При така установената фактическа обстановка и при съвкупната преценка на събраните доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното: