Решение № 40 от 03.02.2026, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Панагюрище, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Административно наказателно дело № 20255230200203 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на “М.и” ООД против наказателно постановление № 13-2400516 от 16.10.2024 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на основание чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с чл. 415, ал. 1 КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ

В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност и неправилност на постановеното НП. Сочат се доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и неправилност на издадения санкционен акт, доколкото се оспорват фактическите обстоятелства по нарушението, възприети от контролните и наказващия орган, като се излагат съображения за липса на доказателствена обезпеченост. Развиват се аргументи за несъответствие на наложеното имуществено наказание с действителното положение на дружеството. Отправена е молба за цялостната отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен, алтернативно да приеме съда, че е налице маловажен случай.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Т., който поддържа подадената жалба. Моли за отмяна на обжалваното НП, а под евентуалност за приемане на случая за маловажен.

Ответникът по жалбата - АНО, се представлява в съдебно заседание от юрк.

Ш., която оспорва подадената жалба и моли да се постанови решение, с което да се потвърди атакуваното НП.

Не се явява представител на РП- Пазарджик, ТО- Панагюрище, уведомени с писмо.

1

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:

Жалбоподателят “М.и” ООД е санкционирана за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, не е изпълнил дадена принудителна административна мярка в т. 5, от Протокол № ПР2329193/18.08.2023 г. на гл. инспектор Т Д, със срок за изпълнение 19.09.2023 г., а именно: "Работодателят да определи писмено лицата, които ще бъдат обучавани и/или инструктирани, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 2 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ДВ, бр. 102/2009 г.)". Приема се, че нарушението е извършено на 20.09.2023 г. - първия ден след срока за изпълнение на приложената принудителна административна мярка и е установено на 21.08.2024г.

За извършеното нарушение срещу жалбоподателя бил съставен АУАН № 13-2400516 от 26.08.2024 година. Актът бил съставен след констатиране на нарушението от С. А. и в присъствието свидетеля В. Д., извършили проверка, за която проверка бил съставен протокол. В хода на проверката е установено, че във връзка с извършена проверка от 03.08.2023 г. до 17.08.2023 г. на жалбоподателя “М.и” ООД са били дадени принудителни административни мерки с Протокол № ПР2329193 от 18.08.2023 г., като т. 5 от същия предписвал в срок до 19.09.2023 г. да се определят писмено лицата, които ще бъдат обучавани и/или инструктирани съгласно чл. 2, ал. 2, т. 2 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ДВ, бр. 102/2009 г.). Жалбоподателят бил надлежно поканен, да представи доказателства за изпълнение на посоченото предписание, като с Констатации от 21.08.2024 г. е установено, че предписанието не е изпълнено. С оглед на това е съставен процесния АУАН, а въз основа на него било издадено атакуваното НП. Издаденото наказателно постановление било връчено на нарушителя на 16.10.2024 г., видно от разписката на л. 40 АНД № 190/2024 г. по описа на Районен съд - Панагюрище, а жалбата против НП била подадена на 30.10.2024 г., с оглед на което е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59 ал. 2 от ЗАНН и от лице, легитимирано да предизвика въззивен контрол за законосъобразност на НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, които съдът кредитира.

Съдът изцяло дава вяра на показанията на свидетелите Д. и А. доколкото същите са последователни, вътрешно непротиворечиви и се подкрепят от 2 останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е неоснователна.

Съдът намира, че дружеството-жалбоподател е извършило вмененото му нарушение. Не се спори по делото, че дружеството-жалбоподател има качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Не се оспорва и това, че на същото е било дадено надлежно задължително предписание по чл.

404, ал. 1 от КТ. От всички доказателства по делото се установи, че на дружеството е била извършена проверка от инспектори на Д "ИТ"Пазарджик, приключила на 17.08.2023 г. с Протокол № ПР2329193 (л. 41-43 от АНД № 190/2024 г. по описа на Районен съд - Панагюрище), надлежно връчен на упълномощен представител на проверяваното дружество. Видно от протокола е, че едно от дадените с него предписания е именно процесното по т. 5 и че срокът му за изпълнение е до 19.09.2023 г. Срещу така съставения протокол и дадени предписания дружеството-жалбоподател не възразило пред ИА "ГИТ"- София по реда на АПК, нито оспорено пред АС-Пазарджик. Няма и постановено спиране на предварителното изпълнение на предписанията.

При това положение няма съмнение, че дадените предписания, в това число и това по т. 5 от цитирания протокол са били задължителни за изпълнение от дружеството-работодател.

Установи се също така, че на за периода от 14.08.2024 г. до 26.08.2024 г. св.

А. съвместно със св. Д. извършили отново проверка на дружеството, като била изискана фирмената документация, в т. ч. и съответни документи свързани с изпълнението на дадените задължителни предписания и конкретно предписанието по т. 5 (видно от показанията на свидетелите). Действително в призовката, с която са изискани документите установяващи изпълнение на предписанията е посочено, че следва да се представят заповеди, но свидетелите при разпита си подробно разясниха, че са разговаряли с представляващия проверяваното дружество още в самото начало на проверката и са му обяснили точно какви документи търсят. Освен това в последствие именно заповеди са представени от жалбоподателя като доказателство за изпълнение на дадените предписания. При извършената повторна проверка било констатирано, че предписанието по т. 5 от протокола за определяне на лицата, които ще бъдат инструктирани и/или обучавани не е изпълненое. Такава заповед е представена от жалбоподателя едва на 02.09.2024 г. ведно с подадено възражение срещу издадения АУАН.

Всички горепосочени обстоятелства, очертаващи осъществяването на вмененото на дружеството нарушение, се установяват по несъмнен начин от показанията на свидетелите А. и Д. както и от писмените доказателства по делото. Нарушението е реализирано с изразеното бездействие на адресата на предписанието. Правилно за извършител на нарушението е възприет работодателя в лицето на дружеството-жалбоподател, доколкото той е адресат на даденото предписание. Към момента на приключване на повторната проверка от свидетелите А. и Д. през м. август 2024 г. доказателства от 3 жалбоподателя за изпълнение на дадената ПАМ не са били представени. С оглед на всичко изложено съдът намира, че е осъществен съставът на административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, към дата 20.09.2023 г. даденото ПАМ не е било изпълнено, същото не е било изпълнено и към дата на съставяне на процесния АУАН - 26.08.2024 г.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че настоящият съдебен състав приема, че представената към възражението Заповед № 7 от 20.01.2023 г. - л. 49 от АНД № 190/2024 г. по описа на Районен съд - Панагюрище е съставена единствено за целите на настоящото производство, за да оневени жалбоподателя. Видно от данните по делото на л. 37 от АНД № 190/2024 г. по описа на Районен съд - Панагюрище се съдържа заповед № 7 от 15.09.2023 г., която е със сходно съдържание, т.е. за целите на настоящото производство са съставени две заповеди с един и същ номер от една и съща година, но издадени в период от около 9 месеца, които са със сходно съдържание. Съдът намира, че сами по себе си тези два документа се изключват взаимно, доколкото и двата са представени от жалбоподателя и съдът е лишен от възможност да направи преценка за истиността им.

Съдът намира за неоснователни направените от страна на въззивника възражения за допуснати СПН в хода на административно наказателното производство.

Съдът намира, че в конкретния случай АУАН и НП са издадени след изясняване на всички обстоятелства касаещи извършеното нарушение. В направеното в АУАН и НП описание на нарушението са посочени всички обстоятелства, касаещи фактическия състав на нарушението, като въз основа на тях са направени и правилните правни изводи, като дадената правна квалификация съответства на това словесно описание, като в НП и АУАН са отразени всички съставомерни фактически обстоятелства, посочени са доказателствата, въз основа на които са направени фактическите изводи, до които е стигнал административно наказващия орган. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че не бил индивидуализиран нарущителя, поради непосочване седалището и адреса му на управление, тъй като основните индивидуализиращи белези на юридическите лица са наименование и ЕИК.

Неоснователно намира съда и възражението за това, че настоящият случай съставлявал маловажен такъв и били налице предпоставките на чл. 415в КТ, тъй като това нарушение не представлявало сериозна обществена опасност, нито са установени претърпени вреди. Видно издадения НП АНО е изложил подробни мотиви за размера на имуществената санкция, която е определил.

По делото се установи, че неизпълнението на даденото предписание е продължило един продължителен период от време. При определяне размера на санкцията следва да се отчете и негативното отношение на представляващия жалбоподателя, който въпреки дадената възможност от страна на проверяващите - същите са дали допълнителен срок за представяне на доказателства, е заявил на проверяващите, че “то се знае, че той провежда инструктажите”, което е обективирано в констатации - л. 45 и за което се е 4 подписал управителя. С оглед това пренебрежително отношение на санкционираното лице към разпоредбите на трудовото законодателство, налагането на санкция на дружеството-работодател за конкретното нарушение е напълно справедливо и адекватно на обществената опасност на деянието и нарушителя, като самата имуществена санкция е определена в минимален размер. Само така, според настоящия състав, биха се изпълнили целите по чл.

12 от ЗАНН, като би се превъзпита работодателя да полага повече дължима грижа към изискванията на закона, като спазва трудовото законодателство.

При определяне размера на санкцията наказващият орган е съобразил с изискванията на чл. 27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания, поради което съдът счита, че размерът на санкцията е правилно определена, а именно 1 500 лева.

При извършената цялостна проверка за законосъобразност съдът не констатира и други СПН извън визираните в жалбата. АНП е започнало със съставяне на АУАН на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН в законоустановените по закон срокове. НП също е издадено в установения по закон срок. И двата акта са издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия. АУАН и НП са издадени в съответствие с разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.