Решение № 19177 от 24.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19177 гр. *****, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА

Гражданско дело № 20241110113707 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу Г. Х. П. и В. Х. П., с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.

*****, ж.к. „********“ бл. 257, вх. А, ап. 21, аб. № *****. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответниците за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Сочи, че имотът е придобит от ответниците в качеството им на наследници на Х. Д. П., при квоти по ½ за всеки от ответниците. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди всеки от ответниците да му заплати следните суми: сумата от 631,66 лева, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 11.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 142,86 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2021 г. до 22.02.2024 г., сума в размер н а 11,39 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.01.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 11.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 3,49 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 01.09.2021 г. до 22.02.2024 г.

Ответниците в срока по чл. 131 ГПК са подали отговор на исковата молба, в 1 който оспорват исковете по основание и размер. Оспорват наличието на облигационно правоотношение с ответника въз основа на качеството собственици или ползватели на процесния имот. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Считат, че исковете следва да бъдат отхвърлени.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за осъждане на всеки от ответниците да заплати претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдения обем през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно 2 която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия Д.но с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.

Съгласно Данъчна декларация за притежаване на недвижими имоти на територията на Република България по чл. 26 ЗМДТ (л.92) на 04.03.1998 г. Х. Д. П. и С. М. П. са декларирали, че по силата на договор за покупко-продажба от 30.01.1982 г. са придобили правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. *****, кв. „********“, ул. „*******“, бл. 257, вх. А, ет. 7, ап. 21.

От представеното писмо от Столична община, дирекция „Общински приходи“, отдел „Общински приходи“ – С/Т (л.83) се установява, че по данни от информационната система на отдела от името на Х. Д. П. е декларирано притежаването на правото на собственост върху 4/6 идеални част от недвижим имот с адрес: гр. *****, ж.к. „********“, ул. „*******“, бл. 257, вх. А, ет. 7, ап. 21.

От представеното удостоверение за наследници (л.43) се установява, че Х. Д. П. е починал на 15.12.2006 г. като вдовец и е оставил за свои наследници по закон ответниците Г. Х. П. (дъщеря) и В. Х. П. (син).

3

При съвкупната преценка на тези доказателства се установява, че процесният недвижим имот е придобит от Х. Д. П. и С. М. П. на основание чл. 13, ал. 1 СК (1968 г. отм.) и чл. 19, ал. 1 СК (1985 г. отм.) в режим на съпружеска имуществена общност, която е прекратена със смъртта на С. П., която е настъпила след 04.03.1988 г., поради което на основание чл. 26 във връзка с чл. 27 СК (1985 г. отм.) бездяловата съсобственост се трансформира в обикновена дялова такава при равни квоти. На основание чл. 9, ал. 1 ЗН Х. П. е придобил 4/6 идеални части от процесния недвижим имот, а на основание чл. 5, ал. 1 ЗН Г. Х. П. и В. Х. П. – по 1/6 идеални части от процесния недвижим имот. Със смъртта на Х. П. на 15.12.2006 г. към притежаваните от Г. П. и В. П. по 1/6 идеални части са прибавени и придобитите по наследство от баща им им по 1/3 идеални части, при което всеки от тях е притежавал по ½ идеална част от процесния апартамент.

Установено е по делото също така, че по отношение на притежавания от ответниците недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по делото договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и протокол от проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, с което етажните собственици са взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. Въз основа на взетото решение е сключен приложеният по делото Договор между етажната собственост и „Т.С.“ ЕООД. По делото е приложен и договор между ищцовото дружество и третото лице помагач „Т.С.“ ЕАД, като наличието на договорно правоотношение между тези лица по отношение на сградата, в която се намира процесният имот и за процесния период, се установява и от представените от третото лице писмени доказателства – протоколи и изравнителни сметки.

Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение процесния обект.

С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти, касаещи процесния период, са влезли в сила.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебнотехническа експертиза (л.163-169), което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Дружеството „Д.“ ЕООД е извършвало разпределение на топлинната енергия в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в сградата. По данни на фирмата за дялово разпределение /ФДР/ през процесния период в апартамента е имало монтирани 3 отоплителни тела и съответно са монтирани 3 топлоразпределители с дистанционен отчет, а в банята е монтиран уред за визуален отчет. За процесния период от 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. ответниците не са осигурили достъп на фирмата за отчет на визуалния уред и водомера за топла вода. Поради това, е начислен служебен разход само за уреда в банята. В имота се ползва топла вода и е начислена топлинна енергия 4 за загряване на топла вода. За периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. поради липса на отчет, разходът за топла вода се изчислява на база 2 бр. потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие. Процесният имот е с отопляем обем от 158 м3, на базата на който се разпределя енергията, отдадена от сградната инсталация. В заключение вещото лице посочва, че сумите за топлинна енергия за имота на ответниците са начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба.