Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 266 от 31.03.2025, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 155/2025
Вид
Определение № 266
Подписан
31.03.2025
В сила
31.03.2025
Състав
Лазар Йорданов Мичев, Валентина Петрова Димитрова, Емил Димитров Стоев

Цитирани разпоредби

  • чл.278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 266 гр. Разград, 31.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Валентина П. Димитрова като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20253300500155 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 във вр. с 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на "П рофи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, гр.

София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Г.А. против разпореждане № 310/28.02.2025г., постановено по ч. гр. дело № 150/2025 г. по описа на Кубратски РС, в частта му с която съдът е отхвърлил заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против А. А. Н. с посочен постоянен адрес в гр. Кубрат за заплащане в полза на заявителя на парични задължения за сумите: 46,59 лв. – неплатено договорно възнаграждение, начислено за периода от 25.05.2024 г. до 25.11.2024 г.; 68,09 лв., лихва за забава, начислена от 26.05.2024 г до 25.11.2024 г.; претендирани с подаденото заявление по чл.410 от ГПК като неплатени задължения по Договор за потребителски кредит № 40025487527/09.05.2024 г., сключен между страните.

В частната жалба се застъпва становище, че заповедният съд не е следвало да прави прихващане на платени суми от остатъчната неизплатена главница, тъй като не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката от която заявителят черпи права, а по отношение на отхвърлената законна лихва също счита разпореждането за неправилно, отново заявявайки,че дължима е цялата претендирана главница, а от там и законната лихва.Прави се искане за отмяна на разпореждането в атакуваните части и за уважаване на заявлението по чл. 410 ГПК в цялост.

При извършената проверка по реда на чл.278 от ГПК, окръжният съд намери частната жалба за допустима, като подадена в срок, от легитимирана страна-заявител срещу акт, подлежащ на разглеждане по реда на настоящото производство.

По същество на същата съобрази следното:

Частният жалбоподател „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, гр. София, е сезирал РС – Кубрат със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника А. А. Н., с постоянен и настоящ адрес в гр.Кубрат,

1 произтичащо от Договор за потребителски кредит №40025487527/09.05.2024г. за сумите : 400,00 лв. – неплатена главница; 46,59 лв. – неплатено договорно възнаграждение, начислено за периода от 25.05.2024 г. до 25.11.2024 г.; 180,00 лв. – неплатено възнаграждение за използвана допълнителна услуга Фаст; 140,00 лв. неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Флекси; 30,00 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането;

200,00 лв.– такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за неплащане на вноска по договора за кредит; 68,09 лв.– лихва за забава, начислена от 26.05.2024 г. до 25.11.2024 г.; 26,41 лв. законна лихва, начислена от 25.11.2024 г. до 26.02.2025 г.; законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски – заплатена държавна такса в размер на 25,00 лв. и претендирано възнаграждение за юрисконсулт в размер на 260,00 лева, н

Районният съд с обжалваното разпореждане е отхвърлил, на основание чл.411, ал.2, т.2 и т. 3 от ГПК, заявлението на частния жалбоподател, подадено на 27.02.2025г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника, посочен в същото и приложените документи, в частите за заплащане на следните суми : 46,59 лв. – неплатено договорно възнаграждение, начислено за периода от 25.05.2024 г. до 25.11.2024 г.; 180,00 лв. – неплатено възнаграждение за използвана допълнителна услуга Фаст; 140,00 лв. – неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Флекси; 30,00 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането; 200,00 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за неплащане на вноска по договора за кредит;

68,09 лв. – лихва за забава, начислена от 26.05.2024 г. до 25.11.2024 г.; 26,41 лв. – законна лихва, начислена от 25.11.2024 г. до 26.02.2025 г., всички претендирани като неплатени задължения произтичащи от посочения по-горе договор за потребителски кредит, както и по съразмерност за деловодни разноски.Уважил е заявлението срещу длъжника А. Н. за сумите - 400 лв.– неплатена главница по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва от 27.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата; съответно по съразмерност

ДТ и юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.

За да отхвърли заявлението за част от претендираните суми, в т.ч. възнаградителна лихва , такси и др. районният съд е приел, че договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен на осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като предвидените в договора такси за услугите "Фаст" и "Флекси" представляват общи разходи по кредита и следва да бъдат взети предвид при определяне на ГПР по договора за потребителски кредит, което не е сторено в процесния договор.

Поради това съдът е приел, че на осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи по кредита, като е приспаднал извършените плащания по кредита и е присъдил разликата ,оставаща от дължимата главница и е издал заповед за изпълнение за непогасения остатък 2 420,64 лв.

След запознаване с представените по делото доказателства, въззивният съд намира следното:

Видно от приложения към заявлението договор за потребителски кредит, със същия на кредитополучателя А. Н. е отпуснат потребителски кредит в размер на 400 лв. за срок от 7 месеца, при годишен лихвен процент в размер на 40, 70 % и ГПР в размер на 4 6.66 %, като е посочено, че общо дължимата сума е в размер на 446,59 лв., при месечна погасителна вноска в размер на 63,81лв. Посочено е също така, че клиентът е поискал да закупи допълнителни незадължителни 2 услуги "Фаст", даваща му право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, и "Флекси" - право на промяна на погасителния план по договора, за които се дължат възнаграждения в размер съответно на 180 лв. и 140 лв., като тези възнаграждения стават изискуеми с подписване на договора, но плащането им е разсрочено за срока на договора, на равни месечни вноски, които се добавят към месечните вноски за погасяване на кредита.

Видно е от договора, че годишният процент на разходите по кредита е посочен като абсолютна величина – 46.66%, без да е уточнено кои компоненти са включени в него, но при извършване на прости математически изчисления се установява, че възнагражденията за закупените услуги "Фаст" и "Флекси", които са в общ размер от 320 лв., не са включени при формиране размера на ГПР, тъй като ако те бяха включени, при размер на главницата от 400 лв. стойността на ГПР би следвало да е около 80 %.

Съобразявайки задължителната съдебна практика, обективирана в Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, РОС , както и в цялата си досегашна практика при горепосочените данни за размерите на възнагражденията за допълнителни услуги, както и невключването им в ГПР по договора за кредит, този съд приема, че в случая в договора за потребителски кредит не е посочен действителният размер на ГПР, което се приравнява на липса на такъв и представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което води до недействителност на целия договор на осн. чл. 22 от ЗПК. Поради това и на осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че в заповедното производство съдът няма правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, тъй като съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК заповедният съд следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, когато искането противоречи на закона, а това включва и извършването на проверка дали сделката, от която произтича вземането, е действителна или не, както е в настоящия случай.

Предвид установената недействителност на целия договор, не е необходимо да бъдат разглеждани останалите оплаквания на жалбоподателя, съдържащи се в частната жалба.

С оглед на горното въззивният съд намира, че разпореждането на КРС в обжалваната му част се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

В останалата част разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.

Ето защо, окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на "Профи кедит България"ЕООД против разпореждане № 310/28.02.2025г., постановено по ч. гр. д ело № 150/2025 г. по описа на Кубратски РС, в частта му с която съдът е отхвърлил заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против А. А. Н. с посочен постоянен адрес в гр. Кубрат за заплащане в полза на заявителя на парични задължения за сумите: 46,59 лв. – неплатено договорно възнаграждение, начислено за периода от 25.05.2024 г. до 25.11.2024 г.; 68,09 лв., лихва за забава, начислена от 26.05.2024 г до 25.11.2024 г.; претендирани с подаденото 3 заявление по чл.410 от ГПК като неплатени задължения по Договор за потребителски кредит № 40025487527/09.05.2024 г., сключен между страните.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4