Протокол № 309 от 29.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 309 гр. Пазарджик, 29.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20265200500259 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателят-ответник „Клоувър транс“ ЕООД, редовно призовани, не изпращат законен представител. За него се явяват адв. М. М. и младши адвокат Г. М., редовно упълномощени.

Жалбоподателят-ищец „Скания България“ ЕООД, редовно призовани, не изпращат законен представител. Не се явява и процесуалният им представител адв. Д..

Съдът ДОКЛАДВА постъпила молба „Скания България“ чрез процесуалния представител адв. Д.. В нея е заявено, че е възпрепятстван да присъства на насроченото по делото открито съдебно заседание, като не възразява делото да бъде разглеждано в негово отсъствие. Поддържа подадената от доверителя му въззивна жалба и оспорва тази на „Клоувър транс“ . Взето е становище в насока да се остави без уважение направеното с въззивната жалба доказателствено искане. Моли да се отхвърли изцяло подадената от „Клоувър транс“ ЕООД въззивната жалба като неоснователна и недоказана да се потвърди първоинстанционното решение в цялост като правилно и законосъобразно. Моли се за присъждане на разноски за правна защита за въззивната инстанция, представляващо адвокатско възнаграждение.

Към молбата е приложен договор за правна помощ, с което се моли да се приеме като списък по чл. 80 от ГПК.

Адв. М. М.: Да се даде ход на делото.

Мл. адв. Г. М.: Да се даде ход на делото.

1

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:

С Решение рег. № 216/16.07.2026 г., постановено по гр.д.№1101/2024г. по описа на РС- Велинград е признато за установено, на основание чл.422, ал.1 от ЗЗД, във вр.чл.258 от ЗЗД, че „Клоувър Транс“ ЕООД, с ЕИК 204366762, със седалище и адрес на управление: гр.Сърница, ул.„Христо Ботев“ №22, дължи на „Скания България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: с.Герман, ул.„Манастирска воденица“ №5 сумата в размер на 24 293,21лв., представляваща незаплатени суми по фактура № 0020111320 от 14.02.2024г. и фактура № 0023107004 от 29.02.2024г., за което е издадена Заповед №443/01.07.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№782/2024г. по описа на РС- Велинград.

Осъден е на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Клоувър Транс“ ЕООД, с ЕИК 204366762, със седалище и адрес на управление: гр.Сърница, ул.„Христо Ботев“ №22, да заплати на „Скания България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: с.Герман, ул.„Манастирска воденица“ №5 разноските по гр.д.

№1101/2024г. на РС- Велинград: 485,87лв. за държавна такса и сумата от 3200лв. за адвокатско възнаграждение.

Осъден е на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Клоувър Транс“ ЕООД, с ЕИК 204366762, със седалище и адрес на управление: гр.Сърница, ул.„Христо Ботев“ № 22, да заплати на „Скания България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: с.Герман, ул.„Манастирска воденица“ №5 разноските по ч.гр.д.

№782/2024г. на РС- Велинград за държавна такса в размер от 485,87лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от страна на „Клоувър Транс“ ЕООД, с управител С. С. А., чрез пълномощника му адв.Т. М..

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на закона, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, евентуално недопустимо.

Относно евентуалната недопустимост на първоинстанционното решение се твърди, че предвид на обстоятелството, че съдът е приел издадените фактури като доказателство за възникнало договорно правоотношение следва да се приеме, че съгласно съдържанието на тези фактури страните са постигнали арбитражно споразумение споровете между тях да се разглеждат от АС при БТПП, поради което на основание чл.19 от ГПК и във връзка с чл.15 от ГПК спорът между тях не е подведомствен на съда.

Счита се, че това прави недопустимо съдебното производство и постановеното по него решение, което следва да бъде обезсилено, а производството прекратено със следващите се законови последици и 2 присъждане на разноски.

Относно нарушението на закона се сочи, че обжалваното решение е постановено в нарушение на чл. 258 и сл. от ЗЗД.

Приема се относно автомобила за който се твърди, че е ремонтиран в България, че няма доказателства по делото относно правнорелевантните факти, а именно за това, че ремонтът му е бил възложен от законния представител на ответника, нито от надлежен негов представител или служител. Нито пък има приемо-предавателен протокол, с който е възложен ремонта на камиона съобразно извършената диагностика и в какво се изразява същия. Нито пък има протокол за приемане на възложената и изпълнена работа от страна на възложителя, чрез неговия законен представител или надлежно упълномощен негов служител, т.е. не е налице хипотезата на чл.258 от ЗЗД относно възлагането на процесния ремонт, нито е налице приемане на възложената работа по смисъла на чл.264 от ЗЗД, чрез извършен преглед на извършената работа, за да е възникнало процесното задължение за плащане.

Във връзка с горното се сочи, че св.М. не е дал показания за това, че работата е била възложена от законния представител на ответника, нито от Р.син на законния представител, нито че на някой от тях е бил съобщен резултатът от извършената диагностика на автомобила. Освен това се приема, че роднинските отношения не са приравнени на служебни или трудовоправни отношения, годни да обвържат ответника- търговско дружество.

Твърди се, че представената по делото фактура, издадена на 14.02.2024 г. не носи подписите на страните по нея, за да се направи извода за сключена сделка между тях за извършването точно на такъв ремонт, още повече, тази фактура не е доказателство за това, каква работа е била възложена преди 30.01.2024г., на която датата е разписано, че е предоставена услугата.

Относно автомобилът за който се твърди, че е ремонтиран в Чехия се сочи, че не е налице договор за изработка между ищеца и ответника, тъй като на ищеца не е било възлагано извършването на такъв ремонт. Ищецът не твърди да е извършвал възложената му работа за ремонт на такъв автомобил, нито е била приемана от ответника работа, която да е изпълнена от ищеца относно този автомобил, за да възникне задължение за заплащане на възнаграждение въз основа на договор за изработка между него и жалбоподателя.

Твърди се, че представената по делото фактура с дата 13.01.2024 г., издадена на чешки език, с превод на български език, не съдържа подписи на страните и не обуславя правна квалификация за сключен договор за изработка за възложен такъв ремонт, нито че същият е бил приет без възражения, така както е описан в тази фактура.

Визира се, че в представената по дело фактура с дата 29.02.2024г., издадена от ищеца е посочено, че на ответника е предоставена услуга на 29.01.2024г., каквато услуга на тази дата не е била възлагана на ищеца, за което по същество има признаване в показанията на св.М., доколкото същия е 3 насочил автомобила за ремонт в Чехия. В тази фактура няма такова описание на извършения ремонт, така както същият е описан в чешката фактура, нито че това е действителната му стойност.

Предвид на това се приема, че между страните по делото няма сключени договори за изработка относно всеки един от двата процесни автомобила за извършване на ремонти, така както са описани в двете фактури, които като не са подписани и не представляват годни писмени доказателства, не обективират волеизявления на страните за сключване на процесните договори, както в нарушение на закона е приел съда.

Сочи се, че цитираната в мотивите на съда съдебна практика на ВКС изисква фактурите да бъдат подписани, за да бъдат те квалифицирани като доказателства за сключени между страните договори. Тази практика се отнася за друг вид сделки, каквито са тези за търговските продажби на стоки и е неотносима към процесния казус, който се отнася за друг вид договори при които задължението за плащане възниква след приемане на изработеното, което не се установява само и единствено с издаването на фактура.

Твърди се, че като не е съобразил всичко това, съдът е поставил решението си в нарушение на законовите разпоредби за договора за изработка което прави обжалвания съдебен акт незаконосъобразен.

Относно съществените нарушения на съдопроизводствените правила се твърди, че с определението си от 29.05.2025г. е възложил на ищеца доказателствената тежест „при условията на пълно и главно доказване” на правнорелевантните факти относно твърдените договорни отношения за изработка, тяхното изпълнение и приемане на извършените ремонти, въз основа на които е предявил претенциите си.

Приема се, че това указание не е било изпълнено своевременно от ищеца. В този аспект се сочи, че представените по делото фактури не са подписани, както изисква константната съдебна практика, нито се съдържат в тях данни за лицата, които да положат подписи, като представители на клиента, поради което при условията на „пълно и главно доказване” не е доказано сключването на договор/и за изработка между страните относно процесните ремонти.

Твърди се, че за доказване на сключването на договори на стойност над 5000лв. са недопустими свидетелски показания, на основание чл.164, ал.1,т.3 от ГПК, т.е. за да бъдат установени процесните договорни отношения, вкл. възлагането на ремонт на процесните парични стойности е необходим документ, представляващ писмено доказателство по смисъла на ГПК, а именно да носи подписа на неговия автор, респективно на страните в процеса.

Сочи се, че нито една от представените по делото фактури не е подписана и не представлява документ по смисъла на ГПК, който да обективира писмено волеизявление на конкретно физическо лице относно съдържанието им, нито да се установи въобще получаването на тези фактури от представител на жалбоподателя.

4

Предвид на това приема, че процесните фактури се явяват недопустими и негодни доказателства относно релевантните факти, вкл. относно описаните в тях като извършени ремонти, вложени части и парични стойности, респективно за приемане на изпълнение от страна на доверителя ми .

Твърди се, че за да е пълно доказваното на релевантните за спора факти, вкл. възлагането и приемането на изработка, ищецът е бил длъжен да представи по делото като писмено доказателство заедно с фактурите и подписаните от „Клоувър Транс“ ЕООД „приемо- предавателни протоколи” за приетия от него без възражения ремонт, каквито се подписват заедно с издаването на фактурата и удостоверяват приемането на работата съобразно текста на самата фактура.

Сочи се, че представеният превод на издадената от чешката фирма фактура не съдържа изявление за това, че извършената работа е била приета от представител на жалбоподателя. При липсата по делото на такива подписани приемо-предавателни протоколи, придружаващи процесните фактури, издадени от ищеца се приема, че не е налице изпълнение от страна на ищеца указанието на съда за „пълно и главно доказване” на факта за приемане на извършения ремонт

Твърди се, че в мотивите си съдът не е обсъдил и не е изложил своите съображения, поради които оставя без уважение фактическите и правните доводи на пълномощника на „Клоувър Транс“ ЕООД за недоказаност на релевантните за спора факти „при условията на пълно и главно доказване“ чрез представянето на документи, които са съпътстващи на издадените фактури за извършените ремонти, вложените части и труд, и тяхно приемане без възражения от страна на доверителя ми .

Визира е, че в мотивите си съдът е оставил без обсъждане фактът, който е изложен в исковата молба и показанията на разпитания свидетел за това, че издадената от ищеца фактура на 29.02.2024г. е за ремонта на автомобил, който извършен от друга фирма в Чехия. Поради това не може същата да е доказателство за основание за заплащане за извършена от ищеца работа, с правно основание чл.258 от ЗЗД.