Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1367 от 22.02.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 51713/2021
Вид
Решение № 1367
Подписан
22.02.2022
Състав
ГЕРГАНА ИВАНОВА КРАТУНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1367 гр. София, 22.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря Р.Д. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20211110151713 по описа за 2021 година

Ищецът Л.. Д. Й. претендира от ответника „Д.З.“АД сумата в размер 100 лв. – частичен иск от иск в размер на 6100лв. дължима по договор за имуществено застраховане „Каско“, за лек автомобил „Ситроен“, модел C4 с ДК №***. сключен със застрахователна полица №*** валидна към датата на застрахователното събитие. Твърди, че на 15.05.2020г. около 18.30-19часа е настъпило застрахователно събитие с процесния автомобил – отнет е противозаконно от неизвестен извършител, за което е образувана щета №210665365/18.05.2020г. Твърди, че от страна на застрахователя е изплатена сумата от 21 000лв., което според ищцата е недостатъчно, с което обосновава и интереса си от предявяване на настоящия иск. Претендират се и разноските за производството.

Ответникът „Д.З.“АД оспорва предявените искове както по основание, така и по размер. Твърди, че не оспорва наличие на застрахователно правоотношение с ищеца по цитираната застраховка „Автокаско“.Потвърждава, че е изплатил сумата от 21 000лв. с която приема, че обезщетил ищцовата страна. Претендира разноски.

По делото на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение на предявения иск като същият се счита предявен за сумата от 1850лв.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК достигна до следните фактически и правни изводи:

По иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже възникването на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка "Каско на МПС" с ответника по отношение на процесния автомобил; настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна връзка, с което са настъпили вреди на процесния автомобил; действителният размер на 1 вредите, както и изпълнение на задълженията си за уведомяване на застрахователя и компетентните органи за настъпилото ПТП в предвидения срок. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително и наличието на основание за изключване на отговорността му - неизпълнение на договорно задължение от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, респ. наличието на основание за намаляване на застрахователната му отговорност.

За безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по делото са приети обстоятелствата, че ответното дружество е застраховател по Каско на

МПС“№***/13.06.2019г., съгласно посочената в исковата молба застрахователна полица, настъпването на описаното противозаконно отнемане, както и че е заплатена от ответника сума в размер на 21000лв.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано, поради което е налице основание за възникване на задължение за заплащане на застрахователно обезщетение. Спорът между страните е единствено относно размера на застрахователното обезщетение.

С ъ гл а с н о чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.

В чл. 400, ал. 1 КЗ е посочено, че действителната застрахователна стойност е стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество.

По делото е изготвено основно и допълнително заключение по САТЕ. В основния вариант като действителна стойност към датата на настъпване на ПТП е в размер на 21250лв. Вещото лице посочва, че автомобилът е внесен като автомобил втора употреба, като цената му съобразно марката, модела, техническите параметри и характеристики възлиза на 37895лв. При изготвяне на допълнителното заключение на САТЕ вещото лице е съобразило и изпратените от ответното дружество снимки, както и актуалния пробег на автомобила, както и с оглед представените по делото нови доказателства е посочено че действителната стойност на автомобила е 22850лв.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да кредитира основното и допълнително заключение на САТЕ, тъй като преценено съобразно правилото на чл. 202 ГПК, последното е извършено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че вещото лице е недобросъвестно или заинтересовано от изхода на правния спор. В случая, следва да бъде ценено в по-голяма степен (по отношение на размера) допълнителното заключение на САТЕ, тъй като същото е взело предвид допълнителни обстоятелства изяснени в хода на производството и е по-изчерпателно, включително във връзка с ползваните от вещото лице методи, при изясняване на релевантните факти и връзките между тях.

Следва да бъде приспадната сумата от 21000лв. – платена от застрахователят, като остатъкът в размер на 1850лв. съответства изцяло с претенцията на ищцовата страна и прави иска основателен до пълния му предявен размер. Ответникът не доказа погасяване, поради което искът следва да бъде изцяло уважен. Следва да бъде присъдена и законната лихва от 03.09.2021 г. до погасяване на задължението.

По разноските:

Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в общ размер на 1074 лева /за държавна такса -74 лева, депозит за основна и допълнителна САТЕ - 400 лева и 600лв. – адвокатско възнаграждение/.

Ответникът „Д.З.“ е релевирал възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото. Същото е 2 неоснователно, предвид броя на проведените съдебни заседания, както и с оглед предприетите процесуални действия от страна на адвоката -повереник на ищцовата страна.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Д.З.“АД, с ЕИК *** и адрес: *** Л.Д. Й., с ЕГН ********** и адрес: *** на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата 1850 лева, представляваща остатък от дължимо обезщетение за настъпил застрахователен риск „противозаконно отнемане“ на лек автомобил „Ситроен“, модел C4 с ДК №***, настъпили вследствие противозаконното му отнемане настъпило в периода между 15.05.2020г.до 17.05.2020г.,съставляващо застрахователен риск, покрит съгласно договор за застраховка "Каско на МПС“№***/13.06.2019г., страна по който е ответникът, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1074лв. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3