Решение № 17 от 08.02.2023, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. В., 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В. Й. М.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. при участието на секретаря И. С. К. като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно гражданско дело № 20221300500227 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивни жалби на двете страни.

Въззивна жалба с вх.№1352/19.05.2022г. на РС-Б. от В. К. Т. с ЕГН ********** чрез адв.-пълномощник И. В. от АК-В. и заявен съдебен адрес: гр.Б., обл.В. е против Решение № 38/29.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 92/2021 г. по описа на Районен съд-Б. в частта, в която РС-Б. е отхвърлил предявени от В. К. Т. с ЕГН ********** против М. Т. Д. с ЕГН 640914170, М.

В. М. с ЕГН ********** и Т. В. А. с ЕГН **********, положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че е изключителен собственик на:

УПИ XII - 340, с площ 1 455 кв.м. в кв. 13 по регулационния план на с. Б., общ. Б., обл. В. - празен, незастроен, с административен адрес - с. Б., при граници /съседи/ : от три страни улици и УПИ XI - 234 на Елка М. Т..

С молба от 29.07.2022г. адв.И. В. - процесуален представител на жалбоподателя В. Т. е оттеглила изцяло предявената въззивна жалба против 1

Решение № 38/29.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 92/2021 г. по описа на Районен със-Б..

С определение от открито съдебно заседание, проведено на 28.09.2022г. по настоящото вгрд. № 227/2022 г. по описа на ОС-В. съдът на основание чл.264 от ГПК е допуснал оттегляне на предявената въззивна жалба от жалбоподателя В. Т. и е прекратил въззивното производство по делото в тази част. Определението, като необжалвано, е влязло в законна сила на 06.10.2022г., на която дата е влязло в законна сила и Решение № 38/29.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 92/2021 г. по описа на Районен съдБелоградчик в обжалваната част.

Предвид изложеното, настоящата инстанция не дължи произнасяне по въззивната жалба на В. К. Т..

С въззивна жалба вх.№1585 на РС-Б. от М. Т. Д. с ЕГН **********, М.

В. М. с ЕГН ********** и Т. В. А. с ЕГН ********** чрез адв.-пълномощник И. Д. от АК – В. и заявен служебен адрес: гр. В. се обжалва Решение № 38/29.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 92/2021 г. по описа на Районен съд-Б. в частта, в която РС-Б. е отхвърлил предявения от жалбоподателите насрещен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК против В. К. Т. от с. Б., с ЕГН **********, че са собственици на 1/2 идеална част от УПИ XII - 340, с площ 1 455 кв.м. в кв. 13 по регулационния план на с. Б. - празен, незастроен, с административен адрес - с. Б., при граници /съседи/ : от три страни улици и УПИ XI - 234 на Елка М. Т..

Поддържа се във въззивната жалба, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.

Излага се, че по предявения насрещен иск с правно основание установяване правото им на собственост по давност, РС-Б. неправилно и необосновано е приложил нормата на чл.159, ал.2 от ГПК, като е отхвърлил искането им и не допуснал до разпит трима от поисканите свидетели при режим на довеждане - за установяване на наведените от тях възражения и твърдения. РС-Б. бил допуснал и по делото е разпитан само един свидетел.

Поддържа се, че поради недопускането на повече свидетели, първоинстанционният съд е постановил необоснован съдебен акт, при неизяснена фактическа обстановка, като е приел, че искът е недоказан, с 2 което било нарушено правото им на защита и възможността да докажат наведените твърдения.

Излага се, че БРС неправилно възприел изложените от тях факти и обстоятелства, наведени в отговор по предявения насрещен иск. Били посочили, че процесния имот бил собственост на В. Д. (починал в хода на производството) и .Е.а Т., като притежават по 1/2 идеална част, като за първият от тях е придобит в режим на СИО. Началото на давностния срок и действия на своене са започнали да упражняват техните родители, а след тяхната смърт В. Д. и Е. Т. продължили да владеят имота. Излага се още, че при условие на евентуалност било заявено основание за придобиване на имота по давност от двамата, като повече от 10 г. са упражнявали непрекъснато фактическа власт върху имота и са го владели като свой.

Счита се, че с доклада по делото РС-Б. е дал неправилна правна квалификация на правата на ищеца по насрещния иск - иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, положителен установител иск - че е собственик на основание давностно владение и наследство на 1/2 ид. част, като е възложил в тежест на ищеца по насрещния иск да докаже, че наследодателите са владели имота, а след тяхната смърт В. М. Д. Посочва се, че съдът не е обследвал и обсъдил заявените основания, а приел, че страната не е доказала фактическия състав на придобивна давност. Съдът не бил изложил мотиви относно заявените претенции в условията на евентуалност.

Излага се, че първоинстанционният съд не бил обсъдил всички доказателства по делото - протокол по НОХД № 21/2012 г. на Районен съд - Б. заключението по СТЕ, неправилна оценка на свидетелските показания на Ц.

Й.

Иска се да се постанови решение с което да се отмени обжалваното решение, в обжалваната част и да се уважи предявения насрещен иск. Прави искане за присъждане на разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата по жалбата страна В. К. Т. от с.Б.

Пред въззивната инстанция са допуснати и събран писмени и гласни доказателства.

Видинският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа 3 страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от В. К. Т. от с.

Б. против В. М. Д. ЕГН:********** с положителен установителен иск по чл.124, ал. 1 ГПК, с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищеца е изключителен собственик на недвижим имот: УПИ XII - 340, с площ 1 455 кв.м. в кв. 13 по регулационния план на с. Б. - празен, незастроен, с административен адрес - с. Б., при граници /съседи/ : от три страни улици и УПИ XI - 234 на Е М. Т..

Обстоятелствата, на които се основава предявеният иск, са: ищецът е придобил собствеността върху процесния имот на основание давностно владение, като владял имота като свой 17 години, считано от 2003 г. и до предявяване на иска.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. М. Т. с който оспорва иска. Навежда твърдения, че ищеца не е владял необезпокоявано процесния имот - УПИ XII - 340 с площ 1 455 кв.м. в кв. 13 по регулационния план на с. Б. не е установявал фактическа власт върху имота, не го е стопанисвал и не е демонстрирал собственически права върху имота.

Своевременно с отговора на исковата молба, от ответника В. М. Д. е предявен и насрещен иск против ищеца по първоначалния иск – В. К. Т.. По насрещния иск ищецът Д. твърди, че е собственик на спорния имот с права ½ идеална част от имота, а другата – ½ идеална част е на Е. М. Т.. Твърди, че придобил съответната идеална част от имота от своите родители - М. Д. Б., починал през 2007 г. и Е. П. Б. починала 2005 г. След тяхната смърт, фактическа власт върху имота е упражнявана от него и Е. М.Т., като владението е било явно и непрекъснато и е продължило повече от 10 години, без някой да го оспорва. Владението е продължително до преди 2 години, когато имота е заграден от наемателя на спорния имот към настоящия момент -„Б. А. Г.“ ООД.

В условията на евентуалност, ищецът по насрещния иск, основава претенцията на основание давностно владение, упражнявано от самия него 4 че самия той е владеел имота в продължение на повече от 10 години, осъществено след смъртта на родителите му. Представил е писмени доказателства и е направил доказателствени искания за разпит на четирима свидетели, за установяване на наведените възражения и твърдения.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника по насрещния иск – В. Т..

След подаване на отговора и предявяване на насрещния иск, ответникът В. М-. Д. е починал - на 20.05.2021г., видно от приложеното удостоверение за наследници №3015/25.05.2021г. на Община Б. С определение № 321 от 27.09.2021 г. по първоинстанционното дело, гр.д.№92/2021г. на РС-Б. съдът е конституирал като ответници по първоначалния иск и ищци по насрещния такъв, наследниците му по закон - М. Т. Д. - съпруга, М. В. М. и Т. В. А. дъщери. Същите са поддържали отговора на исковата молба и предявения насрещен иск от починалия им праводател.

РС-Б. в открито съдебно заседание, проведено на 25.11.2021г. е изготвил доклад по делото, на основание и съгласно чл.146 от ГПК и е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по делото по предявения първоначален иск и по насрещния такъв. По предявения насрещен иск първоинстанционния съд е дал правна квалификация на правата на ищеца по насрещния иск - иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, положителен установителен иск - че е собственик на основание давностно владение и наследство на идеална част от недвижим имот УПИ XII - 340, с площ 1 455 кв.м. в кв. 13 по регулационния план на с. Б. - празен, незастроен.

Указал е, че доказателствената тежест е на ищците по насрещния иск, като име е указал подлежащите на доказване факти – че наследодателите им М. Д. Б., починал през 2007 г. и Е. П. Б. - починала 2005 г., а след тяхната смърт сина им В. М. Д.- починал на 20.05.2021 г., са владели имота от 2000 г. и до преди 2 години; и че В. М. Д. е наследник на М. Д. Б. и Е. П. Б.

Ищците по насрещния иск са били надлежно представлявани от процесуалния им представител адв.И.Д., която е изразила становище, че няма възражения по доклада на делото, съгласно предоставената им възможност съгласно 146, ал. 3 ГПК.

От приложената молба-декларация изх.№6297/19.11.2020г. на В. К. Т.

5

– ищец по първоначалния иск до нотариус Р.К. с рег.№546 и съдебен район РС-Б. се установява, че същият е отправил искане да бъде извършена обстоятелствена проверка на осн.чл.587, ал.2 от ГПК и да бъде признат за собственик на процесния имот, който придобил по давносно владение.

Процесният имот не е общинска или държавна собственост, включен е в плана на с.Б. от 1997г. и по разписния лист към него е записан на наследници на М. Н. видно от извършените удостоверения и заверки от община Б.

От приложеното удостоверение за наследници изх.№1640/31.03.2021г. на община Б. се установява, че ищецът В. М. Д. е син и единствен наследник на М. Д. Б.-починал на 24.11.2007г. и негов баща.

От приложеното удостоверение за наследници изх.№5671/20.10.2021г. на община Б. се установява, че Е. П. Б., след нейната смърт на 24.10.2005г. оставила за наследници преживелия съпруг - М. Д. Б.-починал на 24.11.2007г. и ищецът В М. Д. - син .

От удостоверение за наследници изх.№1639/31.03.2021г. на община Б. се установява, че Д. Д. Т. - починала на 17.03.2008г. е оставила за наследници Е. М. Т. – дъщеря.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентно изготвена и обоснована.

Вещото лице е констатирало, че към датата на изготвяне на експертизата процесният имот –УПИ ХII -340, ведно с имоти-УПИ IX-295, УПИ X-342 и УПИ XI-234 са оградени от електропастир, който не работи.

Съгласно заключението на вещото лице, уличната и дворищна регулация по кадастралния и регулационен план на с.Б. общ.Б., утвърден със Заповед №296/10.03.1997г. в обхвата на кв.13 и спрямо процесния имот не е приложена. На място границите на съседните на процесния имот не са материализирани, както с УПИ X-342, така и тези с улиците.

От приложените три броя договори за наем на недвижим имот от 01.05.2017г.,01.05.2018г. и 01.05.2019г. се установява, че ответникът по насрещния иск –В. К. Т., като наемодател, е отдал под наем процесния имот УПИ ХII-340 на „Б. А. Г.“ООД за три поредни стопански години – 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020 година.