Решение № 5650 от 07.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5650 гр. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20221110210154 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. П. К. срещу Наказателно постановление (НП) № 22-4332005790/07.04.2022 г. издадено от началник група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание- "глоба" в размер на 200 лева по чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В подадената жалба се излагат съображения за липса на осъществено нарушение от водача на процесния автомобил, като жалбоподателят твърди, че по никакъв начин не е установено, че неизправността в шумозаглушителя му е била значителна, както е прието в АУАН и НП. Сочи, че не е измерено нивото на шума от технически специалист, което води и до липса на съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал.1, т.10, б. „б“ ППЗДвП. Сочи и съдебна практика в този смисъл. Поради изложените съображения се претендира съдът да отмени изцяло обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят К., редовно призован, не се явява. Не се явява и неговият упълномощен процесуален представител – адв. Славов, който е депозирал писмено становище, в което поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган – началник на група в отдел „Пътна полиция”, СДВР, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.02.2022 г. около 11:14 ч. в гр. София, по ул. Хенри Ибсен с посока на движение 1 от ул. Иван Андонов към бул. Черни връх, жалбоподателят С. К. управлявал МПС – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с рег. № , негова собственост. До търговски център /мол/ „Парадайс“ водачът бил спрян за проверка от св. М. Е. С. – на длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП СДВР. При проверката св. С. установил самоличността на водача по представената от него лична карта и СУМПС. Тъй като при преминаването си покрай полицейския партрул се чул силен шум, св. С. преценил, че автомобилът няма поставени шумозаглушителни устройства. При разговор с водача, св. С. го попитал дали в ауспуха на автомобила има поставени такива устройства и водачът му съобщил, че няма.

Свидетелят погледнал под автомобила и установил, че ауспухът на автомобила е повреден и тръбата му е скъсана, затова издава по-силен шум от обичайните нива. Свидетелят и неговия колега не разполагали с уред за измерване на нивото на шум, но преценили, че липсата на шумозаглушителни устройства и силния шум при движение на автомобила, представлява значителна техническа неизправност.

Въз основа на лично възприетото от него, св. М. С. – младши автоконтрольор при ОПП СДВР съставил на жалбоподателя С. К. АУАН № 570852/05.02.2022 г. за нарушение на чл.

139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, в присъствие на нарушителя и на свидетел - очевидец на нарушението, което се установява от положените от тях подписи. В акта изрично било вписано, че неизправността на шумозаглушителя била значителна.

Препис от акта бил връчен на жалбоподателя, като той не изложил възражения срещу акта. Такива възражения са постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, в които са изложени идентични съображения като тези в жалбата, свързани с начина на установяване на значителната техническа неизправност.

При пълна идентичност на описаното нарушение, на 07.04.2022 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, като нарушението било квалифицирано по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – движение с техническо неизправно МПС, с уточнението, че се касае за значителна неизправност. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 19.07.2022 г. видно от отбелязването върху самото НП. Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на 28.07.2022 г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

М. С., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Св. С. лично е възприел нарушението, като пред съда потвърждава, че ауспухът на автомобила е бил повреден, със скъсана тръба, като е излъчвал и значителен шум при движение. Като и самият свидетел признава, че е оценил неизправността единствено по издавания шум и думите на водача, без да оглежда допълнително ауспуха, за да установи липсата на шумозаглушително устройство или да измерва нивата на шума.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок /актуален към датата на подаване на жалбата/, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за 2 това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при нарушение на процесуалните правила и необоснованост.

Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т.1.3.2 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно т. 3.10 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на група „АНД“ в отдел „Пътна полиция” в СДВР. По делото е представено и удостоверение за заеманата от издалата НП длъжност към процесния момент.

В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание. В АУАН и НП е описано нарушението, като са посочени датата и мястото а извършването му и самоличността на водача, като е индивидуализиран и управлявания от него автомобил.

Но съдът намира, че при издаване на обжалваното НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, изразяващо се в непълна правна квалификация на вмененото на жалбоподателя нарушение.

Актосъставителят и административнонаказващият орган при цитиране на правната квалификация на нарушението са посочили като нарушена разпоредбата на чл. 139, ал.1, т. 1 от ЗДвП и са описали нарушението като движение с техническо неизправно МПС, а при фактическото му описание е посочено в какво се изразява тази неизправност и нейния характер, а именно значителна неизправност в шумозаглушителното устройство.

Съгласно посочената като нарушена правна разпоредба на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Но конкретните параметри на изправността на МПС са детайлно описани в Наредба № 32/16.12.2011 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и в чл. 10, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП, където детайлно са изброени възможните технически неизправности на автомобилите, но там липсват конкретни правила относно шумозаглушителните устройства на автомобилите. В цитираната от жалбоподателя разпоредба на чл. 10, ал. 1, т. 10, б. „б“ от ППЗДвП единствено е посочено, че МПС е неизправно, ако нивото на шума не съответства на предписаните нормативни стойности. Но в случая изобщо не е установено какво е било нивото на шума при движение на автомобила на жалбоподателя, нито е посочено какви са нормативните стойности.

Очевидно в случая е допуснато процесуално нарушение при квалифициране на нарушението по чл. 139, ал.1, т. 1 от ЗДвП, тъй като посочената квалификация е бланкетна и се явява непълна. Цитираната разпоредба предвижда задължение за водачите да управляват технически изправни ППС, но не и конкретни изисквания към тези превозни средства, още по-малко касаещи техните шумозаглушителни устройства. Посочената непрецизност от страна на актосъставителя принципно не препятства издаването на наказателно постановление (при условията на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН), като същата подлежи на отстраняване посредством даване на точна правна квалификация от страна на наказващия орган при издаване на НП. Административнонаказващият орган обаче не само, че не е отстранил допуснатата от актосъставителя непрецизност, а на свой ред е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал.1 т.6 от ЗАНН, като при цитиране на правната квалификация на нарушението се е задоволил единствено да посочи, че жалбоподателят е нарушил чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Действително, при словесното описание на нарушението е посочено в какво конкретно се изразява техническата неизправност и че същата е значителна, но това е следвало да намери отражение и в дадената на нарушението правна квалификация.

3

Както вече беше посочено, в чл. 57, ал. 1 ЗАНН са изчерпателно изброени реквизитите на наказателното постановление, като в т. 6 е предвидено посочването на „законните разпоредби които са били нарушени виновно”. Като не е посочил конкретната норма въвеждаща изисквания относно изправността на шумозаглушителната уредба на МПС и кога такава неизправност ще бъде значителна /съгласно Наредба № 32/16.12.2011 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията/, наказващият орган не е изпълнил задължението си да посочи точната правна норма, която е била нарушена.

Непосочването на точната разпоредба, която е нарушена или посочването само на бланкетната норма е винаги съществено процесуално нарушение, защото засяга правото на защита на санкционираното лице да узнае какво точно нарушение му е вменено и кои текстове от закона и подзаконовите нормативни актове са предвидили за него задължения, които той не е изпълнил. Санирането на нарушението на чл. 57, ал.1 т.6 от ЗАНН не е възможно на този етап от производството и има за последица единствено отмяна на обжалваното NP. В случая не се налага и изследване на въпроса за сериозността на неизправността на управляваното от жалбоподателя МПС, като без посочване на конкретния законов текст от Наредбата, жалбоподателят е значително затруднен да се позове на разграничението между значителна, незначителна или опасна неизправност, откъдето всъщност се определя и размера на съответната санкция по чл. 179, ал. 6, т. 1, 2 или 3 от ЗДвП.

Отделно от това жалбоподателят и съдът са възпрепятствани да установят поради какви конкретни съображения е прието, че неизправността на шумозаглушителното устройство е значителна по смисъла на пар. 6, т. 71 от ДР на ЗДвП. В Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, единствено се споменава какви проверки се извършват на шумозаглушителните устройства при технически преглед на автомобилите, но това не позволява да се разграничат степените на техническа неизправност, които са определящи при индивидуализиране на размера на административното наказание.

В този смисъл се явява безпредметно обсъждането на субективната страна на нарушението и индивидуализацията на наложеното на жалбоподателя наказание.