Решение № 461 от 27.10.2026, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 461 гр. Търговище, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря Благовеста Д. Първанова като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20243530101750 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск, с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК.

Ищецът, действащ чрез пълномощник твърди в исковата си молба, че между него и ответникът е имало сключен Договор за паричен заем № 5771709 от 11.01.2022 г., по силата на които ответникът му е предоставил в заем сумата от 1900 лв., която следвало да бъде върната в срок от 12 месеца, при съответни параметри – ГПР, ГЛП, срок на действие, падеж на вземането и т.н., подробно посочени в молбата. Твърди се, че съгласно договора ищецът следвало да заплати лихва по чл. 2, ал. 1, т. 5 в размер на 444,35 лв., неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора в размер на 1011,41 лв. и такса за експресно разглеждане на документите в размер на 1517,11 лв., или общата сума, която следвало да възстанови на ответника, възлизала на 4872,87 лв. В молбата се твърди, че така сключеният договор е нищожен, на осн. чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, като противоречащо на закона, тъй като с клаузите по договора били нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 9, т. 20 от ЗПК, чл. 11, ал.2 от ЗПК, което обуславял неговата недействителност по чл. 22 от ЗПК, като съображения са изложени подробно в молбата. В условия на 1 евентуалност ищецът е предявил иск за прогласяване нищожност на клаузата в договорите за заплащане на неустойка в случай, че кредитополучателят не предостави обезпечение по кредита, както и клаузата за такса за експресно разглеждане на документи, поради противоречие с добрите нрави, тъй като се нарушавал принципа на добросъвестност в гражданските и търговски отношения, налице била значителна нееквивалентност на насрещните престации, по съображения подробно изложени в молбата. Ищецът счита, че клаузите за неустойка и за такса експресно разглеждане на документи е неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП, като сключени в ущърб на потребителя, при нарушаване принципа надобросъвестност и справедливост и водел до неравновесие в правата на страните, както и че се заобикаля закона – чл.33, ал.1 от ЗПК. Ищецът е развил подробни доводи в исковата молба.

Поради това, считайки, че договорът между страните е нищожен моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността му, в условия на евентуалност да прогласи нищожността на клаузите за неустойка и такса експресно разглеждане на документи. Претендира разноски. В съдебно заседание, чрез подадено от процесуален представител писмено становище поддържа предявения иск.

В дадения месечен срок ответникът е представил писмен отговор на исковата молба. В отговора е изразено становище за допустимост, но неоснователност на иска. Ответникът е изложил подробни доводи, че е на лице валидна облигационна връзка между страните, че при сключване на договора са покрити всички изисквания на ЗПК, съответно не са налице заявените от ищеца основания за недействителност и нищожност на договора.

Твърди в отговора, че не са налице заявените от ищеца основания, обуславящи нищожност на клаузата за неустойка и такса експресно разглеждане, тъй като такива в конкретния договор с ищеца несъществували. В отговора е посочено, че ищецът е изплатил напълно задължението си по договора, към момента на подаване на исковата молба. Подробни доводи е изложил в отговора. Моли съда да постанови решение с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа, изложените в отговора доводи, чрез писмено становище.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното: Между страните по делото не се спори, че са сключили на 11.01.2022 год. договор за кредит "Violeta " от разстояние по смисъла на 2

Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, с който й бил отпуснат паричен заем в размер па 1900 лв. за срок от 1 година.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон – ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението, ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Съгласно разпоредбите на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен.

Императивно изискване като основание за действителност на договора за потребителски кредит е това по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, да се посочи общата дължима сума и същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49, 32 %, а фиксираната лихва 3 е 15 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителят в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

В чл. 4, ал. 1, т. 2.2 и т. 2.3 от процесния договор за кредит е била уговорена т. нар. "такса ангажимент", която съдържа неравноправна за потребителя финансова тежест: кредитополучателят плаща на кредитодателя такса ангажимент в размер на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница, като същата се начислявала ежедневно и се дължала в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главница/главници. Установява се, че тази "такса ангажимент" е включена при формирането на годишния процент на разходите, който е 49, 32%, но не отговаря на действителния такъв.

В чл. 15, ал. 1 от договора за кредит е предвидена и неустойка. Тази клауза гласи: "До 5 дни от подписване на настоящия договор за паричен заем, Кредитополучателят се задължава да предостави, съгласие за директен дебит по Б.та си сметка за целия срок на договора. При непредставяне на такова съгласие се начислява в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главницата ,съгласно условията на чл. 3 от настоящия договор, неустойка в размер на 2% от усвоената, но непогасена главница, като начислената неустойка се дължи ведно с текущото месечно задължение в края на този тридесетдневен период ". Неустойка е предвидена и по чл. 15, ал.4 от договора, като същата е уговорена в размер на 0,5 % от усвоената, но непогасена главница, за неизпълнение на задължение на кредитополучателят да предоставя на ответника удостоверение по чл. 87 от ДОПК и удостоверение за настоящ адрес, в срок от два дни преди изтичане на всеки тридесет дни за срока на действие на договора. И двете неустойки не са включени в ГПР.

Всички тези такси и неустойката поставят кредитополучателят в невидение какви точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителят в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита.

4

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието по делото се установи, че при включване на всички дължими по договора такси и неустойки, действителния размер на ГПР е 151.3191 %. Установи се също, че ищцата е извършила плащания, с които изцяло е погасила задълженията си към ответника, произтичащи от процесния договор.

Отделно от това предвидените в договора неустойки за непредставени удостоверения и непредоставяне на директен дебит, съдът счита, че като разход по кредита, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е следвало да бъде включена при изчисляване на ГПР, а както беше посочено по-горе и двете задължения не са отразени в него. Съобразно правилото на чл. 19, ал.4 от ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левово или във валута, опредЕ. с постановление на МС на РБ ( основен лихвен процент плюс 10 пункта), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от заемната сума, а в настоящия случай оскъпяването е 151.3191 %.

Ето защо съдът приема, че посочения ГПР в договора единствено като абсолютна процентна стойност и с посочване на общата сума, дължима от потребителя е нарушено императивното изискване по чл. 11, ал.1, т.10 от ГПК, обстоятелство, обуславящо недействителността на договора изцяло, на осн. чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона, или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на ГПР и за неустойките, да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона, или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него е включена клауза, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК.

Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид 5 и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и на ГПР. След като калузите в процесния договор, като нищожни не пораждат правно действие, то договора на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, следва да се прогласи за недействителен. По изложените съображения предявения иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

С оглед уважаване на първоначалният иск, съдът не дължи произнасяне по предявения такъв, в условията на евентуалност.

По отношение на разноските : С оглед изхода на делото отговорността за разноските се понася от ответника. Същия, на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА следва да заплати на адвоката на ищеца, осъществил процесуалното представителство при условията на чл. 38, ал.1 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 301,66 евро, представляващо минималното възнаграждение съгласно чл.7, ал.