Определение № 2854 от 24.09.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2854 гр. София, 24.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Женя Димитрова

Васил Василев като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20261000502587 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано е по постъпила в ъ з з и в н а частна жалба вх.

№93652/09.07.2026 година о т Л. М. Х. пр о т и в определение

№12969/15.06.2026 година, постановено по гр.д.№ 6046/2026 година по описа н а СГС, ГО, I-24 състав, с което е оставена без уважение молбата и за освобождаване от държавна такса.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е неправилно, тъй като са налице предпоставките за освобождаване от държавна такса. Разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК изисква съдът да извърши цялостна преценка на доходите, имуществото, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и всички други обстоятелства, които имат значение за действителната възможност на страната да поеме разноските по делото, като в процесния случай такава комплексна преценка липсва.

Съдът е изброил данни от справки, но не е анализирал дали посоченото имущество носи доходи, дали може да бъде свободно и незабавно реализирано, дали представлява жилище, необходимо за нормалното съществуване на жалбоподателката, както и дали евентуална продажба не би създала несъразмерна тежест за лице в пенсионна възраст и със здравословни проблеми. Твърди се в жалбата, че притежанието на лек автомобил с първа регистрация 2006 година също не може да обоснове платежоспособност, тъй 1 като подобно моторно превозно средство има ограничена пазарна стойност и служи за задоволяване на ежедневни битови и здравни нужди, включително придвижване до лечебни заведения, а не представлява реален източник на средства за заплащане на държавна такса. Притежанието на парични средства следва да се преценява не само като номинална стойност, а съобразно възрастта на ищцата, здравословното и състояние, разходи за лечение и обичайни потребности. Представените медицински документи установяват наличие на хронични заболявания и необходимост от продължаващо лечение и проследяване. От медицинската документация се установяват дегенеративни изменения на шийния отдел на гръбначния стълб, спондилоартроза, остеохондроза, дискова болест, деформация под ъгъл, болков синдром и необходимост от рехабилитационни процедури. Налице са данни от артериална хипертония, хиперхолестеролемия и провеждана медикаментозна терапия. Тези обстоятелства имат пряко значение за преценката по чл.83, ал.2 ГПК, защото показват наличиет на постоянни и периодични разходи за лекарства, прегледи, изследвания и рехабилитация. Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и постанови друг акт по съществото на спора, с който уважи молбата.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството по гр.д.№ .№ 6046/2026 година по описа на СГС, ГО, I24 състав е образувано по предявени от Л. М. Х. срещу Столична Община искове с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, вследствие падане в дупка, находяща се на територията на Столична община, ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането 21.10.2024 година, както и за сумата от 325,96 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на разхода 29.01.2025 година.

С исковата молба е направено искане за освобождаване от държавна такса.

Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно 2 средства да ги заплатят, т. е. не разполагат с необходимия финансов ресурс в наличност, както и с възможност за набавяне на такъв от притежавано имущество и получавани доходи. При произнасянето по молбата съдът взема предвид доказателствата за: доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Тази преценка не е произволна, а се основава на конкретни обективни факти, удостоверени по надлежния ред.

Съгласно възприетото в т. 13 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.

№ 6/2012 г., на ОСГТК, молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК съставлява молба за защита и съдействие по смисъла на чл. 2 ГПК и разрешението по нея е съдебно правораздаване. Следователно в производството по произнасяне по молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да съобрази принципите на служебното начало, залегнали в нормата на чл. 7 ГПК, като даде необходимите указания на молителя за ангажирането на необходимите доказателства в подкрепа на искането за освобождаването му от заплащане на държавна такса и разноски по делото.

Налице е формирана съдебна практика - определение № 612 от 12.08.2010 г. по ч. т. д. № 564/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 496 от 10.07.2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 305 от 15.06.2009 г. по ч. гр. д. № 335/2009 г. на ВКС, ГК, III г. о. и др., според която при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК , преценката за това дали молителят разполага с материални възможности, средства и/или имущество за заплащане на дължимите за производството такси и разноски се прави въз основа на цялостен анализ данните за имущественото състояние на лицето, неговото семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички други обстоятелства, които са относими към възможността за изпълнение на задълженията свързани с упражняваните от него процесуални права, отнесени към съответния размер на разходите за цялостното развитие на производството. Преценката е конкретна и се извършва в хода на всяко отделно производство. Имущественото и семейното положение на молителя може да бъде установено с декларация, с която страната декларира, под страх от наказателна отговорност, обстоятелствата свързани със своето материално, имуществено и семейно положение или с представяне на доказателства в тази 3 насока. Ако имуществената декларация е непълна или неточна, съдът следва да изиска допълване или да даде възможност въпросът да бъде изяснен.

Молителят отговаря по НК за декларирани неверни обстоятелства, а производството по чл. 83, ал. 2 ГПК не е състезателно. При промяна в обстоятелствата, констатирана от съда или по възражение на насрещната страна, определението, с което страната е освободена от заплащане на такси и разноски може да бъде изменено или отменено.

За да бъде уважена молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК е необходимо по делото да бъде установено, че молителят няма достатъчно средства за заплащане на дължимата за производството държавна такса и разноски, при което съдът следва да ги съпостави с цената на иска и пълния размер на дължимата държавна такса, в т. ч. и бъдещите разноски, които следва да понесе по делото.

Дължимата държавна такса е в размер на 722.47 евро.

Видно от извлечение от сметка в Централна кооперативна банка АД ищцата притежава сума в размер на 6922,81 евро, както и със сумата от 2438,66 евро, находяща се по сметка в ОББ АД, сумата от 151,24 евро по сметка в „Fibank“, в Банка „ДСК“ сумата от 124,78 евро.

Видно от постъпило писмо от НОИ е, че ищцата е пенсионер. В декларацията си молителката е декларирала, че притежава ½ ид.ч. от апартамент в гр.София, като се установява, че същата притежава и ½ ид.ч. от недвижим имот в гр.Русе и дворно място в с.Тръстеник.

Принципно правилни са съображенията в жалбата, че лицето е в пенсионна възраст, с разходи за хронични заболявания, които следва да се съпоставят с размера на получаваната пенсия, както и, че наличието на свободни парични средства следва да се съобрази с факта, че ищцата не получава други приходи. Правилно е и изложеното, че лекия автомобил и имотът в Тръстеник не са от категорията на имотите, от които ищцата би реализирала доходи, както и, че не е обосновано да се изисква от същата тяхната продажба, както и, че лекия автомобил задоволява личните потребности на ищцата от транспорт, с който да се придвижва. Горните изводи обаче не са относими за имота, находящ се в Русе, за който липсват данни в представената декларация. При твърдения в жалбата, че имотът не е собственост на ищцата не са представени доказателства, които да опровергаят 4 официалното удостоверяване за наличие на собственост, поради което този имот би могъл да генерира доходи. Размерът на държавната такса, съпоставен с предмета на иска, както и с паричните средства в банковите сметки обуславя извода, че не са налице предпоставките за освобождаване от заплащане на държавна такса, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение.

Поради съвпадане на правните определението следва да бъде потвърдено. изводи на двете инстанции

Водим от горното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №12969/15.06.2026 година, постановено по гр.д.№ 6046/2026 година по описа на СГС, ГО, I-24 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в 1-седмичен срок от получаване на съобщението до страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5