Решение № 2549 от 30.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2549 гр. София, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20221110212585 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 653331 - F643557 от 08.08.2022г., издадено от Заместник Директора на ТД на НАП София, с което на *** за извършено нарушение по чл.124, ал.2, вр. чл.182, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), на основание чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и чл.182, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2319,81 лв. (две хиляди триста и деветнадесети лева и осемдесет и една стотинки).

В жалбата на *** (подадена чрез адв. В.) се посочва, че НП е незаконосъобразно, неправилно, издадено в противоречие с материално-правните разпоредби и при съществено нарушение на административно-производствените правила. Признава се, че Дружеството – жалбоподател е пропуснало да отрази въпросните фактури за конкретния месец и се твърди, че ги е посочило в СД по ЗДДС и в дневник-продажби за следващия данъчен период, т.е. претендира се да е отстранило пропуска без забава, като данък ДДС е бил внесен в месеца, в който е деклариран. Прави се извод, че Дружеството не цели ощетяване на бюджета или невнасяне на дължимите данъци. Акцентира се върху това, че не са настъпили вреди за фиска. Иска се съдът да приложи чл.28 от ЗАНН. С издаването на Наказателното постановление Дружеството плащало два пъти един и същ данък, тъй като веднъж е внесен данък ДДС и втори път му е наложена санкция в размер на 100 % от данъка. Поради това се твърди, че НП е незаконосъобразно. Грешно била определена санкцията в размер на целия данък ДДС по отразените фактури. Претендират се и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не било ясно за какво се ангажира административната отговорност 1 на *** – дали за това, че не са отразени въпросните фактури в данъчния период или за това, че не са отразени в регистрите по ЗДДС в следващия данъчен период. Ако е налице първата хипотеза – деянието би следвало да е съставомерно по чл.124, ал.2, предл.1 от ЗДДС. Ако е налице втората хипотеза – нарушение не е налице. Като се цитира чл.124, ал.2 от ЗДДС в жалбата се твърди, че нарушението може да се изразява, както в неотразяване в дневника за продажбите за съответния данъчен период на издадения от или от името на задълженото данъчно лице данъчни документи, така и в неотразяване на отчетите за извършените продажби. Критикува се актосъставителят, че не е посочил коя от двете хипотези има предвид. Сочи се, че към датата на съставянето на Акта нарушението не е съществувало, тъй като неговите последици били отстранени по предвидения в чл.126 от ЗДДС ред. Доколкото грешката била коригирана по инициатива на санкционирания субект, доброволно и добросъвестно, а не в резултат на данъчно-осигурителен контрол, нарушението следвало да се квалифицира като маловажно и наказващият орган да предупреди нарушителя, още повече, че не се целяло ощетяване на фиска. Иска се СРС да отмени или измени Наказателното постановление, вкл. и да се приложи нормата на чл.28 от ЗАНН.

Алтернативно се иска съдът да приложи чл.180, ал.4 от ЗДДС, вр. чл.63 от ЗАНН и да намали определената санкция.

В съдебно заседание на 14.12.2022г. жалбоподателят *** не изпраща представител.

Не се явява пред СРС и адв. В., въпреки че е редовно призована. Съответно от страна на Дружеството-жалбоподател не вземат становище по съществото на спора.

В писмено становище с вх. № 264558/30.11.2022г. *** (чрез адв. В.) заявява, че поддържа жалбата. Преповтарят се доводите от жалбата и се иска да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя направените по делото разноски, във връзка с което се представя договор за правна защита и съдействие, както и списък с разноски.

Въззиваемата страна – Заместник директор на ТД на НАП София – се представлява от юрк. Митева. В съдебно заседание на 14.12.2022г. тя заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС юрк. Митева пледира за постановяване на решение, с което жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, а процесното Наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, издадено в изискуемата от закона форма, от компетентен орган, в рамките на правомощията му и съдържащо всички нормативно определени реквизити.

Процесуалният представител на въззиваемата страна се позовава на показанията на актосъставителя и твърди, че това не е единственото нарушение по чл.124, ал.2 от ЗДДС на ***. Освен това юрк. Митева прави и възражение за прекомерност на поискания адвокатски хонорар и с оглед изхода на делото претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното от фактическа страна :

Свидетелката Силвия АН. (главен инспектор по приходите в ТД на НАП София, Дирекция „Контрол“, Отдел „Проверки“, Сектор „Проверки“, изнесено работно място - 2

Перник) извършила проверка на Дружеството – жалбоподател. В хода на тази проверка св.

АН. установила, че има множество издадени фактури за продажби, касаещи различни данъчни периоди, които не били отразени в дневниците за продажби за месеците, в които са издадени и в справките – декларации /СД/ за съответния период. Поради това св. АН. предприела по-детайлна проверка и установила, че *** е издало следните фактури през месец януари 2021г. : фактура № 1000002870/04.01.2021г. (за 821,10 лева, от които 136,85 лв. е ДДС), фактура № 1000002871/04.01.2021г. (за 594,00 лева, от които 99,00 лв. е ДДС), фактура № 1000002872/04.01.2021г. (за 1944,00 лева, от които 324,00 лв. е ДДС), фактура № 1000002877/04.01.2021г. (за 792,00 лева, от които 132,00 лв. е ДДС), фактура № **********/05.01.2021г. (за 523,20 лева, от които 87,20 лв. е ДДС), фактура № 1000002885/06.01.2021г. (за 780,00 лева, от които 130,00 лв. е ДДС), фактура № 1000002895/12.01.2021г. (за 724,80 лева, от които 120,80 лв. е ДДС), фактура № 1000002898/12.01.2021г. (за 656,81 лева, от които 109,47 лв. е ДДС), фактура № 1000002899/12.01.2021г. (за 435,00 лева, от които 72,50 лв. е ДДС), фактура № 1000002903/14.01.2021г. (за 246,00 лева, от които 41,00 лв. е ДДС), фактура № 1000002904/14.01.2021г. (за 1633,50 лева, от които 272,25 лв. е ДДС), фактура № 1000002905/14.01.2021г. (за 594,00 лева, от които 99,00 лв. е ДДС), фактура № 1000002911/15.01.2021г. (за 251,40 лева, от които 41,90 лв. е ДДС), фактура № 1000002912/18.01.2021г. (за 768,00 лева, от които 128,00 лв. е ДДС), фактура № 1000002918/19.01.2021г. (за 432,00 лева, от които 72,00 лв. е ДДС), фактура № 1000002926/21.01.2021г. (за 268,20 лева, от които 44,70 лв. е ДДС), фактура № 1000002930/22.01.2021г. (за 441,00 лева, от които 73,50 лв. е ДДС), фактура № 1000002935/26.01.2021г. (за 392,04 лева, от които 65,34 лв. е ДДС), фактура № **********/26.01.2021г. (за 432,00 лева, от които 72,00 лв. е ДДС), фактура № 1000002937/27.01.2021г. (за 214,80 лева, от които 35,80 лв. е ДДС), фактура № 1000002948/29.01.2021г. (за 750,00 лева, от които 125,00 лв. е ДДС) и фактура № 1000002949/29.01.2021г. (за 225,00 лева, от които 37,50 лв. е ДДС), но същите не били включени в дневниците за продажби на *** за данъчния период януари 2021г., както и в справка-декларация за данък върху добавената стойност с вх. № 22111183239 от 12.02.2021г., отнасяща се за данъчния период януари 2021г. Цитираните по-горе фактури били отразени в справка-декларация за данък върху добавената стойност с вх. № 22111200370 от 14.04.2021г. (отнасяща се за данъчния период месец март 2021г. ) и в дневниците за продажби на Дружеството за данъчния период март 2021г. Свидетелката АН. приела, че неотразяването на посочените фактури в дневниците за продажби за месец януари 2021г. и в справката-декларация за данък върху добавената стойност за данъчния период януари 2021г. е довело до по-малък размер на данък ДДС за посочения период.

Начисленият по посочените по-горе фактури данък ДДС е в размер на 2319,81 лева и според св. АН. е следвало да бъде внесен в бюджета до 15.02.2021г., а е внесен на 14.04.2021г.

За тези констатации св. Силвия АН. (в присъствието на двама свидетели при съставянето и връчването на Акта – В.Л. и Т.Л. ) съставила срещу *** Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F643557 от 21.02.2022г. за нарушение по чл.124, 3 ал.2, вр. чл.182, ал.1 от ЗДДС, извършено на 16.02.2021г. Актът бил връчен срещу подпис на пълномощник на *** на 21.02.2022г.

Въз основа на горецитирания Акт за установяване на административно нарушение и при същите фактически положения като изложените в него е издадено обжалваното Наказателно постановление № 653331 - F643557 от 08.08.2022г., с което Заместник директорът на ТД на НАП София е санкционирал *** за извършено нарушение по чл.124, ал.2, вр. чл.182, ал.1 от ЗДДС, на основание чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и чл.182, ал.1 от ЗДДС, за данъчен период месец януари 2021г. с имуществена санкция в размер на 2319,81 лева.

Наказателното постановление е получено от пълномощник на *** на 01.09.2022г. и е обжалвано чрез ТД на НАП София до СРС с жалба с вх. № 53-06-7601 от 09.09.2022г.

Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства - показанията на св. АН.; АУА Н № F643557 от 21.02.2022г.; Приложение № F643557/21.02.2022г. към АУАН; пълномощно; справкадекларация за данък върху добавената стойност с вх. № 22111183239/12.02.2021г.; дневници – продажби на *** за януари 2021г.; справка-декларация за данък върху добавената стойност с вх. № 22111200370/14.04.2021г.; дневници – продажби на *** за март 2021г.; фактура № 1000002870 от 04.01.2021г.; фактура № 100000287 1 от 04.01.2021г.; фактура № 1000002872 от 04.01.2021г.; фактура № 1000002877 от 04.01.2021г.; фактура № ********** от 05.01.2021г.; фактура № 1000002885 от 06.01.2021г.; фактура № 1000002895 от 12.01.2021г.; фактура № 1000002898 от 12.01.2021г.; фактура № 1000002899 от 12.01.2021г.; фактура № 1000002903 от 14.01.2021г.; фактура № 1000002904 от 14.01.2021г.; фактура № 1000002905 от 14.01.2021г.; фактура № 100000291 1 от 15.01.2021г.; фактура № 1000002912 от 18.01.2021г.; фактура № 1000002918 от 19.01.2021г.; фактура № 1000002926 от 21.01.2021г.; фактура № 1000002930 от 22.01.2021г.; фактура № 1000002935 от 26.01.2021г.; фактура № ********** от 26.01.2021г.; фактура № 1000002937 от 27.01.2021г.; фактура № 1000002948 от 29.01.2021г.; фактура № 1000002949 от 29.01.2021г.; справка за съставени АУАН и НП за нарушения по чл.124, ал.2 от ЗДДС на ***; Заповеди на Изпълнителния директор на НАП с № 667/30.09.2021г. и с № ЗЦУ-1149/25.08.2020г., както и Заповед на и.д. Директор на ТД на НАП София с № 620/15.09.2021г.

Показанията на св. Силвия АН. са информативни, относими, обективни, достоверни и непредубедени. Те намират изцяло опора в събрания по делото писмен доказателствен материал. Поради това съдът ги кредитира напълно.

Цитираните по-горе писмени доказателства са информативни, достоверни, обективни и еднопосочни. Те се подкрепят и от свидетелските показания. Поради това съдът ги кредитира изцяло.

Приложените на лист 26-47 от делото фактури са обективни и с достоверна дата.

Поради това съдът ги кредитира и приема, че на посочените в тях дати Дружеството – жалбоподател е издало съответните фактури за посочените изделия за стойност, записана в документите. Именно от съвкупната преценка на тези фактури и посочения размер на данък 4

ДДС във всяка от тях, чрез прост математически сбор, се установява, че общият размер на начисления и дължим данък ДДС по фактури с № 1000002870/04.01.2021г., с № 1000002871/04.01.2021г., с № 1000002872/04.01.2021г., с № 1000002877/04.01.2021г., с № **********/05.01.2021г., с № 1000002885/06.01.2021г., с № 1000002895/12.01.2021г., с № 1000002898/12.01.2021г., с № 1000002899/12.01.2021г., с № 1000002903/14.01.2021г., с № 1000002904/14.01.2021г., с № 1000002905/14.01.2021г., с № 100000291 1/15.01.2021г., с № 1000002912/18.01.2021г., с № 1000002918/19.01.2021г., с № 1000002926/21.01.2021г., с № 1000002930/22.01.2021г., с № 1000002935/26.01.2021г., с № **********/26.01.2021г., с № 1000002937/27.01.2021г., с № 1000002948/29.01.2021г. и с № 1000002949/29.01.2021г. е в размер на 2319,81 лева.