Решение № 241 от 27.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Бургас, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20262120200124 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Р. Х. Г.

ЕГН:**********, с посочен адрес: **** против Наказателно постановление № 25-0346-000190 от 19.09.2025 г. издадено от Началник РУ в ОДМВР –РУ Созопол, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. /102,26 евро/ на основание чл.

179,ал.2, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 23,ал.1 от ЗДвП.

В жалбата са заявени бланкетни оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и отклонение на съдържанието на АУАН и НП от изискванията на чл.42 и чл.57,ал.1 ЗАНН, без да се посочат конкретните измерения на допуснатите съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован, се представлява от адв.А. А., който настоява за отмяна на НП поради недоказаност на нарушението. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява.

След индивидуален анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства,и оценката им в тяхната взаимна връзка и взаимообусловеност и предвид становищата на страните съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Срещу жалбоподателя Р. Х. Г. бил съставен АУАН за това,че на 21.08.2025 г., около 02:45 ч. управлявал автобус „Форд Транзит“ с рег. №*****,собственост на Главна Дирекция „Гранична полиция“, като поради неспазване на нужната дистанция от движещия се пред него лек автомобил „Мерцедес С65 АМГ“ с рег. *****, така че да може да избегне удар в него, когато той намали скоростта или спре рязко, допуска ПТП с лекия автомобил,блъскайки го в задната част и причинява ПТП с материални щети по двата автомобила.

В резултат на така реализирания механизъм на ПТП били причинени материални щети двете превозни средства, подробно описани в Протокол за ПТП №1876811/21.08.2025 г., а именно по отношение на МПС автобус „Форд Транзит“ с рег. №*****,собственост на Гранична полиция били причинени повреди на преден капак, решетка на предна броня и предна броня, а спрямо Мерцедес С65 АМГ“ с рег. ***** били причинени вреди в областта на задна броня и багажник отзад.

На жалбоподателя бил съставен АУАН от 21.08.2025 г., в който били пресъздадени фактическите параметри относими към съставомерните признаци на допуснатото от жалбоподателя нарушение, което актосъставителят субсумирал като нарушение на разпоредбата на чл.23, ал. 1 от ЗДвП . Актът бил предявен на въззивника, като последният го подписал без възражение. Възражения срещу акта 1 не били депозирани и в срока по чл. 44 от ЗАНН.

Наказващият орган изцяло възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя и при тъждественост на фактическите изводи санкционирал нарушителя на основание чл.179,ал.2, пр.2 ЗДвП за нарушение, квалифицирано по чл.23,ал.1 ЗДвП.

НП било връчено лично на жалбоподателя на 23.09.2025 г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото гласни и писмени доказателства, като съвкупността от очертаните по делото косвени и производни фактически данни от разпита на актосъставителя и на свидетелите Х. Г. и В. Г., напълно удовлетворяват предявените императивни изисквания, предпоставящи възможността да послужат като доказателствена опора за положителен извод относно характера,мястото, последиците на нарушението. Безспорно е че установените при проведените разпити на посочените длъжностни лица фактически данни, с оглед източника на сведения са производни - свидетелите не възпроизвеждат лични възприятия, които могат да послужат като оригинерна информативна база за изводи досежно извършеното нарушение и неговото авторство, а онова което са чули от участниците в автопроизшествието. Същите обаче съпоставени с основния факт, макар и по косвен път пресъздават консолидираната фактическа версия относно обстоятелства, отнасящи се към събитието на нарушението и конкретния каузален принос на жалбоподателя Г. в него. В случая съдът съобрази пълнота и точността на показанията на длъжностните лица Х. Г. и В. Г.,чрез които пресъздават вътрешно съгласуваната и последователна позиция на участниците в инцидента, на водача на автобуса – Г. и на св.З. Д. относно признатата от жалбоподателя и еднозначно посочена в устните им сведения класическа каузална причина за възникване на ПТП. А именно според показанията на контролните длъжностни лица в устните си сведения жалбоподателят Г. признал, без намек за модификация на фактите или конфронатация с другия участник З. Д.,че поради намаляване скоростта на движещия се пред Д. автомобил, закономерно водачът Зл.Д. намалил скоростта на управлявания л.а. Мерцедес С65 АМГ“ с рег. ***** и това от своя страна предпоставило удар от третия /управляван от жалбоподателя/ автобус „Форд Транзит“ с рег. №***** в задната част на л.а. Мерцедес С65 АМГ“ с рег. *****, поради отсъствие на спазена необходимата минимална дистанция между тези две движещи се едно зад друго МПС.

В случая с показанията на свидетелите Г. и Г., както и чрез представения Протокол за ПТП от 21.08.2025г. съдът приема,че е налице единна и непрекъсваема верига от факти, която аргументира връзката на жалбоподателя с предявеното му съставомерно поведение.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 25.09.2025 г. видно от входящия печат ОДМВР-Бургас, РУ-Созопол, като НП е връчено на жалбоподателя на 23.09.2025 г./ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник РУ в ОДМВР Бургас, РУ-Созопол, съгласно т.3.8 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от материално и териториално компетентен орган – младши автоконтрольор при сектор "ПП, оправомощен съгласно т.1.3.2 от същата заповед. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. При цялостната проверка на формалните характеристики на НП и АУАН, настоящият съдебен състав не констатира компрометиращо процесуалната им законосъобразност отклонение от задължителните реквизити, очертани в чл. 42 от ЗАНН и чл.57 ЗАНН в противовес на декларативно заявената в жалбата позиция. Описанието на фактическото съдържание на нарушението удовлетворява 2 критериите за пълнота, яснота и изчерпателност. В АУАН и в НП се съдържа непротиворечиво обсъждане на фактите,относими към основните обективни характеристики - датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено нарушението, механизма на настъпилото ПТП с материални щети по две МПС и обуславящото го неправомерно поведение – „неспазване на нужната дистанция от движещия се пред него лек автомобил“ . Законосъобразно и в синхрон с детайлизирания фактически състав на установеното нарушение е дефинирана правната му квалификация чрез нарушената законова разпоредба на чл.23,ал.1 ЗДвП и е приложена съответстващата санкционна разпоредба на чл.179,ал.2,пр.2 ЗДвП. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. В контекста на горните съображения съдът прецени, че при издаването на НП и съставяне на АУАН не са допуснати компрометиращи по своя ефект процесуални нарушения на административно производствените правила.

В сферата на дължимия анализ по приложимия материален закон:

Според чл. 23, ал. 1 от ЗДвП , в по-благоприятната редакция /Обн. - ДВ, бр. 20 от 1999 г., в сила от 1.09.1999 г./ на нормираното императивно задължение, обхващащо по –широк кръг от възможности,категоризиращи се под знаменателя „да избегне удряне“: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре.“ В процесния случай наличието на удар между управлявания от жалбоподателя автобус и движещия се пред него л.а.“Мерцедес“ е доказано като факт от обективната реалност, предвид показанията на контролните длъжностни лица и материализираните в Протокола за ПТП от 21.08.2025г. материални деформации и увреди по двете МПС. Тезата, поддържана от въззивника относно вероятно неправомерно поведение на водача З. Д. поради установената наркотична злоупотреба при тестването му след ПТП, което е основната активираща причинно-следствения процес предпоставка не притежава придадената й от адв.А. непосредствена очевидност, поради което и не представлява валидно аргументативно средство,противопоставимо на безспорно установените факти – за неспазена дистанция единствено от водача Хр.Г. с движещия се пред него л.а. Следва да се има предвид,че изграждането на множество версии относно деянието и свързаните с него обстоятелства се извършва в един по-ранен стадий - на проверката. Сам по себе си този подход в съдебна фаза не може да надхвърли консолидираната административно- обвинителна теза в рамките на материалния закон на чл.23,ал.1 НК, още повече по пътя на основани на житейски предположения и субективен опит логически връзки. И това е така, т.к. предположението и вероятностният извод, с който се характеризира то, в т.ч. вложените във основата му експериментални съждения и хипотетични трактовки, не е способно да придаде нова перспектива към несъмнено доказаните по делото факти.

Затова настоящият съдебен състав, анализирайки събраните доказателства, способността им да подпомогнат процеса по сигурно установяване на обективната истина, следва да приеме, че жалбоподателят е нарушил именно чл. 23, ал. 1 от ЗДвП , тъй като не е могъл да спре при движението си след л.а.“Мерцедес“ на достатъчно разстояние така, че да избегне удара.

Съдебната практика на касационната инстанция е многобройна по приложението на чл.23, ал.1 ЗДвП, съгл. която буквалното езиково тълкуване диспозицията на чл.23,ал.1 ЗДвП обуславя извода за генерална ирелевантност на първопричината, наложила намаляване скоростта или спиране на автомобила, движещ се пред неспазващия дистанция нарушител. Предвид това без правно значение е, дали причината за внезапно спиране или намаляване скоростта съществен дял заема друга форма на неправомерно поведение – например наркотично повлияване на волевите процеси и координационни способности на психиката на движещия се пред жалбоподателя водач на МПС / в т.с. виж Решение № 1929 от 13.11.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2155/2019 г.; Решение № 2118 от 21.11.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2297/2018 г. средстРешение № 1518 от 25.07.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1367/2018 г.; Решение № 1065 от 30.05.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 914/2018 г.Решение № 1992 от 24.11.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2713/2017 г. / Ето защо следва да се отбележи,че отговорността на въззивника не е обусловена от обстоятелството, че другия участник в ПТП, в случая водача З. Д. евентуално може също по това време да е извършил други нарушения на ЗДвП. В случая се касае за административнонаказателна отговорност, която е лична, т. е. всеки субект носи отговорност за деянието, което той е извършил. Извършеното деяние от друго лице, дори в условията на обективно съпричиняване, няма правоизключващо нито правонамаляващо отговорността на водача,допуснал нарушение по чл.23,ал.1 ЗДвП. В този см. и Решение № 2118 от 21.11.2018 г. на 3