Решение № 380 от 02.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. София , 28.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодора Кръстева

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20211001000007 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от „Панагюрска медна компания“ АД, с която обжалва решение № 260 148 от 12.10.2020 г., постановено по т.д. № 2 098/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 4 състав, с което е отхвърлен предявения от „Панагюрска медна компания“ АД срещу Г. М. С. иск с правно основание чл.45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 26 000 лв., частично от 156 660 лв. - обезщетение за вреди, произтичащи от действията на Г. М. С., изразяващи се в представляване като управител на „Панагюрска медна компания“ ООД (сега АД) при сключването на допълнително споразумение от 20.04.2016 г. с „Йонтех 2000“ АД и е осъдил „Панагюрска медна компания“ АД да заплати на Г. М. С. съдебни разноски от 450 лв.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и поради необоснованост. По отношение на допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила твърди, че съдът не се е произнесъл по всички наведени твърдения и по-конкретно по твърдението за нищожност поради симулация на договора за заем. Твърди, че съдът не е изложил мотиви и не е обсъдил установеното то СГЕ, че договора за продажба на изплащане, на базата на който е издадена фактурата, задължението по която е признато от ответника не е подписано от ответника С.. Твърди, че постановеното решение е при неправилно приложение на материалния закон. Оспорва изводите на съда по отношение на представителната власт на ответника, като твърди, че А. Ц. и С. са знаели, че от 13.04. С. не е управител на ищцовото дружество, поради което е незаконосъобразно да се приеме, че към 20.04. същият е имал представителна власт в отношенията с „Йонтех 2000“ АД. Оспорва изводите на съда, че с процесното споразумение от 20.04.2016 г. ответникът С. не е признал несъществуващо задължение, а бил признал възникнал дълг по споразумение от 14.12.2015 г. В тази връзка твърди, че е неясно обвързването в изводите на съда по отношение на липсата на търсена отговорност за подписаното по-рано споразумение с възможността да се търси отговорност за последващото споразумение. Твърди, че посочения 1 от съда иск с правно основание чл.145 от ТЗ по никакъв начин не дерогира иска по чл.45 от ЗЗД, с оглед на неоспорения извод, че при подписване на споразумението от 2016 г. ответникът е действал без представителна власт. Твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че към датата на подписването на споразуменията (преди преобразуването с промяна на правната форма) са били налице предпоставките за уговаряне на условия, различни от обичайните по смисъла на §1, ал.2 от ДР на ТЗ. В тази връзка прави анализ на доказателства, от които прави извод, че Г.С. и А. Ц. са свързани лица Твърди, че към момента на подписването на договора за заем дружеството е действало само чрез единия си представляващ, в нарушение на представителната власт, като с последващото освобождаване на Е. П., подписаните споразумения вече съответства на правилата на представителството. Оспорва изводите на съда по отношение на приемането за съществуващо задължение, в резултат на постановено арбитражно решение, като твърди, че същото не е окончателно и е предмет на иск по ЗМТА, които предстой да се разгледа. В тази връзка твърди, че с подписваното на процесното споразумение не само е задължил дружеството, но го е лишил от възможността да защити правата и законните си интереси по конвенционалния съдебен ред.

Оспорва и изводите на съда по отношение на установяването на даването на заемната сума, като в тази връзка твърди, че съдът не е обсъдил изцяло изготвената ССЕ, приел е неправилно, че от счетоводните записвания се установява предоставянето на заема. Оспорва изводите на съда по отношение на съществуването на задължението по фактурата от 2014 г., като твърди, че съдът е неглижирал събраните по делото доказателства, от които се установява, че договорът за продажба на изплащане е нищожен поради липса на съгласие, тъй като подписът не е положен от Г.С.. Инвокира доводи за непредставянето на процесната фактура, като твърди, че в същата са посочени несъществуващи по отношение на правноорганизационната форма дружества и МОЛ. Твърди, че дори да се приеме, че с подписването на споразумението не са признати несъществуващи задължения, то с него е призната неустойка, каквато не е съществувала. В заключение твърди, че по делото са установени всички предпоставки за основателност на предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД. По отношение на необосноваността твърди, че правилно е установено, че ответникът няма представителна власт към момента на подписване на споразумението, но не се излагат мотиви за наличието на предпоставките на чл.301 от ТЗ, както и че необосноваността произтича от факта, че съдът аргументира изводите си за съществуването на задължението с постановено арбитражно споразумение, неглижирайки факта, че същото не е окончателно. Твърди, че договорът и споразумението са нищожни поради абсолютна симулация, тъй като страните по тях изобщо не са искали да се породят правните последици. Ето защо моли съда да разгледа спора по същество и да бъде постановено съдебно решение, с което да се отмени атакуваното като неправилно и се уважи предявеният иск, като претендира и разноски.

Ответникът по въззивната жалба Г. М. С. оспорва същата. Твърди, че съдът е обосновал изводите си за липсва на увреждащо действие с подписването на споразумението, в което е включена арбитражна клауза, с воденото арбитражно производство, в което не е отречена действителността на арбитражната клауза. Твърди, че изводите на съда по отношение на действията извършени от него след освобождаването му от поста управител са в съответствие с трайната съдебна практика по отношение на третите лица. Оспорва и наведените твърдения за липса на доказателства за предоставянето на заемната сума, като се позовава на заключението на вещото лице, от което се установява, че „Йонтех 2000“ АД е предоставило на ищеца общо сумата от 133 000 лв., от която сума ищецът е върнал само 26 350 лв. По отношение на доводи, че вещото лице е работило само по счетоводната документация на предоставилия заема, твърди, че поради непредставянето на такава от ищеца, съдът правилно е приложел разпоредбата на чл.161 от ГПК. Твърди, че не са налице предпоставките за основателност на предявеният иск (противоправно действие, вина и вреда), поради което моли сада да постанови решение, с което да потвърди атакуваното, като претендира разноски.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по 2 делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 260 148 от 12.10.2020 г., постановено по т.д. № 2 098/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 4 състав, че съдът е отхвърлил предявения от „Панагюрска медна компания“ АД срещу Г. М. С. иск с правно основание чл.45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 26 000 лв., частично от 156 660 лв. - обезщетение за вреди, произтичащи от действията на Г. М. С., изразяващи се в представляване като управител на „Панагюрска медна компания“ ООД (сега АД) при сключването на допълнително споразумение от 20.04.2016 г. с „Йонтех 2000“ АД и е осъдил „Панагюрска медна компания“ АД да заплати на Г. М. С. съдебни разноски от 450 лв.

Не се спори, а се установява и от представения договор за прехвърляне на дружествени дялове от 13.04.2016 г., че А. Ц., Г.С., Т. А., И. Г. и М. П. М. са продали на „Фертекс България“ ООД притежаваните от тях дружествени дялове от капитала на „Панагюрска медна компания“ ООД.

Не се спори между страните, а се установява и от представения протокол от 13.04.2016 г., че „Фертекс България“ ООД, в качеството на едноличен собственик на „Панагюрска медна компания“ АД е взел решение за освобождаване на Г. М. С. като управител на дружеството. Обстоятелството се потвърждава и от представената декларация от 09.09.2019 г. на Г. П., в твърди, че същият на 13.04.2016 г. е уведомил ответника, че е освободен като управител на „Панагюрска медна компания“ ООД.

От представеното е споразумение от 20.04.2016 г. е видно, че „Панагюрска медна компания“ ООД, представлявана от ответника, и „Йонтех 2000“ АД са постигнали съгласие за това, че в полза на „Йонтех 2000“ АД съществува задължение на „Панагюрска медна компания“ ООД по споразумение от 14.12.2015 г. в размер на 156 000 лв., което длъжникът се е задължил да погаси чрез плащане на месечни вноски от по 26 100 лв. през периода 01.08.2016 г. - 03.01.2017 г.

От представения договор за заем от 01.07.2014 г. се установява, че „Йонтех 2000“ АД е поел задължение да предостави на „Панагюрска медна компания“ ООД сумата в размер на 150 000 лв., която ищцовото дружество се е задължило да върне до 30.06.2017 г.

От представените РКО от 28.10.2015 г. и от 01.09.2015 г. се установя, че „Йонтех 2000“ АД е предал на „Панагюрска медна компания“ ООД сумата от 1 880 лв. и от 8 000 лв., като вписаното основание е договор за заем.

Не се спори, а се установява и от представената фактура N 037/29.12.2014 г., че „Йонтех 2000“ АД е продал на „Панагюрска медна компания“ ООД стоки на обка стойност от 38 880 лв.

Видно от представеното преводно нареждане от 18.03.2016 г., „Йонтех 2000“ АД е превел по сметка на „Панагюрска медна компания“ ООД сумата от 12 500 лв., с посочено основание заем.

Видно от представеното преводно нареждане от 01.07.2014 г. „Йонтех 2000“ АД е превел по сметка на „Панагюрска медна компания“ ООД сумата от 22 000 лв., като посоченото основание е заем.

От представеното преводно нареждане от 22.07.2014 г. се установява, че „Йонтех 2000“ АД е превел по сметка на „Панагюрска медна компания“ ООД сумата от 20 000 лв. по заем.

3

От представените преводни нареждания от 20.08.2014 г., 01.09.2014 г., 25.09.2014 г., 24.10.2014 г., 23.03.2015 г. и 17.04.2015 г. се установява, че „Йонтех 2000“ АД е превел по сметка на „Панагюрска медна компания“ ООД сумите от 10 000 лв., сумата от 10 000 лв., сумата от 12 000 лв., сумата от 10 000 лв., сумата от 2 000 лв. и сумата от 6000 лв., като е посочено, че същите са заем.

Не се спори, а се установява и от представените преводни нареждания от 04.09.2015 г. и от 15.10.2015 г., че „Йонтех 2000“ АД е превел по сметка на К. Ц. сумите от 500 лв. и от 300 лв., като вписаното основание е аванс.

Не се спори между страните, а се установява и от представения договор за встъпване в дълг от 12.04.2016 г., че „Йонтех 2000“ АД е поел задължение да отговаря солидарно за задълженията на „Панагюрска медна компания“ ООД към „Алман“ ООД за сумата от 3 500 лв., към „Йонтех инженеринг“ ООД за сумата от 38 315 лв. и за сумата от 394 000 лв.; към „Йонтех 2000“ ООД за сумата от 123 000 лв. и за 35 980 лв.

В представеното споразумение от 14.12.2015 г., е отразено, че „Панагюрска медна компания“ ООД е признал задължение към „Йонтех 2000“ АД в размер на 123 680 лв. и в размер на 35 980 лв.

Не се спори, а се установява и от представения договор за продажба на изплащане от 16.05.2014 г., че „Йонтех инженеринг“ ООД е продал на „Панагюрска медна компания“ ООД движими вещи срещу цена от 300 000 лв.

От заключението на допусната и изслушана в съдебно заседание съдебнографологическата експертиза се установява, че подписът в споразумение от 14.12.2015 г. е изпълнен от ответника, а подписът, положен в договор за продажба от 16.05.2014 г. не е изпълнен от ответника.

От заключението на ССЕ се установя, че по представените платежни нареждания през периода 01.07.2014 г. - 18.03.2015 г. по сметка на „Панагюрска медна компания“ ООД е постъпила сумата в размер на 104 500 лв., както и че в търговските книги на „Йонтех -2000“ АД са записани вземания към „Панагюрска медна компания“ ООД в размер на 120 680 лв., като отбелязаното основание е „по договор за заем от 01.07.2014 г.“ и в размер на 35 980 лв. по фактура N 376/29.12.2014 г., а по тази фактура е записано в търговските книги на „Панагюрска медна компания“ ООД задължение на стойност от 38 880 лв.