Решение № 1 от 26.01.2021, Районен съд - Ивайловград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№1 гр. , 26.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в закрито заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и ******* година в следния състав:

Председател:

Живко Д. Я.в като разгледа докладваното от Живко Д. Я.в Гражданско дело № 20205650100098 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид и съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесет и пета от ГПК на осн. чл. 310, ал.1 т. 6 от ГПК по предявен иск с правно основание чл. 143, ал.1 и ал.2 от СК.

Производството е образувано по исковата молба от Ц. Я. В. от гр.

Ивайловград, ул. „*******“ № 20, като майка и законен представител на непълнолетното дете П. Н. Т., против Н. П. Т. от гр. Ивайловград, ул.

„*******“ № 5, за увеличаване на присъдена издръжка.

В молбата се сочи, че с решение № 9/28.05.2009 г. по гр.д. № 4/2009 г. по описа на PC-Ивайловград, е прекратен гражданския брак между ищцата Ц. Я.

В. и ответника Н. П. Т., като упражняването на родителските права върху детето им от брака П. Н. Т., е предоставено на ищцата, като ответникът е бил осъден да й заплаща за детето, като негова майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 50 лева.

С решение № 33/29.10.2014 г. по гр.д.№ 101/2014 г. по описа на PCИвайловград, е бил увеличен размера на присъдената издръжка, като ответникът е бил осъден да заплаща на ищцата издръжка за детето в размер на 80 лв.месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, 1 до настъпването на законни причини за изменението или прекратяването й.

С напредването на възрастта нуждите на детето нараснали и то се нуждаело от значително повече средства за задоволяване на потребностите си от облекло, храна, учебни пособия, комуникационни средства, обзавеждане, развлечения и др., както и за осигуряване на нормален стандарт на живот съобразно възрастта си. От друга страна било налице общо поскъпване на живота и увеличение на цените на основните потребителски продукти, необходими за задоволяване на ежедневните му нужди. Ищцата със собствени средства сама трябвало да осигурява нуждите на детето, а определената от съда издръжка от бащата била крайно недостатъчна за допълване на средствата, необходими за грижите и нормалното отглеждане.

Ответникът бил трайно трудово зает, като от 2010 г. работел целогодишно в Гърция и имал постоянни месечни доходи. Същият имал възможност да заплаща месечна издръжка за детето в многократно по - висок от присъдения с предходното увеличение размер.

Моли съда да измени размера на определената с решение № 33/29.10.2014 г. по гр.д.№ 101/2014 г. по описа на PC-Ивайловград месечна издръжка, която ответникът Н. П. Т. следвало да й заплаща като майка и законен представител на малолетното дете П. Н. Т., като увеличи същата съответно от 80 на 200 лева, считано от завеждане на исковата молба и до настъпването на законни причини за изменението или прекратяването й, ведно със законна лихва за забава върху всяка просрочена вноска.

Моли съда да осъди ответника да й заплати направените по делото разноски.

Моли да бъдат допуснати при режим на довеждане двама свидетели, за установяване обстоятелствата относно нарасналите нужди на детето и трудовата заетост на ответника.

Представя като доказателства: Решение № 33/29.10.2014 г. по гр.д.№ 101/14г. на PC-Ивайловград,; удостоверение за раждане на детето; декларация за СМПИС.

В законоустановения срок по ГПК, ответникът, чрез пълномощника си адв.

Капасъзова дава отговор на исковата молба, в който счита, че предявеният 2 иск е недопустим, тъй като към момента на подаване на исковата молба в PC – Ивайловград маловръстният П. Н. Т. вече е бил навършил 14 годишна възраст и е непълнолетен. Съгласно чл. 4 от ЗЛС, лицата от 14 до навършване на 18 годишна възраст са непълнолетни и извършват правни действия лично, със съгласието на техните родители и попечители. Освен това правото на издръжка принадлежало на лицето, което има право на такава, или в случая на непълнолетния П. Н. Т.. Съгласно чл. 28, ал. 2 от ГПК непълнолетните извършвали съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на родителите или попечителите си. По делото обаче нямало искане, на непълнолетното дете да му бъде присъдено увеличаване размера на издръжката, дължима от баща му. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ГПК, никой не можел да предяви от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените в закона случаи. Настоящият случай не бил такъв, тъй като законът не предвиждал правата на непълнолетните по дела за издръжка да могат да се предявяват пред съда от техните родители . Исковата молба била подадена от процесуално неправоспособно лице, тъй като не е носител на материалното право по конкретния иск. Носител на материалното право е детето, в случая бил П. Н. Т.. Поради това неговата майка не била активно легитимирана да предяви иск за изменение на издръжката на непълнолетен, която ответникът следва да й заплаща. Счита, че исковата молба е подадена от лице, което няма активна процесуална легитимация - право на иск, поради което и искът е недопустим, а делото следва да бъде прекратено. Счита, че не е налице порочност на действие, което да може да бъде изправено по реда на чл. 101 от ГПК - чрез оставяне на исковата молба без движение.

По изложените съображения и на основание чл. 130 от ГПК моля съдът да прекрати производството по настоящия иск , като върне исковата молба поради недопустимост на иска.

Моли в полза на доверителят й Н. П. Т., да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Алтернативно, като пълномощник на ответника, оспорва предявения иск по размер. Исканата сума от 200 лв. била завишена по размер, а ответникът не би могъл да плаща такава издръжка. Размерът на издръжката зависел не само от нуждите на правоимащия, но и от възможностите на лицето, което я дължи. В 3 тази връзка твърди, че ответникът Н. П. Т. не е трудово ангажиран. Бил безработен, нямал трудово възнаграждение, нямал доходи. Доходите на бащата не позволявали да заплаща исканата издръжка от 200 лв.месечно Отделно от това нямал и никакво имущество, от което да се издържа.

П. Н. бил непълнолетен и преките грижи по отглеждането му с оглед на тази възраст не били големи. При това майката не полагала преки грижи за него.

Видно от приложената по делото нейна ДСМПИС, тя получавала трудово възнаграждение в размер на 1500 лв.от работа в Нидерландия. На практика детето се отглеждало от нейните родители, тъй като тя работела извън страната. Ако се приемело, че бащата ще дава издръжка от 152,50 лв. и същата издръжка се осигури и от майката, то детето щяло получава 305 лв., която сума би била достатъчна за отглеждането му в гр.Ивайловград.

Считано от 01.01.2020 г. минималната работна заплата в страната била 610 лв.

Минималния размер на издръжката, считано от 01.01.2020 г. е 152,50 лв..

Поради изложеното и съобразно с възможностите на бащата, които били обсъдени по-горе, заявява, че той можел да заплаща на сина си издръжка в размер по 160 лева на месец, до който размер искът би бил основателен.

Моли да се допуснат по разпит двама свидетели при режим на довеждане в съдебно заседание за доказване на обстоятелствата, свързани с това какви са нуждите на детето, какви са материалните възможности на бащата, къде той работи , кой се грижи за детето, и имащи значение за изясняване на спора.

Представя ДСМПИС и Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал.8 от ЗННД, двете подписани от ответника на 06.10.2020 г.

Прилага договор за правна помощ с адвокатско пълномощно от 06.10.2020г. на адв. Капасъзова.

Отговорът на исковата молба е входиран в РС – Ивайловград на 13.10.2020 г.

С разпореждане № 183 от 13.10.2020 г., съдът се е съобразил със становището на адв. Капасъзова, досежно обстоятелството, че не е уточнена активната процесуално легитимация по делото и е оставил делото без движение, като е указал на молителя, да уточни активната процесуална легитимация по делото – дали исковата молба е подадена от Ц. Я. В., в качеството на майка и законен 4 представител или от П. Н. Т. – лично, със съгласието на родителя. Дал е едноседмичен срок за изправяне на нередовоностите, считано от получаване на съобщението. Съобщението е получено на 15.10.2020 г.

В едноседмичния срок - на 22.10.2020 г. в съда е депозирана молба от адв.

Иван Атанасов И. от ХАК – пълномощник на Ц. Я. В. и П. Н. Т., в която представя адвокатско пълномощно от непълнолетния П. Т., със съгласието на майка му Ц. В. за процесуално представителство и водене на гр. дело № 98/2020 г. по описа на РС – Ивайловград. В изпълнение на указанията на съда, уточнява, че активната легитимация следва да е на страната на непълнолетния П. Н. Т., действащ със съгласието на майка си – Ц. Я. В..

Моли искът да се счита за заведен от П. А. Т., със съгласието на майка си Ц.

Я. В., против баща му Н. П. Т., за увеличаване на размера на месечната издръжка, която последния следва да заплаща за сина си П. Н.Т., чрез майка му Ц. Я.В..

Моли съда да постанови решение, с което измени размера на определената с решение № 33/29.10.2014 г. по гр.д.№ 101/2014 г. по описа на PCИвайловград месечна издръжка, която ответникът Н. П. Т. следва да заплаща на непълнолетното си дете П. Н. Т., чрез майка му Ц. Я. В., като увеличи същата от 80 на 200 лева, считано от завеждане на исковата молба и до настъпването на законни причини за изменението или прекратяването й, ведно със законна лихва за забава върху всяка просрочена вноска.

Моли да бъдат присъдени разноските по водене на процеса, в т.ч. платено адвокатско възнаграждение по представения с и.м.договор за правна помощ.

Доверителят му П. Н. Т. щял да се ползва от посочените и представени с исковата молба доказателства.

Съдът е приел за установено и е признал обстоятелствата, свързани с факта на Ц. Я. В. и Н. П. Т. са родители на непълнолетния П. Н. Т., който има право на издръжка по смисъла на Глава десета от СК. Разпределил е доказателствената тежест, като в тежест на ищцовата страна е да докаже, че ответникът разполага с доходи, които позволяват да бъде присъдена издръжка по – висока от минималния размер по чл. 142, ал.2 от СК, а в тежест на ответника е да докаже своите твърдения, имащи значение за изясняване на спора, за това 5 какви са нуждите на детето, какви са материалните възможности на бащата, кой се грижи за детето.

Съдът е упътил страните, с оглед заявеното от бащата, обективирано в отговора на исковата молба от страна на пълномощника му, че той можел да заплаща на сина си издръжка в размер по 160 лева на месец, до който размер искът би бил основателен, към постигане на спогодба или друг начин за доброволно уреждане на спора.

Приобщени доказателства:

Удостоверение за раждане на П. Н. Т. – Дубликат; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Ц. Я. В.; Решение № 33 от 29.10.2014 г. на РС- Ивайловград; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Н. П. Т.; Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25 ал. 8 от ЗННД на Н. П. Т..

Установена фактическа обстановка:

Видно от представеното Копие от Дубликат на Удостоверение за раждане на П. Н. Т. , издадено на 24.09.2014 г. от Община – Ивайловград, непълнолетният П. Н. Т. с ЕГН *** е роден на 31.03.2006 г. в гр.

Крумовград, обл. Кърджали. В Удостоверението за раждане като майка се сочи Ц. Я.ВА Т.А, с ЕГН **********, а като баща Н. П. Т. с ЕГН **********.

Ссътавен е Акт за раждане № 127 от 04.04.2006 г. на Община Крумовград.

В съдебно заседание са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на лицата Я. И. В, А. Г. В. и В. Н.А С..

Видно от техните показания, маловръстният ищец П. Н. Т. живеел при свидетелите Я. И. В и А. Г. В. – съответно негови баба и дядо по майчина линия. Майката Ц. Я.ВА Т.А, която упражнява родителските права живеела и работела в Холандия (официално име Нидерландия), но оттам изпращала на родителите си пари за издръжка на детето. Купувала му и дрехи, които изпращала по куриерска фирма. Осигурявала му и парична издръжка в размер 6 на около 10 лв. на ден, което означава около 300 лв. на месец. Свидетелите Я.

И. В и А. Г. В. твърдят, че били чували, че ответникът гледал животни в Гърция, но не сочат категорични доказателства в тази насока. Св. В. Н.А С. – баба на маловръстния ищец и съответно майка на ответника е съгласна, че плащаната досега издръжка от 80 лв. е малко и че е необходимо да бъде увеличена, но в момента синът й бил безработен в Гърция и бил на издръжка на жевната с която живеел на семейни начала. Бил безработен от февруари – март 2020 г. Понякога работел „на надник“. Въпреки това като баба на ищеца, св. С. често му давала допълнителни пари освен присъдената издръжка – в порядъка между 70-80 лв. на месец. Ответникът му бил купил и скъпо колело – за около 2000 лв. Пълномощникът на ответника също счита, че има основания за увеличаване на издръжката, като същата при определяне от съда бъэде съобразена с минималната работна заплата за страната и възможността на лицето, което дължи издръжката, като счита, че увеличаването на издръжката до 165 лв. ще съответства както на нуждите на детето, така и на възможностите на бащата.