Решение № 5280 от 30.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5280 гр. Пловдив, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330101340 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл.441 ГПК, във връзка с чл.45 ЗЗД, във връзка с чл.74, ал.1 ЗЧСИ.

В исковата молба и уточняващи молби от В. Т. Т. срещу М. Г. К. се твърди, че финансовите книжа, съдържащи информация за финансите на личността са неприкосновени по ЗЗЛД и Регламент /ЕС/ 2016/679, ратифициран от РБ на 25.05.2018г. Твърди се, че с изготвянето на уведомление, изх.№

*************** и залепването му пред

****************************************** в сочения блок М. К. със служебен адрес *********************************************** не е съхранила, разпространила е и е предоставила на трети лица на 07.12.2022г. информация за финансовите книжа на ищцата, на два пъти, с което е увредила неприкосновеността на личните данни, неприкосновеността на личните интереси на ищцата, личен живот, работа, кореспонденция в Пловдив.

Ответницата, която била съдебен изпълнител, не била извършила задълбочена проверка на давността на вземането, което се претендирало. Погасителната давност била изтекла на 17.05.2020г. В съдебно заседание на 07.12.2023г., проведено пред Окръжен съд Пловдив преди прекратяване на производството и изпращането му на Районен съд Пловдив, по подсъдност, е уточнено, че искът е за това, че ответницата като ЧСИ не е извършила фактическо действие – че не е връчила редовно, лично книжа по изпълнително дело на 30.11.2022г. и 07.12.2022г., а чрез залепване, отделно на входната врата, посредством което била разгласена лична информация на ищцата. Размерът на търпените вреди бил 50 лв. от невръчване на книжата по изпълнителното дело и 100 лв. от разгласяването на лична конфиденциална информация. Претендирани са разноски.

1

С определение от 29.11.2024г. е допуснато изменение в размера на исковата претенция за неимуществени вреди от разгласяване на лична конфиденциална информация от 100 лв. на сумата от 450 лв.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от М. Г. К., с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Не се оспорва образуването при ЧСИ на изпълнително дело № 20168230400194, по което ищцата била длъжник. То било заведено по молба на взискателя въз основа на изпълнителен лист № 690 от 11.04.2016г. на РС Пловдив на основание Присъда № 337/2015г. по НЧХД № 3922 от 2015г. на РС Пловдив и Решение № 37/2016г. по ВНЧХД № 2179 от 2015г. на ОС Пловдив за сумата от 11 лв. присъдени разноски. Присъединени за събиране били и дължими такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ. Предприемани били изпълнителни действия, но до момента по делото не били постъпвали суми от осребряване на имущество, нито доброволно от длъжника. Длъжникът бил търсен по постоянен, настоящ адрес, а като не бил намиран, била прилагана разпоредбата на чл.47 ГПК. Изпълнението било висящо, но давността била институт, който не се прилагал служебно. Извършените действия били в рамките на правомощията на ЧСИ, без да се засягат права и законни интереси на страните. Законодателят не бил предоставил правомощия на ЧСИ да прекратява производството при изтекла давност, съответно можело да се стигне до това, ако длъжникът отправи възражение и взискателят го зачете. Такова възражение не било подадено. В чл.433 ГПК приложението на института на давността не бил предвиден. По т.7 била предвидена възможност за прекратяване на производството, при представяне на решение за уважен иск по чл.439 ГПК. Връчването пък по реда на чл.47 ГПК било предвидено в закона. Поради това не можело да се приеме, че ЧСИ е извършил противоправни действия, респ. сочи, че не са налице предпоставките по чл.45 ЗЗД за ангажиране на отговорността му. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено уведомление до В. Т. Т. по изпълнително дело № 20168230400194, изх.№ *************** на ЧСИ М. К., рег.№ 823, район на действие ОС Пловдив, с дата на залепване 07.12.2022г.

Представено е и определение № 10 от 26.01.2016г. на ВКС по наказателно частно дело № 15/2016г., с което н.ч.х.д. № 18102/2015г. по описа на СРС е изпратено за разглеждане и решаване на Районен съд Пловдив.

Представени са също скици на недвижими имоти – имот с номер *************** в землището на гр.***********, намиращи се в местност

************************************** в местност

***************************************************************

По делото е представена анкетна карта от 17.06.2009г. за регистрация на земеделски производител, квитанция за прием на заявление за подпомагане по Мярка 141 от ДФ 2

Земеделие, трудов договор от 10.01.2005г., трудов договор № ***************, както и от 30.05.2007г. и 05.11.2007г., както и трудови договори от 12.05.2008г. и 01.09.2008г.

С решение от 05.10.2010г. на ПОС по ф.д. № 123/2010г. е вписано в Регистъра за юридическите лица с нестопанска цел при ПОС новоучреденото Сдружение с обществено полезна дейност с наименование „Асоциация за използване на информационните технологии от земеделските производители в България“.

Представени са също разпореждане от 16.08.2022г. на Районен съд Пловдив по НОХД № 2419/2018г. по описа на ПРС, обвинителен акт по досъдебно производство № 534/2015г. по описа на 05 РУ – ОД МВР Пловдив, пр.пр. № 5309/2015г. по описа на Районна прокуратура Пловдив, разпореждане на Районен съд Пловдив от 08.07.2015г. по НЧХД № 3922/2015г., диплома на В. Т. № 005509 от 10.05.2006г., издадена от **************************, диплома от *************************.

По делото е представено възлагателно писмо, изх.№ 1202/14.4.2016г. от Районен съд Пловдив до ЧСИ М. К., изпълнителен лист № 690 от 11.04.2016г. по НЧХД № 3922/2015г. по описа на Районен съд Пловдив, покана за доброволно изпълнение от 18.02.2016г. от РС Пловдив до В. Т., както и съобщения за образувано изпълнително дело от 10.04.2018г. и за налагане на запор от 10.04.2018г. Представено е и уведомление до В. Т. с дата на залепване 07.06.2018г., както и съобщение за налагане на запор от 28.10.2022г., както и уведомление с дата на залепване 07.12.2022г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.П., който разяснява, че познава В. повече от 10 години назад, от времето, когато живеел и работил в ****** в ***********************************************, а впоследствие

– и в

*************************************************************, като посещавал професионални презентации в Панаира. От 2016г. работил в *********. Към края на 2022г.

В. се променила, свидетелят мислил, че му е обидена, но тя му споделила какво е станало.

Ставало въпрос за разлепяне на ЧСИ при опит да й връчи документи, при което на два пъти преди рождения й ден е извършено разлепване не на малко съобщение, а на голям лист с всичките й лични данни. Свидетелят нямало как да успокои ищцата, че нищо нямало да се случи. Впоследствие разбрал, че не било само залепянето, а и начина, по който са се опитвали да й връчат тези документи, а тя била точно по това време ангажирана в съда.

Освен на вратата съобщенията били залепени и на входа на жилищния блок и всеки можел да ги види. Нейните съседи променили отношението си към ищцата, започнали да се държат с нея все едно е длъжник. Възпрепятствали я нарочно или без да искат да си намали данъците, като отворили писмо, което не достигнало до нея, от ЕВН за това, че нямало разкрити партиди на адреса на имотите на нейно име. Разлепянията от ЧСИ били 2, на входа и на вратата. На ищцата й било притеснено, тъй като това били лични данни. Ищцата не била споделяла на свидетеля, че е осъждана от Районен съд Пловдив, респ. от Окръжен съд Пловдив, за което имало издаден изпълнителен лист за 11 лева. Свидетелят не бил виждал лично залепените от ЧСИ уведомления. Не познавал съседите на ищцата. В. му споделила, че ставало въпрос за лични данни, най-вече за ЕГН.

3

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

С исковата молба ищцата претендира, че ответницата, в качеството й на ЧСИ не е връчила редовно, лично книжа по изпълнително дело на дати 30.11.2022г. и 07.12.2022г., а чрез залепване, отделно на входната врата, посредством което била разгласена лична информация на ищцата, поради което претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 50 лв. от невръчване на книжата по изпълнителното дело и 450 лв. – от разгласяването на лична конфиденциална информация.

Според нормата на чл.441 ГПК ЧСИ отговаря при условията на чл.45 ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, а съгласно нормата на чл.74, ал.1 ЗЧСИ, ЧСИ отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. В този смисъл ответницата се явява пасивно легитимирана да отговаря по така предявените искове, като за ангажиране специалната деликтна отговорност - професионалната имуществената отговорност за причинени неимуществени или имуществени вреди от непозволено увреждане от частния съдебен изпълнител е необходимо в обективната действителност да са осъществени следните юридически факти (материални предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие) на частен съдебен изпълнител при, по повод или във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия при осъществяване на принудителното изпълнително производство; 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения – намаляване на неговия патримониум (претърпени загуби), респ. непостъпване в неговия патримониум с висока степен на сигурност на очаквано имуществено благо (пропуснати ползи) или засягане на неговата телесна неприкосновеност, чест или достойнство); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени или неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между фактите и явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента) и 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл.45, ал.2 ЗЗД оборима презумпция се предполага.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че въз основа на изпълнителен лист № 690 от 11.04.2016г., издаден от Районен съд Пловдив по НЧХД № 3922 по описа на ПРС за 2015г. и ВНЧХД № 2179 по описа на ПОС за 2015г. е образувано изпълнително дело № 20168230400194 по описа на ЧСИ М. К., по възлагателно писмо, изх.

№ 1202/14.4.2016г. на Районен съд Пловдив, за събиране на сумата от общо 11 лв., представляваща разноски и държавна такса.

Установява се, че на дата

07.12.2022г. на адреса на ищцата

–

******************************, е залепено уведомление по чл.47 ГПК за получаване на книжа по изпълнителното дело – съобщение за образувано изпълнително дело изх.№ 5398 от 10.04.2018г., ведно с приложен изпълнителен лист, както и съобщение за наложен запор изх.

№ **** от 10.04.2018г. и съобщение за наложен запор изх.№ ***** от 28.10.2022г. От отразяванията в разписката на уведомлението е видно, че от страна на призовкаря при ЧСИ 4 са извършени посещения на адреса на дати 01.11.2022г., 19.11.2022г., 07.12.2022г., като лицето не е намерено и на позвъняванията никой не отваря.

От представеното по делото съобщение за образувано изпълнително дело изх.№ 5398 от 10.04.2018г. – гръб на документа е видно, че от страна на призовкаря е посочено, че при позвъняване и почукване на входната врата никой не отваря, а по сведение на сем.******** вратата не се отваря и при търсене от полиция. От съобщение за наложен запор изх.№ **** от 10.04.2018г. е видно, че призовкарят е отразил същите обстоятелства, а от съобщение за наложен запор изх.№ ***** от 28.10.2022г. – че при посещение адресатът В. Т. не е намерена, живее на адреса, но не отваря.