Решение № 17993 от 02.11.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17993 гр. София, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20231110107310 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, срещу двама ответника.

Производството е образувано по подадена в съда искова молба от ищец Т.С., ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.***********, срещу двама ответника М.К., ЕИК *******, с адрес гр**************, и С. М. Е., ЕГН **********, с адрес гр.************, и двамата ответника със съдебен адрес гр.**************, чрез адвокат А. И. Д.-К.а, с предявени искове и молба до съда да се произнесе с решение, с което да приеме за установено между страните, че двамата ответника дължат при разделност на ищеца С. С. - обща сума от 1926,64 лева/лв./, от които дължима главница цена на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ в размер на 1620,97 лева за период 1.7.2019г.-30.4.2021г., ведно със законна лихва за периода от 28.09.2022г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, мораторна лихва върху ТЕ за периода от 31.08.2019г. до 21.09.2022 г. в размер на 300,19 лева, гдължима главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ в размер на 4,50 лева за период 1.1.2020г.-30.6.2020г., ведно със законна лихва за периода от 28.09.2022г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, мораторна лихва върху ДР за периода от 02.03.2020г. до 21.09.2022 г. в размер на 0,98 лева, с които суми двамата ответника са се обогатили неоснователно за сметка на ищеца, като сумите се разделят между ответниците както следва:

1/ За М.К. за квота 51,2/76,90 - цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1086,05 лева за период 1.7.2019г.-30.4.2021г., ведно със законна лихва за периода от 28.09.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху ТЕ за периода от 31.08.2019г. до 21.09.2022 г. в размер на 201,13 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение ДР в размер на 3,02 лева за период 1.1.2020г.-30.6.2020г., ведно със законна лихва за периода от 28.09.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху ДР за 1 периода от 02.03.2020г. до 21.09.2022 г. в размер на 0,66 лева;

2/ За С. М. Е. за квота 25,7/76,90 - цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 534,92 лева за период 1.7.2019г.-30.4.2021г., ведно със законна лихва за периода от 28.09.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху ТЕ за периода от 31.08.2019г. до 21.09.2022 г. в размер на 99,06 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ в размер на 1,48 лева за период 1.1.2020г.-30.6.2020г., ведно със законна лихва за периода от 28.09.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху ДР за периода от 02.03.2020г. до 21.09.2022 г. в размер на 0,32 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение/ЗИ/ №28922/11.10.2022г. по реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 52384/2023г. на СРС.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът, твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди за периода описан в ЗИ и в ИМ, за топлоснабдения имот, находящ се на адрес - гр. София, **********, вх.*****, аб.№ ******/инсталация № ******, като не са изпълнили задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно действащото законодателство във сферата на енергетиката. Ищецът твърди, че е доставил на двамата ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена, с което неоснователно се е обогатил за сметка на дружеството ищец. Посочва, че съгласно действащите през този период общи условия чл.40, ал.1 ОУ на ищеца - срокът за заплащане от потребителите на топлинна енергия на месечните дължими суми е до 20-то число на месеца след изтичане на периода на доставката и и след получаване на фактурата. Твърди, че ответникът не е изпълнил насрещното си задължение, като не е заплатил стойността на доставената топлинна енергия за посочения период и цената на услугата дялово разпределение.

Моли съдът да уважи претенциите, с присъждане на сторените по делото разноски – за заповедно и за исково.

ДВАМАТА ОТВЕТНИКА са подали отговор на ИМ, чрез упълномощен адвокат.

ОТВЕТНИК М.К. оспорва исковете при твърдението, че през процесния период не е ползвал топлинна енергия и топла вода в имота, не е бил в облигационни отношения с ищеца, защото в процесния имот са били демонтирани отоплителни тела и е спряно ползването на услугата предоставяна от ищеца. Оспорва се, че няма реално доставяне на ТЕ от страна на топлофикационното дружество-ищец до процесния обект. Оспорва се ищеца да е отправил покана за плащане, затова се оспорва част от вземането - претенцията за лихви в размер от 201,13 лв., представляваща законна лихва за забава от 31.08.2019г. до 21.09.2021 г., защото най-раната дата за покана е датата на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда. Оспорва се дължимост на такса за ДР. Оспорва да се е обогатил за сметка на ищеца. Оспорва основателността и на акцесорните искове за лихви. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски, за което допълнително ще представи списък по чл.80 ГПК.

ОТВЕТНИК С. М. Е. оспорва исковете при твърдението, че с търговското дружество М.К., ЕИК ******* е сключен договор за наем на 01.12.2014г., който не е прекратен, за ид.ч.собственост на ответника - 25,7/76,90. Съгласно уговореното между страните в чл.9 от договора за наем, консумативите за имота, като потребление на електрическа енергия, вода и др. в това число и доставката на топлоенергия се заплащат от наемателя в лицето на М.К., ЕИК *******. Твърди, че М.К. е предприел действия по спиране на топлоснабдяването на имота. Оспорва реално доставяне на ТЕ от страна на топлофикационното дружество до процесния обект. Оспорва за отправена покана към ответника да заплати дължимите суми.

Оспорва, че най-ранната дата за такова уведомяване е датата на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда, затова оспорва част 2 от вземането - претенцията за лихви в размер от 99,06 лв., представляваща законна лихва за забава от 31.08.2019г. до 21.09.2021 г. Оспорва се дължимост на такса за ДР. Оспорва да се е обогатил за сметка на ищеца. Оспорва основателността и на акцесорните искове за лихви.

По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.

В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, представлява се от процесуален представител по пълномощие. Поддържа ИМ, оспорва отговорите на двамата ответника. Моли съдът да уважи предявените искове и да присъди в полза на ищеца сторените разноски в производството.

В открито съдебно заседание, двамата ответника, редовно призовани, не се представляват от адвокат. Преди о.с.з. представят молба с вх. №284504/12.10.2023г., с която моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие, като поддържат подадения отговор, молят да се отхвърлят предявените искове.

В открито съдебно заседание трето лице помагач Т.С.С., ЕИК *******, редовно призовани не се представляват.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, и като взе предвид законовите норми уреждащи спорните отношения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са приети като доказателства надлежно заверени копия на писмени документи, както следва - пълномощно за ищеца/л.10/; Заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх.№201707/28.9.2022г. по което е образувано заповедното производство по ЧГД № 52384/2022г. на СРС/л.11-15/; Нотариален акт *****2000г. на софийски нотариус за замяна на процесния имот/л.16-17/; Нотариален акт № ******.2000г. на софийски нотариус за процесния имот/л.18-19/; Нотариален акт № *****2014г. на софийски нотариус за продажба на 25.7/76.90 в полза на отв.С. М.Е./л.20-21/; писмо до отв.М.К. за дължими суми към ищеца от 7.6.2022г. ведно с връчена обратна разписка на 23.6.2022г./л.22-23/; Заявление от отв.М.К. за сключване на договор с ищеца/л.24/; Удостоверение за актуално състояние на отв.М.К./л.25-26/; Нотариален акт № 23/11.5.2000г. на софийски нотариус за процесния магазин/констативен/л.27-30/; Договор за прехвърляне на търговско предприятие от 17.7.2006г. с преобритател отв.М.К./л.31-35/; акт за разпределение на кубатура от 29.9.2010г./л.38-39/; Договор №****/2.4.2001г. между СЕС и фирма Т.С.С. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, ведно с протокол от ОС на ЕС от 15.3.2001г. и списък на ЕС/л.40-46/; Извлечение от сметки по месеци за процесния период за абонатен № ******/инсталация ******, от което е видно какъв е размера на дължимите суми за топлинна енергия/л.47/; Удостоверение за актуално състояние на Т.С./л.48-51/; Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на ищеца/л.52-63/; пълномощно за ответника М.К./л.76, л.87/; пълномощно за втори ответник С. М. Е./л.81, л.107/; фискални бонове за платени суми/л.88-100/; договор за наем от 1.12.2014г. сключен от ответник С. М. Е. с втория ответник за нейните процесни ид.части от процесния по делото имот, със срок на договора за 2 години/л.108-111/; преводно нареждане от 22.3.2023г./л.143/.

С определение № 22745/28.6.2023г. по чл.140 ГПК за безспорно е прието между страните, че ответник М.К. е собственик на процесния обект за своята ид.ч. посочена в ИМ, а за другата е собственик С. М. Е..

По делото е прието писмо от третото лице помагач с вх.№ 280625/10.10.2023г. с приложени към него доказателства за отчети на процесния обект по делото, като се вижда, че за клиент е вписан отв.М.К. /л.135-139/.

От заключението на изготвената и приета по делото съдебно техническа експертиза 3

/СТЕ-л.144-158/, приложени са по делото три идентични екземпляра/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, като вещото лице е отговорило само на въпросите на ищеца, а на въпросите на ответниците не е отговорено, защото не са внесли депозити, се установява, че сградата, в която се намира процесния имот, е с непрекъснато топлоснабдяване през спорния период, дяловото разпределение е в съответствие с методиката, нормативната уредба и проверените документи.

За процесния период и за процесния имот с абонатен №******, чийто собственик е ответникът, се установява, че не е осигурен достъп за отчет. В имота няма монтирани отоплителни тела и затова няма монтирани топлоразпределители. В процесния магазин се ползав топла вода, но при липса на монтиран водомер за топла вода разходът се начислява за 2 броя потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие съгласно чл.69, ал.2 от Наредбата. Начислена е и сума за сградна инсталация. Вещото лице е посочило, че за процесния период е начислена сума 1942,30 лева, от които 299,02лв. са дължимите за сградна инсталация, като в общата сума не са включени лихви за забава.

От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ-л.161-166/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, и не е оспорена от страните, се установява, че не са постъпили суми за покриване на начислените суми за процесния период. Общо дължимата сума е в размер на 1926,64лв., от които лихвите са в размер на 301,17лв.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Искът по чл.415 ГПК е специален положителен установителен иск. С него разполага кредиторът-ищец, чието вземане в заповедното производство е оспорено от длъжника/длъжниците. С предявяването му ищеца търси защита за вземането си като със сила на присъдено нещо се признае съществуването му. Правния интерес от заявяването му в съда е наличието на предпоставките визирани в чл.415 ГПК. Искът по чл.415 ГПК има за цел стабилизиране заповедта за изпълнение като изпълнителен титул за принудително изпълнение. От тази възможност се е възползвал ищецът в настоящото производство /в този смисъл Решение № 246/11.01.2013г. по т.д. № 1278/11г., IIт.о. на ВКС, Решение № 171/24.04.2012г. по гр.д. № 801/11г., IV г.о. на ВКС, Решение № 89/02.6.2011г. по т.д. № 649/10г., II т.о на ВКС/. Предвид изложеното искът е допустим.