Решение № 61 от 22.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. София, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Мирослава Тодорова

Василена П. Мидова при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова в присъствието на прокурора Т. Люб. Н. като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100605709 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI НПК

С присъда от 12.06.2024 г. по н.о.х.д. № 17135/2023 г. по описа на СРС, НО, 96-и състав, подсъдимият М. Г. Г. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 2 вр с ал. 1 НК , поради което на основание чл.

54 НПК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години, както и „глоба“ в размер на 900 лева. С постановената присъда подсъдимият е осъден на основание чл. 343г вр. чл. 343б, ал. 2 вр ал. 1 вр с чл. 37, ал.1, т. 7 НК и на наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години, както и на основание чл. 189, ал. 3 НПК да заплати част от направените по делото разноски в размер на 282,19 лв. вносими по сметка на СДВР, както и 125 лв. вносими по сметка на СРС.

В срочно подадена от подсъдимия чрез своя защитник адв. Ж. въззивна жалба се посочва, че при постановяване на първоинстанционната присъда е допуснато нарушение на материалния закон, налице били и съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост, както и явна несправедливост на наложеното наказание. Моли за постановяване на оправдателна присъда, алтернативно за връщане на делото. По делото е постъпила и допълнителна въззивна жалба от адв. Г. И.. В същата се излагат доводи за неправилност на постановената присъда поради допуснати 1 съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че подзащитният не е бил водач на процесния лек автомобил. Отделно от това, посочва, че от събраните доказателства не се установява лекият автомобил да е криволичел по пътя или полицейският автомобил да е пуснал каквато и да било сигнализация. Процесуалният представител на подсъдимия посочва, че към момента, в който са спрели подсъдимия, са преминавали и други коли, които са ограничавали видимостта на свидетелите полицейски служители. Прави доказателствено искане за повторен оглед на ВД- видеорегистратор, доколкото счита, че на моменти от същия няма запис, както и че в други моменти видимостта към процесния лек автомобил е била ограничена. Моли за постановяване на нова оправдателна присъда и алтернативно за намаляване на наказанието на подзащитния и.

С определение за насрочване на делото въззивният съд е допуснал допълнителна видеотехническа експертиза, която да изследва наличието на файл/файлове от видеозаписа, находящ/и се между първия и втория файл на стр. 3 от приложената на досъдебното производство видео техническа експертиза, от които да е видно конкретно излизането на водача на автомобила от него. В проведено на 13.12.2024 г. открито съдебно заседание при редовно уведомяване и явяване на страните, въззивният съд даде ход на съдебното следствие, като прочете и приобщи изготвеното експертно заключение. Съдът разпечата оптичния носител по делото, намиращ се на стр. 9 от досъдебното производство, и визуализира неговото съдържание на мониторите в съдебната зала. Вещото лице отговори на поставените му в заседанието въпроси.

По същество, в своите прения защитникът поддържа депозираната жалба. Счита, че авторството на деянието не е доказано. Счита, че не може да се установи с никое от събраните доказателства, че подсъдимият е управлявал автомобила, като посочва, че от разпитите на полицейските служители, както и записа от видеорегистратора от техния автомобил се вижда, че лицето се намира до автомобила, но не може да се установи дали то е шофирало преди това. Посочва, че в мотивите на районния съд са игнорирани показанията на св. К., която въпреки че е лице, с което подсъдимият живее на семейни начела, същата разказва в показанията си събитията от процесната вечер, както и поведението на подсъдимия. Моли за постановяване на нова присъда, с която да бъде оправдан подзащитният му. В алтернатичвност моли за значително намаляване на размера на наложеното наказание.

Подсъдимият поддържа заявеното от неговия защитник.

Прокуратурата пледира въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционната присъда потвърдена.

В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.

2

Софийски градски съд, като взе предвид изложеното в иницииращия настоящото производство документ, доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда намери следното:

Въззивният съд намира подадената жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимно лице, поради което следва да бъде разгледана.

След собствен комплексен анализ и преценка на всички събрани по делото доказателства, контролната инстанция установи следната фактическа обстановка, която правилно е изложена и в първоинстанционния съдебен акт.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият М. Г. Г. е роден на **** г. в гр. София, българин, с българско гражданство, със средно специално образование, осъждан, неженен, работи на длъжност общ работник в „П.Л.К.“ ЕООД, живущ в гр. София, ж.к.

„Люлин“, бл. ****, ЕГН **********.

На 06.10.2022 г., около 01.55 часа, в гр. София, свидетелите И.П. и Н.Н. – полицейски служители към 09 РУ-СДВР, патрулирали със служебен автомобил в района на кръстовището между бул. „Панчо Владигеров“ и бул.

„Захари Стоянов“. Докато били спрели на светофар, те забелязали лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № СВ **** НТ, който се движил по бул. „Панчо Владигеров“ с посока на движение от ул. „Никола Попов“ към бул. „Царица Йоанна“, който криволичел по пътното платно, а при вида на патрулния автомобил спрял пред намиращия се в района ресторант „Бъфало“. Полицейските служители се придвижили моментално към паркирания л.а. „Фолксваген“ с рег. № СВ **** НТ, който бил управляван от подс. М. Г., като видели, че последният слязъл от предната лява шофьорска врата на автомобила. Полицейските служители извършили на място проверка на подс. М. Г., като установили самоличността му по представена лична карта.

Предвид обстоятелството, че подсъдимият силно лъхал на алкохол, свидетелите П. и Н. поискали съдействие от екип на ОПП-СДВР. На място пристигнали свидетелите Е.Л. и Л.А. – полицейски служители от ОПП-СДВР, които тествали подс. Г. с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабр.

№ „ARNA 0133”, проба № 04233, като същото отчело положителен резултат от 1.78 промила алкохол в издишания от Г. въздух. На подсъдимия бил съставен АУАН, като му бил издаден и талон за медицинско изследване, след което бил придружен от свидетелите П. и Н. до УМБАЛ „Св. Анна“, гр.

София за даване на кръвна проба. Подс. М. Г. бил задържан за 24 часа по реда на ЗМВР. Видно от протокол за химическо изследване за определяне на алкохол в кръвта № 606/06.10.2022 г. на УМБАЛ „Св. Анна“-гр. София, подс.

Г. управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си от 1.89 промила.

3

Подс. М. Г. бил осъждан с протоколно определение от 09.06.2021 г. по НОХД № 439/2021 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав, влязло в сила на същата дата, с което било одобрено споразумение за извършено от последния престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, като му е наложено съответно наказание.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Контролната инстанция изгради гореописаната фактическа обстановка, базирайки изводите си на следните доказателства и доказателствени средства: обясненията на подс. Г. (частично); показанията на свидетелите И.Б. П. (вкл.

Приобщените от СРС по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК на л. 12-13 от ДП), Е.А.Л. (вкл. Приобщените от СРС по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК на л. 10 от ДП), Н.Р. Н. (вкл. приобщените от СРС по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК на л. 14-15 от ДП), Л.М.А. (вкл. приобщените от СРС по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК на л. 11 от ДП) и Е.Д.К. (вкл. приобщените от СРС по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК от ДП); талон за изследване от 06.10.2022 г.; протокол за химическо изследване от УМБАЛ „Св. Анна“, гр.

София; ЗППАМ; справка-картон на водача; трудов договор и характеристика на подсъдимия; заключението на видеотехническа експертиза (изготвена в хода на досъдебното производство), видеотехническа експертиза, изготвена пред въззивния съд (находяща се на л. 20 от въззивното дело), справка и бюлетини за съдимост на подсъдимия.

Правилно районният съд е намерил за категорично установено, за което липсва и спор от страна на защитата, че на 06.10.2022 г., около 01.55 часа, в гр.

София, по бул. „Панчо Владигеров“, с посока на движение от ул. „Никола Попов“ към бул. „Царица Йоанна“, е бил управляван лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № СВ **** НТ, като последният е бил паркиран на пътното платно пред ресторант „Бъфало“.

Все така безспорно съдът намира и обстоятелството, че подсъдимото лице Г. се е намирало в състояние на алкохолно опиване. Съдът кредитира показанията на свидетелите Е.Л. и Л.А., служители на ОПП-СДВР, които са изпробвали подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“, което е отчело резултат от 1.78 промила. От извършеното впоследствие изследване на подсъдимия за определяне на алкохол в кръвта № 606/06.10.2022 г. на УМБАЛ „Св. Анна“- гр. София, по несъмнен начин се установява, че в дадената от Г. кръвна проба е установена концентрация на алкохол от 1.89 на хиляда (промила). С тази последователност от действия се явява спазен надлежният ред за установяване на наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия. По делото са приобщени по реда и правила на НПК всички относими за това доказателства и те безпротиворечиво сочат за употребата на алкохол и процентното съдържание 4 на същия в кръвта на подсъдимия.

Обстоятелството, на което следва да бъде обърнато внимание е това кой е шофирал процесния автомобил, дали подсъдимият или св. К., каквото становище се застъпва от защитата и от свидетелката. Настоящата инстанция се солидаризира изцяло с извода на районния съд, че доказателствата по делото, анализирани в своята съвкупност, подкрепят изложеното в обвинителния акт, че именно подсъдимият е управлявал автомобила към процесния момент.

Един от основните източници, от който се черпи информация за развилите се събития, се явяват разпитите на полицейските служители, в това число и закрепените им показания от досъдебното производство, които законосъобразно са били приобщени от първоинстанционния съд. Именно в тях се сочи, че двамата полицаи са видели криволичещ пред тях автомобил.

Имали са възможност да възприемат неговото поведение на пътя, тъй като са били в спряло положение, на светофарна уредба, докато процесният автомобил е преминал пред тях, перпендикулярно на тяхната посока за движение, и то в един по-продължителен участък с оглед големината на кръстовището, в което време са могли да възприемат неговото пътно поведение. Следва да бъде дадено доверие на това, за което свидетелстват полицейските служители, тъй като същите не са по какъвто и да е начин заинтересовани от развитието на последващите събития и виновността на едно или друго лице, посоченото от тях е последователно и обективно изложено. На първо място те свидетелстват, че са видели преминаващ автомобил с нетипично пътно поведение, който не се е движил в права траектория, а е „криволичил“. На следващо място, при разпита на един от полицаите, от зададен от прокуратурата въпрос, свидетелят разказва, че са имали възможност да възприемат, че в процесния автомобил се е намирало само едно лице. Неоснователен се явява аргументът, че автомобилът, в който е бил подсъдимият е бил на известно разстояние от полицейския, както и, че събитията са се развили през тъмната част на денонощието, което би могло да възпрепятства полицаите да видят добре колко души са се намирали в превозното средство. Тази теза е неоснователна, тъй като от доказателствата, събрани във въззивното съдебно следствие, се вижда, че полицейският автомобил е бил оборудван със стационарна камера, която е заснела част от изследваните видеоизображения. От разпита на ВЛ В. и съдържанието на видеозаписа, заснет от видеорегистратора, е видно, че видимостта е била достатъчно добра, за да се прецени от полицейските служители преминаващия пред тях автомобил и лицето, което се намира в него. Видно и от огледа, извършен от въззивен съд и възпроизвеждане на видеозаписите, кръстовището е било добре осветено и не до там натоварено през този период, което е 5 спомогнало полицаите да наблюдават процесния автомобил. Доказва се, че автомобилът, в който е бил подсъдимият в нито един момент не е излизал от полезрението на полицейските служители. Показанията им, касателно видимостта и наблюдението им, че лицето, слязло от шофьорската врата е и същото, което впоследствие бива проверено от тях, бяха разгледани от съда заедно с цялата останала съвкупност, която само ги затвърждава, и именно поради тази причина е дадена вяра на тях, като преди това е подходено с необходимата критичност предвид изброените по-горе причини. Освен че посочват, че в автомобила е имало само едно лице, полицейските служители свидетелстват и, че това лице е слязло от шофьорската врата, тръгнало е да пресича пътното платно, когато впоследствие е било спряно и идентифицирано като подсъдимия. Показанията на свидетелите-очевидци, каквито са полицаите, са еднопосочни и без вътрешни противоречия, последователно и с присъща за изминалото време липса на спомен за конкретни факти, което е било отстранено чрез прочитане на разпита им от досъдебното производство. Районният съд правилно е обсъдил единственото противоречие, което се открива между показанията на полицаите, дадени пред съда и тези от досъдебното производство, и това се явява обстоятелството къде са спрели служебния автомобил спрямо автомобила, управляван от подсъдимия, както и дали последният е спрял по своя инициатива или вследствие на действията на служителите на 09 РУ-СДВР. Това противоречие бива отстранено чрез извършения от първата инстанция оглед на видеозаписа от автомобила на полицейските служители, от който е видно, че подсъдимият е спрял по своя инициатива, тъй като светлините на МПС-то със специален режим не се вижда да са били включвани. Предвид изминалия период от време, както и фактът, че след прочитане на показанията от досъдебното производство, полицейските служители поддържали по-рано дадените от тях сведения, а и с оглед несъществеността на това обстоятелство за изясняване на инкриминираната деятелност, съдът не дава вяра единствено на тази част от показанията, дадени от служителите. В останалата си част показанията им биват достоверни, като подкрепени от останалата съвкупност.