Определение № 35144 от 28.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35144 гр. София, 28.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20261110117737 по описа за 2026 година

Предявен е отрицателен установителен иск за несъществуване, което е описано от ищеца като "Претендирани за направени разноски в изпълнителното производство от страна на „Ю........“ АД в размер на 7 822,10 лв. в т.ч. такса – опис, хонорар вещо лице и т.н., с еврова равностойност 3999,38 евро; и 2) Претендирани в изпълнителното производство, неплатени разноски в размер на 730,00 лв. за извършени изпълнителни действия, дължими от длъжниците съгласно чл. 79, ал. 2 от ГПК с еврова равностойност 373,24 евро" Първо налице е абсолютна злоупотреба с право или абсолютно незнание на правото, което не оправдава професионалния представител на ищеца.

Отговорността за разноски в гражданския процес е деликтна и има изцяло обективен характер, като цели да санкционира страната за неоснователно предизвикания от нея правен спор. Правопораждащият фактически състав включва 1) неоснователно иницииран правен спор, относно определено субективно материално право, 2) направени разноски във връзка с образуваното производство и 3) съдебно решение, което потвърждава твърденията на претендиращата разноски страна.

Отговорността за разноски е обективна невиновна отговорност и не е отговорност за вреди, защото има за предмет само направените по делото разноски. Тази отговорност може да съществува само по висящ процес и затова не може да се търси в отделно производство (виж в този смисъл- Решение № 67/03.04.2014 г. по гр.д. № 2944/2013г., IV г.о. на ВКС, Решение № 414/27.07.2009г. по гр.д. № 1049/2008г., IV г.о. на ВКС. А на още поголямо основание не може да бъде предмет на делото по предявен отрицателен установителен иск.

Извън конкретното производство, в което са направени и по реда, установен в процесуалния закон, съдебните разноски не могат да се търсят в друго производство чрез предявяване на самостоятелен иск. В този смисъл - решение № 54/17.02.2016 г. по гр.д. № 5091/2015г., IV г.о. на ВКС.

1

Настоящият съдебен състав намира, че разноските, направени от страната за процесуално представителство и защита в изпълнителното производство се подчиняват на общия режим на отговорността за разноски в процеса. В този смисъл Решение № 229/14.04.2025 г. по гр.д. № 5514/24 г. по описа на СГС, IV-Д състав.

Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите когато делото се прекрати на основание чл. 433 ГПК. В процесната хипотеза ИД е прекратено поради доброволно плащане на търсената сума, т.е. по реда на чл.

433, ал. 1 ГПК, като по въпроса за дължимостта на сторените разноски е следвало ЧСИ-то да се произнесе с крайния акт, т.е. постановлението за прекратяване, арг. чл. 434, ал. 2 ГПК вр. чл. 81 ГПК. Длъжникът е имал възможност по реда на чл. 434, ал. 2, т. 7 ГПК да обжалва акта на съдебния изпълнител в частта относно сторени разноски.

Съдебните разноски е недопустимо да бъдат търсени в отделно гражданско производство и да бъдат предмет на самостоятелен иск. Вж. Определение № 2047 от 15.06.2016 г. по ч.гр.д. № 2786/2016 г. на САС; Решение № 3372 от 22.11.2022 г. по в. гр. д. № 12895 / 2021 г. на СГС; Решение № 8830 от 06.12.2016 г. по гр. д № 14663 / 2016 г. на СГС;

Решение № 7597 от 19.10.2016 г. по гр. д. № 11337 / 2016 г. на СГС; и др./ обобщено се приема, че чл. 79, ал.1, т.1 ГПК следва да се тълкува и прилага в смисъл, че длъжникът не само не понася разноските на взискателя - инициатор на процес, който не е следвало да бъде завеждан, но има право да възстанови собствените си, доколкото е приложима и общата норма на чл. 78, ал.4 ГПК, предвиждаща, че ответникът има право на разноските си и при прекратяването на делото, още повече, че специално правило за изпълнителното производство, дерогиращо общото в такива случаи, ГПК не е създал. Изпълнителният процес представлява продължение на исковия процес, поради което в нормата на чл. 79 ГПК /намираща се в общата част на ГПК/ е уреден въпроса с разноските, извършени в изпълнителния процес. По аргумент от противното от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК при прекратяване на изпълнението по чл. 433 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на взискателя и изхождайки от тази норма следва и въпроса за възникване на права за длъжника да иска насрещно от взискателя за заплащане на разноски направени от длъжника при прекратено производство.

Предявен иск е изначално недопустим и даването на задължителни указания е безпредметно.

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 130 ГПК, производството по гр.д. № 17737/26 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав.

2

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3