Решение № 152 от 19.02.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Бургас, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Р. П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Р. П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20232100501727 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 1750 от 10.08.2023 г. по гр. д. № 6699/2022г. по описа на Районен съд – Бургас ответниците „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, и Д. Т. П. , ЕГН **********, СА ОСЪДЕНИ да заплатят солидарно на ищцата Л. Г. М. , ЕГН **********, с адрес: **** , следните суми: сумата от 4580.64 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби, изразяващи се в разликата между нетната стойност на Поръчка № SEC/21/45688 от 21.09.2021 г. за покупка на дялове в инвестиционен фонд Schroder International Selection Fund, подфонд SISF EURO Corporate Bond, възложена въз основа на Договор CONTR/21/05419/21.09.2021 за търговия с дялове на инвестиционни фондове, дистрибутирани от „Банка ДСК“, при сключването на който ответницата Д. Т. П. като служител на ответника „Банка ДСК“ АД е действала недобросъвестно, и стойността на закупените дялове при обратното им изкупуване с Поръчка № SEC/22/11924 от 24.02.2022 г. за обратно изкупуване на дялове от инвестиционен фонд Schroder International Selection Fund, подфонд SISF EURO Corporate Bond, като в останалата част този иск е отхвърлен над присъдената сумата над 4 580. 64 евро до пълния предявен размер от 4 913. 09 евро; сумата о т 332.42 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби, изразяващи се в удържана от „Банка ДСК“ АД такса по Поръчка № SEC/21/45688 от 21.09.2021 г. за покупка на дялове в инвестиционен фонд Schroder International Selection Fund, подфонд SISF EURO Corporate Bond, възложена въз основа на Договор CONTR/21/05419/21.09.2021 за търговия с дялове на инвестиционни фондове, дистрибутирани от „Банка ДСК“, при сключването на който ответницата Д. Т. П. като служител на ответника „Банка ДСК“ АД е действала недобросъвестно; сумата от 169, 40 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени 1 загуби, изразяващи се в разликата между стойността на Поръчка № SEC/21/45767 от 21.09.2021 г. е за покупка на дялове в „ДСК - ОТП Премиум микс”, възложена въз основа на Договор CONTR/21/05419/21.09.2021 за търговия с дялове на инвестиционни фондове, дистрибутирани от „Банка ДСК“, при сключването на който ответницата Д. Т. П. като служител на ответника „Банка ДСК“ АД е действала недобросъвестно, и стойността на закупените дялове при обратното им изкупуване с Поръчка № SEC/22/11920 от 24.02.2022 г. за обратно изкупуване на дялове от инвестиционен фонд „ДСК - ОТП Премиум микс”; и сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди под формата на претърпени психически болки и страдания, изразяващи се в притеснение, безсъние, стрес, срам, обида, унижение, гняв, причинени от недобросъвестното поведение на ответницата Д.

Т. П. като служител на ответника „Банка ДСК“ АД при сключването на Договор CONTR/21/05419/21.09.2021 за търговия с дялове на инвестиционни фондове, дистрибутирани от „Банка ДСК“, и възложените въз основа на него Поръчка № SEC/21/45688 от 21.09.2021 г. за покупка на дялове в инвестиционен фонд Schroder International Selection Fund, подфонд SISF EURO Corporate Bond, и Поръчка № SEC/21/45767 от 21.09.2021 г. за покупка на дялове в „ДСК - ОТП Премиум микс”, като в останалата част искът е отхвърлен над присъдената сумата над 2500 лева до пълния предявен размер на частичния иск от 5010 лева от общата сума в размер на 15 000 лева.

Със същото решение ответниците „Банка ДСК“ АД и Д. Т. П., са осъдени да заплатят на ищцата Л. Г. М., сумата от 2008, 56 лева, представляваща разноски по делото, като същевременно ищцата Л. Г. М., е осъдена да заплати на Банка ДСК“ АД сумата от 42 лева, представляваща разноски по делото.

Против решението в различни му части са постъпили жалби от всички страни.

Във въззивните си жалба /идентични по съдържание и искания/ ответниците „БАНКА ДСК“ АД и Д. Т. П. са атакували решението в осъдителните му части, с които са уважени предявените от ищцата искове и в тяхна тежест са присъдени разноски по делото. Считат, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. На първо място излагат, че съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало в чл. 6 от ГПК, посочвайки в доклада, че разглежда искове по чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД, а е постановил решение по иск по чл. 12 от ЗЗД-специален вид деликтна преддоговорна отговорност. В това число се твърди, че липсват указания за установяване на неправомерно поведение от страна на ответницата-физическо лица във фазата на преговорите и при сключване на поръчките. На второ място се навеждат множество доводи, че са налице допуснати процесуални нарушения, тъй като съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка- чл.12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК. На трето място се твърди нарушение на материалния закон поради неправилно приложение на чл. 45 вр. с чл. 49 от ЗЗД и неправилно приложение на нормата на чл. 45 вр. с чл. 12 и чл. 49 от ЗЗД. По изложените подробни съображения във въззивните си жалби ответниците считат, че съдът се е произнесъл с недопустимо и неправилно решение. Иска се отмяната му от въззивния съд и постановяване на ново решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Претендира се присъждане на разноските по делото и в двете съдебни инстанции съобразно изхода на делото. Не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата-ищца Л. Г. М. е депозирала писмен отговор по въззивните жалби с твърдение за тяхната неоснователност. Излага становище, че добавената квалификация по чл. 12 от ЗЗД не променя деликтния състав на исковете съобразно общия фактически състав на непозволеното увреждане, като в подкрепа на доводите си излага подробни съображения. На следващо място възразява, че не са налице пропуски или нередовности при разпределение на доказателствената тежест, още повече, че не се твърди от въззивниците в жалбите им, че в резултат на твърдяната от тях неправилна квалификация са пропуснали да докажат изгоден за тях факт. На следващо място се 2 възразява по доводите в жалбите за допуснати процесуални нарушения чл.12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, като в тази връзка в писмения отговор са изложени пространни съображения. Що се касае до соченото в жалбите нарушение на материалния закон, въззиваемата- ответница счита, че оплакването е неоснователно, тъй като съдът е изследвал преддоговорните отношения между страните доколкото е следвало да прецени дали са били спазени законовите изисквания за сключване на договора от 21.09.2021г. Излага доводи, че ответницата –физическо лице е действала недобросъвестно в хода на преддоговорните отношения по сключения договор, поради което ответната банка изобщо не е следвало да ги сключи. По подробно и пространно изложените в писмения отговор съображения въззиваемата-ищца счита, че правилно съдът е ангажирал деликтната отговорност на всеки от ответниците, поради което правилно исковете срещу тях са уважени. Моли за потвърди решението на първата инстанция в обжалваната осъдителна част.

В срока за отговор и на основание чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата-ищца Л. Г. М. е подала насрещна въззивна жалба против постановеното от БРС решение в частта му, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди над присъдената сума от 2500 лв. до пълния предявен размер на частичния иск от 5010 лева от общата сума в размер на 15 000 лева, съответно и в частта,с която в полза на ответниците са присъдени разноски в размер на 33.47лв., като счита, че тази част решението се явява неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и необосновано. Счита, че ответниците в нарушение на императивни изисквания и морални норми са злоупотребили с доверието й и са й поднасяли за подпис неразбираеми и неясни за нея документи, такива, съдържащи отметки за обстоятелства, които тя никога не е декларирала, както и за неверни обстоятелства, които са е нейн ущърб; документи, които са я въвличали в рисково инвестиране на всичките й спестявания без да се разяснят смисъла и значението на финансовите операции и техните последици. Счита, че претърпените имуществени вреди са доказани с ангажираните свидетелски показания, като възразява, че определения от съда размер на обезщетението е занижен, по съображения,че при оценката на вредите съдът не е взел предвид техния интензитет, поражението им върху физическото и психическото й състояние, предвид възрастта й, неосведомеността й и доверие банката, градено 20г., ценностната й система и семейно положение. По подробно изложените в насрещната жалба доводи се иска отмяна на решението в отхвърлителната част, касаеща претенцията на неимуществени вреди и присъждането й в предявения частичен размер от 5010лв. от общата сума от 15 000 лв. Моли за присъждане на разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал.3 от ГПК въззиваемите по насрещната въззивна жалба „БАНКА ДСК“ АД и Д. Т. П. са депозирали писмени отговор по нея, с който излагат съображения за неоснователност на изложените в нея доводи и възражения. Считат, че липсват данни за виновно противоправно поведение на служители на банката и недоказаност на претенцията за търсената обезвреда. Молят въззивния съд да потвърди решението на БРС в обжалваната отхвърляща тази претенция част. Претендират се разноски по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна съдът следното:

Районният съд е сезиран с предявени от ищцата М. искови претенции срещу ответниците „Банка ДСК“АД и Д. П. за солидарното им осъждане да заплатят на ищцата /като първият ответник като работодател,а втората ответница-като негов служител/ следните суми, заявени като главни искове: сумата от 4 913.09 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди имуществена загуба, настъпила в резултат на инвестиране на 21.09.2021 г. в Schroder International Selection Fund на сумата от 66 822. 07 евро, представляваща цялата наличност по личната банкова сметка на ищцата, водена при ответната „Банка ДСК“ АД, поради 3 виновно противоправно поведение на ответницата П., изразяващо се в съветване и указване на ищцата за извършване на това инвестиране;. сумата от 332.42 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди – имуществена загуба, изразяващо се в удържането на тази сума от ищцата като такса за инвестиране в Schroder International Selection Fund на сумата от 66 822. 07 евро, представляваща цялата наличност по личната банкова сметка на ищцата, водена при ответната „Банка ДСК“ АД, поради виновно противоправно поведение на ответницата П., изразяващо се в съветване и указване на ищцата за извършване на това инвестиране;. сумата от 169.40 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – имуществена загуба, претърпени от ищцата в резултат от виновно противоправно поведение на ответницата П., изразяващо се в съветване и указване на ищцата да инвестира във фонд „ДСК - ОТП - Премиум микс” на сумата 6 000 лева от личната си банкова сметка при ответната банка, възлизаща в размер на 6 500, 39 лева сумата от 5010 лв. – частичен иск от общата сума в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, явяващи се болки и страдания, претърпени от ищцата в резултат от виновното противоправно поведение на ответницата.

Горепосочените главни искове, по които се търси солидарна отговорност и на двамата ответници са квалифицирани от районния съд с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 12 от ЗЗД.

При условията на евентуалност, в случай, че искът за присъждане на деликтно основание на сумата от 332.42 евро бъде отхвърлен, ищцата претендира осъждане на ответната банка да й заплати същата сума като дадена от нея без основание по сключен между помежду им нищожен Договор № CONTR/21/05419/21.09.2021 г. за търговия с дялове на инвестиционни фондове, дистрибутирани от „Банка ДСК” АД.