Решение № 425 от 09.11.2022, Административен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№425 09.11.2022г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На двадесет и четвърти октомври 2022г. в открито заседание, в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА

ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

Като разгледа докладваното от съдия

Дарина Драгнева административно дело №621 по описа за 2022г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на Д.И.Д., представляван от редовно упълномощен адвокат, против Уведомително писмо №02-240-6500/5960/29.07.2022г издадено от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта, с която е отказано специално плащане за памук в размер на 118 848.05лв за 2018г – цялата искана сума е отказана на основание чл. 13, чл.16 и чл.19 от делегиран Регламент ЕС №640/2014г на Комисията, както и на основание чл.17 от Наредба №3/17.02.2015г, , поради това, че в срок до 1.12 на годината на кандидатстване не е предоставен сключен договор за изкупуване на произведената продукция от културата памук. На основание чл.46а от ЗПЗП, земеделските стопани могат до получат специално плащане за памук, когато го отглеждат съгласно определените с наредбата по чл.38а ал.4 от ЗПЗП правила. При спазване на разпоредбите на Регламент ЕС №639/2014г и Регламент ЕС №641/2014г с тези правила се определят земеделските земи за производство на памук в страната, сортовете, които могат да се засяват и минималната гъстота на посевите.

Уведомително писмо № 02-240-6500/5960/29.07.2022г е издадено от Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ след като с Решение №365/13.10.2021г по адм.д.№267/21г по описа на АС Стара Загора е отменено Уведомително писмо №02-240-6500/5960/01.04.2021г, съдържащо отказ да се изплати специално плащане за памук за кампания 2018г, поискано с общо Заявление за подпомагане от 18.03.2018г УИН 24/290518/07141 и заявление за подпомагане по схемата за специално плащане за памук от 12.05.2018г/ стр.80/, поради постановяването му при пълна липса на мотиви – съществено нарушение на правилата за съдържание на административния акт, препятстващо съдебния контрол за законосъобразност и правото на защита.

При споделяне на тези мотиви е постановено Решение № 4867/19.05.2022г по адм.д.№12454/2021г по описа на ВАС на РБ, а в изпълнение на влязлото в сила Решение на АС Стара Загора, Заместник изпълнителния директор е разгледал отново основателността на заявлението за подпомагане по схемата за специално плащане на памук.

Уведомително писмо

№02-240-6500/5960/29.07.2022г е връчено по пощата на 03.08.2022г, а жалбата е подадена на 15.08.2022г, по пощата, на 12-тия ден от 14-дневния преклузивен срок, и от адресата на неблагоприятния отказ, постановен по заявлението за подпомагане по схемата за специално плащане за памук.

С жалбата се твърди, че е изпълнен състава на чл.172 ал.2 от АПК, което е основание за нищожност, поради това, че с влязлото в сила Решение на АС Стара Загора е преклудиран и материално правния въпрос за основателността на заявлението за специално плащане за памук за 2018г., а следователно органът е дължал издаване на административен акт за изплащане на цялата претендирана сума по схемата, за да изпълни влязлото в сила съдебно решение. Жалбоподателя се позовава на тази нищожност, без специално искане за обявяване на нищожността на уведомителното писмо, но с оглед упражняване от съда на задължението му да обяви нищожността и когато служебно бъде констатирана. Алтернативното основание за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен е обосновано със значението на изискването по чл.17 ал.2 т.2 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания №3/17.02.2015г, издадена по делегацията на чл.38ал.4 от ЗПЗП. Конкретно доводите се състоят в тезата, че съгласно чл.13 §2 от Регламент ЕС №1640/2014г на Комисията, плащането може да бъде намалено или отказано при не представяне или забавяне на съпътстващи документи, но само когато тези документи, договори или декларации формират основата за изпълняване на условията за допустимост за въпросното подпомагане. Според жалбоподателя основата за изпълнение на условията за допустимост на подпомагането по схемата за специално плащане за памук се формира от предпоставките за възникване на правото, както са посочени в чл.17 ал.1 от Наредбата – памукът да е произведен на територията на страната, да са използвани одобрените сортове и да е спазена минималната гъстота на посевите от не по-малко 8 000броя на декар.

Продажбата на памука и представянето на договор за това не са предпоставка за правото да се получи плащането. В същия смисъл са и нормите на правото на ЕС- чл.57 ал.1 от Регламент ЕС №1307/2013г и чл.58 от Делегиран регламент ЕС №639/2014г, които ДФЗ не прилага според точния им смисъл. Разпоредбите на чл.16 и чл.19 от Регламент №640/2014г на Комисията са без правно значение спрямо фактическото основание – неизпълнение на изискванията на чл.17 ал.2 т. 2 от Наредба №3/17.02.2015г. Иска от съда да бъде отменено Уведомително писмо в частта му, с която се отказва специално плащане за памук за 2018г с присъждане на разноските по делото, съгласно списък.

Ответника Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, представляван от редовно упълномощен процесуален представител / стр.121 в писмено становище на стр.141 преди съдебно заседание по същество, иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна с присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. В случай на отмяна на оспорения административен акт прави възражение за прекомерност на възнаграждението за един адвокат.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

На първо място съдържанието на правната норма на чл.177 ал.2 от АПК разкрива санкция за не спазване на „силата на присъдено нещо“, а силата на присъдено нещо е присъща само на съдебното решение, не и на мотивите за неговото постановяване. Силата на присъдено нещо има обективни предели – искане, основание, предмет, и субективни – страните, които са обвързани от забраната за пререшаване на същото искане, на същото основание и между същите страни. Административния акт не следва да противоречи на влязлото в сила съдебно решение, с което се разрешава материално правния въпрос за съществуване на заявеното за упражняване административно право тоест по спорния предмет, който в случая е съществуване на правото на специално плащане за памук за 2018г, но този въпрос не е разрешен с влязлото в сила решение по адм.д.№267/21г по описа на АС Стара Загора. Преписката не е върната на органа, за да постанови изплащане на заявената сума по схемата за подпомагане „Специално плащане за памук“ за 2018г, а за да се разгледа отново подаденото заявление, чрез издаване на административен акт, към който да бъдат изложени конкретни фактически и правни основания, така, че да е възможен последващ контрол за законосъобразност и упражняване право на защита. Указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона касаят единствено спазване на изискването за мотивиране на административните актове. Следователно нищожност на основание чл.172 ал.2 от АПК, поради посоченото от жалбоподателя противоречие на отказа да се признае право на подпомагане по схемата с изплащане на заявената сума, с влязлото в сила съдебно решение не се установява. Отказът да се изплати подпомагане по схемата за специално плащане за памук не противоречи на влязло в сила съдебно решение, с което е разрешен материалния правния въпрос, същия предмет на делото, а именно има ли право земеделския производител на това подпомагане за 2018г.

Противоречие на административен акт с влязло в сила съдебно решение е налице тогава, когато материално правния въпрос е пререшен от органа в разрез с вече постановеното от съда съществуване на заявеното за упражняване материално право. За яснота: винаги, когато материално правния въпрос е предоставен единствено в компетентността на административния орган, съдът след отмяна на административния акт, постановен по искане на заявител, връща преписката за ново разглеждане с указания за издаване на акт за признаване/удостоверяване/ на заявеното за упражняване материално административно право като в мотивите дава указания по тълкуване и прилагане на материалния закон. В тази хипотеза постановения при новото разглеждане на заявлението административен акт не може да разпореди вече отречените с влязлото в сила съдебно решение правни последици от не признаване на заявени за упражняване права. Настоящия случай обаче не е такъв и не е налице основание за нищожност по смисъла на чл.177 ал.2 от АПК.

Съдът не е разрешил със сила на присъдено нещо съществуването на правото на подпомагане по схемата за 2018г, а е отменил оспорения отказ, поради това, че разрешаването на спорното право не е възможно, поради липса на фактически и правни мотиви. Мотивите не се ползват със сила на присъдено нещо и жалбоподателя неоснователно се позовава на аргумент за преклудиране от сила на присъдено нещо, относно за правните последици от не спазване на срока по чл.17 ал.2 т.2 от Наредба №3/2015г. Жалбоподателя черпи доводи от мотивите към съдебното решение, изложени на стр.9-та, абзац втори, според които /следва цитат/ „действително чл.17 ал.2 от Наредба №3/17.02.3015г поставя изискване за представяне на договор за изкупуване на произведения памук в срок до 01.12. в годината на кандидатстване, но съдът констатира, че нито в Наредбата, нито в ЗПЗП са описани последиците, до които води не изпълнението на това изискване.“ Този правен аргумент, изложен в мотивите към влязлото в сила съдебно решение не обвързва административния орган при новото разглеждане на заявлението, а следователно и съда по извършване на съдебния контрол за законосъобразност върху ново издадения административен акт, защото първо мотивите нямата сила на присъдено нещо, на второ място няма тълкуване и указания по прилагане на чл.17 ал.2 от Наредбата в същите тези мотиви, а на трето на същата страница 9-та от мотивите изрично е казано, че „неизпълнението на условието на чл.17 ал.2 т.2 от Наредба №3/17.02.2015г, не е посочено като основание за намаляване на исканото плащане, в дадените указания под таблиците. В този смисъл, не надлежно посочено конкретното правно основание за пълен отказ на исканото финансиране в тази му част.“ В резултат на тези констатации отказа е отменен и преписката е върната за ново произнасяне с указания, дадени от съда за спазване на правилата за мотивиране на административните актове.

Следователно фактическото основание – не изпълнение на условието по чл.17 ал.2 т.2 от Наредбата №3/27.02.2015г, посочено в оспорения по настоящото дело административен акт, не е преклудирано по отношение на правните последици от силата на присъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение по приложеното административно дело, защото нито е разрешен материално правния предмет на спора, нито са дадени указания за разрешаването му съобразно предложеното в мотивите съдържание на правната норма и разпоредените от нея санкционни правни последици. На следващо място, факта на неизпълнение на чл.17 ал.2 т.2 от Наредбата, е бил констатиран в контролен лист на стр. 25 от приложеното към адм.д.№261/21г по описа на АС Стара Загора, повторно образувано по същата жалба срещу същото Уведомително писмо от 04.21г, адм.д.№302/21г по описа на АС Стара Загора, прекратено на това основание и присъединено към по-рано образуваното 261/21г. На стр.25 от присъединеното адм.д.№302/21г, е наличен контролен лист от 28.05.2019г, за извършена проверка на

Заявлението за подпомагане на физическото лице по схеми и мерки за директни плащания за площ, подадено на 12.05.2018г, когато е поискана помощ по схемата за специално плащане за памук, в който е отразено, че кандидатът по схемата не е страна продавач по предоставен договор, както и че кандидатът по схемата за специално плащане за памук не е предоставил в срок договор за изкупуване на произведения от него памук през годината на кандидатстване. Следователно към датата на контролната проверка за изпълнение на условията за допустимост на подпомагането - 28.05.2019г, кандидатът не е предоставил договор, чието значение ще бъде обсъдено по-долу, и което е свързано с агрономическото изискване за прибиране на реколтата най-късно до 30.11 на стопанската година. Но, освен това и органа при новото разглеждане на заявлението се позовава на същия факт – не представяне на договор, който е документ от значение за доказване на едно от условията за допустимост на площите за подпомагане – агрономическото изискване за прибиране на памука. Ето защо не е променено основанието за отказ да се признае право на подпомагане и да се извърши плащане на исканата сума, а са изпълнени указанията на съда за конкретно му посочване като факт от състава на приложената правна норма. Налага се извод, че оспореното Уведомително писмо за отказ да се изплати помощ по схемата за специално плащане за памук, не е постановено и при не спазване на указанията на съда по тълкуване и прилагане на изискванията на АПК за съдържание на мотивите към писмения административния акт, поради което и това основание за отмяна не се установява, нито настоящия съд е обвързан да приеме, че изискването на чл.17 ал.2 т.2 от Наредба №3/17.02.2015г няма никакво правно значение и е достатъчно договора да бъде представен преди издаване на оспорения административен акт. Безсмислени изисквания, представляващи условия за допустимост на площите за подпомагане не са поставени с приложените материално правни норми, нито разпоредбата на чл.17 ал.2 т.2 от Наредба №3/17.02.2015г следва да бъде оставена без приложение, поради противоречие с приложимото право на ЕС.

Разпечатката съдържа 25 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/27d8a9d0-096b-4b7d-a08b-750ad3c4ce20