Решение № 572 от 07.10.2022, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. Враца, 07.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Цв. Иванов при участието на секретаря Анита Людм. Петрова като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело № 20221420100355 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация” ООД с ЕИК 816090199, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „А. Стамболийски“ № 2 срещу А. К. А. с ЕГН ********** и адрес гр. ******.

В същата се твърди, че ищецът и ответника А. К. А. са в облигационни правоотношения по силата на общи условия, в изпълнение на които ищецът е предоставял на ответника на горепосочения адрес на имота питейна вода за битови нужди. Поддържа се, че ответникът е неизправна страна, не е изплатил процесните задължения за доставена питейна вода, поради което ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК, било образувано ч. гр. дело № 3521/2021 г., като съдът уважил заявлението и издал заповед по чл. 410 от ГПК от 28.09.2021 г. Същата била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление на постоянния и настоящ адрес на длъжника, който няма действащи трудови договори, поради което са предявени настоящите искове.

Искането на ищеца към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 183,30 лева-главница за неплатена вода за периода от 13.02.2020 г. до 07.08.2020 г., начислена за имот в гр. ***** и сумата 21,39 лева – мораторна лихва върху главното задължение за периода от 14.03.2020 г. до 16.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 24.09.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена 1 заповед № 1100 от 28.09.2021 г. по ч. гр. дело № 3521/2021 г. на Врачански районен съд .

Претендират се разноски.

Искът е с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

В писмения си отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК А. К. А., чрез особения си представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. М. Л., оспорва исковете по основание и по размер по следните съображения: твърденията на ищеца, че между страните валидно са възникнали облигационни отношения по повод доставяна от ищеца на ответника в процесния имот питейна вода и че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги са неоснователни и недоказани; от представеното извлечение от партидна книга (карнет) се установява, че срещу част от отчетените данни липсва подпис на ответника за „абонат“, а същевременно срещу останалите отчетени показания са поставени подписи от различни лица, което прави недействително засеченото положение на водомера; подпис на ответника липсва и върху издадените от ищеца фактури, счетоводна справка и справка-извлечение за дължими суми, поради което не може да се приеме, че ответникът е съгласен с така начислените задължения; липсват доказателства да е спазен механизмът на отчитане на потребената вода, посочен в чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от общите условия на ищцовото дружество (отделното посочване на потреблението, представляващо разлика между количествата по общ водомер и сбора на количествата по индивидуални водомери в сгради-етажна собственост). Оспорени са всички представени с исковата молба писмени доказателства досежно тяхната истинност и е направено искане с правно основание чл. 193, ал. 1 от ГПК да бъде открито производство по оспорване на авторството на подписа на ответника в представения с исковата молба карнет. С отговора не е оспорен изрично начина на остойностяване на водоснабдителните и канализационни услуги, които се твърди да е потребил ответникът.

В заповедното производство-ч. гр. дело № 3251/2021 г. на Врачанския районен съд липсва подадено от длъжника А. К. А., възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата молба по настоящото дело е подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника.

След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С определението си по чл. 140 от ГПК от 05.08.2022 г. съдът указа на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства за твърдян от него факт-че ответникът А. К. А. с ЕГН ********** през процесния период е бил собственик или ползвател с вещно право на ползване на имот с адрес гр. ******.

В изпълнение на указанията на съда, ищецът е представил следните доказателства: декларация на л. 59 от делото, видно от която ответникът А. К. А. не е декларирал собственост върху недвижими имоти на територията на гр. Враца, декларация на л. 70 от 2 делото, видно от която процесният недвижим имот е деклариран като собственост от К. Х.А. и Н. А. А.а, нотариален акт на л. 66-67 от делото, нотариален акт на л. 68-69 от делото и удостоверение за родствени връзки на л. 71 от делото. От тези писмени доказателства се налагат следните изводи: 1. Процесният имот не е собственост на ответника А. К. А.; 2.

Процесният имот е придобит чрез построяването му от ЖСК и към 1982 г. е бил съсобствен при равни права между К.Х. А. (баща на ответника) и Х. А. Х. (дядо на ответника по бащина линия); 3. Процесният имот през 1985 г. е прехвърлен възмездно само на К. Х. А., който към този момент е бил в граждански брак с Н.А. А.а, който брак продължава и към момента.

Като доказателства по делото са представени общите условия на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца за потребители от гр. Враца, справка за дължими суми и карнети за помесечно отчитане.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира исковите претенции за неоснователни и недоказани.

С исковата молба са наведени изрични твърдения, че ответникът е абонат на ищцовото дружество за водоснабден имот с адрес гр. ****.

Предвид изричното оспорване на твърденията за наличието на облигационно правоотношение между страните, извършено с отговора по чл. 131 от ГПК от страна на ответника

А. К. А., чрез първоначалния му особен представител адв. М. Л., спорен по делото е останал въпросът дали ответникът е имал качеството „потребител на водоснабдителни и канализационни услуги“ през процесния период.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства следва еднозначен извод, че ответникът А. К. А. не е имал качеството „потребител на водоснабдителни и канализационни услуги“ през процесния период.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, обн. в ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г. , посл. изм. с ДВ, бр. 102 от 12.12.2014 г., потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

В същия смисъл е и разпоредбата на параграф 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), която предвижда, че потребители са: юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица - собственици или 3 ползватели на имоти в етажната собственост; предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.

Процесният жилищен момент с адрес гр. ***** в нито един момент от построяването си до днес не е бил собственост на ответника

А. К. А., а през процесния период от

13.02.2020 г. до 07.08.2020 г. е бил собственост на съпрузите К. Х.А. и Н. А.А.а – родители на ответника.

След като не е доказано, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и параграф 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), то между страните не е възникнало облигационно отношение на посоченото в исковата молба основание. Това изключва пасивната материална легитимация на ответника по вземанията, предмет на установителния иск за посочения период и размер, поради което искът се явява неоснователен.

Следва да се отбележи, че фактическата обстановка по настоящото дело и по гр. дело № 652/2018 г. на Врачански районен съд е коренно различна (по което са уважени искове за стойността на доставена вода срещу същия ответник и за същия имот, но за различен период от време), тъй като по настоящото дело още с отговора на исковата молба са наведени твърдения, че между страните никога не са възниквали облигационни отношения (които твърдения се установиха с писмени доказателства), а по гр. дело № 652/2018 г. на Врачански районен съд страните не са спорили, че са били в облигационни отношения и съдът е отделил като безспорно това обстоятелство.

Следва също да се отбележи, че липсва законово основание да се предполага съвпадение между постоянния/настоящ адрес на ответника и собствеността на водоснабдявания имот, тъй като не съществува изискване договорът за продажба на вода да се сключва само за имот, който се обитава от собственика му.

По разноските:

При този изход на делото за ищеца не възниква право на разноски, а ответникът не е заявил претенция за разноски и не е представил доказателства за направени такива, поради което съдът не присъжда разноски за страните.

Така мотивиран, Врачанският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от „Водоснабдяване и канализация” ООД с ЕИК 816090199, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „А.

Стамболийски“ № 2 срещу А. К. А. с ЕГН ********** и адрес гр. ***** иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, 4 предложение 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 183,30 лева-главница за неплатена вода за периода от 13.02.2020 г. до 07.08.2020 г., начислена за имот в гр. ***** и сумата 21,39 лева – мораторна лихва върху главното задължение за периода от 14.03.2020 г. до 16.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 24.09.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 1100 от 28.09.2021 г. по ч. гр. дело № 3521/2021 г. на Врачански районен съд.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

5