Решение № 4274 от 03.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4274 гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20241100508341 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Л. Я. Д., ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. З., срещу решение № 7506 от 24.04.2024 г. по гр. дело № 37067/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 51-ри състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Л. Я. Д., ЕГН **********, срещу Столична община, ЕИК 000696327, иск с правно основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 49 ЗЗД, за сумата над уважения размер от 8 000 лева до пълния претендиран размер от 20 000 лева или за сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие от следните травматични увреждания: фрактура на носните кости и фрактура на пети пръст на дясната ръка, вследствие от непозволено увреждане, спъване в необезопасена и несигнализирана неравност, неукрепена тротоарна плочка, част от общинската пътна мрежа, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, 03.07.2023 г., до окончателното плащане.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението.

Определеният размер на обезщетението за претърпени от ищеца неимуществени вреди бил занижен и неотговарял на критериите за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Ищецът бил получил две телесни повреди.

Акцентира се върху периода на възстановяване, който продължавал да тече по отношение на травмата на ръката. Искането към СГС е решението да бъде 1 отменено в отхвърлителната му част като предявеният иск бъде изцяло уважен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна, Столична община, чрез юрк. Р., е подала отговор на въззивната жалба. Излагат се доводи за нейната неоснователност. Състоянието на пострадалата било стабилизирано.

Периодът на възстановяване бил около 2-3 месеца. Съдът приложил правилно нормата на чл. 52 ЗЗД. Искането към СГС е обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Третото лице помагач на страната на въззиваЕ.я, „Хидрострой“ АД, не е подало отговор на въззивната жалба.

Съдът, на основание чл. 12 ГПК, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на насрещната страна, достигна до следните фактически и правни изводи:

По същество жалбата е частично основателна.

При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма и когато е длъжен да следи служебно за интереса на някоя от страните (така Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Спорът в настоящото производство е фокусиран единствено върху размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Страните не спорят по фактическия състав на процесния деликт, поради което въззивният съд няма основание да го обсъжда. Следва да се има предвид, че ответникът не е обжалвал решението, то е влязло в сила в уважителната си част, поради което е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на правопораждащите факти на непозволеното увреждане (в тази връзка мотивите по т. 2 от Тълкувателно решение от 22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС).

По делото е ангажирана съдебно медицинска експертиза. Вещото лице сочи, че в резултат на инцидента от 11.04.2023 г., ищецът е получил травматични увреждания, изразяващи се в счупване на носните кости и счупване на пети пръст (кутре) на дясната ръка. На 12.04.2023 г. била извършена операция под обща анестезия за наместване на костите на носа в симетрична позиция. Носът е бил фиксиран със специална превръзка. В същия ден била направена и фиксация на счупения пръст с шина. От епикризата се установява, че престоят в болницата продължил до 14.04.2023 г., когато ищецът бил изписан. Тези травми подлежали на пълно възстановяване.

Ищецът бил изпитвал болки и страдания около 30 дни като през първите 10 от 2 тях, болките били с по-интензивен характер.

На 14.12.2023 г. вещото лице е извършило личен преглед на пострадалата.

Състоянието й било стабилизирано. Носните кости били зараснали в правилна конфигурация. Ищецът нямал оплаквания от носа. Експертът е констатирал ограничение в движението на петия пръст на дясната ръка, който имал лек оток, а ищецът изпитвал болка при движението му. Пострадалата щяла да има болки при по-голямо натоварване на увредения пръст в продължение на 2-3 години, считано от момента на прегледа.

В съдебно заседание на 05.02.2024 г. експертът поддържа заключението.

Заявява, че непосредствено след фрактурата на носа се получава оток, силна болна и деформация след отока. На втория ден от кръвоизлива излизали синини под очите, които изчезвали за около 14-15 дни. След операцията костите били зараснали. Експертът потвърждава, че ищецът изпитва болка в петия пръст на дясната си ръка, която ще продължи за период от 2-3 години, защото ставите на пръстите били много чувствителни и възстановяването било по-трудно. Чрез поставянето на шина пръстът се обездвижвал, като шината се носела 25-30 дни. Отокът се получил от счупването на пръста, последвалото му обездвижване и настъпилите сраствания. Все още пръстът не бил напълно възстановен до нормалното си състояние.

Заключението по СМЕ не е оспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК. То кореспондира с представената по делото медицинска документация – епикриза 13490 от 12.04.2023 г., издадена от ВМА-МБАЛ София, и амбулаторен лист № 23101D07DE67 от 11.04.2023 г., издаден от д-р Иво Стоянов, със специалност ортопедия и травматология. Настоящият състав кредитира заключението като компетентно и обосновано, като по делото няма доказателства, които да му противоречат.

В съдебно заседание на 05.02.2024 г. е разпитан като свидетел съпругът на ищцата, И.А.Д.. Той е бил очевидец както на злополуката, така и на състоянието на пострадалата след това. Заявява, че падането имало неочакван характер за ищеца. Тя ожулила лицето и скулите си, а от носа и потекла кръв.

След като се прибрали, отначало помислили, че нещата не са толкова сериозни. В същия ден обаче лицето на ищеца се подуло и той започнала да изпитва болки. На следващия ден му била направена операция на носа като му сложили гипс. Под очите имало отоци със синини. Пострадалата не изглеждала добре, притеснявала се от външния си вид и не излизала от вкъщи.

Св. Д. не помнел точно, но отоците били за около два-три месеца. След операцията пострадалата си седяла вкъщи. Два пръста на дясната й ръка били подути, не можела да се изкъпе и да шофира. Свидетелят я водил на фризьор, за да измият там косата й. Към датата на инцидента, тя помагала на съпруга си в неговия бизнес и карала децата до училище и до университета, което престанала да прави за около два-три месеца. Св. Д. заявява, че към датата на разпита, ищецът не му споделял да изпитва болки в носа и в ръката.

Съдът прецени показанията на свидетеля по реда на чл. 172 ГПК с оглед 3 неговата евентуална заинтересованост, доколкото той е съпруг на ищеца. СГС намери, че те са обективни и последователни. Твърденията на свидетеля са съответни на заключението по СМЕ и медицинските документи по делото, а по делото няма доказателства, които да ги опровергават. По тези съображения, съдът кредитира показанията на св. Д..

С исковата молба е претендирана сумата от 10000 лева, предявена частично от сума в общ размер от 30000 лева, за настъпили за ищеца неимуществени вреди. В съдебно заседание от 27.06.2023 г., по реда на чл.

214, ал. 1 ГПК, съдът е допуснал изменение на иска, като същият се счита за предявен за сумата от 20000 лева.

Неимуществените вреди са негативните физически и психически изживявания на пострадалия, които не могат да бъдат компенсирани, а само заместени с парично обезщетение, което по силата на чл. 52 ЗЗД се определя от съда по справедливост. Съгласно т. 11 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС при определянето на размера му, съдът следва да вземе по внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са характерът и тежестта на уврежданията, техните последици и възможността за възстановяване, начинът на причиняване, интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания.

За да определи справедливия размер на обезщетението, СГС съобрази получените от ищеца травматични увреждания, установени от заключението по изготвената експертиза. Той е претърпял такива на две части от тялото – на носа и на дясната си ръка.

За наместване на носните кости се е наложила операция под обща анестезия, ищецът е прекарал три дни в болница от 12.04.2023 г. до 14.04.2023 г., които обстоятелства са свързани с изпитване на стрес и безпокойство.

Ищецът е получил оток и синини на лицето за период от около 14-15 дни.

Освен изпитваните болки, травмата на лицето причинила на пострадалата дискомфорт, тъй като тя се притеснявала от външния си вид и не излизала от вкъщи.

В резултат на злополуката, ищецът е претърпял и счупване на петия пръст на дясната си ръка. За лечението му е било необходимо обездвижване чрез поставяне на шина за период от около 30 дни. Пострадалата е търпяла болки и страдания през този период като те са били с интензивен характер през първите 10 дни. Тя е била в активна възраст (56 години) към момента на инцидента като увреждането е нарушило всекидневния й начин на живот. То е довело до затруднения в извършването на обичайни дейности като хранене, обличане, къпане и шофиране.

Съдът обърна особено внимание на обстоятелството, че периодът за пълно възстановяване на двигателната способност на увреденото кутре ще бъде 2-3 години, и то считано от датата на извършения от експерта личен преглед (който е бил около 8 месеца след падането). Въпреки че ищецът ще 4 изпитва болки само при по-голямо натоварване на пръста, съдът отчете заключението на вещото лице, че нормалното му функциониране ще бъде затруднено за този продължителен период.

СГС не възприе възражението на ответника, посочено и в решението, че липсата на доказателства за трудова заетост на пострадалата, води до извод, че нейната социална сфера не е била нарушена. Напротив, от показанията св. Д. се установява, че съпругата му е помагала в неговата трудова дейност и е изпълнявала обичайни дейности като шофиране. Вярно е, че по делото не се установява ищецът да е получавал трудово възнаграждение по време на произшествието, но това обстоятелство няма отношение към причинените му битови и социални неудобства.

По тези съображения, настоящият състав определи размера на търсеното обезщетение на 15000 лева, който размер удовлетворява обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД и е съответен на икономическите условия в страната през 2023 г. Ето защо, в тази й част жалбата е основателна, а претенцията за присъждане на обезщетение за разликата до сумата от 20000 лева следва да се остави без уважение.

В обобщение, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен искът за разликата над сумата от 8000 лева до сумата от 15000 лева, и на ищеца следва да се присъдят още 7000 лева като обезщетение за неимуществени вреди. В частта, в която искът е отхвърлен за горницата над сумата от 15000 лева до претендираните 20000 лева, решението следва да се потвърди. С оглед отхвърлената част от предявения иск в размер на 5000 лева, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 24,89 лева, представляваща разноски в производството пред СРС, поради което решението следва да бъде отменено в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски пред СРС за горницата над сумата от 24,89 лева до присъдената сума от 59,73 лева.