Решение № 228 от 23.02.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Варна, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. П.

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Ирена Н. П. Въззивно гражданско дело № 20213100502844 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК .

Инициирано е по подадена от Г. Н. ЦВ., чрез адв. Г.В., въззивна жалба с вх.№ 8366/05.05.2021 г., срещу Решение № 187/07.04.2021 г., постановено по гр.д. № 10899/2020 г. по описа на ВРС, VII с-в, с което решение е определен по иск на П. Д. АЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес в: гр.

**************, срещу Г. Н. ЦВ. , ЕГН **********, с адрес в: ********* и Ц.

Г. ЦВ., ЕГН **********, с адрес в: ************, режим на личен контакт на бабата - П. Д. АЛ., ЕГН ********** с децата - Д.Ц. Ц., ЕГН ********** и С.Ц. Ц. , ЕГН ************, както следва:

Всяка първа нечетна седмица от месеца за времето от 17:30, в петък, а ако децата са на училище , след приключване на следобедните занятия, до 10:00 ч., в събота, с преспиване, като бабата се задължава да взема децата от дома на майката и ги върне на бащата;

През лятната ваканция, за времето от 10:00 часа, на 1-ви септември до 19:00 ч., на 7-ми септември, с преспиване, като бабата се задължава да вземе децата от дома на майката и ги върне обратно там.

Жалбоподателката намира решението за незаконосъобразно и неправилно. Сочи, че съда не е съобразил събраните по делото доказателства и установената с тях фактическа обстановка. Обосновава се, че остава недоказано прекъсването на връзката между бабата и двете деца, а напротив установява се, че посещения се провеждат. Последните се осъществяват при реализация на режима лични отношения с бащата. Излага, че престоят при 1 бабата се отразява отрицателно на психическото и емоционално състояние на децата, че биват настройвани срещу майката, включително съвместно с бащата. Поддържа твърденията, че П.А. не познава навиците, интересите на децата, не е в състояние да се грижи за тях, не е проявявала интерес към тях и през годините не е помагала в грижите и издръжката им. Аргументира се с досегашния режим на децата, който е установен и полезен за нормалното им физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, съответно не трябва да бъде нарушаван. Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалвания акт и постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен. В условията на евентуалност, посочва, че не са съобразени необходимостта и времето за подготовка на децата за училище, както и националния празник 6-ти септември, в който ден и с оглед определения за бащата режим, се отнема възможността за целодневен контакт. Твърди, че пътуванията за срещите с бабата ще натоварят прекомерно децата и майката, предвид че ще се осъществяват по тъмната част на денонощието, както и защото не са съобразени с установения режим на децата към момента.

Обобщава, че определеното от съда не е в техен интерес, не е рационално и ограничава връзката майка – дете. Затова и направеното в евентуалност искане е да се измени решението на РС, като се определи режим на личен контакт на бабата П. Д. АЛ., с децата - Д.Ц. Ц. и С.Ц. Ц., както следва: всяка трета събота от нечетните месеци през съответната година, в часовете от 16:00 до 20:00 ч., който режим на лични отношения да бъде осъществяван на територията на град Варна. Претендира присъждане на съдебно-деловодните разноски и адвокатския хонорар за две инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК са постъпили отговори от въззиваемия Ц. Г.

ЦВ., чрез адв. П.Б., и от въззиваемата П. Д. АЛ., чрез адв. П.С..

В своя отговор Ц. Г. ЦВ. изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита решението на ВРС за правилно и мотивирано. Излага, че доказателствата по делото сочат обратно на твърденията във въззивната жалба – децата се чувстват добре при бабата, имат създадени условия за пребиваване, тя съумява да полага грижи, както и че не ищцата, а родителите предизвикват тревожност и недоволство в децата. Твърди, че неоснователно се оспорва внуците да бъдат с баба си на 6-ти септември, както и относно режима за пътуване. С горното и цитирайки практика на ВКС аргументира правилност на определените лични отношения баба – внуче и непротивопоставимостта на този режим с този на бащата. Отправя искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция.

В отговора си П. Д. АЛ. оспорва жалбата, като я намира за неоснователна. Оспорва твърдението на Г.Ц., че последната стимулира запазването на контактите баба-внуци. Твърди, че са събрани доказателства за нейната грижовност, адекватност, създалата се топла връзка с децата, както и радостта на последните от срещите им. Изтъква възрастта и етапа на развитие на С. и Д., които не предполагат грижите, които сочи майката.

Аргументира правилността на определения режим на срещи с внуците на 6ти септември, като единствен празник да са заедно. Не е съгласна с твърдението, че съда е постановил режима на посещение да се осъществява с 2 пътувания на децата. Насочва към проведеното доказване пред първа инстанция в насока и цитираната от нея практика на ВКС, че производството се развива с единствената цел най – добрия интерес на детето, който се обуславя и от запазване отношенията баба – внуци. Твърди, че определения режим е непротивопоставим на този на бащата с децата, включително влошената връзка между майката и бащата е ирелевантна за настоящия спор.

П.А. в срока по чл.263 ГПК е депозирала и насрещната въззивната жалба, с вх. № 16946/30.06.2021 г. В нея се излага становище за принципната му правилност в частта, с която съда е определил бабата да осъществява режим на личен контакт със С. и Д.. Твърди се, че не е съобразено формулираното от ищцата искане за посещения в конкретни периоди и дни – рождения ден на същата и 4 часа от първия учебен ден на децата.

Необосновано е стеснен режима и в противоречие на събраните по делото доказателства - силната връзка с децата и необходимостта тя да се поддържа.

Моли съда да допълни режима на лични контакти, като бабата на децата – П.

Д. АЛ. да има право да вижда и взима при себе си своите внуци и в следните дни: на 6-ти май (Гергьовден) и празник на град Бяла (събор), за времето от 17:00 часа, на 5-ти май до 18:00 часа, на 7-ми май, с право на преспиване при нея; На 15-ти септември (първи учебен ден ) за времето от 16:00 часа до 19:30 часа на същия ден, като ги взима от дома на майката и ги връща там в същия ден; на 10-ти март рожден ден на А., като всяка четна година децата прекарват рождения ден на баба си в гр. Варна с нея за времето от 16:00 часа до 19:30 часа, като бабата взима децата от дома на майката и ги връща там в същия ден, а всяка нечетна година децата прекарват рождения й ден в гр.

Бяла, както и дните, следващи рождената дата за времето в петък от 17:00 часа – неделя до 18:00 часа, с право на преспиване при бабата, като последната ще осигурява и транспорта на децата от дома на майката и обратно. Иска да ѝ се присъдят разноските за пред въззивната инстанция.

В срок по чл. 263, ал. 3 от ГПК са депозирани отговори на насрещната въззивна жалба от Г. Н. ЦВ., чрез процесуалния си представител и от Ц. Г.

ЦВ., чрез адв. П.Б..

Г. Н. ЦВ. оспорва жалбата, като нередовна и неоснователна. Счита я за неясна и неопределена в искането за режим на отношения по повод рождения ден на въззивницата П.А., което е основание за оставането без движение.

Във връзка с твърдението за неоснователност, сочи че периода 5-ти – 6-ти май е неподходящ и обременителен с оглед учебните ангажименти на децата.

Твърди, че в разрез с интересите на децата е искането за срещи на 15-ти септември, който ден трябва да е свързан с приятни и празнични настроения за тях. В допълнение излага становище за необходимостта да се съобрази установения им досегашен режим на обучение, на почивка и този с родителя, на когото са възложени родителските права. Твърди, че завеждането на производството цели разширяване на режима на лични отношения с бащата и намаляване на този с майката, което по същността си е заобикаляне на закона.

Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

В отговора си Ц. Г. ЦВ. изразява становище за основателност на насрещната въззивна жалба и моли съда тя да бъде уважена.

3

Контролиращата страна– Дирекция „Социално подпомагане“ не изразява становище.

По предмета на така предявените искове с правно основание се излагат следните твърдения от страните:

Ищцата П.А. излага в исковата молба, че е баба по бащина линия на децата Д., родена на 14.10.2011г. и С., роден на 26.01.2016г. Твърди, че изпитва обич и привързаност към децата и от раждането им винаги полагала нужните грижи за тях, показвала обичта си и помагала при отглеждането и възпитанието им. В резултат на влошените отношения между родителите след развода им се сочи, че е отнета възможността й да се вижда и общува с внуците си. Предвид възрастта на децата, особено тази на С., счита че създалата се ситуация създава опасност от отчуждаване децата от нея и прекъсване връзката помежду им. Твърди, че понастоящем единствената възможност да общува с внуците си е в рамките на режима на лични отношения с баща им. Сочи, че никога не е имала зловредно поведение спрямо внуците си, поради което и за нея били неразбираеми причините, поради които майката пречи на контактите й с децата. Изложеното обосновава и интересът й от отправяне на настоящата молба. Първоначално е поискала определяне на по-разширен режим на лични отношения, включващ месечен такъв, както и през ваканции, рождени дни, празници. Впоследствие с молба от 18.01.2021г. ищцата не поддържа искането си за осъществяване на ежемесечни контакти със своите внуци, както и по време на лятна, зимна, пролетна, Великденска ваканция и за Нова година, тъй като излага, че това е време за децата с родителите им. Поискала е да взема децата в гр. Бяла от 5ти до 7-ми май по повод Гергьовденските празници, както и от 1-ви до 6-ти септември, на 15-ти септември да вижда внуците си от 16,30ч. до 19,00ч. в гр.

Варна, както и на рождения си ден четна година в гр. Варна, а през нечетните години да ги взема в гр. Бяла от петък до неделя.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата Г.Ц., с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди, че определянето режим на лични отношения на ищцата с децата не е в интерес на последните.

Потвърждава, че с решение по гр.д. № 9698/2019г. на ВРС е бил прекратен 4 гражданският й брак сключен с бащата на децата. Оспорва да е препятствала срещите на децата с прародителя по бащина линия. Твърди, че ищцата живее в гр.Бяла, поради което и ежедневни срещи с децата са невъзможни. Докато с бащата на децата са били в брак редовно са посещавали ищцата, тя винаги била добре дошла в дома им, но самата тя не желаела да ги посещава. Дори на изписването на С. не поискала да се качи в апартамента им. Когато са посещавали ищцата тя винаги се държала студено и негостоприемно с ответницата. След раздялата с бащата, ищцата никога не потърсила контакт с ответницата или децата. След развода, бащата е водил децата при нея, като често били оставяни на грижите на леля си, защото ищцата била с влошено здраве. След разговор с детето Д., ответницата узнала, че на детето е било забранено от баба му да се обажда на майка си, докато е при нея, а след проведена среща с нея на 24-25.10 от детето узнала, че му били задавани въпроси дали има проблем с майки си, да сподели, баба му щяла да му помогне, че майката била забранявала да издават, което се отразявало зле на психиката на децата. Неведнъж децата ставали свидетели и на разговор между ищцата и сина й, в които се коментирали неистини за майка им, обиждали я.

Твърди, че бащата е казал на детето Д., че баба й ще се ядоса и щяла да предприеме действия, за да бъдат децата при нея максимално много време.

Твърди, че ищцата няма възможност да полага адекватни грижи за децата, не познава тяхното ежедневие, режим, навици и интереси. Често не успявала да се справи с това да ги нахрани и приспи. Често, когато вземела детето Д. го връщала в неподходящ час, носела негови вещи при врачки, водила го да му леят куршум, без нейното знание и съгласие. Оспорва твърденията ищцата да е участвала и помагала в отглеждането и възпитанието на децата. Децата не били подкрепяни по никакъв начин през годините от баба си. Въпреки всичко и обстоятелството, че ищцата не я уважавала и не проявявала нужното отношение към нея като майка на внуците й, децата посещавали баба си поне веднъж в месеца и никога не била препятствала това. Счита, че уважаването на молбата би поставило децата в положение да бъдат принудени да се привързват и контактуват с роднини, които през годините са проявявали безразличие към тях. Затова счита, че определяне на такъв контакт няма да е в интерес на децата. Евентуално, искането е такъв да бъде определен в рамките на определения режим на лични отношения на бащата с децата, доколкото поисканият би създал положение, в което майката би била лишена от 5 възможност да контактува с децата си в почивните дни.