Определение № 550 от 22.06.2026, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 275/2026
- Вид
- Определение № 550
- Подписан
- 22.06.2026
- В сила
- 22.06.2026
- Състав
- Мирослав Георгиев Маринов, Теодора Руменова Йорданова-Момова, Азадухи Ованес Карагьозян
Цитирани разпоредби
- чл. 391, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 395, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 396, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 397, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 550 гр. Шумен, 22.06.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мирослав Г. Маринов
Членове:
Азадухи Ов. Карагьозян
Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20263600500275 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 278, ал. 1 вр. чл. 274, вр. чл. 396, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. № 9818/08.05.2026 г. при ШРС, депозирана от Т. Т. А. с ЕГН **********, действаща чрез пълномощника си – адв. Д. С. от ВАК, против определение № 1375/27.04.2026 г. по ч.гр.д. № 2125/2026 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което е оставена без уважение, като неоснователна, молбата й за допускане обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 109 от ЗС предявим срещу „Уолтън Асошийтс – България“ ЕООД гр. Варна, чрез налагане на обезпечителни мерки: забрана за ответника, както и негови служители, да прекъсват или възпрепятстват електрозахранването към ап. ... гр. Варна, до приключване на спора с влязъл в сила съдебен акт и задължаване на ответника да възстанови електрозахранването към посочения апартамент, поради вече настъпило прекъсване, като преустанови действията на прекъсване и възпрепятстване и осигури нормално подаване на електроенергия до приключване на спора.
Жалбоподателят счита, че определението е неправилно. Сочи, че изводът на ШРС , че обезпечението е недопустимо, само защото обезпечителната мярка се доближава по съдържание до търсената с бъдещия иск защита, е неправилен. При искове насочени към преустановяване на неправомерно фактическо въздействие, обезпечителната мярка е необходимост и имала за цел временно да спре или ограничи именно това въздействие. В случая не се касаело за абстрактен спор относно бъдещи права, а конкретно съществуващо фактическо положение – прекъснато електрозахранване към самостоятелен обект, което прави същия практически неизползваем за нормално обитаване и ползване и то в активния летен сезон, предвид местонахождението му в к.к. „Златни пясъци“, гр. Варна. Излага, че ако обезпечение не бъде допуснато, бъдещето решение по иска ще бъде постановено след настъпване на вредите и след пропускане на активния летен сезон. Навежда, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че предотвратяването на вредите не може да 1 се осъществи чрез мерки, които на практика придавали изпълнителна сила на бъдещото решение. Именно затова съществувало обезпечителното производство – за да предотврати осуетяването или сериозното затрудняване на ефективната защита по бъдещия иск. При продължаващо нарушение времената мярка не решава спора окончателно, а само временно урежда положението до приключване на делото, за да не се обезмисли бъдещия съдебен акт.
Разпоредбата на чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК изрично допускала „други подходящи мерки“ определени от съда, което означава, че законът не ограничава обезпечението само до запор, възбрана или класически възбрани, а допуска съдът да наложи такава временна мярка, която е адекватна на конкретната обезпечителна нужда.
Предвид изложеното, моли съдът да отмени определението, като молбата бъде уважена изцяло, а при условията на евентуалност – да определи друга подходяща мярка, с която да осигури защита срещу продължаващото смущаване на правото на собственост на молителката.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:
Производството пред Районен съд – Шумен по ч.гр.д. № 2125/2026 г. е образувано /след изпращането му по подсъдност/ по молба на Т. Т. А. с ЕГН **********, действаща чрез пълномощника си – адв. Д. С. от ВАК срещу „Уолтън Асошийтс-България“ ЕООД гр. Варна, с искане съда да допусне обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 109 от ЗС, със следните искания: 1. Бъдещият ответник да преустанови действията, с които пречи на молителя да упражнява правото си на собственост върху апартамент .....“, Варна, като се въздържа (лично и чрез свои служители, действащи за/в негов интерес от прекъсване или възпрепятстване на електрозахранването към посочения апартамент; и 2. Да възстанови електрозахранването към апартамента поради вече настъпило прекъсване, като извърши необходимите действия по възстановяване на включването и преустанови всяко препятстване на подаването на електроенергия и 3. Да преустанови неправомерното прекъсване, възпрепятстване на други кумулативни услуги (интернет/телевизия), когато те се контролират от общата инфраструктура на комплекса, чрез налагане на следните обезпечителни мерки: 1. Забрана за ответника, както и негови служители да прекъсват или възпрепятстват електрозахранването към ап. ... гр. Варна, до приключване на спора с влязъл в сила съдебен акт и 2. Задължаване на ответника да възстанови електрозахранването към посочения апартамент, поради вече настъпило прекъсване, като преустанови действията на прекъсване и възпрепятстване и осигури нормално подаване на електроенергия до приключване на спора.
С атакуваното определение, ШРС оставил без уважение молбата за допускане на обезпечение на бъдещия иск, като неоснователна. Приел е, че с поисканите обезпечителни мерки по същество се претендира предварително осъществяване на последиците от решението, при условие, че искът бъде уважен, което не е целта на обезпечителното 2 производство. Счел е, че не са налице предпоставките по чл. 391, ал. 1 от ГПК за допускане на исканото обезпечение на бъдещ иск и че в случая обезпечителните мерки не били необходими, защото и без налагането им, при евентуално уважаване на бъдещия иск, няма да съществува пречка за реализиране на правата по решението – нямало пречка електрозахранването да бъде възстановено, както и ответникът да бъде задължен в бъдеще да не извършва действия по прекъсване на ел.захранването.
Окръжен съд – Шумен намира, че постановения от първоинстанционния съд съдебен акт е правилен.
За да бъде допуснато обезпечение на иск, следва да са налице следните предпоставки: искът да е допустим, вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда – без исканото обезпечение за ищеца да е невъзможно или да се затрудни осъществяване правата по бъдещото решение, както и предлаганата обезпечителна мярка да е подходяща – да съответства на обезпечителна нужда. В случая съдът намира, че предвид твърденията, бъдещият иск е процесуално допустим.
Предназначението на обезпечителната защита е да подготви, да осигури, но не и да осъществи търсената с иска защита. Смисълът на обезпечителната мярка е да подпомогне изпълнението на решението, а не чрез нея да се замести решението по делото, каквото е искането в случая. Поисканите от молителя обезпечителни мерки не са подходящи по смисъла на чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като с допускането им се постига решение на спора по същество и с тяхното допускане ще се постигне на практика решение на спора по същество.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че частната жалба се явява неоснователна и атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Съдържащото се в молбата искане при условията на евентуалност, за определяне на други подходящи обезпечителни мерки, освен, че се явява преклудирано е и недопустимо.
Според нормата на чл. 395, ал. 1 от ГПК, молителят следва да посочи исканите от него обезпечителни мерки, като налагането на такива по преценка на съда не се основава на правна норма в обезпечителното производство.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 9818/08.05.2026 г. при ШРС, депозирана от Т. Т. А. с ЕГН **********, действаща чрез пълномощника си – адв. Д. С. от ВАК против определение № 1375/27.04.2026 г. по ч.гр.д. № 2125/2026 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което е оставена без уважение, като неоснователна, молбата й за допускане обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 109 от ЗС предявим срещу „Уолтън Асошийтс – България“ ЕООД гр. Варна, чрез налагане на обезпечителни мерки: забрана за ответника, както и негови служители, да прекъсват или възпрепятстват електрозахранването към ап. ... гр. Варна, до приключване на спора с влязъл в сила съдебен акт и задължаване на 3 ответника да възстанови електрозахранването към посочения апартамент, поради вече настъпило прекъсване, като преустанови действията на прекъсване и възпрепятстване и осигури нормално подаване на електроенергия до приключване на спора..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4