Решение № 1 от 01.01.2026, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№1 гр. С., 01.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Ивана Б. П.а като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Гражданско дело № 20251890100473 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано с искова молба вх. № 3552/24.06.2024 г. по описа на РС – С., подадена от „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, чрез юрк. Б. Т., срещу К. Б. П., ЕГН **********, с която се иска съдът на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 9 и сл. ЗПК да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът е носител на парично вземане в размер на 400,00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 599229 от 24.02.2020 г., сключен със „С.К.“ АД (праводател на ищеца по силата на договор за цесия от 22.03.2024 г.), ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.03.2025 г., до окончателното заплащане на задължението, което вземане е удостоверено в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 196 от 17.04.2025 г. по ч. гр. д. № 225/2025 г. по описа на РС – С..

В исковата молба се твърди, че на 24.02.2020 г. между „С.К.” АД, в качеството му на кредитодател, й К. Б. П., ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 599229, който договор е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. Сочи се, че при сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Поддържа се, че дори и съдът да не приеме, че договорите са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума Посочено е, че по силата на сключения договор за кредит на ответника е предоставена в заем сумата в размер на 400,00 лв., която последният се е задължил да върне в срок до 25.03.2020 г. съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит, като в договора бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 1

36,00 % и ГПР в размер на 42,58 %. Ответникът обаче не е изпълнил в срок задълженията си, като с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024 г. „С.К.“ АД, в качеството си на цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, като вземането срещу длъжника е било индивидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия. Сочи се, че длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и с уведомление, изпратено на посочения от него имейл адрес, на 24.07.2023 г., но в случай че съдът приеме, че уведомяването не е надлежно, то същото следва да се счита за надлежно връчено с исковата молба.

Претендират се разноски в исковото и заповедното производство по ч. гр. д. № 225/2025 г. по описа на РС – С., в рамките на което е била издадена заповед за изпълнение за процесната сума, срещу която заповед е подадено възражение от длъжника по чл. 414 ГПК, обусловило предявяването на установителния иск.

Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията на 01.08.2025 г., не е подал в законоустановения срок по чл. 131 ГПК – до 01.09.2025 г., отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител като по делото е постъпила молба, с която се прави искане за постановяване на неприсъствено решение, в случай че ответникът не се яви и не е поискал делото да се гледа в негово отсъствие. Претендират се разноски в производството.

В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, се явява лично, като заявява, че не оспорва исковата претенция и признава иска така както е предявен. Когато е подал възражението е бил в затвора и не е можел да плати, но след като е излязъл се е свързал с дружеството и е поискал информация за цялото му задължение, но никой повече не се е свързвал с него.

Съдът като съобрази обстоятелството, че ответникът се е явил в съдебно заседание, намира, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 ГПК, като въпреки направеното признание по чл. 237 ГПК не са налице и предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, доколкото не е направено искане в този смисъл от страна на ищеца по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от доказателства по делото се установява, че на 24.02.2020 г. между „С.К.” АД, в качеството му на кредитодател, и К. Б. П., ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит – кредитна линия № 599229, който договор е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. Не е спорно, че при сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. По силата на сключения договор за кредитна линия на ответника е предоставена в заем сумата в размер на 400,00 лв. под формата на кредитна линия, която последният, съгласно чл. 1, ал. 1 от Договора, се е задължил да върне в срок до една година от датата на сключване на договора, като с изтичането му срокът на договора се удължава автоматично за една година за общо 3 години. Предвидено е, че първият транш по кредита в размер на 400,00 лева се предоставя на кредитополучателя на датата на сключване на договора, а при невъзможност – на следващия работен ден. В чл. 4, т. 5 е предвидена лихва по първия транш в размер на 12,00 лв., а в т. 6 – срок на лихвения период на първи транш – 30дни, в рамките на който период 2 кредитополучателят е длъжен да заплати дължимата лихва по първия транш, а усвоеният транш кредитополучателят е длъжен да върне до изтичане на срока по чл. 1, ал. 1 от Договора. В т. 10 е предвидено, че общият размер на всички плащания са в размер на 412,00 лв. за срок от 12 месеца, в т.ч. лихва в размер на 12,00 лева. Същевременно в т. 11 е предвидено, че, че фиксираният лихвен процент по заема е 0 %, а в т. 12 – че ГПР е в размер на 42,58 % . В чл. 4, т. 13 от Договора страните са уговорили, че „Общата дължима сума по т.

11 и ГПР по т. 12 се изчисляват при следните допускания: при сключване на Договора за потребителски кредит „StikCredit до 400 лева“ Кредитополучателят усвоява максималната сума на кредита в размер на 400 лв. при срок на първия транш 30 дни , като погасява главницата по кредита след 1 година. Годишният процент на разходите по ал. 4 и Общата сума, дължима пот Кредитополучателя“.

В договора не се съдържат други уговорки, касателно ГПР.

Съгласно чл. 17 от Договора кредитополучателят се задължава на основание ЗЗД в срок до 3 дни от сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на кредитора за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писменото искане от страна на дружеството, като срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл. 18 третото лице – поръчител или солидарен длъжник, следва да посети някои от търговските обекти на кредитора в страната и да сключи с последния изричен договор за встъпване в дълг или договор за поръчителство, с който да се задължи солидарно да отговаря за връщането на всички дължими суми по договора. В чл. 19 е предвидено, че третото лице – поръчител или солидарен длъжник, подлежи на предварителна проверка от страна на кредитора, като следва да отговаря на следните условия: да е навършило 21 години, да има минимален осигурителен брутен доход 1500,00, да има валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум 6 месеца, да няма записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н., да не е поръчител по съществуващ кредит в която и да е банкова или небанкова институция, да не е настоящ кредитополучател в „С.К.“ АД и да представи служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад.

Съгласно чл. 20 от Договора, в случай че потребителят не изпълни задължението си, посочено в чл. 17, 18 и 19 от Договора, същият дължи на кредитора неустойка на ден в размер на 0,9 % от стойността на всеки усвоен транш, платима на падежа на всеки транш, като страните се съгласяват, че неизпълнението на тези задължения причинява на кредитора вреди, които неустойката следва да обезщети. Съгласно чл. 21 страните се съгласяват, че размерът на неустойката е договорен в индивидуални преговори между тях и същият отразява напълно постигнатите договорки, както и че размерът й не е прекомерен.

В представения по делото погасителен план е посочено, че вноската по първия транш е дължима в срок до 25.03.2020 г., като не е предвидена уговорената в договора лихва в размер на 12,00 лева.

По делото е представен и препис от СЕФ, в част III, т. 1 от който е предвиден фиксиран лихвен процент в размер на 36 %, въпреки, че в договора е посочен 0 %.

Същевременно в т. 2 е предвиден ГПР в размер на 35,92 %, макар и в договора да е уговорен ГПР в размер на 42,58 %.

По делото са представени и общите условия на дружеството кредитор, в чл. 28 от които са регламентирани взетите предвид допускания при определяне на ГПР, а в чл. 40 и правото на отказ от договора, което не се прилага за договори за кредит с общ размер помалък от 400 лева (какъвто не е настоящия случай), които преповтарят регламента на ЗПК.

3

Не е спорно между страните, а и от представената по делото разписка за извършено плащане № 2000000205305579 от 25.02.2020 г. се установява, че на ответника е била преведена сумата в размерна на 400,00 лева – паричен превод чрез EasyPay.

Видно от представения по делото препис от Договор за продажба о прехвърляне на вземания, на 22.03.2024 г. „С.К.“ АД в качеството си цедент е прехвърлил на ищеца „А.Б.Б.“ ЕООД, в качеството си на цесионер, портфолио с вземания и акцесорни права, вкл. вземането си кум ответника, видно от представеното извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия.

Видно от Приложение № 3 към договора за цесия (л. 78 от заповедното производство) цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците, описани в Приложение № 1 от 22.03.2024 г. към Договора за цесия, за настъпилото прехвърляне на вземания съгласно разпоредбата на чл. 99 ЗЗД.

По делото е представено и уведомление, изпратено по електронната поща на ответника на 03.04.2024 г., с което същият е бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания от страна на цесионера

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Районен съд – С., III-ти състав, е бил сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 10 и сл. ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право по иска се обуславя от осъществяването на шест групи материални предпоставки (юридически факти):