Решение № 36 от 13.03.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. В., 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А.М.П. при участието на секретаря В.Б.Й. като разгледа докладваното от А.М.П. Гражданско дело № 20251300100129 по описа за 2025 година

Производството по делото е с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба на „***" ЕООД. със седалище и адрес на управление: гр.******* с ЕИК ***. чрез пълномощника адвокат А. М. К. П. с ЕГН ********** против В. Н. В. с ЕГН ********** с адрес: общ.В., гр.В., ж.к/*** и цена на иска 26 050,98лв.(двадесет и шест хиляди и петдесет лева и деветдесет и осем стотинки), от които:

24 506,62лв./двадесет и четири хиляди петстотин и шест лева и шестдесет и две стотинки/ - изискуема главница

1544,36лв./хиляда петстотин четиридесет и четири лева и тридесет и шест стотинки/ - договорна лихва.

В исковата молба се твърди, че на 16.12.2019г. в гр.В. бил сключен Договор за потребителски кредит № 19К-Ь374268, между ,.***" /ОББ/ АД, в качеството му на Кредитор и В. Н.

В. с ЕГН **********. в качеството му на Кредитополучател. По силата на този договор.

Кредиторът отпуска на кредитолучателя потребителски кредит в общ размер на 25 000лв.(двадесет и пет хиляди лева) за рефинансиране на текущи задължения - подробно описани в Параграф I т. 13 Други условия, 13.1 Рефинансиране на текущи задължения - потребителски кредит към датата на кандидатеване в размер на 13 040лв. към „***" ЕАД. Кредитополучателят сс задължава да ползва кредита съобразно уговорените в настоящия договор цел, условия и да го върне ведно с дължимите лихви. Лихвеният процент, към датата на сключване на договора, е в размер на 4,8%/четири цяло и осемдесет стотни/ годишно. Годишният процент на разходите /ГПР/ към датата па отпускане па настоящия кредит, определен съгласно Закона за потребителския кредит в размер на 5,26%. След усвояване на кредита. Кредитополучателят погасил част от дължимите вноски, след което преустановил плащанията си. След преустановяване на плащанията остана непогасено вземане в общ размер на 26 050.98лв.(двадесет и шест хиляди и петдесет лева и деветдесет и осем стотинки), от които:

24 506,62лв. - изискуема главница и 1544.36лв. - договорна лихва. Съгласно условията по сключения Договор за потребителски кредит № 1913- Е374268 от 16.12.2019г., ответникът се е задължил да погасява задължението си на 120 месечни вноски ежемесечно.

Крайният срок за издължаване на кредита е с дата 16/12/2029г.

На основание сключен Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 15.12.2021 г. и приложенията към него между „***” АД с ЕИК ***** и „***” ЕООД, с ЕИК ***, задължението на В. Н. В. с ЕГН **********, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 1913-Е374268 от 16.12.2019г. било изкупено от „***” ЕООД.

1

В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите, до Длъжника било изпратено уведомление, че Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „***” ЕООД. Уведомлението е изпратено на ответника за връчване чрез съдебен изпълнител. Призовкар е посетил три пъти адреса, като е отбелязал, че не е открил никого, на посочения от него адрес, в договора за кредит, а именно общ.В., гр.В., ж.к.“*** Въпреки липсата на информация и обстоятелството, че никой не е открит на адрес, на 04.04.2025г./няколко дни след последното посещение от призовкаря на адреса/ в кантората на частен съдебен изпълнител сс явява с ИЗРИЧНО ПЪЛНОМОЩНО да представлява ответника адв.

Д.К..

Поддържа се, че с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, Кредитополучателят получава уведомлението изходящо от „***“ АД /стар кредитор/ за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като става надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото има възражения в тази насока. Съдът следва да зачете този факт по силата на чл.235, ал.З ГПК.

Към настоящият момент ответникът не е изпълнил задължението си да погаси вземанията, които има спрямо ищеца, което поражда правния му интерес да предяви иск за осъждане на ответника да изпълни задължението си да погаси дължимите вземания по Договор за потребителски кредит № 19R-L374268 от 16.12.2019г.. за сумата от 26 050,98лв.(двадесет и шест хиляди и петдесет лева и деветдесет и осем стотинки), от които: 24 506,62лв. - изискуема главница и 1544,36лв. - договорна лихва.

Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди В. Н. В. с ЕГН **********, да заплати на „***“ ЕООД - гр.София, сумата от 26 050,98лв.(двадесег и шест хиляди и петдесет лева и деветдесет и осем стотинки), от коиго: 24506,62лв. - изискуема главница и 1544,36лв. - договорна лихва., по Договор за потребителски кредит № 19R-L374268 от 16.12.2019г.. претендирани неизпълнени задължения по посочения по-горе договор, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на иска в съда до окончателното изплащане па сумата.

Претендират се разноските по производството.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

На основание чл.131 от ГПК на ответницата е изпратен препис от исковата молба, с указания за възможността да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаване на отговор или неупражняването на права.

В срока ответницата е подала писмен отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на претенцията. Оспорва дължимостта на претендираните суми по основание и размер. Посочва се, че действително ответницата е сключила процесния Договор за потребителски кредит № 19R-L374268 на 16.12.2019г. с ***.

Излага, че процесния договор страда от редица пороци, които касаят неговата действителност.

Към момента на сключване на процесния договор за заем действал Законът за потребителския кредит, който уреждал особени изисквания за предоставяне на потребителски кредити, както и Законът за защита на потребитЕ.те, който уреждал защита на особена категория длъжници потребитЕ. по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП. Процесният договор попадал в обхвата и регулацията и на двата закона, поради което и всички техни предписания го обвързват.

Поддържа се, че било видно от съдържанието на договора за потребителски кредит, че в същия не са посочени размера и броя на погасителните вноски, за които се сочи само че са месечни анюитетни.

Съгласно т. 6.2 от Договора за кредит, при забава на плащането на главницата по кредита, Банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва в размер на 10 пункта годишно над действащия договорния лихвен процент по т.6.1 от договора. Посочва се , че тази клауза на договора е нищожна, като противоречаща на законовата разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а също и на разпоредбата на чл.ЗЗ, ал.2 от ЗПК, съгласно която, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

2

На следващо място се поддържа недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, където е посочено, че договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Установявало се от представения по делото договор, че в него е посочен ГПР в размер на 5,26 %, като формално изискването за посочване се явява изпълнено. Липсвало обаче допълнителна информация относно начина на формирането на посочения процент на разходите, както и какво е взето предвид при формирането му. Освен това, Съдът на ЕС е имал повод да се произнесе в решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17, че ситуацията, в която договор съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му.

Ответницата по иска прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички претендирали от ищеца вземания за главница по договора за кредит, чиято изискуемост е настъпила преди 10.06.2020г.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички претендирали от ищеца вземания за договорна и наказателна лихва по договора за кредит, чиято изискуемост е настъпила преди 10.06.2022г.

Претендират се разноски.

В съдебното заседание представител на ищеца поддържа иска и моли да бъде уважен.

Ответницата чрез процесуалния си представител оспорва иска и моли да се отхвърли.

От събраните по делото писмени доказателства, от преценката на становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 16.12.2019г. е сключен Договор за потребителски кредит №19К-И74628 между „***,, АД като Кредитор и ответника, като Кредитополучател, съгл. т.1 Общия размер на кредита е 25 000,00лв. за рефинансиране на текущи задължения, подробно описани в Параграф I т.13 Други условия, 13.1 Рефинансиране на текущи задължения - потребителски кредит в размер на 13 040лв. към „***" ЕАД.

Годишният процент на разходите към момента на сключване на договора е 5,26 % Лихвения процент, към датата на сключване на договора е в размер на 4,8 %.

Съгласно чл.4.1 от условията по сключеният договор ответника е следвало да погасява задълженията си като прави месечни погасителни вноски съгласно Погасителният план към договора, на всяко 15-то число, с първа погасителна вноска на 15.01.2020г. в размер на 262,70лв. и последна с падеж на 15.12.2029г. и в размер на 261,44лв.

Общо е следвало да се направят 120 бр. погасителни вноски от който: 119бр. по 262,70лв. и 1 бр. погасителна вноска по 261,44лв. на обща стойност от

31 522,74лв.

Съгласно 1.1.2. кредитополучателят дължи такса за кредитна оценка от ....

150,00лв.

Усвояването на отпуснатият потребителски кредит е станало на 16.12.2019г. когато е открита сметка на ответника, по която сметка е преведена сумата в размер на 25 000,00лв.

По делото е допусната и приета съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Е. В., която съдът е приел като компетентно изготвена. Съгласно заключението:

Кредита е усвоен с направен превод по сметка на ответника на 16.12.2019г. в размер от 25 000,00лв.

Направени са 3 бр. вноски по кредита в размер от 625,00лв. с които са погасени: 493,38лв. главница; 301,43лв. лихви и 1,79лв. наказателни лихви

Общият размер на задължението към 15.10.2020г. и към 10.06.2025г. е 26 050,98лв. В. т.ч: 24 506,62лв. главница и 1544,36лв. лихви за периода от 15.10.20г. - 13.12.21г.

Преизчисленият ГПР е 5,0433% при 5,26% по договор.

При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.79 от ЗЗД .

3

Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.

Установено е по делото, че е налице валидно облигационно правоотношение, между банката и ответникът. Договорът за потребителски кредит е сключен в предвидената от закона писмена форма, подписан е от двете страни, от банката, чрез нейния търговски пълномощник от една страна и от друга, от кредитополучателя. Установено е също така реално предаване на думата по договора: Отпуснатата сума по кредита е била преведена на сметката на кредитополучателя.

Налице е валидно сключен договор за цесия - по делото е представено копие от сключения между „***” АД, с ЕИК *** и „***” ЕАД, с ЕИК *** договор за прехвърляне на вземания от 15.12.2021г., заедно с потвърждението за извършената цесия. Същите са подписани от страните по договора. Размерът на прехвърленото вземане фигурира разбито по пера в приложеното по делото Приложение № 1 към договора за цесия. На последно място: надлежно уведомяване на длъжникът за извършената цесия - с връчване на препис от исковата молба ведно с приложенията към нея и с връчване на уведомлението, чрез процесуалния представител. Представителната си власт за уведомяването, пълномощниците черпят от представените пълномощни по делото, същите са нотариално заверени и следва да се тълкуват изцяло в полза на упълномощеното лице.