Решение № 142 от 15.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Пловдив, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Славка Г. Димитрова

Членове:

Силвия Ал. Цанкова

Екатерина Ст. Роглекова при участието на секретаря Ина Ст. Зяпкова като разгледа докладваното от Славка Г. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20235300602639 по описа за 2023 година Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от осъдения Б. Н. чрез защитника му адв. З., против Определение от 01.12.2023г., постановено по НОХД № 155/2023г. по описа на Районен съд – Първомай, с което съдът, по реда на чл. 383, ал.2, вр. чл. 306, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл. 53, ал.1, б. „а“ от НК, е отнел в полза на държавата лек автомобил, марка и модел Ленд Ровър Рейндж Роувър, с рег.№ ***, собственост на Б. С. Н.. Иска се отмяна на атакуваното определение като неправилно и незаконосъобразно, като се излагат подробни и аргументирани съображения в тази насока.

В хода на съдебните прения пред настоящата инстанция, прокурорът твърди, че определението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Адв. З. – защитник на осъдения Н., поддържа жалбата и изложените в нея съображения.

Пловдивският окръжен съд, като анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, направените възражения във въззивната жалба и допълнението към нея, изразеното от страните пред настоящата 1 инстанция и след като провери атакувания съдебен акт изцяло, съобразно правомощията и задълженията си по чл. 313 и 314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

С Протоколно определение № 50 / 01.12.2023 година по НОХД № 155 /2023 г. на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 01.12.2023 година, е одобрено споразумение за решаване на делото, с което осъденият Б. С. Н. е признат за виновен в извършено на 06.11.2023 г. в гр. Първомай, обл.

Пловдив, престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК, за което му е определено наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години и глоба в размер на сто и деветдесет лева.

На основание чл. 343г вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК осъденият Н. е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от девет месеца.

В производство, по реда на чл.383 ал.2 вр. чл. 306 ал.1 т.1 от НПК вр. чл. 53, ал.1, б. „а“ от НК, след одобряване на споразумението, районният съд е постановил обжалваният съдебен акт.Прието е,че съгласно разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК в случаите по ал. 1 - 4 от същия текст, се отнема в полза на държавата моторното превозно средство, което е послужило за извършване на престъплението, когато е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик се присъжда равностойността му. Същият подход определя и разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК.

Първоинстанционният съд е установил от доказателствената съвкупност, че считано от 06.11.2023 г. собственик на лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер“, с рег. № ***, с № на рама: *** и № на двигател: ***, е осъденият Б. С. Н..

Установил е също, че на инкриминираната дата - 06. 11. 2023 г., в гр.

Първомай, обл. Пловдив, Н. е управлявал това моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 2,45 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № ARPM-0722,за което му е наложено наказание.

Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че лек автомобил марка и модел „Ленд Ровер Рейндж Ровер“, с рег. № ***, с № на рама: *** и № на двигател: ***, се явява средство на престъплението по чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК - вещ, използвана пряко и непосредствено от 2 извършителя за осъществяване на изпълнителното деяние.А доколкото от доказателствата по делото, неоспорени от страните се установява, че същият е собственост на дееца – Б. С. Н., е направен извод, че лекия автомобил подлежи на отнемане, съгласно императивната разпоредба на 343б, ал.5 от НК.

Изтъкнатите доводи от защитата по съществото си са свързани найвече с проблеми, които касаят законодателни правомощия, каквито съдът не притежава, с оглед на което същите не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство.

Отнемането на вещи в полза на държавата, когато те са предмет или средство на умишленото престъпление и принадлежат на виновния, се извършва в изрично предвидените в особената част на НК случаи /чл. 53, ал. 1 б. „а“ и "б"НК/. В конкретния случай това е разпоредбата на чл. 343б ал. 5 НК, която се явява специална по отношение на чл. 53 НК./ Определение № 52/84 нд 44: 84 ОСНК; ТР 2/2011 г. т. д. № 2/2011 г. ОСНК на ВКС; Решение № 118/20 н. д. № 480/20 II НО ВКС; Решение № 41/2017 г. н. д. № 1209/2016 II НО ВКС и др./ Инкриминираният лек автомобил е собственост на дееца и е послужил за извършване на престъплението и като такъв подлежи на отнемане,съгласно специалната разпоредба на чл. 343б ал. 5 НК, както правилно е приел първият съд.

В случая извън правомощията на съда стои преценката за пропорционалност на размера на санкцията спрямо тежестта на извършеното.

Законодателят не е въвел в разпоредбата на чл. 343б,ал.5 от НК, изискване, идентично с това по чл. 242, ал. 8 НК, за съответствие между стойността на превозното средство и тежестта на престъплението.

По изложените съображения Пловдивският окръжен съд намира, че материалният закон е приложен правилно, поради което атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед на изложеното съдът:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 01.12.2023г. по НОХД № 155/2023г. на Районен съд - Първомай.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4