Решение № 82 от 09.05.2023, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Радомир, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20221730101004 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че за периода от м. май 2018 г. до м. април 2020 г. ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия на ответника за обект, находящ се в гр.

С., ЖК „О.к.“, бл. ., вх. ., ап. ., на стойност 2611,24 лева. Сочи, че ответникът, като собственик на топлоснабдения имот, бил потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.

153, ал. 1 ЗЕ. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., които се изготвяли от „Топлофикация С.“ ЕАД и се одобрявали от КЕВР към МС.

Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. В ОУ бил определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.

Видно било от приложеното извлечение от сметки за абонатен № ., че ответникът използвал доставената от дружеството топлинна енергия през процесния период и не погасил задължението си.

1

На основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл.

155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот се начислявали от „Топлофикация С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период се изготвяли изравнителни сметки от фирма „Техем Сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки, от които ставало ясно, че сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

Посочва, че за процесните суми било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № . г. по описа на СРС, препратено по компетентност на РдРС, в рамките на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № . г. в полза на заявителя и настоящ ищец.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова претенция.

От съда се иска да признае за установено, че ответникът Н. Н. Н. дължи на ищцовото дружество сума в размер на 2611,24 лева - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. май 2018 г. до м. април 2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ЖК „О.к.“, бл. ., вх. ., ап. ., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.03.2022 г. до окончателното ù изплащане, както и мораторна лихва за забава в размер на 419,17 лева, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 08.03.2022 г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение в размер на 40,77 лева – главница за периода от м. февруари 2019 г. до м. април 2020 г. и 9,56 лева – мораторна лихва за периода от 31.03.2019 г. до 08.03.2022 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищцовото дружество „Топлофикация - С.“ ЕАД, редовно призовано, не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, се явява лично и с пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени.

Третото лице – помагач – „Техем Сървисис“ ЕООД, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищцовото дружество „Топлофикация - С.“ ЕАД, в качеството му на доставчик на топлинна енергия, е подало на 17.03.2022 г. до Софийския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника Н. Н. Н. за 2 дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се в гр. С., ЖК „О.к.“, бл. ., вх. ., ап. ., за периода от м. май 2018 г. до м. април 2020 г.

Въз основа на това заявление било образувано ч. гр. д. № . г. на СРС, препратено по компетентност на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № . г. против длъжника и настоящ ответник.

В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът Н. Н. Н. е депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „Топлофикация - С.“ ЕАД е предявил настоящия положителен установителен иск.

По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 03.11.1993 г., по силата на който Д. Й. Л. е закупил недвижим имот, находящ се в гр. С., ЖК „О.к.“, бл. 12, вх. „А“ и представляващ апартамент № ., състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухненски бокс и санитарно помещение, със застроена площ от 103,82 кв. м.

Със заповед № РД-41-148/02.10.1995 на кмета на Столична голяма община гореописаният недвижим имот е предоставен в обезщетение на Н. Н. И. (Н.) срещу отчужден имот.

По делото е представена справка от „Софийска вода“ АД, съдържаща показанията на монтираните в процесния имот водомери за топла вода за периода от 08.02.2019 г. до 09.11.2020 г.

По делото е представен и протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в жилищна сграда, находяща се в гр. С., ЖК „О.к.“, бл. 12, вх. „А“, от който се установява, че е взето решение за сключване на договор с „Техем сървисис“ ЕООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“, както и сключен на 07.08.2001 г. договор между етажната собственост, с адрес: гр. С., ЖК „О.к.“, бл. 12 и „Техем сървисис“ ЕООД, с предмет „извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода“.

По делото е представен и договор от 03.06.2020 г., сключен между „Топлофикация С.“ ЕАД и „Техем сървисис“ ЕООД, с предмет извършване на услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ между клиентите в сграда – етажна собственост или в сграда с повече от един клиент в гр. С..

Представени са и фактури, издадени от ищцовото дружество за потребено количество топлинна енергия в процесния топлоснабден имот за исковия период.

От страна на третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД са представени и дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., допълнителен отчет за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., както и протокол за неосигурен достъп за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се установява размерът на начислените за процесния период суми за топлинна 3 енергия, общо и по отделни компоненти. В заключението си вещото лице е посочило, че не е констатирало извършени от ответника плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесния период. Посочило е, че за периода от м. май 2018 г. до м. април 2020 г. стойността на начислената топлинна енергия за процесния недвижим имот е както следва:

2611,24 лева - главница, както и мораторна лихва за забава в размер на 419,17 лева, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 08.03.2022 г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение в размер на 40,77 лева – главница за периода от м. февруари 2019 г. до м. април 2020 г. и 9,56 лева – мораторна лихва за периода от 31.03.2019 г. до 08.03.2022 г.

От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно техническа експертиза се установява, че в имота на ответника в хола, кухнята и в две от стаите има свързани към сградната отоплителна инсталация 4 бр. отоплителни тела с монтирани върху тях ИР с дистанционен отчет, като при отчитане на средствата за измерване за отчетния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. в имота на ответника е осигурен достъп, с отчетени показания от ИР. След отчетния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. в имота не е осигурен достъп за отчет, за което е съставен констативен протокол, подписан от представител на СЕС. Въпреки неосигурения достъп, показанията от индивидуалните разпределители за всяко едно отоплително тяло за двата отчетни периода са отчетени дистанционно и са отразени в графа „Нов отчет“ на изравнителните сметки.

Според вещото лице въпреки неосигурения достъп за отчет след отчетния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ФДР е разпределяла съответстваща топлоенергия и е начислена съответстваща сума на ответника съобразно дистанционно отчетените дялови единици единствено от отоплителното тяло в помещение – стая 2. Вещото лице е констатирало и че имотът е свързан към СИ за БГВ и е с монтирани 2 бр. водомери за топла вода, като след отчетния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. в имота на ответника е осигурен достъп за отчет на водомерите за топла вода и е отчетен общ разход в размер на 4 куб. м. След отчетния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. на определените за отчет дати в имота не е осигурен достъп, за което е съставен констативен протокол, подписан от представител на СЕС. Поради неосигурения достъп ФДР е разпределила топлоенергия за БГВ на ответника за разход на гореща вода по норматив 140 л потребление за едно денонощие на всеки ползвател – общо за имота трима ползватели и съобразно броя дни за ползване на топла вода е определил разход в размер на 153,72 куб. м за отчетния период.

Вещото лице е посочило, че задължението на ответника за процесния период за отопление, БГВ и вноска дялово разпределение се равнява на сумата от 2649,12 лева От заключението се установява, че топломерът в сградата е преминал задължителните метрологични проверки, за последно през 2021 г. Посочено е, че нетната топлоенергия от базата данни на „Топлофикация С.“ ЕАД за процесния период е идентична с отразената в индивидуалните изравнителни сметки. За процесния период технологичните разходи на абонантната станция, обслужваща СЕС на адрес: гр. С., ЖК „О.к.“, бл. 12, вх. „А“, са приспадани от отчетената ежемесечно брутна топлоенергия. Технологичните разходи за абонатната станция са изчислени вярно от ТР „Земляне“ – „Топлофикация С.“ ЕАД съгласно т. 4.1 от Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

4

В съдебно заседание при изслушването му вещото лице сочи, че за първия отчетен период в имота на ответника е отчетено потребление на топла вода от 4 куб. м, на стойност 47,00 лева. За първия отчетен период разпределената топлоенергия от сградна инсталация е на стойност 247,51 лева. За втория отчетен период реално консумираната топлинна енергия е на стойност 207,59 лева, в която се включва топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, както и отдадените единици от отоплителното тяло в стая 2. За втория отчетен период разходът за БГВ е начислен по норматив и е на стойност 2106,25 лева.

Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.