Решение № 453 от 13.12.2022, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 550/2022
- Вид
- Решение № 453
- Подписан
- 13.12.2022
- В сила
- 12.03.2024
- Състав
- Красимир Георгиев Ненчев, Албена Георгиева Палова, Николинка Николова Попова
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал. 3 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 ал. 1 т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 433 т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 500 ал. 1 т. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 453 гр. Пазарджик, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Красимир Г. Ненчев
Членове:
Албена Г. Палова
Николинка Попова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20225200500550 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд Пещера е сезиран с искова молба,подадена от „Застрахователно дружество Евроинс „ АД , ЕИК 121265113 ,със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., , бул. „ Х.К. “№ 43, против наследниците на С. И. П., ЕГН **********, починал на 11.11.2021г., а именно :
1. З. М. П., ЕГН **********, съпруга, от гр.Б., ул.Х.Б. №43 ;
2. И. С. П., ЕГН **********, син, от гр.Б., ул.Х.Б. №39 и
3. Петя С. П., ЕГН **********, дъщеря, от гр.Б., улА. №88 ;
С Решение № 8/18. 05.2021г. и Допълнително решение № 462/10. 06. 2022г. на районен съд Пещера , постановени по гр. д. № 896/ 2020г. предявения иск е уважен изцяло. Присъдени са разноски в полза на ищцовото дружество .
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответниците , подадена чрез пълномощника на страните. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост и процесуална недопустимост на съдебното решение. Искането е да се обезсили решението на районния съд , като процесуално недопустимо и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Евентуално ,да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърли иска.
1
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна. В писмения отговор ответната страна оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на противните страни и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирани страни ( ответници в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение.
Възраженията , които се правят са свързани с процесуалната допустимост и с правилността на съдебното решение .
Неоснователно е възражението за процесуална недопустимост на постановения съдебен акт.
Във въззивната жалба се твърди,че районния съд се е произнесъл по непредявен иск , основание за обезсилване на решението при хипотезата на чл. 270 ал. 3 от ГПК. Процесуалната недопустимост се мотивира с обстоятелството ,че претенцията на ищеца е за обезщетение за неимуществени вреди ,докато съдът се е произнесъл по претенция за имуществени вреди .
Възражението е неоснователно .
В първоначалното решение районния съд не е посочил предмета на обезщетението ( имуществени или неимуществени вреди). Посочено е общо
,че предмета на обезщетението е изплатено застрахователно обезщетение.В допълнителното решение е конкретизирано ,че изплатеното застрахователно обезщетение покрива причинените неимуществените вреди.Претенцията на ищцовото дружество е за изплатено застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди , при което следва извода ,че районния съд се е произнесъл по предявения иск, а не по непредявени иск.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна .
По делото е приложен Договор за спогодба от 17. 01. 2020г. , сключен между застрахователното дружество и пострадалото лице И.И.П.. По силата на този договор застрахователното дружество е покрило причинените на пострадалия настоящи и бъдещи имуществени вреди ( разходи за лечение ,възстановяване и лекарства - т. 1 от споразумението ) , в размер на 22 160 лв.
Изрично, в т. 3. б. „б“ от договора за спогодба страните са записали,че пострадалото лице се отказва от вземанията си спрямо застрахователя и виновния водач за причинените неимуществени вреди ( болки и страдания ) във връзка със застрахователното събитие.
Установено е по делото ,че застрахователното обезщетение за причинените имуществени вреди е 2 изплатено на пострадалото лице ,чрез неговия пълномощник ,на 03. 02. 2020г.
В текста на чл. 410 ал. 1 т. 1 от КЗ ( обща правна норма ) е посочено ,че с плащането на застрахователното обезщетение ,застрахователя встъпва ( суброгира се ) в правата на застрахования против причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение и разноските по определянето му .
В текста на чл. 433 т. 2 от КЗ ( обща правна норма ) е посочено ,че застрахователя има право на регрес против застрахования за всичко платено на увреденото лице, в случаите ,когато вредите са причинени при употребя на алкохол с концентрация в кръвта над допустимите норми или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог.
В текста на чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ ( специална правна норма при задължителна застраховка „ГО“) е посочено ,че застрахователя има право на регрес против застрахования (виновния водач) за всичко платено на увреденото лице, в случаите ,когато вредите са причинени при употребя на алкохол с концентрация в кръвта над допустимите норми или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи , или виновно се е отклонил от проверка за алкохол или наркотично вещество .
Установено е по делото ,че причинителя на вредата ( застрахованото лице С. И. П. ) е управлявал МПС при употребя на алкохол над допустимите норми ( 1,85 промила в издишвания въздух ,при допустима норма от 1,2 промила ) . При това положение застрахователя има право на регрес против застрахованото лице за това , което е платил на увреденото лице .
Предявеният иск е неоснователен обаче,поради обстоятелството ,че застрахователя претендира от застрахованото лице( причинителя на вредата) заплащането на обезщетение за причинени „неимуществени вреди“ ,при положение ,че не е изплатил обезщетение на пострадалия за такива вреди . Изплатеното обезщетение е само за причинените имуществени вреди . С договора за спогодба бенефициера се е отказал от претенцията си за неимуществени вреди и такива вреди не са изплащани от застрахователя на пострадалото лице .
По тези съображения и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК ще следва да се отменят изцяло постановените решения от районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция , с което се отхвърли предявения иск , като неоснователен.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция ще следва да се присъдят разноски в полза на въззивната страна З. М. П. в размер на 1160 лв. , представляващи разноски за възнаграждение на един адвокат пред въззивната инстанция .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО Решение № 8/18. 05.2021г. и Допълнително решение № 462/10. 06.
2022г. на районен съд Пещера , постановени по гр. д. № 896/ 2020г.,вместо което постановява :
ОТХВЪРЛЯ исковете на Застрахователно дружество Евроинс „ АД , ЕИК 121265113 ,със 3 седалище и адрес на управление на дейността гр. С., , бул. „ Х.К. “№ 43, против наследниците на С. И. П., ЕГН **********, починал на 11.11.2021г., а именно- З. М. П., ЕГН **********, от гр.Б., ул.Х.Б. №43, И. С. П., ЕГН ********** , от гр.Б., ул.Х.Б. №39 и П. С. П., ЕГН **********,от гр.Б., улА. №88 , за заплащане на сумата 5000 лв. , представляваща частичен иск от общ иск в размер на 22 160 лв. , представляваща регресно вземане на застрахователя против причинителя на вредата ( застрахования ) ,за изплатено от застрахователя обезщетение на пострадалото лице за причинени „неимуществени вреди“ в резултат на ПТП , ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане ,както и направените разноски по делото , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество Евроинс „ АД , ЕИК 121265113 ,със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., , бул. „ Х.К. “№ 43, да заплати в полза на Зоя М. П., ЕГН **********, от гр.Б., ул.Х.Б. №43, сумата 1160 лв. , представляващи разноски за възнаграждение на един адвокат пред въззивната инстанция .
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните за изготвянето му пред ВКС( търговска сделка/ застрахователна сделка/ с цена на иска до 20 000 лв.).
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4