Решение № 75 от 18.07.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Монтана, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Кузманова

Членове:

Костадин Живков

Димитрина Николова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова в присъствието на прокурора А. Евг. И. като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241600600139 по описа за 2024 година Производството е по чл.318 и сл.НПК.

С присъда № 17 на Районен съд-Монтана, постановена на 09.04.2024 година по нохдело № 568/2022 година, подсъдимият К. К. от град *е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, пр.2 от НК, на 22.06.2022г. в град *, в * от открит тип към **, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества; наложено му е наказание „лишаване от свобода“ в размер на осем месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален „общ“ режим и на основание чл.55, ал.3 от НК не му е наложено по-лекото наказание глоба, което закона предвижда наред с наказанието лишаване от свобода; на основание чл.27 ал.1 от НК съдът е присъединил изцяло наложеното наказание от осем месеца лишаване от свобода към неизтърпяната част от наказанието по друго дело; отнел е в полза на държавата веществените доказателства и го е осъдил да заплати и разноски.

Присъдата е обжалвана с оплакване, че е необоснована и противоречаща на закона. Искането е присъдата да бъде отменена и постановена нова с която подсъдимия бъде признат за не виновен по повдигнатото му обвинение, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява, че той е автор на престъплението за което е обвинен, като е направен и анализ на свидетелските показания по делото. В жалбата се подържа, че количеството и стойността на 1 наркотичните вещества са в минимални размери и се касае за маловажен случай. Доказателствени искания не се правят.

Окръжен съд Монтана провел разпоредително заседание на 28.05.2024г., като е преценил, че не се налага провеждане на съдебно следствие във въззивната инстанция.

В открито съдебно заседание прокурорът счита жалбата за неоснователна, излага доводи за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че намира постановената присъда за правилна, обоснована и законосъобразна.

Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата, като моли подсъдимият да бъде признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение с оглед допуснати съществени процесуални нарушения в производството пред първата инстанция.

Подсъдимият се явява лично, поддържа жалбата си, пледира, че е невинен и в последната си дума пледира, че желае да се поправи.

Окръжен съд Монтана, след като прецени основателността на постъпилата жалба, законосъобразността, обосноваността на атакувания съдебен акт, събрания по делото доказателствен материал, становището на страните, както и извършената служебна проверка, намира за установено следното:

Жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА. Фактическата обстановка е подробно изяснена от РС Монтана. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред във възможния обем и пълнота доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.

Доказателственият материал по делото, събран в хода на досъдебното производство, както и по време на съдебното следствие, е анализиран от първоинстанционния съд задълбочено, поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по същество.

Изводите на съда по същество са обосновани, направени са след събиране и проверка на всички възможни доказателства. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до накърняване правата на страните, които биха наложили отменяване на присъдата. Ето защо присъдата е обоснована, не противоречи на процесуалните правила, но неправилно е приложен материалният закон.

Фактическата обстановка безспорно установена по делото е следната:

Подсъдимият живее в гр. *, не полага обществено полезен труд, осъждан е за престъпления от общ характер - за държане на наркотични вещества и за управление на МПС след употреба на наркотични вещества.

С влязло в законна сила определение по чл. 382, ал. 7 НПК по НОХД № 281/2021 г. на РС Кнежа, на подсъдимият е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца при първоначален общ режим за извършени 2 престъпления по чл. 343б, ал.4 НК и по чл.354а, ал.5 вр. с ал.3 т.1 от НК.

Същият е постъпил в Затвора *за изпълнение на наложеното му наказание на 04.04.2022 г. За изтърпяване на наказанието, предвид и определения общ режим, е приведен в затворническо общежитие от открит тип (ЗООТ) гр.*към *

На 22.06.2022 г. надзирателите на смяна в ЗООТ *имали предварителна информация, че лишеният от свобода К. държи наркотични вещества. На същата дата, около 15:40 часа, при прибирането на подсъдимия К. от външен работен обект в с. *, обл. *, свидетелят Н.Н. – младши инспектор в ЗООТ *извършил личен обиск на К. в присъствието на командира на отделение – свидетелят П.П.. При обиска свидетелят Н. открил на *, залепено на тестисите на подсъдимия, 1 брой пакетче, увито в станиол във формата на пура. За откритото в него вещество подсъдимият обяснил, че го е намерил и е за лична употреба.

За намерените и иззети при обиска на осъдения вещи е съставен протокол № 10/22.06.2022 г. за иззети вещи при личен обиск и претърсване, подписан от обискираното лице, след което намереното вещество е предадено с приемопредавателен протокол от 22.06.2022 г., на разследващ полицай, като пакетът е измерен и отчетеното бруто тегло било 5.5 грама. Веществото представлявало зелена суха тревна маса, която при направения полеви наркотест реагирала на канабис. Образувано е досъдебно производство с първо действие по разследване – разпит.

Според заключението на назначената и изготвена физико-химична експертиза, е видно, че представената за изследване суха зелена тревна маса на база морфологични белези, представлява синтетичен канабиноид с нето тегло от 2.39 грама. Веществото е химично съединение, чието действие наподобява действието на активната съставка на канабиса тетрахидроканабинол. Не се изследва процентното съдържание на това вещество. Същото е поставено под контрол /забрана/ съгласно ЗКНВП, според който е включен в Приложение №1 към чл.3, ал.2 - /растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хумА.та и ветеринарната медицина/.

По силата на ПМС № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, Приложение № 2 към член единствен, стойността на зелената суха растителна маса с общо нето тегло 2.39 грама, е 14.34 лева.

Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин, к а т о съдът кредитира с доверие най-вече свидетелските показания на незаинтересованите от изхода на производството лица – П.П. и Н.Н.и изготвената експертиза. Съдът кредитира и писмените доказателства – справки характеристики, справки от *– *относно подсъдимия, тъй като не са оспорени и не са в противовес с гласните доказателствени средства. Настоящият съд 3 кредитира частично с доверие и направените самопризнания на подсъдимия в хода на съдебното следствие, както и неговите обяснения, дадени на досъдебното производство. Същите, макар и средство за защита, кореспондират с останалия събран доказателствен материал относно изясняване на фактическата обстановка.

Съдът не кредитира като годно доказателствено средство обясненията на подсъдимия, че е бил принуждаван и заплашван, както и че му бил нанасян многократно побой от лишените от свобода Г.Б. и лицето М.. Съдът смята за неотносими показанията на свидетелите: В.И., Ц.И. и Г.Б. Събраният доказателствен материал чрез техните показания и обясненията на подсъдимия са в противовес с приобщените: справка-характеристика, справка от ЗООТ гр. */л. 87/ и справка за съдимост. По време на престоя си в ЗООТ, К. не е освидетелстван и няма издавани протоколи за причинени увреждания.

Правилно първоинстанционният съд е възприел, че за доказаността на обвинението са ирелевантни свидетелските показания на тримата лишени от свобода – Б., И. и Ц. И.

Несъстоятелно е възражението, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Настоящата инстанция намира, че доказателственият материал е събран в пълнота и съгласно изискванията на НПК.

При така установените факти, настоящият съд счита, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е достигнал до установената фактическа обстановка в мотивите, но неправилно е приложил материалния закон, достигайки до извода за извършено от обективна и субективна страна деяние по чл. 354а, ал. 3, т. 1, предл. 2 от НК.

От обективна страна настоящият съдебен състав счита, че действията на подсъдимия са съставомерни за осъщественото от него изпълнително деяние на престъплението по чл.354а, ал.5 във вр. с ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК, а не престъплението по чл.354а, ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, че подсъдимият К. е осъществил изпълнителното деяние чрез „държане“ на суха, зелена растителна маса с нето тегло 2,39 грама, съдържаща синтетичен канабиноид ADB- BUTINACA, на стойност 14.34 лева. Първоинстанционният съд правилно е приел, че деянието е осъществено от подсъдимия К. К., не само от обективна, но и от субективна страна при формата на вина „пряк умисъл“.

Престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1, предл. 2 от НК, осъществено чрез „държане“ е престъпление на просто извършване, поради което е възможна форма на вина единствено „пряк умисъл“. К. е знаел, че държаното от него е наркотично вещество, знаел е и, че това не е позволено от закона и въпреки това е съхранявал същото. Още повече, че подсъдимият е осъждан за същото деяние, както и за управление на МПС след употреба на наркотични вещества.

Въпреки това, подсъдимият съзнателно е направил опит да внесе държаното от него наркотично вещество в ЗООТ – *с ясното съзнаване на 4 общественоопасния характер на извършваното.

Изложеното от защитата възражение във въззивната жалба, че се касае за маловажен случай, съдът намира за основателно. След оценка и анализ на събрания по делото доказателствен материал съдът намира, че в случая е налице маловажен случай по смисъла на член 93, т.9 от НК на престъпно деяние по член 354а, ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК, и съответно осъществен престъпен състав по член 354а, ал.5 във вр. с ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК. Съгласно разпоредбата на член 93, т.9 от НК „Маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид“. Очевидно за наличието на маловажен случай е достатъчно в едни случаи да е налице липса или незначителност на вредните последици, които да увреждат съответните защитени отношения, а в други случаи, когато тези последици по естеството си и характера си не попадат в първата алтернатива, е необходимо да има и смекчаващи обстоятелства относно личността на дееца. Съвсем очевидно е, че двете посочени в разпоредбата възможности - липсата на вредни последици или тяхната незначителност и наличието на други смекчаващи обстоятелства, са дадени алтернативно като предвид конструкцията на разпоредбата приоритет е дадено на липсата или незначителността на вредните последици /така и Решение № 40 от 07.03.2019 г. по н.д. № 60/2019 г. на ВКС първо отделение /.

По-ниската степен на обществена опасност в конкретния случай се извежда от обстоятелството, че се касае за обвинение за държане на 2.39 грама на стойност 14.34 лева, изключително ниска степен като количество и изключително ниска стойност, като оценка - 49 пъти под минималната работна заплата към момента на извършване на деянието. В случая е установено държане непосредствено преди влизане в ЗООТ-гр. *, където има установени пропускателен режим и проверки при всяко прибиране на лишен от свобода в затворническото общежитие от външен обект. Държането е преустановено след намесата на органите на ГДИН, преди влизане в килията, не е станало достояние на други лишени от свобода, така че предметът на обществените отношения по чл. 354а НК е засегнат в изключително ниска степен, т.е. вредни последици от това деяние на практика са изключително незначителни, което дава основание да се приеме, че деянието е маловажен случай по смисъла на член 93, т. 9 от НК и съответно деянието е съставомерно по 354а, ал.5 във вр. с ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК.