Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2573 от 12.07.2019, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно търговско дело 1074/2019
Вид
Определение № 2573
Подписан
12.07.2019
Състав
НАСУФ ИСМАЛ, ДИАНА ДИМИТРОВА МИТЕВА, ЦВЕТА ПАВЛОВА ПАВЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 46, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 51 · Граждански процесуален кодекс

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./………... 2019 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II съдебен състав в закрито съдебно заседание на единадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЦВЕТА ПАВЛОВА мл. с. НАСУФ ИСМАЛ като разгледа докладваното от мл.съдия Н. Исмал въззивно частно търговско дело № 1074 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.

1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по повод на частна жалба с вх. № 41599/10.06.2019 г., депозирана от Т.Г.Т., ЕГН ********** и „Тачер АГ“ ООД, ЕИК *********, действащи чрез процесуалния си представител адв. В.Ж., със съдебен адрес:***, п. к. 9004, ул. „Ангел Кънчев“ № 19, ет. 1, ап. 1, срещу разпореждане № 22742/28.05.2019 г., постановено по ч. гр. д.

№ 9380/2015 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е върнато възражение по чл.

414, ал. 2 от ГПК с вх. № 25529/08.04.2019 г., подадено срещу заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК от 03.08.2015 г., издадена по ч. гр. д. № 9380/2015 г. по описа на ВРС.

В частната жалба се твърди, че обжалваният акт е незаконосъобразен и неправилен. Навеждат се доводи за това, че същият е без мотиви, като съдът не се е произнесъл по всички доказателства и основания, материализирани във възражението по чл. 414. ал. 2 от ГПК. Поддържа се, че процесната заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжниците на 04.04.2019 г. във връзка с предприетите изпълнителни действия по изп. дело № 138/2018 г. по описа на ЧСИ Петя Иванова, вписана в КЧСИ под рег. № 883, с район на действие ОС - Варна, поради което подаденото възражение на основание чл. 414, ал. 2 от ГПК на 08.04.2019 г. е в рамките на преклузивния двуседмичен срок. Жалбоподателят твърди, че заповедта по чл. 417 от ГПК не е връчена на длъжниците до 04.04.2019 г. Счита изводите на Районен съд – Варна за незаконосъобразни, относно това, че търговското дружество е редовно уведомено на 23.12.2015 г. по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК, а Т.Г.Т. – по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 23.12.2015 г. Изрично заявява, че възражението е по реда на процесуалноправната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 414, ал. 2 от ГПК, а не по чл. 423 от същия нормативен акт.

Относно допустимостта на частната жалба:

Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, от активнолегитимирано лице, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, доколкото преценката на заповедния съд, че възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение е подадено след срока по чл. 414, ал. 2 във връзка с чл. 418, ал. 5 ГПК, следва да е обективирана в разпореждане за връщане на същото и този съдебен акт подлежи на обжалване с частна жалба от длъжника, тъй като прегражда развитието на производството по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК – по арг. от т. 5а от ТР № 4, постановено на 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Относно основателността на частната жалба:

Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното производство, като съобрази и аргументите на жалбоподателите, намира депозираната частна жалба за неоснователна поради следните съображения:

На 31.07.2015 г. кредиторът „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД,

ЕИК ********* е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК с вх. № 21630, срещу „Тачер АГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз Борис I“ № 70, ет. 1 – длъжник и Т.Г.Т., ЕГН **********,*** – солидарен длъжник. В резултат на това на 03.08.2015 г. е издадена заповед № 4779 за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК за следните суми: 20 000,00 лева – главница по Договор за банков револвиращ кредит № ********* от 12.09.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 31.07.2015 г. до окончателното погасяване на задължението;

2 187.97 лева – договорна лихва за периода от 11.09.2014 г. до 30.07.2015 г.; 1 718.45 лева – мораторна лихва за периода от 11.09.2014 г. до 30.07.2015 г.; 594.44 лева наказателна лихва за периода от 11.09.2014 г. до 30.07.2015 г. и 1 529.92 лева – съдебно-деловодни разноски.

Въз основа на процесната заповед по чл. 417 от ГПК е издаден изпълнителен лист № 7986/14.09.2015 г., въз основа на който е образувано изп. дело № 463/2015 г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, вписана в КЧСИ под рег. № 711, с район на действие ОС- гр. Варна.

Видно от представените по делото писмени доказателства – покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ с изх. № 32530/21.10.2015 г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, адресирана до „Тачер АГ“ ЕООД и ПДИ с изх. № 32539/21.10.2015 г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, адресирана до Т.Т., изпълнителният титул и изпълнителното основание – заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, са приложени към гореописаните покани в съответствие с Наредба № 7 от 22.02.2008 г. за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по ГПК.

От представената разписка, находяща се на стр. 46 от частното гражданско дело, се установява, че адресът, вписан в търговския регистър по партидата на „Тачер АГ“ ЕООД – гр. Варна, п. к. 9000, бул. „Княз Борис I” № 70, ет. 1, е посетен три пъти в рамките на един месец, съответно на 10.11.2015 г.; 25.11.2015 г. и 11.12.2015 г. Видно от обективираните в разписката отбелязвания, направени от длъжностното лице по призоваване, на звънеца на ет. 1 е имало надпис „Инвестиционна компания“, а работещата в магазина до входа не е чувала за търсената фирма и липсвали обозначения за същата. На 09.12.2015 г. до вратата на входа на бул. „Княз Борис I” № 70, ет. 1 е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, в което е посочено че в двуседмичен срок, считано от 09.12.2015 г. представител на търговското дружество-длъжник може да се яви в канцеларията на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова, вписана в КЧСИ под рег.

№ 711, с адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 19, ет. 3, ап. 1, всеки делничен ден от 09:00 часа до 17:00 часа, за да получи ПДИ по дело № 463/2015 г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, ведно с приложените книжа – изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, като след изтичане на срока те ще се приложат към делото и ще се считат за редовно връчени.

При тези данни както

ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, така и ВРС са приели, че процедурата по призоваване на главния длъжник е изпълнена. Този извод е правилен. Съгласно чл. 50, ал. 4 от ГПК, когато търговецът не е напуснал регистрирания адрес, но връчителят не намери достъп до канцеларията му или някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Второ уведомление не се залепва.

Призоваването и връчването на съдебни книжа на търговци, какъвто е „Тачер

АГ“ ЕООД, става по правилата на чл. 50 от

ГПК.

Когато лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени - чл. 50, ал. 2 ГПК. В чл. 50, ал. 4 ГПК е уредена хипотезата на връчване на призовки когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В този случай съдът или съдебният изпълнител трябва да разпоредят връчването на съобщението да се извърши чрез залепване по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. От тълкуването на двете разпоредби следва извода, че законодателят прави разлика между "напуснал" адреса и "липсата на достъп" до канцеларията. При липсата на констатация, че адресът не е бил напуснат или че в регистъра е вписан нов такъв – както е в конкретния случай, приложение намира правилото на чл. 50, ал. 4 ГПК. Правилно съдебният изпълнител е разпоредил залепване на уведомление по реда на чл.

47, ал. 1 ГПК, за да бъде изпълнена процедурата за редовно призоваване на търговското дружество.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че не е нарушена разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК, поради което „Тачер АГ“ ЕООД се счита за редовно уведомен на 23.12.2015 г. - датата, на която е изтекъл двуседмичния срок от залепването на уведомлението /09.12.2015 г./. Единственото законово изискване, за да бъде приложена установената в чл. 50, ал. 4 от ГПК фикция за редовност на призоваването, е изпращането на призовката на адреса на управление, отразен в Търговския регистър – в този смисъл е Решение № 106 от 24.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 125/2010 г., II т. о., ТК.

Съдът счита, че процедурата по призоваване е спазена и по отношение на солидарния длъжник Т.Г.Т.. Видно от представената разписка /стр. 54 от ч. гр. д./, адресът на Т.Г.Т. ***, п. к. 9000, бул. „Княз Борис I” № 70, ет. 1, е посетен три пъти в рамките на един месец, съответно на 10.11.2015 г.;

25.11.2015 г. и 11.12.2015 г. Отбелязванията в разписката са идентични с тези, които са материализирани върху разписката, касаеща търговското дружество. На 29.12.2015 г. до вратата на входа на бул. „Княз

Борис I” № 70, ет. 1 е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, в което е посочено че в двуседмичен срок, считано от 29.12.2015 г., лицето може да се яви в канцеларията на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова, вписана в КЧСИ под рег.

№ 711, с адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 19, ет. 3, ап. 1, всеки делничен ден от 09:00 часа до 17:00 часа, за да получи ПДИ по дело № 463/2015 г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, ведно с приложените книжа – изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, като след изтичане на срока те ще се приложат към делото и ще се считат за редовно връчени.

За да се приеме за редовно призоваването по предвидения в чл. 47 ГПК способ, е необходимо: 1/ длъжникът да не може да бъде намерен на посочения адрес; 2/ да не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението; 3/ да бъде залепено уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея, а когато има достъп до пощенската кутия уведомление следва да се пусне и в нея; 4/ в уведомлението да е посочено къде са оставени книжата и че могат да бъдат получени в двуседмичен срок от залепване на уведомлението; 5/ адресът, на който лицето е търсено и където е залепено уведомлението да е неговата адресна регистрация и 6/ адресатът да не се яви в двуседмичен срок от залепване на уведомлението за получаване на книжата.

В конкретния случай, видно от приложените по делото ПДИ, разписка и уведомление, удостовереното от длъжностното лице е достатъчно, за да се приеме, че са изпълнени посочени по-горе предпоставки. Връчването е предприето от длъжностно лице по призоваване, като е отбелязано ненамирането на лицето на адреса, който адрес е идентичен с неговия постоянен и настоящ адрес, видно от справката направена в Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението /стр. 26 от ч. гр. д./, залепено е уведомление на входната врата, както и е посочено в какъв срок и къде могат да се получат съдебните книжа. Действително, в съобщението липсват данни връчителят да е бил препятстван да пусне екземпляр от уведомлението и в пощенска кутия, каквото изискване съобразно разпоредбата на чл. 47, ал. 1, изр.

2-ро ГПК има, но фактически твърдения за наличието на такава в имота към датата на посещаване на адреса от служителя при опит за връчване на ПДИ и приложените към нея изпълнителен лист и заповед по чл. 417 от ГПК не са въведени. Липсват и твърдения за друг регистриран адрес, на който е могло да бъде осъществено фактическо връчване на заповедта.

Тъй като призовката е официален свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена сила относно неговата автентичност и с материална доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на длъжностното лице по връчването, са се осъществили така, както е посочено в документа, съдът е обвързан от доказателствената сила на официалното удостоверяване – в този смисъл е Решение № 113 от 25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 233/2010 г., II т. о., ТК.