Решение № 283 от 21.07.2023, Административен съд - Сливен
- Съд
- Административен съд - Сливен
- Дело
- Административно дело 298/2022
- Вид
- Решение № 283
- Подписан
- 21.07.2023
- Състав
- ИГЛИКА ВАСИЛЕВА ЖЕКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 142 ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143 ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143 ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149 ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 1 и ал. 2, предложение последно · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 1 и ал. 2, предложение последно · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 173 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149 ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 215 и сл. · Закон за устройство на територията
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е № 283
Гр. Сливен, 21.07.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и седми юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова при участието на прокурора …………. и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 298 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от „Полиол“ ООД, с ЕИК *********, п. от у. С.Г.Б. срещу Акт за узаконяване № 7/12.03.1998 г. на Главния архитект на Община Сливен. Оспорването намира правното си основание в чл. 215 и сл. от Закона за устройство на територията. Образуваното производство по настоящото дело се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата си оспорващият твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Сливен с площ 6 799,00 кв.м. с начин на трайно ползване „За складова база“, а върху имота на дружеството ЕТ „К. – ВД-Г. Р.“ е изградил „Бистро, лятна градина, мотел и два гаража“. За същите бил издаден Акт за узаконяване № 7/12.03.1998 г. на Главния архитект на Община Сливен на основание одобрени на 31.07.1991 г. проекти и Разрешение за строеж № 25/31.07.1991 г. за изграждането на „Автосервиз и кафе“ на път София – Бургас. В отклонение от строителните книжа бил построен обект „Бистро, лятна градина, мотел и два гаража“. Въпреки временния характер на разрешеното строителство, заинтересованото лице изградило масивна сграда и впоследствие бил издаден актът за узаконяване. Към този момент вече бил одобрен планът за земеразделяне и тази временна постройка попадала изцяло в полски път. Твърди, че при издаване на Акта за узаконяване са допуснати нормативни нарушения – няма образуван парцел, няма представено становище за спазени изискванията на чл. 162 от ЗТСУ (отм.), не са представени доказателства, че има учредено право на строеж, не е представен протокол за дадена строителна линия и ниво, не е установено местоположението на узаконяваните обекти, няма акт, с който да е констатирано незаконното строителство, не е спазена и разпоредбата на чл. 180 ал. 2 от ЗТСУ (отм.). Налице било нарушение, свързано със заснемане и строеж на сгради върху полски път. Не бил наличен акт за учредяване право на строеж върху земя – публична държавна собственост. Счита, че участъкът земя, върху който са разположени строежите не попада в обхвата на сервитутната зона на Главен път I-6 София – Бургас. Нарушението само на една императивна правна норма счита като основание за прогласяване нищожността на Акт за узаконяване № 7/12.03.1998 г., в която насока формулира искане към съда. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание оспорващото дружество, редовно уведомено, не изпраща представител.
В открито съдебно заседание административният орган не се явява и не се представлява. Чрез представител по пълномощие моли съда да отхвърли жалбата, с претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Заинтересованото лице ЕТ „К. – ВД – Г. Р.“, редовно и своевременно призован, чрез представител по пълномощие адв. М. С. *** оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли.
Претендира разноски по приложен списък.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено от фактическа страна следното:
Оспорващото дружество е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Сливен с площ на имота 6691 кв.м. и начин на трайно ползване „За складова база“, придобит чрез покупко – продажба, обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот, вписан под № 101, том XI, дело № 1913/2018 г. в СВп – Сливен.
С Разрешение за строеж № 25 от 31.07.1991 г. издадено от Председател на "КТСУС" при Общински народен съвет Сливен, с което на Г. Р. – фирма „К.“, съобразно одобрените от главен архитект проекти на 31.07.1991 г., било разрешено да извърши предвидените в проекта СМР за "Автосервиз и кафе" в парцел на Път I-6 София – Бургас. На 10.07.1991 г. между Пътно управление – Сливен и Г.
Д. Р. бил сключен договор за наем за срок от 30 години на терен – пътен сервитут на път ГП – I-6 при км. 391-800 от 800 кв.м. за изграждане на авторемонтен сервиз с помещения за почивка на персонала и кафе – зала при определен годишен наем, като на 01.03.1995 г. било сключено допълнително споразумение към този договор. Изработен бил Архитектурен проект за обект "Автосервиз на път I-6 "София-Бургас" при км.
391, одобрен на 31.07.1991 г. и Конструктивен проект за същия обект, одобрен на същата дата, като бил съобразен Генерален план на площадката със ситуирано петно за обекта - пътен възел "Детелина" при км. 391+800 на път I-6.
С Удостоверение изх. № 530/28.04.1994 г. било въведено в експлоатация „Бистро“ на фирма „К. – ВД“.
След издаване на разрешението за строеж било изпълнено строителство в отклонение от одобрените проекти, поради което през 1997 г. започнало производство по узаконяване и бил издаден Акт за узаконяване № 7/12.03.1998 г. по преписка с вх. № 94-ТСУ- 528/11.03.1998 г. за построяване на изградени в отклонение от Разрешение за строеж № 25/31.07.1991 г. за "Автосервиз и кафе" подобекти:
"Бистро", "Лятна градина", "Мотел" и два гаража.
Така реализирания строеж е отразен на КККР, съответно като сгради с идентификатор № ***, № *** и № ***, собственост на ЕТ
"К. – ВД – Г. Р.", съгласно нот. акт № 26, том V дело № 1205/98 г., находящи се в поземлен имот с идентификатор ***, собственост на Държавата, АПИ, с площ 1170 кв. м. и начин на трайно ползване за къмпинг, мотел, съгласно писмо изх. № 0А21-04826/03.10.2022 г. на Областен управител на област Сливен и приложена скица от 26.11.2018 г., издадена от СГКК – Сливен. По преписката били приложени проекти – заснемане за узаконяване, съгласувани от Архитектурно – градоустройствена комисия във всички части. Към проекта са приложени становище в част ВиК, част Електро, ПАБ, Обяснителна записка, Конструктивно становище, санитарни разрешителни. С писмо изх. № 08-00-74/12.07.1994 г. Началникът на Главно управление на пътищата потвърдил от името на ГУП съгласуванията си за крайпътни обекти на път I-6 км. 391+800 на площадка на управлението, като съгласуването е в съответствие със Закона за пътищата, а проектите отговарят на техническите норми, изисквани от УПАП.
По преписката е приложен Протокол – решение № 3/17.02.1998 г. на Архитектурно – градоустройствената комисия при Община Сливен, съгласно който е разгледана разработка „Крайпътен мотел с бистро на гл. път I-6 км. 387+395 София
– Бургас, с фаза: „Заснемане за узаконяване“. Прието било решение за съгласуване на узаконяването на подобектите „Бистро, Лятна градина, мотел и два гаража“ от обект „Крайпътен мотел с бистро“.
На 12.03.1998 г.
Главният архитект на Община Сливен издал цитирания по – горе Акт за узаконяване № 7 па подобекти „Бистро, лятна градина, мотел и два гаража“ на основание съгласуваните от АГК проекти за узаконяване, с приложените към тях съгласувателни писма и документи, договор от 10.07.1991 г. между Пътно управление – Сливен и Г. Р., потвърден от ГУП – София, съгласно писмо изх. № 08-00-43/12.05.1997 г. В акта е посочено, че се издава на основание чл. 162 от ЗТСУ.
С Удостоверение №
147/17.06.2004 г. обект "Крайпътен мотел с бистро, лятна градина и два гаража", представляващ строеж пета категория, бил въведен в експлоатация.
По доказателствата е приобщено застроително решение, касаещо отбивка на главен път I-6 км. 387+395 в М 1:1000, одобрено от ГУП – София на 16.07.1997 г.
По делото са извършени три единични съдебно – технически експертизи, първата от тях – оспорена, предвид което е извършена повторна такава от вещото лице и. М. З., която съдът кредитира като изготвена компетентно, безпристрастно и съответна на събрания по делото доказателствен материал. Съгласно експертното заключение, към момента, в който е сключен договора за наем теренът, предмет на договора представлява площадка за краткотраен отдих „Детелина“ към Главен път I-6 София – Бургас при км. 391+800, към 1991 г. за тази площадка няма образуван имот, няма разработена КВС и планове за земеразделяне.
По плана за земеразделяне на землището на кв. „Р.“ от 1997 г. липсва нанесен имот с граници и начин на трайно ползване, съответстващ на границите на имот с идентификатор ***, представляващ площадка за отдих „Детелина“.
Посоченият поземлен имот е отразен за пръв път на КК на гр. Сливен с НТП „За къмпинг, мотел“ със Заповед за изменение на КККР №
18-11258-28.12.2018/28.12.2018 г. на Началник СГКК – Сливен, като в имота са нанесени следните сгради: Сграда с идентификатор *** – брой етажи 2, застроена площ 103 кв.м., съответстваща на обект № 1 и № 4 в одобреното застроително решение с предназначение „Бистро“ и „Крайпътен мотел на два етажа“; сграда с идент. ***, брой етажи 1, застроена площ 78 кв.м., съответстваща на обект № 3 в одобреното застроително решение с предназначение „Гараж“ и сграда с идент. ***, брой етажи 1, застроена площ 34 кв.м., съответстваща на обект № 2 в одобреното строително решение с предназначение „Лятна градина“. На терена на имота, върху който търговецът е изградил сградите, предмет на акта за узаконяване няма преотреждане, той съставлява пътна принадлежност към път I-6, изграден през 70-те години, реализираният републикански път е действителният начин на трайно ползване на терена, а не земеделска земя. Експертът заключава, че с одобреното застроително решение е допуснато застрояване със сгради, съобразени с начина на трайно ползване на терена – пътна площадка за краткотраен отдих. За имота, в който са изградени и узаконени процесните сгради има одобрено от кмета на община Сливен Застроително решение по чл. 108 ал. 2 от ППЗТСУ за площадка на главен път I-6 при км. 387+395, което застроително решение е съгласувано с Поземлена комисия – Сливен, ВиК, МВР – ДНП Управление КАТ, РД на МВР – Сливен, ГУП – София, РС „Противопожарна охрана“. Застроителното решение е от 1997 г., разработено при условията на чл. 108 ал. 2 от ППЗТСУ (отм.) с оглед развитата след това процедура по узаконяване на извършеното в отклонение от Разрешение за строеж № 25/31.07.1991 г. строителство. Сградите, предмет на акта за узаконяване са нанесени в одобреното застроително решение. Теренът, върху който са построени процесните сгради при построяването им през 1991 г. попадат върху площадка за краткотраен отдих „Детелина“ към главен път I-6 София – Бургас при км. 391+800, като към 1991 г. за площадката няма образуван имот, няма разработена КВС и планове за земеразделяне. По плана за земеразделяне на землището на кв. „Р.“ от 1997 г. липсва нанесен имот с граници и начин на трайно ползване, съответстващи на границите на имот с идент. ***, представляващ площадка за отдих „Детелина“ на път I-6 при км.387+395.
Според вещото лице част от сграда и идент.
*** с площ от около 9 кв.м. попада в ПИ ***, собственост на „Полиол“ ООД. Към настоящия момент републиканските пътища са изключителна държавна собственост, като правото на собственост се разпростира и върху всички основни елементи, каквито са и площадките за краткотраен отдих.
По делото е извършена и съдебно – техническа експертиза от вещо лице – Г., приета като неоспорена. Съгласно заключението на същата, при сключването на договора за наем от 1991 г. не се споменава имот и няма данни за наличието на някакъв вид скица или схема на отбивката към посочения период. Реално единственият графичен източник, отразяващ процесните постройки, границите на сервитута на пътя и отбивката е описаното застроително решение. При съпоставка на данните от плана за земеразделяне и КВС е установено, че номерата и границите на имотите, отразени на двата източника съвпадат.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна въз основа на всички приложени към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните в предвидения в закона ред.
Разпечатката съдържа 38 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/27d32131-a7eb-4b61-9637-d796d5e1c085