Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 333 от 29.04.2026, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно частно гражданско дело 67/2026
Вид
Определение № 333
Подписан
29.04.2026
В сила
29.04.2026
Състав
МИЛЕНА ДИМИТРОВА ДЕЧЕВА, ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ ЧАМБОВ, ЖУЛИЕТА КРЪСТЕВА СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 333 гр. ХАСКОВО, 29.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАД.А

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно частно гражданско дело № 20265600500067 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274 вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано по частна жалба от адвокат А. З. Д., процесуален представител на М. А. И., против Определение № 2690 от 26.11.2025 г., постановено по гр. д. № 2178/2024 г. по описа на Районен съд Хасково, с което е оставена без уважение молбата на адвокат А. Д. с правно основание чл. 248 ГПК, за изменение на постановеното по същото дело Решение № 699/16.08.2025 г. в частта за разноските.

В подкрепа на частната жалба се излагат съображения, че Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г., преди изменението - Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения) е действащ подзаконов нормативен акт, с който националните съдилища следвало да се съобразяват, както и че Решение от 23.10.2017 г. по съединени дела С-428/16 г. С-428/16 г. не отменяло задължение на националните съдилища да прилагат тази наредба и не давало отговор на въпроса по какъв механизъм съдът следвало да извърши намалението за разноски за адвокатско възнаграждение. В тази насока излага аргументи, че доколкото в контекста на дадените в т. 44 от решение по дело С-438/22 на СЕС разяснения, издадената от ВАдвС наредба представлявала 1 подзаконов нормативен акт и доколкото подлежала на пряк съдебен контрол, същата отговаряла на изискванията на ЕС за защита на обществения интерес, поради което нямало пречка за прилагането й. Искането е да се отмени обжалваното определение и да се постанови друго, с което се присъдят направените от ищцата разноски в пълния им размер.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, чрез юрк. Х.Г., с който се изразява становище, че обжалваното определение е правилно, поради което моли същото да се потвърди.

Окръжен съд Хасково, след като взе предвид изложените от страните доводите и възражения и прецени данните по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна в производството, в предвидения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 ГПК срок, същата е редовна и допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по предявените от ищцата М. А. И. против „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, „Кредит Гаранция“ ЕООД и „Кеш Кредит“ ЕАД обективно и субективно пасивно съединени искове, с правно основание чл. 55 ЗЗД, е приключило с решение, с което двата главни иска са били уважени, а на представляващия безплатно ищцата в производство адвокат А. З. Д. е присъдено адвокатско възнаграждение в общ размер от 480 лева или по 240 лева за всеки от исковете.

Установено е, че адвокат Д. е осъществявал процесуално представителство въз основа на пълномощно и на сключен с ищцата И. договор за правна помощ при условията на чл.38, ал., т. 2 ЗАдв, поради което, с оглед изхода от съдебния спор, има право на адвокатско възнаграждение съгласно с чл. 38, ал. 2 ЗАдв., което се определя от съда. В приложения към делото списък на разноските /л.73-л.74/ ищцата чрез процесуалния си представител е заявила адвокатско възнаграждение в общ размер от 1637.64 лева, като е пояснено, че същото е изчислено съобразно с предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При определяне на дължимото

2 адвокатско възнаграждение в присъдения размер от общо 480 лева, Районен съд Хасково е приел, че предвид решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело C438/ 22 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв., съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г., преди изменението - Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения), както и че възнаграждението на адвоката следвало да бъде определено при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, както и съобразно действително извършената работа. При преценката на тези определящи размера на възнаграждението фактори, районният съд се е съобразил с действителната фактическа и правна сложност на делото, наличието на непротиворечива съдебна практика по подобни спорове, както и обема на извършената от адвокат Д. работа. В подобен смисъл са изложените в обжалваното определение съображения.

Обжалваното определение е правилно и е съобразено с практиката на ВКС след Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. Според тази практика, размерът на адвокатското възнаграждение зависи от фактическата и правна сложност на делото, обусловена от предмета на правния спор, наличие на константна, включително и задължителна съдебна практика, вида и обема на търсената защита, защитаваните имуществени права, в който случай е релевантен и размерът на материалния интерес, вида и броя на извършените процесуални действия, вкл. и броя на съдебните заседание, действително вложените усилия за защита на поддържаната от страната теза, вкл. и за опровергаване на доводите на насрещната страна, като се има предвид възмездният характер на адвокатската защита и необходимостта адвокатското възнаграждение да е обосновано и справедливо (чл. 36, ал. 2 ЗА).

Действително, в чл. 38, ал. 2 ЗАдв е предвидено, че в случаите на оказана от адвоката безплатна правна помощ, съдът определя възнаграждението, което му се следва, в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв и осъжда другата страна да го заплати.

Предвид действието на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС 3 следващото се на основание чл. 38, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 38, ал. 1 ЗАдв възнаграждение не може да бъде определено съгласно размерите, предвидени в Наредба № 1/09.01.2004 г., доколкото в тази част тя противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС съгласно задължителното тълкуване, дадено в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване.

В такъв случай, размерът на възнаграждението, което се следва на адвокат Д. за осъществената от него безплатна защита на ищцата в проведеното първоинстанционно производство, трябва да бъде определен от съда при съобразяване на всички обстоятелства, които са установени по делото и които са от значение за неговата действителна правна и фактическа сложност. Това са видът на спора, интересът на делото, видът и количеството на извършената от адвоката работа.

В случая, предявените искове, макар обективно и субективно съединени, се основават на общи правопораждащи факти, относно доказването на които е налице обилна, трайна и непротиворечива съдебна практика в т.ч. и на ВКС, а също и множество решения на СЕС, на които процесуалният представител на ищцата се е позовал подробно и изчерпателно е цитирал в исковата молба. В този смисъл, представеният пред районния съд правен спор действително не се е отличавал с фактическа и правна сложност, което се потвърждава и от приключването му в рамките на две публични съдебни заседания. Самото участие на адвокат Д. в процеса се изчерпва с изпращането по електронен път – чрез ССЕВ, на исковата молба и писмени доказателства, както и на допълнителни молби, без самият той да е участвал лично в проведените публични съдебни заседания. Преценявайки всички тези обстоятелства, както и служебно известния му факт, че адвокат А. Д. участва като процесуален представител по множество дела с идентичен на настоящото дело предмет, което е създало известна рутина и еднотипност в процесуалните му действия, първоинстанционният съд правилно е определил размера на дължимото в този случай адвокатско възнаграждение. В този смисъл обжалваното определение представлява законосъобразен отговор на повдигнатия с молбата по чл. 248 ГПК процесуален спор, поради което следва да се потвърди.

Така мотивиран, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2690 от 26.11.2025 г., постановено по гр.д. № 2178/2024 г. по описа на Районен съд Хасково.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5