Решение № 47 от 29.01.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. В.Т., 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров

Членове:

Явор Данаилов

Любка Милкова при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20234100500985 по описа за 2023 година

В.Т.:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №1353/03.11.2023г., постановено по Гр.д.№1142/2023г. по описа на РС – Осъжда Г. И. Г. с ЕГН: ********** от гр. В. Т., ул.„С.", на основание чл. 143 от СК, да заплаща на детето С. Г.а Г.а с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител А. Н. П. с ЕГН: ********** от гр. В. Т., ул. „Б.К.", месечна издръжка в размер на 500 лв. /петстотин лева/, считано от 18.04.2023г. до настъпването на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, като отхвърля иска по чл. 143 от СК за разликата от 500 лв. до 600 лв.

Осъжда Г. И. Г. с ЕГН: ********** от гр. В. Т., ул. „С.", на основание чл. 149 от СК, вр. чл. 143 от СК, да заплаща на детето С. Г.а Г.а с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител А. Н. П. с ЕГН: ********** от гр. В. Т., ул. „Б.К.", издръжка за периода от 17.04.2022г. до 17.04.2023г. в размер на 3600 лв. /три хиляди и шестстотин лева/, ведно със законната лихва, считано от 18.04.2023г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска по чл. 149, вр. чл. 143 от СК за разликата от 3600 лв. до 7200 лв., осъден е Г. И. Г. да заплати на А. Н. П. сумата от 450лв. – направени по делото съдебни разноски, осъден Г. И. Г. да заплати в полза на ВТРС сумата от 864лв. – ДТ върху уважения размер на предявените обективно съединени искове, сумата от 300лв. за възнаграждение за особен представител, както и 5лв., в случай на служебно издаване на ИЛ, на основание чл.242 ал.1 ГПК е постановено предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

В срока по чл.315 ал.2 ГПК против първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ответника по делото Г. И. Г., чрез назначения му особен представител адв.Л. В. – ВТАК, В ОСЪДИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ, с която е осъден Г. И. Г. да заплаща на детето С. Г.а Г.а, чрез неговата майка и законен представител А. Н. П., месечна издръжка в 1 размер на 500лв., считано от 18.04.2023г. до настъпването на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, както и същият е осъден да заплати на малолетното си дете и издръжка за минало време за периода от 17.04.2022г. до 17.04.2023г. в размер на 3600лв., ведно със законната лихва, считано от 18.04.2023г. до окончателното изплащане. Развити са оплаквания, че първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че присъдената на детето месечна издръжка занапред в размер на 500лв., която бащата трябва да му заплаща, е завишена, с оглед възможностите на бащата и нуждите на детето. Сочи се, че размерът на издръжката от 500лв., вкл. за минало време, е необосновано висок и не е съобразен с възможностите на ответника, който, именно, съобразно възможностите си, чрез своята майка, редовно е изплащал издръжка на малолетното си дете в размер на 200лв. месечно, вкл. за изминалият период. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното такова в обжалваната му осъдителна част, вместо което постанови друго, с което бъде отхвърлен иска за издръжка за минало време, предвид установеният факт, че такава е заплащана, както и отхвърлен иска за издръжка занапред, считано от предявяването му, за разликата над минималния размер по чл.142 ал.2 от СК.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцата по делото А. Н. П., в качеството й на майка и законен представител на малолетното й дете С. Г.а Г.а, чрез пълномощника й адв.М. – ВТАК, с който оспорва въззивната жалба изцяло като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част потвърдено, като правилно и законосъобразно, по съображения, подробно развити в отговора. Претендира направените по делото разноски.

Първоинстанционното решение не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила в частта, с която е отхвърлен иска по чл.143 ал.2 СК за издръжка занапред за разликата над 500лв. до пълният предявен размер месечна издръжка от 600лв. и в частта, с която е отхвърлен искът по чл.149 СК за издръжка за минало време за разликата от 3600лв. до 7200лв.

В СЗ въззивникът Г. И. Г., чрез назначения му на основание чл.47 ал.6 ГПК особен представител адв.Л. В. – ВТАК, поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена.

В СЗ въззиваемата страна А. Н. П., в качеството й на майка и законен представител на малолетното й дете С. Г.а Г.а, чрез пълномощника си адв.Р. М. – ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваните осъдителни части.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, съдът счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение в обжалваните му осъдителни части е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Предмет на разглеждане по делото пред РС са били предявени от малолетната С. Г.а П., чрез нейната майка и законен представител А. Н. П., против Г. И. Г., в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни иск с правно основание чл.143 ал.2 СК за осъждане на ответника да й заплаща месечна издръжка занапред в размер на 600лв., считано от датата на предявяване на ИМ /18.04.2023г./ до настъпване на законни 2 причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта до окончателното изплащане на вземането, и иск с правно основание чл.149 СК за осъждане на ответника да й заплати месечна издръжка за минало време за период една година назад преди предявяване на иска в размер на 7200лв., представляваща сбор от издръжките в размер по 600лв. месечно за детето С. Г.а за периода:17.04.2022г. – 17.04.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.

Правно – релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен материал, са следните:

Видно от удостоверение за раждане, изд. на 08.12.2012г. от Община В.Т., малолетната С. Г.а Г.а, родена на 03.12.2012г., на 11г. и месец и 13 дни към датата на приключване на устните състезания пред ВТОС, е с майка А. Н. П. и баща – ответникът по делото Г. И. Г..

Не е спорно, че детето е родено от съвместното съжителство на родителите си, като понастоящем, видно и от приетия в първоинстанционното производство социален доклад за положението на детето, изготвен от ДСП В.Т., С. живее с майка си на адрес гр. В.Т., ул."Б.К.", която полага преките грижи по отглеждането и възпитанието й. Установява се, че малолетната С. е ученичка в пети клас през уч. 2023/024г. в ОУ „С.П.Е.“ гр. В.Т.. От събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява, че малолетната С. посещава частна ученическа занималня към Детски център Роси за четвърта поредна година при дневна такса от 30лв., през учебните 2021-2022г. и 2022-2023г., от месец септември до месец юни вкл. посещава заниманията на Ателие „И.и.“ при Младежки дом В.Т., за което заплаща такса от 30лв. месечно, а в периода от 01.10.2022г. – 31.05.2023г. два пъти седмично е посещавала уроци по английски език в Езиково училище Д. гр. В.Т. при месечна такса от 85лв.

Майката А. Н. П. работи по безсрочен трудов договор във Военно формирование 26910 и за месец март 2023г. предхождащ датата на предявяване на ИМ /18.04.2023г./ е получила БТВ в размер на 1 143,96лв. Майката А. П. дължи издръжка по закон и на втората си малолетна дъщеря П.Й. И.а, родена на 23.09.2020г., и от 17.08.2023г. е в отпуск по майчинство. Майката е кредитополучател по Договор за банков ипотечен кредит от 22.12.2017г., сключен с „ПИБ“ АД, с краен падеж – 25.12.2037г., като с отпуснатият й банков кредит е закупила жилището в гр. В.Т., в което живеят.

Между страните по делото не е спорен факта, че ответникът, който е млад, в активна трудоспособна възраст, работи като шофьор на тир и живее в К.Ш..

От представените в първоинстанционното производство писмени доказателства /приети разписки за извършени парични преводи чрез „Изипей“/ се установява, че ответникът, чрез майка си Р.В.Р. и посредством парични преводи, е заплатил на малолетната си дъщеря С., чрез майка й А. П., следните суми, както следва: на 14.10.2022г. – 100лв. с посочено основание за плащане - ПП, и с посочено основание издръжка за С.: на 17.11.2022г. – 250лв., на 21.11.2022г. – 150лв. – за С., на 16.12.2022г. – 250лв., на 06.01.2023г. – 200лв., на 22.02.2023г. – 200лв., на 22.03.2023г. – 200лв., на 15.05.2023г. – 200лв., на 06.10.2023г. – 200лв. От Извлечение от „Изипей“ за извършени парични преводи се установява, че бащата чрез майка си Р.Р. е заплатил за издръжка за С. през исковия период по иска по чл.149 СК – на 19.04.2022г. – 200лв., на 23.05.2022г. – 200лв., и извън него – на 21.02.2022г. – 200лв. и на 22.03.2022г. – 200лв.

От събраните във въззивното производство писмени доказателства се установява, че ответникът е потребител/ кредитополучател/ по Договор за отпускане на потребителски паричен кредит №1486466/21.06.2014г., по който поръчител му е майката на С. – А. Н. П., по силата на който му е отпуснат кредит в размер на 20 000лв., платим на 120 броя месечни вноски с изтичащ краен падеж на 21.05.2024г., при дължима месечна вноска по главница в размер на 348,90лв.

3

От представената във въззивното производство от въззиваемата страна Етапна епикриза, изд. на 30.11.2023г. от д-р К.П., се установява, че на малолетната С. Г.а Г.а е поставена диагноза М41.9 Сколиоза, неуточнена и се нуждае от периодична рехабилитация и физиотерапия с цел избягване на допълнителни усложнения. Видно от медицинска бележка с изх.№6118/26.10.2023г., С. боледува от невродермит – хроничен, и с представената по делото рецептурна бланка от специалист- дерматолог й е назначена терапия с медикамент за външно приложение.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените обективно кумулативно съединени осъдителни иск с правно основание чл.143 ал.2 СК и иск по чл.149 СК са процесуално допустими.

Разгледани по същество се явяват частично основателни и доказани.

На основание чл.142 ал.1 СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Съгласно чл.143 ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В процесният случай малолетната С. е на 11г., 1 месец и 13 дни към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, ученичка е в пети клас и безспорно се нуждае от средства за физическото и духовното си развитие, поради което искът по чл.143 ал.2 СК за месечна издръжка занапред се явява доказан по основание. Установено е и че детето посещава и извънкласни занимания, вкл. и частна занималня, което обуславя и допълнителни разходи за заплащане на дължимите месечни такси. Безспорно, с оглед установените заболявания на детето – сколиоза, неуточнена и невродермит – хроничен, С. се нуждае и от парични средства за лечение. Съдът съобрази, че по делото не е доказано от ищцата закупените от майката А. П. витамини и добавки, козметика /крем за всеки момент и за цялото семейство/ със стокови разписки