Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 148 от 22.08.2022, Районен съд - Ихтиман

Съд
Районен съд - Ихтиман
Дело
Гражданско дело 900/2021
Вид
Решение № 148
Подписан
22.08.2022
В сила
07.08.2023
Състав
Димитър Георгиев Цончев

Цитирани разпоредби

  • чл. 177, ал. 1 изр. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 183 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 195, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139 · Закон за енергетиката
  • чл. 139б · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 71 · Наредба за трудоустрояване
  • чл. 73 · Наредба за трудоустрояване

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Ихтиман, 22.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело № 20211840100900 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А. А. - изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ 23Б против Й. СП. ЯНК. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., п.к. ****, обл. С.-град, общ. И., ж.к. „Д.“, бл.

**, вх. Б, ет.1, ап. **, с предявени обективно кумулативно съединени искове спрямо ответника, да бъде признато за установено, че дължи на ищеца следните суми:

•

864,54 лева - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода месец 05.2018г. – месец 04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,

•

89,60 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2019г. до 08.04.2021 г.,

•

58,50 лева - главница за дялово разпределение периода от месец 05.2018 г. до месец 04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и •

10,56 лева – мораторна лихва върху главницата за главницата за периода от 01.07.2018 г. до 08.04.2021 г., за които е издадена Заповед № 104/23.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 577/2021 г. по описа на РС – Ихтиман.

Претендират се разноски.

В депозиран по реда на чл. 131 ГПК, писмен отговор ответникът оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че стойността на задължението за топлинна енергия е необосновано завишено, като не е 1 съобразено, че с Решение № 15147 от 08.12.2020 г., постановено по адм.д. № 172/2019 г. на ВАС е отменено Решение № Ц-6/07.04.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Излагат се и множество други възражения за неоснователност на предявените искове.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – Ихтиман, намира за установено следното:

Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 102, том XIII, рег. № 30495, дело № 2201/2006г., нотариус В. Б., р-н на действие СРС, вписана под № 302 НК, ответникът Й. СП. ЯНК. е придобил право на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент № 24 находящ се в гр. С., ж.к. „Д.“, бл. **, вх. Б, ет. 1.

От Договор 3274/02.09.2002г. се установява, че ОС на етажната собственост на сграда с адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. **, вх. А, Б, като във вх. Б се намира процесният имот, е упълномощила две лица, по силата на Протокол на ОСЕС от 02.08.2002 г., да сключат договор с „Т. С.“ ООД за индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуални сметки на база реално постъпилото количество топлинна енергия отчетено и фактурирано от „Т. И.“ ЕАД. Ответникът след като придобил собствеността на процесния имот на 09.11.2007г. подал заявление – декларация за откриване на партида съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди, както и декларация от същата дата, че ще използва имота за жилищни нужди до „Т. С.“ АД.

Съобразно представените съобщение към фактура № 0106423579 от 31.07.2019 г., фактура № 1005580738 от 31.07.2020г. и извлечение за Абонат № *********, ищецът е начислил за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. сумата от 404.68 лева, а за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020 г. сумата от 461.65 лева. Съгласно изготвената справка за задължения за периода от месец 05.2018 г. до месец 07.2020 г. за абонатен номер ********* общият размер на начислените задължения на абоната възлизат на 1023.20 лева, от които главница в размер на 923.04 лева и законната лихва за забава в размер на 100.16 лева.

Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.“ АД, публикувани във вестник „Монитор“, брой от 11.07.2016 г. Според чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на издадените фактури за потребеното количество топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Съгласно чл. 32, ал. 1 и 2, месечната дължима сума се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечна фактура от продавача След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, се издават кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителни сметки.

От заключението на приетата съдебно техническа експертиза се установява, че за процесния период редовно и ежемесечно е доставяна топлинна енергия в СЕС от „ Т. С.” ЕАД, като отчетените показания по общия топломер в абонатната станция /АС/ ежемесечно са нанасяни и отразявани по 2 съответния ред за осчетоводяване /табл. 1 в СТЕ/. Разпределена е топлоенергия с предварително приспаднати технологични разходи в абонатната станция т.е нетна енергия, която съвпада с отразената в изравнителните сметки. Топломера в АС е минал последващи проверки метрологичен контрол, за което били предоставени удостоверения. Също така, от размера на фактурираните суми за топлинна енергия за процесния период за уравнителните сметки /табл. 3/ са посочени и общата стойност и по отделни пера /компоненти/, както и сумите за топлоенергия, които са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Според експерта, при разпределената топлоенергия на ответника за всеки отоплителен сезон е спазена методологията утвърдена от действащата нормативна уредба за разпределение на топлинната енергия през процесния период. В таблица 2 са посочени изравнителните сметки подадени от „Т. С.“ ООД към „Т. С.“ ЕАД, като е посочен период и в кои месец са подадени и на каква стойност.

Установена е разлика между индивидуалните изравнителни сметки и подадените изравнителни сметки от „Т. С.“ ООД към „Т. С.“ АД за периода, като размерът е по – малко с 2,84 лева. Монтираният топломер е годен и съответства на изискванията за употреба. Дяловото разпределение на топлинна енергия през процесния период е извършвано в съответствие с нормативната уредба от страна на „Т. С.“ ООД, за което са изложени подробно мотивирани съображения. По изравнителна сметка в имота на ответника има отоплителни тела свързани към сградната инсталация. Общо начислената енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. е в размер на 3 938,122 kWh, а по главен отчет от 04.06.2020г. и изравнителна сметка в имота на ответника общо начислената енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. е в размер на 4 179,847 kWh, като е установена разлика в подадената информация от „Т. С.“ ЕООД към „Т. С.“ за периода 01.05.2018г. – 30.04.2019г. по – малко от 2,84 лева. Вземанията за топлинна енергия са начислени в съответствие с Методика към чл. 61 от Наредба 16-334 за топлоснабдяване и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Съдът кредитира в цялост заключението на СТЕ, тъй като същото е обосновано, изготвено от компетентно вещо лице и не съдържа индиции за неправилност.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че няма данни за извършени плащания на сумите предмет на процеса, осчетоводени по съдебна договорна сметка ********** за абонатен номер 97467, като за процесния период 01.05.2018г. до 30.04.2020г. общата стойност на изравнителните сметки е в размер на 26,66 лв. и представлява разлика за доплащане, която сума е прибавена към първоначалното задължение на абоната за процесния период, а от изравнителните сметки за връщане няма погасени задължения извън процесния период. Всичко това е подробно описано по суми и периоди в констативно-съобразителната част от експертизата. На основание издадените съобщения към фактурите за абонатен номер 97467 за периода 01.05.2018г. до 30.04.2020г. потребената топлинна енергия по пера и стойности по прогнозни данни, която е изчислена съобразно действащите цени на топлинната енергия през процесния период се установява, че е в размер на 987,92 лева, като в това число за отопление и подгряване на вода и законна лихва е в размер на 94,95 лева. Дължимите суми за дялово разпределение са в размер на 58,50 лева и законна лихва в размер на 10,56 лева. При използване методиката, установена в решение Ц3 16/30.06.2016 г., общото задължение и лихва за абонатния номер е 695,45 лв., за което данните са представени в приложение № 1а. Размерът на законната лихва върху главницата, считано от датата на изпадане на ответника в забава до дата 08.04.2021 г. общо и за отделните месеци са дадени в Приложените таблици към експертизата.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 149 ЗЕ във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т. С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване.

Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

Доказва се по делото и не е спорно между страните, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на 4 топлинна енергия.

От приетия по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 102, том XIII, рег. № 30495, дело № 2201/2006г се установява, че ответникът Й. СП. ЯНК. е придобил чрез покупко-продажба собствеността върху процесния недвижим имот с адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. **, вх. Б, ет. 1, ап. **. Наличието на право на собственост не се оспорва и от ответника.