Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2387 от 28.06.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 18480/2021
Вид
Решение № 2387
Подписан
28.06.2022
В сила
28.06.2022
Състав
Владимир Руменов Руменов

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 2387 гр. Пловдив, 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20215330118480 по описа за 2021 година

Искова молба на А. П. В., ЕГН ********** от **************, депозирана против Н. А.

А. , ЕГН **********, от **********************, с иск с правно основание в чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.

Според фактите в нея, ищецът бил по професия ************, който на дата *********г. трябвало да закара клиент, свид . Т.И., от П. до с. Ш. По пътя И. разговарял по телефона неколкократно с ответника , неин приятел. В един момент, докато шофира , ищецът забелязал , че зад неговия автомобил се появил друг такъв автомобил марка „БМВ„ модел „320„ с държавен контролен номер с *********. Оказало се впоследствие , че този автомобил се управлява от отв. Н.А., който шофирал опасно: присветвал със светлините на автомобила , форсирал двигателя, използвал клаксона без причина. Изпреварил управлявания от ищеца автомобил и спрял без причина пред него, което принудило ищеца да го заобиколи. При влизане в с. Ш. , ищецът бил помолен да спре от свид. И. , и спрял на около 150 м. от центъра на селото; в този момент бил заобиколен с много висока скорост от автомобила на ответника, който спрял рязко. Ищецът отворил прозореца на автомобила си , за да попита А. за причинатаза поведението му. В това време ответника извадил пистолет, заредил го демонстративно опрял дулото му в лицето на ищеца с думите „Два пъти давам сигнал, ти защо не спираш, искаш ли да те гръмна ? Внимавай какво правиш , записал съм ти номера…….. „ , след което се качил в автомобила и потеглил с висока скорост.

От заплахата към живота му , ищецът претърпял неимуществени вреди – шок , стрес, страх и смут, безпокойство. Побързал да се прибере в П., където подал сигнал за случилото 1 се на тел. 112 ; бил много уплашен. Впоследствие изпаднал в дълбока депресия, страх го било да упражнява професията си , за да не си повтори неприятната ситуация, постоянно мислел за опряното в лицето му оръжие . Наложило се да се приема медикаменти . Оценява претърпените от него неимуществени вреди на сумата от 6000 лева и се да се осъди ответника да му я заплати като обезщетение за вредите , ведно със законната лихва от датата на увреждането, 06.03.2020г. до окончателното изплащане на вземането , и разноските по делото.

За описаното поведение , ответника бил наказан по углавен ред за престъпления по чл.

144 ал. 3 и 325 ал. 3, вр. ал.1 от НК.

Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Отрича причиняването на вреди или причинно-следствената им връзка с поведението му. Моли исковете да се отхвърлят или да се определи по – нисък размер на обезщетението .

Иск с правно основание в чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, допустим като осъдителен.

Съдът съобрази следното :

Сложният фактически състав на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите предполага доказване на противоправно поведение от страна на ответника, претърпени от ищците вреди , и пряка причинноследствена връзка между вредите и дейнието на ответника , чието поведение се предполага да е виновно.

Противоправното поведение и вината на А. са безспорни , за тях има влязла в сила присъда (споразумение) по НОХД № 5020/2021г, РС Пловдив, като приетото в присъдата е задължително за настоящия състав ( чл. 300 от ГПК ).

Установява се от разпита на свидетеля Т.И. , че на отиване В. бил спокоен , разговорлив , но веднага след случилото се станал много стресиран, „супер уплашен „ и целия пребледнял. На връщане не разговарял. Според свид . С. , преди инцидента А. бил спокоен, весел и уравновесен ; след инцидента станал „омърлушен“ , стресиран, и това продължило дълъг период време. Променил се след случилото се ; ходил по баячки и гледачки , „ да му леят куршум„. Съдът кредитира показанията на свидетелите , които са еднопосочни както помежду си , така и с установеното в хода на наказателното производство, а и по делото няма доказателства, които да ги опровергават; по отношение на свидетелите не се установиха обстоятелства по смисъла на чл. 172 от ГПК, които да поставят под съмнение достоверността на показанията им. Затова приема , че от престъплението В. е претърпял вреди – страх, стрес , притеснения, които са продължили „месеци наред „ ( свид . С. , на л. 33 от делото) и са в пряка причинноследствена връзка с деянието на ответника .

Хипотеза по чл. 45 от ЗЗД е налице. Исковете са основателни.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост ( чл. 53 от ЗЗД).

В конкретния случай, касае се за деяние , извършено от млад човек с особена дързост и с 2 опасното използване, освен на газово оръжие, но и на лек автомобил, при изключителни по интензитета си неблагоприятни последици за пострадалия – създаване на основателен страх за живота му. Постадалият е на средна възраст, случилото се влияе не само на общото му състояние , но и на възможността да упражнява професията си, с която деянието е свързано.

С оглед изложеното , съдът намира за справедлив размер на обезщетението сумата от 4500 лева, ведно със законната лихва върху неплатеното обезщетение , каквато и без покана се дължи от датата на деликта , така , както е описана в постановената присъда. За разликата до пълния размер от 6000 лева , искът следав да бъде отхвърлен.

Разноските се присъждат в тежест на ответника, който дължи и 180 лева държавни такси по делото, долкокото иска е основателен, а ищецът е бил освободен от предварително внасяне на такива , на основание чл. 83 ал. 1 т . 4 от ГПК. Дължи се на адвоката на ищеца хонорар по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, доколкото съдът не може да отрече наличието на тази хипотеза; хонорара се определя в минимален размер спрямо уважената част от иска и е в размер от 545 лева. Възражение за прекомерност на договорено от ищеца адвокатско възнаграждение не може да бъде разглеждано , тъй като договаряне няма, хонорар е определен от съда в минималния си размер.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Осъжда Н. А. А. , ЕГН **********, от ********************** да заплати на А. П. В., ЕГН ********** от **************, сумата от 4500 лева обезщетение за неимуществените вреди ( (страх, стрес , притеснения) причинени от извършено от ответника на 06.03.2020г. непозволено увреждане, ведно със законната лихва от датата на деянието – 06.03.2020г до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА над размер от 4500 лева до пълния предявен размер от 6000 лева , като недоказан .

Осъжда Н. А. А. , ЕГН **********, от ********************** да заплати по бюджета на съдебната власт, чрез сметката на РС Пловдив за таксите , сумата от 180 лева държавна такса по делото.

Осъжда Н. А. А. , ЕГН **********, от ********************** да заплати на адв. С.Ж.

П., АК Пловдив, сумата от 545 лева хонорар по делото.

Решението подлежи на обжалване пред състав на Пловдивски окръжен съд, в срок от две седмици от съобщеният до страните , че е изготвено . На страните , на основание чл. 7 от ГПК, да се връчат преписи от решението.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3