Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1177 от 29.06.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 6429/2022
Вид
Решение № 1177
Подписан
29.06.2023
В сила
20.07.2023
Състав
Методи Неделчев Антонов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1177 гр. Пловдив, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Г.а като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20225330206429 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление/НП/№ 22 -1030-006637 от 20.09.2022 г. на Началник СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР гр.Пловдив, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР, с което на Г. В. М., ЕГН:**********, с адрес: **** е наложено административно наказание за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б. Б от ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

Жалбоподателят Г. М. не се явява, редовно призован, представлява в съдебно заседание от адв. У. – упълномощен защитник. Поддържа се подадената жалба. Релевират се основания за незаконосъобразност на НП.

Претендират се разноски.

Административнонаказващият орган – НАЧАЛНИК сектор ПЪТНА ПОЛИЦИЯ при ОД на МВР - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. С молба становище, иска НП да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

1

На 19.08.2022 г. от актосъставителя **** Н. С. Я. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/№ 723025, против Г. В.

М. за това, че на 19.08.22г в 05.07 часа в гр.Пловдив, бул. Христо Ботев кръстовището с улица Родопи, посока запад, на 18.08.2022г в 21.10 часа управлява лек автомобил БМВ с регистрационен номер *****, лична собственост, като участник в ПТП не изпълнява задължението си да спре и да установи, какви са последиците и щети от ПТП и не остава на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР.

Актосъставителят квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение на разпоредбите чл.123 ал.1 т.2 б. Б от Закона за движение по пътищата. Актът е съставен в присъствието на нарушителя, връчен му срещу подпис.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят Н. С. Я. заявява, че поддържа съставения от него акт. Твърди, че АУАН е съставен по-късно, а не датата на ПТП, след като на камерите на обменното бюро на местопроизшествието са били свалени записите, огледани и така се е установил извършителят, поканен в 04 РУ на МВР за съставяне на АУАН.

От показанията на св. Ц. се установява, че нарушението било извършено на 18.08.2022, но на таблета/ чрез който се издава АУАН на място/, АУАН бил отразен като издаден на 19.08.22г., съобразно активните графи в техническото устройство. Мястото на извършване на нарушението било отразено в текстовата част с часа, понеже нарушителят бил призован по-късно да се върне на местопроизшествието, респ. върнал с в 05 часа, където бил съставен АУАН на бул. Христо Ботев.

По делото в с.з. на 31.05.23г е разпитан св. В. Г. Ш.. В показанията си сочи, че водачът на БМВ-то го бил видял, няколко дни след ПТП-то, във връзка със съставяне на акта, че водачът избягал от местопроизшествието.

Катастрофата се била случила към осем или девет часа. Водачът на БМВ-то избягал и не му бил направен тест за наркотици или алкохол, докато свидетелят бил тестуван. След ПТП-то, свидетелят имал по тялото си само една драскотина, но лекият му автомобил бил по таван. Ударил се в две коли, тъй като водачът на БМВ-то го засякъл и от там Ш. се блъснал в Ситроен.

Съдът, след като изпълни задължението си да извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че последното е издадено при съществени нередовности образуваното административно наказателно производство, което налага отмяната му изцяло.

В конкретния случай следва да се отбележи, че атакуваното Наказателно постановление е издадено от компетентно длъжностно лице, съгласно приложената по делото Заповед на Министъра на МВР. Същото обаче е съставено при особено съществени нарушения на процесуалните 2 правила.

При издаването на атакуваното наказателно постановление административнонаказващия орган не е спазил императивната разпоредба н а чл. 57, ал.1 от ЗАНН , съгласно която редовно издаденото НП трябва да включва в съдържанието си всички, кумулативно посочени в нея реквизити.

В чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН е въведено изискването наказателното постановление да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателства, които го потвърждават/ посочването на конкретните доказателства очевидно липсват/. В конкретния случай, безспорно е налице несъответствие между фактическата обстановка отразена в АУАН, правната квалификация на нарушенията възведена чрез разпоредбите на ЗДвП.

На първо място в актовете издаване по процедурата на ЗАНН, обстоятелствата свързани с административното деяние, в частност дата и част на осъществяването му са двусмислени. На практика, отразени в АУАН и НП са две различни дати и час, касаещи твърдяното нарушение – на 19.08.22 в 05.07 часа и на 18.08.22г в 21.10 часа. От разпита на съставителя на акта св. Я. се установява, че същинската дата на извършване на нарушението по чл.123 от ЗДВП е на 18.08.22г, в 21.10 часа, а другата отразена в АУАН дата и час е тази на съставянето му, тъй като технически при попълване на графите на таблета на място се съставя АУАН, в който се отразява дата и част на изготвянето му.

В разпоредбата на чл.42 от ЗАНН са отразени всички налични данни, които са законоизискуемият минимум за съдържание на АУАН, като те включват, както датата на съставянето му, така и дата на извършване на деянието от дееца, доколкото няма пречка АУАН да бъде съставен на по – късна дата от тази на административното деяние. В случая в АУАН 723025 има включени три дати – дата на съставяне/ горе в ляво на бланката/ и още две дати, с уточнени часове в обстоятелствената част. Така съставеният акт, е изготвен в нарушение на разпоредбите на ЗАНН/чл.42т.2-3/, тъй като описаните обстоятелства, около нарушението са неясни и не могат да възпроизведат основната си функция, нарушителят да разбере на коя от двете дати е извършил административното деяние. Тези факти, следва да се установяват по тълкувателен път и след разясняване от страна на лицето, което е натоварено да установи цитираното нарушение, което пред въззивната инстанция е недопустимо и като нарушение не подлежи на саниране. В случая и НП се явява незаконосъобразно, защото за АНО не е имало пречка да прецизира допуснатата нередовност в АУАН при упражняване на правомощията по чл.52 ал.4 от ЗАНН и така да обезпечи доказателствената тежест на НП, напротив отново е преповторена една двусмислена фактическа обстановка, около деянието, което е съществено нарушение, препятстващо правото на защита на наказаното лице да го упражни и да е наясно кога се твърди да е осъществил ПТП, с последица отклонение от задължението по чл.123 ал.1 т.2 б. Б от ЗДВ.

Няма как АНО да знае дали водачът на процесният автомобил е спирал 3 за да установява последиците от ПТП или не. В преписката се посочва крайният резултат, а именно това, че последният не е останал на място извършване нарушение до идването на органите на МВР, но дали е възможно такова след като липсва посочването на конкретните доказателства.

Задължението за оставане на местопроизшествието произтича от необходимостта за изясняване вината. Затова настоящият състав на ПРС счита, че за да е налице твърдяното неизпълнение разпоредбата на чл.123 ЗДВП, АНО е следвало да прецени събрани от него самия доказателства, както и съдържанието на чл.123 на ЗДвП в неговата цялост. Тогава ще бъде ясно, че при настъпилото ПТП няма пострадали хора /чл.123 ал.1 т.2 б. Б от ЗДвП/ за да възникне необходимостта и задължението за уведомяване на МВР, както и задължението на водача да остане на място до идването им. В конкретният казус се твърди наличието на ПТП, без въобще да се сочат какви вреди са последвали – материални или с пострадали хора, изискване на правната норма на чл.123 от ЗДВП, която включва различно правило на поведение на участниците в ПТП, в зависимост от вредите причинени с него.

Така констатираните нередовности по своята същност опорочават издаденото наказателно постановление под формата на незаконосъобразност.

Това е така, защото едно от изискванията за законосъобразност на наказателното постановление, с което се реализира административно – наказателна отговорност, е то да съдържа всички нормативно установени реквизити. А едни от реквизитите, които задължително следва да присъстват в наказателното постановление, съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН са описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, както и нарушената правна норма. В случая тези изисквания не са изпълнени. Ето защо наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а подадената срещу него жалба уважена.

Предвид императивната норма на чл.63д от ЗАНН настоящият състав дължи произнасяне по направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото – отмяна на атакуваното НП и съгласно приложените от пълномощника списък с разноски въззиваемата страна - НАЧАЛНИК сектор Пътна Полиция ПРИ ОДМВР гр.

Пловдив следва да бъде осъден да заплати Г. В. М. ЕГН ********** сумата от 500.00 лв представляваща направените от последния разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

По гореизложените съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Мотивиран от гореизложеното съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 22 -1030-006637 от 20.09.2022 г. на Началник сектор „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР 4 гр.Пловдив, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР, с което на Г. В. М., ЕГН:**********, с адрес: **** е наложено административно наказание за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б. Б от ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

ОСЪЖДА Началник СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР гр.

Пловдив да заплати на Г. В. М., ЕГН:********** сумата от 500.00 лв. разноски за представителство от адвокат в настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5