Решение № 88 от 19.02.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Велико Търново, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров при участието на секретаря Силвия М. Т.а като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Гражданско дело №

20244100101156 по описа за 2024 година

Предявени искове по чл.4 ввр. чл.2б ал.1 от ЗОДОВ ввр. чл.6 §.1 от КЗПЧОС, чл.86 от ЗЗД.

Ищецът K Г.Т. твърди в исковата молба, че подал сигнал до органите на Прокуратурата на Р.България, за което на дата 10.08.2023г. е била образувана проверката по реда на чл.145 от ЗСВ по прок.преписка№5455/2023г. на ВТРП по възлагане така, че то да отговаря на изискването за разглеждане на делото в разумен срок, включително и когато страната не проявява необходимата процесуална дисциплина, съгласно стандартите заложени в практиката на ЕСПЧ. Разпоредбата на чл.6 §.1 от КЗПЧОС задължава договарящите се страни да организират правните си системи така, че да дадат възможност на съдилищата да се съобразят с разнообразните му изисквания. Изисквала делата да бъдат разглеждани в „разумен срок“, като КЗПЧОС подчертавала важността на правораздаването без забавяне, което може да застраши неговата ефективност и надеждност, в следствие на което е невъзможността ми да защитя накърнените ми имуществени права, е засегната и неимуществената ми сфера, като е накърнено е чувството ми за справедливост, изпитвал съм безсилие, гняв от нарушаване на разумния срок от компетентните органи, обида от незачитането на правото ми като пострадал от нарушаване на разумния срок за разглеждане на производството, вземане на парични суми от приятели, включително и за заплащане на настоящите държавни такси и по други съдебни производства. Засягането на неимуществената сфера било значително - в резултат от продължителното генериране на негативни емоции и било установимо от приложената медицинска документация. Според чл.6 §.1 от КЗПЧОС не било необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, когато му било нарушено конституционно гарантирано право. Принципно било разрешението, че за вредите от забавяне на разглеждането и решаването на дело над разумния срок дори вредите да са причинени с действия или бездействия на различни държавни органи, отговорно да ги обезщети лице била 1 държавата. Обезщетяват се всички вреди, без оглед кой държавен орган е конституиран като субституент на държавата на страната на ответника по иска. Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове по чл.4 ввр. чл.2б ал.1 от ЗОДОВ ввр. чл.6 §.1 от КЗПЧОС, чл.86 от ЗЗД, за: сумата 26000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от K Г. Т. неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на разумната продължителност по административната дейност на органите на Прокуратурата на Р.България по прок.преписка№5455/2024г. на ВТРП, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска - 07.11.2024г. до окончателно и изплащане.

Ответната страна Прокуратурата на Р.България депозира отговор, с който оспорва предявените искове. Счита, че предявената искова молба била недопустима - не била изчерпана административната процедура по реда на Глава IIIA oт ЗСВ/чл.8 ал.2 от ЗОДОВ/. Провеждането на процедурата по ЗСВ, приключила с липсата на споразумение е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на предявения иск. В същото време се твърди за Постановление от 31.10.2024г. за отказ да се образува досъдебно производство по прок.преписка№5455/2023г. на ВТРП, като с Постановление от 04.12.2024г. по прок.преписка№3836/2024г. на ВТОП е било потвърдено като правилно постановлението за отказ да се образува досъдебно производство от 31.10.2024г. по прок.преписка№5455/2023г. на ВТРП. В постановлението от 04.12.2024г. по прок.преписка№3836/2024г. на ВТОП, препис от който бил изпратен на К. Г. Т., било указано, че същото подлежи на обжалване пред ВТАп.П. Отказът за образуване на наказателно производство не бил включен в деликтния състав на чл.2б ЗОДОВ и Прокуратурата не била пасивно легитимирана да отговаря по такъв иск. Освен това, правоимащи и съответно - активно процесуално легитимирани по всеки от съставите на чл.2б от ЗОДОВ са само и единствено лицата, които са били обект на средства за процесуална принуда - образуване на наказателно производство, задържане под стража, настаняване за принудително лечение, които впоследствие са били отменени като незаконосъобразни, но не и лицата, които не са удовлетворени от отказа да бъдат наложени такива мерки и който отказ не е бил отменен, а напротив - потвърден. Искът по ЗОДОВ е осъдителен и чрез него ищецът търси обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди, възникнали от незаконосъобразни актове или действия/бездействия на правозащитните органи на държавата - следствие, дознание, прокуратура и съд. Предпоставките за реализиране отговорността на държавата за вреди от такива актове или действия/бездействия са изчерпателно уредени в чл.2 ЗОДОВ. Отказът да се образува наказателно производство не попадал сред тези предпоставки. Оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана. Ищецът не бил представил доказателства за вредите, които сочи и за съществуващата пряка причинна връзка между тях и дейността на Прокуратурата на Р.България. Твърденията за претърпени от ищеца неимуществени вреди - морални болки и страдания, изразяващи се в негативни изживявания не били подкрепени с доказателства. След проверка в Единната информационна система на прокуратурата, считам, че няма забавяне дори в инструктивните срокове за произнасяне на прокурора, съгласно ЗСВ, който е 1 месец от разпределяне на преписката. Категорично сроковете, предвидени в ЗСВ били спазени и не били налице някакви забавяния по прокурорската преписка и произнасянията на прокуратурата. Оспорвам претенцията от 26000.00лв. и по размер като прекомерна с оглед твърдяната дата на образуване на предварителната проверка и датата на приключването и. Алтернативно и във връзка с предявената претенция, ако съдът приемел, че исковата молба е основателна, оспорва размера на иска, като същият следвало да бъде намален до разумен размер, за да е справедливо обезщетението. В съдебно заседание представителят на Прокуратурата на Р.България поддържа изложения отговор на исковата молба и моли да бъдат 2 отхвърлени предявените искове като неоснователни.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно ГПК, приема за установено следното:

Kирил Г.Т. подал сигнал срещу служители на PC–Елена т.о. Елена при ВТРП и на РУМВРЕлена до органите на Прокуратурата на Р.България, за което на дата 10.08.2023г. е била образувана проверката по реда на чл.145 от ЗСВ по прок.преписка№5455/2023г. на ВТРП. В сигнала се споменавали поименно множество лица, които имат пряко или косвено отношение към съдебни дела, водени от K Г.Т. по различни поводи, в различни съдилища, на различни инстанции, като жалбоподателят изразявал претенции към въпросните лица. Тъй като в сигнала не било посочено какво точно са извършили/пропуснали да извършат въпросните лица, за да може да се прецени представлява ли съответното действие/бездействие престъпление от общ характер по смисъла на НК, ВТРП разпоредила извършването на проверка. Първоначално наблюдаващият прокурор от ВТРП на 17.08.2023г. си е направил самоотвод по преписката, който самоотвод е бил приет с Постановление от 23.08.2023г. на ВТОП. Впоследствие прок.преписка№5455/2023г. на ВТРП е разпределяна на множество прокурори от ВТРП, които също са си правили самоотводи и са били приемани от ВТОП в периода: 17.08.2023г.-26.02.2024г.(с Постановление от 18.09.2023г. на ВТОП, Постановление от 29.09.2023г. на ВТОП, Постановление от 12.10.2023г. на ВТОП, Постановление от 30.10.2023г. на ВТОП, Постановление от 09.11.2023г. на ВТОП, Постановление от 24.11.2023г. на ВТОП, Постановление от 03.01.2024г. на ВТОП, Постановление от 15.01.2024г., Постановление от 14.02.2024г. на ВТОП, Постановление от 26.02.2024г. на ВТОП). В хода на проверката с цел даване на конкретизирани писмени сведения, жалбоподателят Т. е бил призован, но не се явил и не бил конкретизирал претенциите си спрямо изброените лица и тъй като не били събрани данни, сочещи извършването на престъпление от общ характер, наблюдаващият преписката прокурор при ВТРП с Постановление от 31.10.2024г. е отказал да образува досъдебно производство и прекратил прок.преписка№5455/2023г. на ВТРП(предварителната проверка е приключила с изготвянето на посоченото постановление, срещу което K Г.Т. подал жалба. С Постановление от 04.12.2024 г. по прок.преписка№3836/2024г. на ВТОП, като е било потвърдено Постановление от 31.10.2024г. на ВТРП, като правилно. В постановлението от 04.12.2024г. на ВТОП, препис от което е било изпратено на жалбоподателя Т., е било указано, че същото подлежи на обжалване пред ВТАп.П, от което К. Г. Т. не се бил възползвал.

Първоначално е било образувано гр.дело№3478/2024г. на ВТРС по предявени кумулативно съединени осъдителни искове по чл.4 ввр. чл.2б ал.1 от ЗОДОВ ввр. чл.6 §.1 от КЗПЧОС, чл.86 от ЗЗД, от страна на К. Г. Т. срещу Прокуратурата на Р.България за: сумата 6000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от K Г. Т. неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на разумната продължителност по административната дейност на органите на Прокуратурата на Р.България по прок.преписка№5455/2024г. на ВТРП, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска - 07.11.2024г. до окончателно и изплащане. По гр.дело№3478/2024г. на ВТРС постъпила на 22.11.2024г. молба от ищеца, с която се прави изменение на предявения иск, чрез увеличаване на исковата претенция на 26000.00лв. С Определение№2653/26.11.2024г. ВТРС е: -допуснал изменение на предявения от К. Г. Т. срещу Прокуратурата на Р.България иск по чл.2б от ЗОДОВ, чрез увеличаване на исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди от 6000.00лв на 26000.00лв.; -прекратил производството по гр.дело№3478/2024г. на ВТРС; -изпратил делото по подсъдност на ВТОС.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

3

В чл.7 от ЗОДОВ е определена специална подсъдност на исковете за обезщетение по ЗОДОВ. Съгласно цитираната разпоредба, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1 ал.1 и чл.2 ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Сезиран е родово компетентният съд – чл.2б ал.2 от ЗОДОВ ввр. чл.104 т.4 от ГПК.

По реда на ЗОДОВ държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна, като дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането - чл.4 от ЗОДОВ. Отговорността не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган т.е. ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материални и процесуални норми.

С чл.2б от ЗОДОВ е създаден компенсаторен механизъм за бавно правосъдие като вътрешноправно средство за защита и самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, т.е. наличие на нарушение по чл.6 §.1 от ЕКЗПЧОС респ. възможност да претендират обезщетение. В тази хипотеза, държавата отговаря за вреди от действия на правозащитни органи, които не са извършени в разумен срок като отговорността е деликтна.

Претенцията на ищеца се основава на твърдения за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на прекомерната и продължила над разумния срок по чл.6 §.1 от Конвенцията продължителност на производството по водената прок.преписка№5455/2023г. на ВТРП. За да се реализира правото на обезщетение по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ следва да се установи, че производството по делото е продължило в неразумно дълъг срок - извън рамките на обичайно необходимото му време за разглеждане и решаване съобразно критериите по чл.2б ал.2 от ЗОДОВ, както и че ищецът е претърпял неимуществени вреди вследствие на необоснованото забавяне на производството. Иначе казано, за успешното провеждане на иска по чл.2б ал.1 oт ЗОДОВ се предполага доказване от страна на ищеца наличието на следните предпоставки: 1.по подаден сигнал от страна на ищеца да е била образувана прок.преписка при ответника; 2.същата преписка да е била разгледана и решена извън разумния за това срок; 3.от забавянето ищецът да е претърпял имуществени и/или неимуществени вреди(със съответната причинно-следствена връзка – забавяневреди; 4.ответникът да не е заплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.