Решение № 1797 от 20.05.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 11583/2023
- Вид
- Решение № 1797
- Подписан
- 20.05.2024
- В сила
- 21.06.2024
- Състав
- Марина Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 228, ал. 1 · Закон за електронните съобщения
- чл. 232 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 8 и 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 8 и 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 298 · Търговски закон
- чл. 345 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1797 гр. в., 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – в., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Марина Г.а при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Г.а Гражданско дело №
20233110111583 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „Й. Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., ж.к. „М.” **, Б. П. С., сграда ** срещу В. А. П., ЕГН **********, адрес: град в., ул. „М.“ № **, бл. ** обективно кумулативно съединени искове с правни квалификации както следва:
1/ чл. 422 ГПК във връзка с чл. 298 ТЗ с искане за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 124,94 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и ползвани услуги за периода от 05.11.2020 г. до 04.01.2021 г. по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 17.06.2019 г. относно мобилен номер **********, сключен между Й. Б.” ЕАД, ЕИК ********* и В. А. П. ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението в съда- 03.04.2023 г. до окончателното изплащане на задължението;
2/ чл. 422 ГПК във връзка с чл. 92 ЗЗД с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 254,32 лева, представляваща общо дължима неустойка по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 17.06.2019 г. относно мобилен номер **********, сключен между Й. Б.” ЕАД, ЕИК ********* и В. А. П., включваща сумата от 174,96 лева, представляваща дължима неустойка за три месечни такси и сумата от 79,36 лева, представляваща дължима неустойка, представляваща разликата между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена относно устройство НUAWEI P30 Pro 256 BG Dual Aurora Blue;
3/ чл. 422 ГПК във връзка с чл. 345 ТЗ във връзка с чл. 232 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца: сумата от 402,10 лева, представляваща дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 17.06.2019 г., сключен между Й. Б.” ЕАД, ЕИК ********* и В. А. П. за устройство НUAWEI P30 Pro 256 BG Dual Aurora Blue за периода от 05.11.2020 г. до 04.03.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението в съда- 03.04.2023 г. до окончателното 1 изплащане на задължението като за горепосочените суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ****/2023 г. по описа на Районен съд, град в. по реда на чл. 410 ГПК Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Между ищецът и ответникът са сключени следните договори: допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 17.06.2019 г. и договор за лизинг от същата дата относно устройство НUAWEI P30 Pro 256 BG Dual Aurora Blue.
Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора за лизинг и договора за мобилни услуги, поради което на 01.03.2021 г., същите са едностранно прекратени от страна на ищеца. Заявява, че за периода 05.11.2020 г. до 04.12.2020 г. дължимата абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги е в размер на 54,96 лева, а за периода 05.12.2020 г. до 04.01.2021 г. е в размер на 69,98 или общо дължимият размер по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 17.06.2019 г. е в размер на 124,94 лева. Твърди, че дължимите лизингови вноски за периода от 05.11.2020 г. до 04.03.2021 г. са в размер на 402,10 лева като сумата е формирана от предходно дължимите лизингови вноски в размер на 243,96 лева и дължимите за периода 05.11.2020 г. до 04.12.2020 г. в размер на 60,99 лева, за периода 05.12.2020 г. до 04.01.2021 г. – 60.99 лева и за периода 05.01.2021 г. до 04.02.2021 г. – 36,16 лева. Като последица от неизпълнението на договорните задължения са начислени две неустойки в размер на 174,96 лева, представляваща три месечни такси и сумата от 79,36 лева, представляваща разликата между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по договора за мобилни услуги от 17.06.2019 г. относно Н UAWEI P30 Pro 256 BG Dual Aurora Blue. Посочва, че е налице издадена заповед за изпълнение за претендираните суми. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника чрез назначения му особен представител. Твърди, че исковите претенции са неоснователни и недоказани.
Заявява, че не става ясно при какви условия са сключени договора за мобилни услуги и договора за лизинг. Посочва, че от доказателствата не става ясно дали е налице реално потребление и дали устройството по договора за лизинг е реално предадено. Представените фактури за издадени от ищеца и нямат материална доказателствена сила. Не е доказано наличието на валидни възникнали правоотношения с ответника. Заявява, че претендираните неустойки са нищожни поради противоречието им със закона и добрите нрави. Твърди, че за да възникне правото на ищеца за предсрочно прекратяване, то трябва да се изпрати покана до длъжника да заплати с предупреждение за развалянето на договора по реда на чл. 87 ЗЗД.
Моли за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и недоказани.
Съдът след като се запозна с материалите по делото, изложените от страните твърдения и събраните доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
От приложено по делото /представено към приобщеното в цялост ч.гр.д. № ****/2023 г. По описа на Районен съд – град в./ допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 17.06.2019 г. се установява, че между "Т. Б." ЕАД и В. А. П., ЕГН ********** е сключен договор за мобилни услуги, по силата на който търговското дружество се е задължило да предоставя за срок от 24 месеца далекосъобщителни услуги относно телефонен номер **********, срещу насрещната престация – парично месечно възнаграждение в размер на 69,99 лв. Отразено е, че при подписване на настоящото споразумение В. А. П., ЕГН ********** получава устройство НUAWEI P30 Pro 256 BG Dual Aurora Blue като лизинговата цена с абонаментен план е 1402,77 лева, а в брой, без абонамент – 1949,90 лева. Посочено е, че договорът влиза в сила на 17.06.2019 г. и изтича на 17.06.2021 г. Видно е, че договорът е подписан от В. А. П. и чрез изписване на трите му 2 имена.
Като писмено доказателство, съдържащо се в приобщеното ч.гр.д. № ****/2023 г. по описа на Районен съд – град в., е приет договор за лизинг от 17.06.2019 г., сключен между «Т. Б.» ЕАД, ЕИК ********* и В. А. П., ЕГН ********** относно устройство НUAWEI P30 Pro 256 BG Dual Aurora Blue. Договорът е сключен за срок от 23 месеца и влиза в сила от датата на подписването му. Договорената месечна лизингово вноска е в размер на 60,99 лева с ДДС. В общите условия към, договора подписани от В. П., се установавя, че лизинговите вноски се фактурират от лизингодателя и се заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за заплащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на потребител на мобилни или фиксирани телефонни услуги, аргумент от чл.6 Като писмени доказателства по делото са приети Общи условия на «Т. Б.» ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. От раздел пет, т. 27е видно, че плащанията по фактурите ке извършва в срока указан на фактурата, но не покъсно от 18 дни след датата на издаването й.
По делото /към приобщеното ч.гр.д. № ****/2023 г. по описа на Районен съд – град в./ е представена фактура от 05.12.2020 г., с получател В. А. П. на стойност 267,11 лева със срок за плащане 20.12.2020 г. за отчетния период – 05.11.2020 до 04.12.2020 г., в която са включени разговори, данни, съобщения и други услуги, абонаментни такси, вноска лизинг и задължения за предходен период. От фактура от 05.01.2021 г., с получател В. А. П., се установява, че същата е на стойност 398,08 лева със срок за плащане 20.01.2021 г. за отчетния период – 05.12.2020 до 04.01.2021 г., в която са включени абонаментни такси, вноска лизинг и задължения за предходен период. От фактура от 05.02.2021 г., с получател В. А. П., се установява, че същата е на стойност 384,24 лева със срок за плащане 20.02.2021 г. за отчетния период – 05.01.2021 до 04.02.2021 г., в която са включени абонаментни такси, вноска лизинг и задължения за предходен период. От фактура от 05.03.2021 г., с получател В. А. П., се установява, че същата е на стойност 782,52 лева със срок за плащане 20.03.2021 г. за отчетния период – 05.02.2021 до 04.03.2021 г., в която са включени неустойки за предсрочно прекратяване, вноска лизинг и задължения за предходен период.
Като писмено доказателство е приета спогодба от 2018 г. между Комисия за защита на потребителите и „Т. Б.“ ЕАД, с която е предвиден размерът на неустойката да бъде понисък от предвидения във вече сключения с клиента договор.
Представена по делото е последна покана за доброволно плащане, адресирана до В.
П., с дата 05.02.2021 г., в която са отразени дължимите суми за предоставени услуги, както и дължимият размер на лизинговите вноски и неустойки.
Съдът с оглед гореизложената фактическа обстановка, намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Видно от приобщеното ч. гр. д. № ****/2023 г. по описа на Районен съд, град в., е че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителните искови претенции. Издадената заповед за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл.
47, ал.5 ГПК, поради което съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.2 ГПК е указал на ищеца да предяви иск за установяване на претендираните вземания в едномесечен срок от получаване на разпореждането. При съобразяване на датата на получаване на разпореждането и на датата на предявяване на исковата молба, следва изводът, че исковата претенция е заявена в указания срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
С оглед съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства следва правният извод, че между страните в настоящото производство са възникнали валидни облигационни правоотношения въз основа на сключените между тях договори – 3 допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от 17.06.2019 г. с предпочетен номер ********** и договор за лизинг от 17.06.2019 г.
Процесното допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, сключен между страните в настоящото производство, по своята правна природа представлява ненаименован, консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен договор, по силата на които в момента на сключването им и за двете страни по тях са възникнали субективни права и правни задължения.
Договорът за мобилни услуги съставляват индивидуален договор при общи условия по смисъла на чл. 228, ал. 1 ЗЕС, като поради обстоятелството, че страни по него са юридическо лице, което предоставя услуги като част от своята търговска дейност в частния сектор, поради което има качеството на "Търговец" по смисъла на § 13, т. 2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, както и физическо лице, което ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, поради което има качеството на "Потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, то при уреждане на отношенията между страните е приложим и ЗЗП, цел на който е осигуряване на защита на някои от основните права на потребителите, в това число и на правото на защита на икономическите им интереси при неравноправни договорни условия. По силата на валидно възникналото облигационно правоотношение, операторът е предоставил на абоната телефонен номер, при съответна месечна такса и срок на действие на договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментна такса и вноска. В допълнителното споразумение към договора за мобилна услуга се съдържа описание на тарифния план и ценовите услуги, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им. В процесния договор са предвидени условията за ползване на предоставените услуги - срока на действие, ясно и разбираемо е посочен вида на предоставените услуги – неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС, мобилен интернет в БГ и зона ЕС, минути в зона ЕС, за каквито услуги са издавани и фактурите, посочен е и приложимия абонаментен план, който няма данни да е изменян едностранно от оператора през срока на действие на договора. В него е удостоверено, че абонатът е запознат, получил е и е съгласен да спазва общите условия за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги на оператора. При така създадената между страните облигационна обвързаност по ненаименован договор за услуги при предварително установени от едната страна Общи условия, предпоставка за валидност е приемане на същите от насрещната страна, тъй като установените от търговеца, предлагащ стоки или услуги, Общи условия стават задължителни за другата страна, само ако тя заяви писмено, че ги приема. От приетата по делото Декларация - съгласие се установява, че абонатът изрично е декларирал, че е получил Общите условия на дружеството - ищец. С подписа си, който не е оспорен, абонатът е удостоверил, че ги приема и се задължава да спазва.