Определение № 3062 от 27.11.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3062 гр. София, 27.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20241000503103 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от М. Г. Л. срещу определение № 10772/09.07.2024 г., срещу определение № 10772/09.07.2024 г., постановено по гр. д. № 4385/2024 г. по описа на СГС, ГО, II В въззивен състав, с което е отменено разпореждане № 145537/20.11.2023 г. по гр. д.№ 44341/2022 г. на СРС, 46 състав, в частта, с която на основание чл.64 ГПК е възстановен срокът на М. Г. Л. за въззивно обжалване на постановеното по същото дело решение № 12398 от 13.07.2023 г., прекратено е производството делото и същото е върнато на СРС, 46 състав за администриране на молбата за отмяна по реда на чл.306 ГПК. Излага съображения, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като СРС е възстановил срока за обжалване на постановеното съдебно решение, като са отстранени в срок всички нередовности на въззивната жалба. Определението, с което се уважава молбата за възстановяване на срок, не подлежи на отделно обжалване. Счита, че недопустимо СГС е отменил определението за възстановяване на пропуснатия срок за обжалване, като по този начин ги е лишил от възможност да защитят аргументите си по подадената въззивна жалба. По този начин е накърнено правото й да участва в делото и да се защити. Така на ищеца се предоставя възможност да инициира изпълнително производство. моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на СГС за продължаване на процесуалните действия.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, както и от третото лице – помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Същата е процесуално допустима, доколкото е насочена 1 срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. На основание чл.66, ал.2 ГПК срещу определението, с което се отказва възстановяване на срока, може да се подаде частна жалба. В резултат от отмяната на акта на съда за възстановяване на пропуснат срок за въззивно обжалване се отказва възстановяването на този срок, въпреки липсата на изричен диспозитив в тази насока. Също така с прекратяване на въззивното производство се прегражда по – нататъшното му развитие, поради което и на основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК, определението и в тази му част подлежи на инстанционен контрол. Постановеното връщане на делото на СРС не може да обоснове извод в обратната насока, тъй като след администриране на жалбата, възприета от въззивния съд като молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, същата подлежи на изпращане на ВКС по компетентност, а не на СГС. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

С решение № 12398/13.07.2023 г., постановено по гр. д. № 44341/2022 г. по описа на СРС, ГО, 46 състав, е уважен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. Г. Х. и М. Г. Л..

Препис от решението е връчен на ответницата М. Г. Л. на 01.08.2023 г. чрез адв. Стефка Димова, назначена по реда на чл.47, ал.6 ГПК да я представлява по делото.

На 05.10.2023 г. е депозирана въззивна жалба от М. Г. Л.. Твърди, че живее и пребивава преимуществено в Гърция, като е била лишена от възможност да участва в делото и да се защитава, както и да представя доказателства. Излага съображения във връзка с правилността на постановеното спрямо нея съдебно решение. С въззивната жалба са представени писмени доказателства в подкрепа на доводите й.

С разпореждане от 06.10.2023 г. съдът е указал на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за спазване на срока по чл.259, ал.1 ГПК.

В рамките на определения срок жалбоподателката, чрез процесуалния си представител адв. Д. Х., е депозирала молба за възстановяване на пропуснатия срок за въззивно обжалване. Твърди, че узнала за обжалваното съдебно решение на 20.09.2023 г. Жалбоподателката живее и пребивава преимуществено в Гърция, гр. Калама. Дсъщата е била лишена от участие в производството пред СРС, тъй като не са й връчени съобщенията по делото – потърсена е само веднъж на адреса, без да бъдат събрани сведения за нея, в нарушение изискванията на чл.45 – чл.47 ГПК.

Незаконосъобразно й е назначен процесуален представител по реда на чл.47 ГПК. В условията на евентуалност е заявено искане - в случай, че съдът не възстанови срока за обжалване, да приложи чл.303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като решението не е обжалвано от назначения й особен представител, поради което е била лишена от право на защита. Към молбата е приложен препис от въззидвната жалба и приложенията към нея, съобразно изискването на чл.65, ал.2 ГПК. Не са заявени доказателствени искания в подкрепа твърденията на страната.

В нарушение изискването на чл.66, ал.1, изр.1 ГПК препис от молбата не е изпратен на насрещната страна, поради което същата не е изразила становище във връзка с нейната основателност. Също така не е проведено открито съдебно заседание, съобразно изискването на чл.66, ал.1, изр.2 ГПК.

С разпореждане от 20.11.2023 г., имащо характера на определение, съдът е възстановил срока за въззивно обжалване на постановеното по делото съдебно решение на М. Г. Л., като не са изложени никакви мотиви за това.

След администриране на въззивната жалба делото е изпратено на СГС по компетентност.

Въз основа на депозираната от М. Г. Л. въззивна жалба е образувано гр. д. № 706/2023 г. по описа на СГС, ГО, IVд въззивен състав.

С определение № 2637/22.02.2024 г. въззивният съд е прекратил 2 производството по делото и е върнал същото а СРС, 46 състав, за предприемане на действия по първоначална проверка за редовността и надлежното администриране на молбата за отмяна па чл.303, ал.1, т.5 ГПК.

Във връзка с посоченото определение СРС е указал на жалбоподателката М. Г. Л. да заяви дали подадената жалба има характер на въззивна жалба или на молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, като в последния случай да представи по делото доказателства за внесена държавна такса в размер на 39, 95 лв.

В рамките на определения срок жалбоподателката М. Г. Л. е депозирала молба, в която е заявила, че срокът за въззивно обжалване е възстановен. Не е ясно дали разпореждането за възстановяване на срок е отменено. В случай, че е отменено, то тогава въззивната жалба следва да бъде администрирана като молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение.

С разпореждане от 10.04.2024 г. СРС е изпратил въззивната жалба на СГС по компетентност.

При повторното изпращане на делото на СГС по компетентност е образувано гр. д. № 4385/2024 г. по описа на СГС, ГО, II В въззивен състав, след констатиране, че предходният докладчик е изключен от разпределение.

С обжалваното определение е отменено разпореждането за възстановяване на срока за обжалване и делото е върнато на СРС за администриране на молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение.

Съдът е приел, че въззивната жалба, въз основа на която е образувано производството по делото, съставлява молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, тъй като страната се позовава на процесуални нарушения, довели до лишаване от възможност за участие по делото. Съдът е констатирал редовна процедура по връчване на препис от постановеното то СРС съдебно решение на особения представител на жалбоподателката и изтичане на срока за обжалването му. Съдът е разгледал заявените от жалбоподателката причини, на които основава искането си за възстановяване на пропуснатия срок за обжалване, като е счел, че неправилно е възстановен срокът за обжалване, тъй като живеенето и пребиваването на жалбоподателката преимуществени в Гърция не съставлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК.

Като е прекратил въззивното производство, решаващият съд е приложил санкционните последици на чл.262, ал.2, т.1 ГПК вр. с чл.267, ал.1 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Ответницата М. Г. Л. е депозирала въззивна жалба срещу постановеното по делото съдебно решение спрямо нея извън установения в нормата на чл.259, ал.1 ГПК срок - препис от обжалваното решение е връчен по надлежния процесуален ред чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК процесуален представител на 01.08.2023 г., а въззивната жалба е депозирана на 05.10.2023 г. Същата е упражнила правото си да сезира администриращия въззивната жалба съд с искане за възстановяване на пропуснатия от нея срок за обжалване. СРС е счел депозираната молба за възстановяване на срока за основателна, поради което с разпореждане № 14553/20.11.2023 г. е възстановил, на основание чл.64, ал.1 ГПК, срока за въззивно обжалване на постановеното по делото съдебно решение на М. Г. Л..

На основание чл.66, ал.2 ГПК подлежи на обжалване само определението, с което се отказва възстановяване на срока.

Законосъобразността на акта на съда, с който е уважена молбата за възстановяване на пропуснат срок, не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, доколкото не е предвиден такъв, както и не прегражда 3 възможността за по – нататъшното развитие на производството. Косвен инстанционен контрол върху преценката на съда относно наличието на законоустановените предпоставки за възстановяване на пропуснатия срок за обжалване, се извършва в производството по чл.267, ал.1 ГПК, тъй като въззвният съд извършва самостоятелна преценка за допустимостта на въззивната жалба и в частност за нейната срочност, като съответно прилага чл.262 ГПК. В тази насока са и изводите на решаващия съд.

За да може да се възстанови пропуснат, установен от закона или определен от съда срок, е необходимо да се докаже наличието на особени непредвидени обстоятелства, възникнали докато тече този срок. Наред с това е необходимо само поради тези обстоятелства страната да е пропуснала да извърши своевременно съответното процесуално действие.

Особени непредвидени обстоятелства по смисъла на горепосочената разпоредба са природни бедствия, прекъсване на пътищата, внезапно тежко заболяване на страната и др., които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени по волята на страната. Тези обстоятелства следва да са попречили на страната да извърши следващото се процесуално действие в рамките на определения срок. В този смисъл страната трябва да е била лишена от възможност да упражни процесуалното си право – в случая да подаде своевременно въззивна жалба срещу решението на СРС. Наред с това пропускането на срока следва да е последица единствено от тези обстоятелства.

В разглеждания случай страната не е заявила наличието на такива обстоятелства, които да са настъпили докато тече срока за обжалване, които да са я лишили обективно от възможността своевременно да упражни правото си на жалба. Ето защо не са налице предпоставките на чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване на срока за обжалване решението на СРС, поради което изводите на СГС в тази насока са законосъобразни.

При извършване на преценка относно срочността на депозираната въззивна жалба, в производството по реда на чл.267, ал.1 ГПК, в правомощията на въззивния съд е да приложи съответно чл.262 ГПК. С оглед на това, като констатира, че не са налице предпоставките за възстановяване на срока за обжалване на съдебното решение, в правомощията на въззивния съд е да върне въззивната жалба, като просрочена и да прекрати производството по делото, което в случая е сторил СГС.

Извън правомощията на въззивния съд обаче е възможността да отмени акта, с който е възстановен срокът за обжалване. Това е така, защото не е сезиран с жалба срещу този акт, както и съобразно изложеното по – горе същият не може да бъде обект на самостоятелен инстанционен контрол.С оглед на това изводите на съда относно неговата законосъобразност следва да се обективират в мотивите на акта, постановен в производството по реда на чл.267, ал.1 ГПК. Те намират своето отражение във връзка с евентуалното приложение на чл.262 ГПК, но не е налице процесуална възможност за изрична отмяна на този акт. На основание чл.6 ГПК съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице или по искане на прокурора в определените от закон случаи, като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Ето защо и доколкото съдът е отменил акт, срещу който не е депозирана жалба, в нарушение на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, 4 обжалваното определение в тази му част недопустимо, поради което същото следва да се обезсили.