Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2266 от 09.05.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11298/2022
Вид
Решение № 2266
Подписан
09.05.2023
В сила
03.05.2023
Състав
Теменужка Симеонова, Хрипсиме Киркор Мъгърдичян, Яна Борисова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2266 гр. София, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20221100511298 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 02.08.2022 год., постановено по гр.дело №32678/2020 год. по описа на СРС, ГО, 81 с-в, е върната исковата молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. Й. П. в частта й по предявения установителен иск за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 07.03.2019 год. до 03.07.2019 год. включително /в която част съдебният акт има характера на разпореждане/; признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София” ЕАД срещу Н. Й. П. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 609.36 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.май 2015 год. до м.април 2018 год. в топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“*******, абонатен №*******, 356.07 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 14.09.2016 год. до 07.03.2019 год. и 26.68 лв. – главница, представляваща стойност на доставена услуга дялово разпределение за периода от м.май 2015 год. до м.април 2018 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №16317/2019 год. по описа на СРС, ГО, 81 с-в – 21.03.2019 год. до окончателното им изплащане, като е отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5.47 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.03.2016 год. до 07.03.2019 год. и ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК направените разноски в 1 исковото производство в размер на 1 192.38 лв., както и направените разноски в заповедното производство в размер на 108.85 лв.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Н.“ АД.

Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Н. Й. П., чрез назначения му особен представител адв. Л. М.. Жалбоподателят поддържа, че между страните не съществувало твърдяното облигационно правоотношение. Не следвало да се кредитират заключенията на вещите лица по съдебно-техническата експертиза и съдебносчетоводната експертиза. Заповедното производство и исковото производство били недопустими. Не било доказано доставянето на топлинна енергия в процесния имот, нейното количество и стойност. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени.

Ответникът по жалбата „Топлофикация София“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Третото лице-помагач „Н.“ АД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивна т а жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Във връзка с оплакванията във въззивната жалба, които са такива за недопустимост на първоинстанционното решение, следва да се посочи, че пороци на издадена в заповедното производство заповед за изпълнение, респ. наличието на отрицателните предпоставки по чл.

411, ал. 2 ГПК, не подлежат на изследване от съда, разглеждащ иска за съществуване на вземането, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Предмет на установителния иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е вземането по смисъла на чл. 410 ГПК, респ. чл. 417 ГПК, според изричната норма на чл. 415, ал. 1 ГПК – установява се дължимостта на сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение, на основанието, на което е претендирана със заявлението и на което заповедта за изпълнение е издадена /неизпълнение на договорно задължение, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване и др./. В този смисъл следва да има идентитет между страните и предмета на заповедта за изпълнение и установителния иск, какъвто в разглеждания случай е налице – 2 виж задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 год., ОСГТК.

В частност исковата молба съдържа всички необходими задължителни реквизити по смисъла на чл. 127 ГПК. Конкретизацията на месечния размер на процесните задължения – главница и обезщетение за забава в размер на законната лихва, се съдържа в представеното извлечение от сметка за абонатен №*******, към което исковата молба изрично препраща.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /редакция Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./, „потребител на топлинна енергия за битови нужди” е това физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си, а според § 2а от ДР на ЗЕ /нов – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 год., ОСГК, присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 – 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснябдяването; писмената форма не е форма за действителност, а за доказване/ със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топласнабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 152, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 год., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

В разглеждания случая по делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така въз основа на съвкупната преценка на 3 писмените доказателства по делото, че на 16.04.1991 год. ответникът е придобил правото на собственост върху апартамент №60, находящ се в гр.София, ж.к.“*******, като на 18.04.2007 год. е подал заявление-декларация до ищеца за откриване на клиентска партида на негово име за имота, каквато е била водена под №*******. В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че ответникът се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, респ. има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.

В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, следва да се приеме, че през исковия период между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.

Установено е въз основа на писмените доказателства по делото – изравнителни сметки и констативни протоколи за неосигурен достъп, както и от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК с оглед останалите данни по делото следва да бъде кредитирано, че делът на ответника за сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба – в имота не е имало монтирани отоплителни тела и топлоразпределители, но се е ползвала топла вода. Установено е също така, че общият топломер в абонатната станция бил преминал през метрологични проверки на всеки две години, като резултатът от проверките бил, че съответства на одобрения тип, както и че ищецът е отчитал за своя сметка технологични разходи.

Следователно доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото потребената от ответника топлинна енергия в определено количество за исковия период. В този смисъл СГС счита, че при определяне на дължимите суми с изравнителните сметки е спазена 4 нормативно установената методология и остойностяването е по нормативно определените цени и възражението на жалбоподателите, че дяловото разпределение е било извършено неправилно се явява неоснователно. Съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /понастоящем отменена/, изразходваното количество гореща вода от отделните клиенти се определя по водомерите им за гореща вода, а когато такива липсват или са повредени или не е осигурен достъп за отчитане – при норма за разход на гореща вода 140 л. на обитател за едно денонощие на потребление. Разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от горепосочената наредба установявана задължение за всички потребители да осигуряват достъп на представители на фирмата за дялово разпределение за извършване на отчет на уредите. При липсата на доказателства, че през процесния период ответникът е осигурил достъп за отчет в имота или че е поискал извършването на допълнителен отчет, респ. направил е рекламация /възражение/ по разпределението на топлинната енергия в изравнителната сметка, а доказателствената тежест в тази насока е била негова с оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, то следва да се приеме, че за ищеца е възникнало правото да определи служебно количеството доставена топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване за имота, съгласно методиката, установена в горепосочената наредба.