Присъда № 8 от 20.07.2021, Районен съд - Несебър

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 8 от 20.07.2021г. по НОХД №*79/2021г. по описа на Районен съд Н., VI състав, Валери Събев.

Районна прокуратура Бургас, ТО Н., е внесла обвинителен акт по ДП 113/2020г. по описа на Окръжен следствен отдел Бургас, против Л. Ж. М. за това, че: на неустановени дати през периода от 17.09.2020г. до 29.09.2020г. в село О., общ. Н., като непълнолетен, в състояние да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в условията на продължавано престъпление, неколкократно извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст малолетната И.Ж.С.., ЕГН ***** - на 13 години, както следва:

- на неустановена дата, няколко дни след започване на учебната година на 17.09.2020 год., пред училище ОУ „Г.С.Р.“, с. О., опипал И.Ж.С.. по седалищните части, влагалището и гърдите, миришел косата й и се опитвал да я целува по врата и устните;

- на неустановена дата, пред магазина в село О. опипал И.Ж.С.. по влагалището и седалищните части, като едновременно с това опипвал половия си член и казал на С. „Виж колко ми е дебел, виж как стана“;

- на неустановена дата, в двора на дома на И.С., опитал да я целуне по устните, допрял дървена пръчка до влагалището и задните части на С. и казал „Айде да отиваме в къщата да правим секс“, опипвал половия си член – престъпление чл. 149, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от НК.

Със същия обвинителен акт на М. е повдигнато обвинение за това, че на неустановени дати през периода от 17.09.2020г. до 29.09.2020г. в Основно училище „Г.С.Р.“ - село О., общ. Н., като непълнолетен, в състояние да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в условията на продължавано престъпление неколкократно извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст - малолетната Г. Д. АД., ЕГН ********** - на 13 години, като я опипвал по задните части и гърдите - престъпление по чл. 149, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 23, ал.

1, вр. чл. 63, ал. 1 НК.

Повдигнато е обвинение и за това, че през периода от 17.09.2020г. до 29.09.2020г., в Основно училище „Г.С.Р.“ село О., общ. Н., като непълнолетен, в състояние да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в условията на продължавано престъпление неколкократно извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст- малолетната Б. Ж. Б., ЕГН ********** - на 13 години, като я опипвал по задните части и гърдите - престъпление по чл.

149, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 НК.

Представителят на РП Бургас, ТО Н., поддържа изцяло повдигнатото обвинение. Счита, че авторството на инкриминираното деяние се доказва от събрания доказателствен материал. Сочи, че към датата на извършване на деянията обвиняемият е бил в състояние да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. Намира свидетелските показания за еднопосочни. Относно показанията на свидетелите С.С., В.С. и С.Я., счита, че същите не разколебават обвинителната теза на прокуратурата, тъй като тяхната функция е да подкрепят защитната теза на обвиняемия. Предлага Л. Ж. М. да бъде признат за виновен по повдигнатите обвинения и да му се наложат наказания „Пробация“. Счита, че наказанието следва да включва двете задължителни пробационни мерки. Предлага подсъдимият да бъде включен в програма за обществено въздействие, която успешно може да съдейства за правилното формиране на личността му. Счита, че приложение следва да намери чл. 23 от НК и да се наложи едно общо наказание, което да остане същото. Моли мярката за неотклонение, взета спрямо подсъдимия, да бъде потвърдена. Счита, че в тежест на подсъдимия следва да се възложат извършените в хода на ДП разноски. По отношение на предявения граждански иск, моли същият да бъде уважен в пълен 1 размер.

Повереникът на гражданския ищец е изцяло съгласен с изложената теза от представителя на прокуратурата. Счита, че с предложеното от прокуратурата наказание ще бъдат постигнати целите на чл. 36 от НК. По отношение на предявения граждански иск сочи, че към днешна дата пострадалото лице има съществена промяна в начина на живот, промяна в начина на поведение, следствие на извършеното деяние, което е продължавано престъпление в условията на реална съвкупност. Навежда, че детето чувства срам, болка, страх да посещава училище, като мисли, че със сумата от 1000 лева би се постигнало някакво обезщетение по отношение на това дете. Моли да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение.

Защитникът на подсъдимия счита, че от събраните по делото доказателства не може по безспорен начин да се докаже извършване на умишлено престъпление. Намира, че е налице едно поведение между деца. Сочи, че спрямо подсъдимия е имало едно отношение от неговите съученици като повтаряч и член на малцинствена група. Излага, че И.С. е имала желание за някакви отношения с подсъдимия, но той не е откликнал и именно това е довело до нейното изявление, че е пострадала. Излага, че дори да има извършено деяние от страна на подсъдимия, то се дължи на лекомислие и увлечение и е с ниска степен на обществена опасност, а поведението му е продиктувано от възрастта и емоционалното развитие, в което се намира той. Обръща внимание, че твърдените от пострадалите действия не са извършени с цел да се възбуди полово желание, а поскоро М. да се утвърди сред съучениците си. Счита, че това са едни закачки между съученици и единствено пострадалата С. твърди, че се е почувствала уязвима, не е ходила на училище, което е продължило по-малко от месец, а другите пострадали не са го възприели въобще като посегателство по отношение на тяхната полова неприкосновеност. Намира, че е налице възможността съдът да приложи налагането на възпитателна мярка по смисъла на чл. 61, ал. 2 от НК. Обръща внимание, че обвиняемият не е агресивен, но има занижено самочувствие. Възрастта му към момента на деянието е била близо до 14 г., т.е. близо до такава, която би го направила наказателно неотговорен. Счита, че следва Л.М. да бъде признат за невиновен или алтернативно да му бъде наложена възпитателна мярка. Сочи, че по-голяма превантивна мярка от това едно лице да работи в полза на обществото, няма. Ако все пак съдът реши, че е налице предпоставка за осъждане, счита, че наказанието следва да бъде „обществено порицание“. Намира, че същото ще изиграе роля, съгласно целите на чл. 36 от НК. Навежда, че „пробация“ от една година ще доведе до преустановяване на работа. В случай на определяне на наказание „пробация“ моли да бъде в минималния размер. Намира, че курсове за обществено въздействие подсъдимият реално вече е започнал, тъй като работи. Счита гражданския иск за необосновано висок. Обръща внимание, че пострадала по-малко от месец не е посещавала училище.

Подсъдимият е съгласен с казаното от защитата. В последната си дума иска да бъде оправдан.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното:

Настоящото производство се разви по реда на глава двадесет и седма, чл. 371 и сл. от НПК, доколкото в съдебно заседание съдът след извършено предварително изслушване на страните допусна разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 1 от НПК.

С оглед така проведеното производство по делото се установя следното от фактическа страна:

Подсъдимият Л. Ж. М. е роден на 27.01.2005г., в гр. П., живущ в с. О., общ.Н., ул. М. №*, българин български гражданин, неосъждан, с начално образование, общ работник в бетонов възел к.к „Слънчев бряг“, ЕГН**********. С Решение № 8/2017г. от 15.11.2017г. на МКБППМН на М. е наложена възпитателна мярка „Предупреждение“ за участие в извършен побой над друго лице. С 2

Решение №*/2020г. от 12.06.2020г. му е наложена възпитателна мярка „Предупреждение“ за извършено деяния през декември 2019г. „кражба“, като е приложен чл. 61, ал. 1 от НК.

В началото на учебната 2020г. – 2021г. подсъдимият Л.М. (към онзи момент на 15 години) бил записан в седми клас на училището в с. О. – ОУ „Г.С.Р.“. Той бил по-голям от съучениците си, тъй като предходната учебна година повтарял шести клас. В същия клас учебната година започнали свидетелките И.Ж.С.., Г. Д. АД. и Б. Ж. Б.. Децата били съученици в предходната учебна година – в шести клас, който завършили заедно (вкл. Л.М.). Останалите ученици в класа били на възраст 12 и 13 години. Два-три дни след началото на учебната година подсъдимият М. настигнал И.С. (към онзи момент на 13 години) докато вървяла към училище и започнал да й казва, че е много красива. Започнал да я опипва по седалищните части, влагалището и гърдите, да мирише косата й, опитвал се да я целува по врата и устните, но не успял, тъй като С. го отблъснала с думите „Разкарай се, аз не те харесвам, харесвам друг, така че се разкарай от мен“. М. я погледнал ядосано и си заминал. Впоследствие в междучасието подсъдимият отново се опитал да целуне С., като извил ръцете й зад гърба, но тя успяла да го избута и да избяга. Поведението му било възприето от свидетелите А. и Б., които се приближили до С. и я попитали какво се случва.

След тези инциденти С. решила да изчаква малко преди да си тръгне от училище, за да не върви по едно и също време с М.. Понякога обаче се засичали и подсъдимият се приближавал до нея, казвал й, че е красива, наричал я „Любов моя“, а тя му отвръщала „Л.е, разкарай се, аз не съм ти никаква любов“. При това М. започвал да гледа лошо и продължавал да върви.

На неустановена дата през месец септември 2020г. С. се намирала пред магазина в с. О., като била сама и чакала свои приятелки. Л.М. се появил, приближил се до нея и започнал да й говори, че е красива. Опипал И.С. през дрехите по влагалището и седалищните части, като едновременно с това опипвал половия си член и казал на С. „Виж колко ми е дебел, виж как стана“. С. успяла да се отскубне от него и да избяга. Впоследствие – на друга дата в края на месец септември 2020г. (около 29.09.2020г.) С. се намирала в дома на баба си в с. О.. Седнала в двора и си играела на телефона. В това време подсъдимият и негов приятел (св. В.С.) прескочили оградата и влезли в двора. Л. се приближил и се опитвал да целуне С., но тя се отдръпнала. Приятелят му – св. С. казал да си тръгнат, но подсъдимия му казал „Ти си тръгвай“ и С. напуснал двора. Л.М. останал сам със С. и започнал да се пипа в областта на половия член. Взел дървена пръчка и я допрял до влагалището и задните части на С. и казал „Айде да отиваме в къщата да правим секс“.

Тя му отвърнала „Не, не, мерси, аз си имам приятел, харесвам друг, върви си“. Тъй като М. отказвал да си тръгне С. се развикала, а в същия момент се задала колата на баща й и като я видял подсъдимият си тръгнал. На другия ден подсъдимият видял С. и я заплашил, че ще я изнасили ако каже на някого – на полицията, на майка си или баща си. На следващата сутрин С. не отишла на училище, тъй като я било страх от М.. За извинение на отсъствията взела бележка от лекар. Майка й – св. Ж. С., я попитала защо не ходи на училище и тогава й разказала за ситуациите с М..

Междувременно в същия период подсъдимият М. се държал вулгарно с повечето от момичетата в класа му (вкл. свидетелките А. и Б.), правел им сексуални намеци. Опипвал А. и Б. по задните части и гърдите, като това се случвало в класната стая и двора на училището на занимания по физическа подготовка.

След 29.09.2020г. Л.М. спрял да посещава училището, като до края на месец октомври имал уважителни медицински бележки за това от личен лекар, а от ноември 2020г. нямал извинителни причини за отсъствията си.

В хода на досъдебното производство е изготвена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза (заключението на която е приобщено по надлежния ред на чл. 373, ал. 1 вр. чл. 283 от НПК). От нея се установява, че към момента на описаните в обвинението деяния М. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Същият е способен правилно да възприема фактите, които имат значение за производството. От експертизата се установява, че у подсъдимия са изградени представи за морално-етичните норми на поведение – добро-лошо, позволено-забранено, както и представи за секс и сексуално 3 общуване. В ценностната му система приоритетно място заема задоволяване на базисни потребности, което определя примитивен тип функциониране с доминиране на нагонови тенденции.