Определение № 603 от 17.08.2026, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 311/2026
- Вид
- Определение № 603
- Подписан
- 17.08.2026
- В сила
- 17.08.2026
- Състав
- МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 603 гр. Ловеч, 17.08.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20264300500311 по описа за 2026 година Производството е по чл. 418, ал. 5 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Обединена Българска Банка“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****, подадена чрез юрисконсулт Н. П. против разпореждане № 1338/30.06.2026 г., по ч.гр.д. № 872/2026 г. на РС-Ловеч, с което е отхвърлено банката заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу длъжника М. С. И. с ЕГН **********, с адрес ****, по отношение на сумите в размер на 93.61 евро, представляваща обезщетение за забава върху просрочени плащания за период 16.03.2026 г. до 05.03.2026 г., 279.48 евро обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница за периода 06.03.2026 г. до 11.05.2026 г., както и разноските по делото.
Жалбоподателят твърди, че съдът е обединил двете претендирани обезщетения, като счита, че липсват мотиви за отхвърляне на заявлението в тази негова част. Неясно за жалбоподателя е коя договорна клауза съдът е счел за недействителна. Сочи, се съдът неправилно е интерпретирал разпоредби от процесния договор досежно начисляване на лихви преди и след обявяване на предсрочна изискуемост, което е довело до неправилния извод, че формирането на обезщетението за забава надвишава законната лихва.
Посочва се, че обезщетението за забава в размер на 279.48 евро е формирано чрез олихвяване на просрочената главница само до размера на законната лихва към датата на подаване на заявлението, на основание чл. 15.5 от процесния договор.
Изтъква, че в обжалвания съдебен акт липсват мотиви за отхвърляне на 1 заявлението са сумата в размер на 93.61 евро, представляващи обезщетение за забава върху просрочените плащания. Според изложеното в частната жалба, кредиторът има право да претендира обезщетение за забава до размера на законната лихва върху просрочените вноски а главница и договорна лихва и е следвало заповедният съд да разпореди издаването на изпълнителен лист за посочената сума.
Посочва се, че липсва произнасяне на съда присъждането на кои разноски по вид и размер отхвърля.
Отправено е искане за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на заповедния съд за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочените суми.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 418, ал.5 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 418, ал. 5 ГПК е спазен, защото атакуваното разпореждане е постановено на 09.06.2026 г., а частната жалба е подадена на 11.06.2026 г., за частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането в атакуваната му част, доколкото с него е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Частно гражданско дело №872/2026 г. е образувано по подадено от „Обединена Българска Банка“ АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу М. С. И. за парично вземане в размер на 15 019.23 евро, ведно със законна лихва от 12.05.2026 г., договорна лихва 758.81 евро за периода от 16.03.2025 г. – 05.03.2026 г., мораторна лихва /обезщетение за забава върху просрочените плащания/ 93.61 евро за периода 16.03.2025 г. до 05.03.2026 г., мораторна лихва /обезщетение за предсрочно изискуема главница/ 279.48 евро, 62 евро разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, претендирани са разноски за платена държавна такса в размер на 275.62 евро. Посочено е, че вземането се основава на извлечение от счетоводни книги към 12.05.2026 г. и произтича от Договор за потребителски кредит № 24R-L113**** oт 26.11.2024 г., сключен между страните за сумата в размер на 30 000 евро, за срок от 120 месеца и настъпила предсрочна изискуемост, съобщена на длъжника на 12.02.2026 г.
С Разпореждане №1338/09.06.2026 г. съдът е уважил частично заявлението, като е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение за 15 019.23 евро главница, ведно със законна лихва от 12.05.2026 г. до изплащане на вземането, 758.81 евро договорна лихва за периода 16.03.2025 г.
2 до 05.03.2026 г. и 62 евро разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост. Отхвърлил е заявлението за сумите в размер на 93.61 евро – обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода от 16.03.2025 г. до 05.03.2026 г. и 279.48 евро – обезщетение за забава за предсрочно изискуема главница за периода 06.03.2026 г. до 11.05.2026 г., както и присъждане на разноски по делото.
За да отхвърли заявлението, заповедният съд е приел, че в отхвърлената част искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона, че т.6.2 от процесния договор е в противоречие с чл. 33, ал. 2 ЗПК, което води до размер на обезщетението, който надвишава законната лихва и прави клаузата от договора недействителна. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заповедният съд следва служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, а в т.3 дали не се основава, съответно дали е налице обоснована вероятност да се основава на неравноправна клауза, в случаите, когато договорът е сключен с потребител. Нормата дава право и вменява в задължение на съда да разпростре проверката си и за съответствие на договореностите със специалните правила за защита на потребителите (ЗЗП и ЗПК), приложими с оглед с оглед характеристиката на длъжника на „потребител”, съответно на ЗЗД, като общи и субсидирано приложими норми.
Нормите са 2 императивни и противоречието с тях обосновава нищожност на договореното, при липсата на данни за индивидуално уговорени клаузи.
Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл. 2 ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга. РС-Ловеч е приел, че обезщетението за забава, регламентирано в чл. 4.5 от договора, дължимо върху предсрочно изискуемата главница, е уговорено в нарушение на чл. 33, ал. 2 ЗПК. Уговореният размер от 10 пункта над действащия лихвен процент, формира стойност, която надхвърля предвидения максимален размер, а именно законната лихва.Съдът е приел,че формирано така това обезщетение е неравноправно и води до недействителност на тази клауза от договора. Въззивният състав споделя приетото от първата инстанция, основано на чл. 33 ЗПК, според която разпоредба в случай на забава на длъжника, кредиторът има право да търси единствено лихва върху неплатената в срок сума, като е въведен лимит на обезщетението - до размера на законната лихва. В случая в чл.4.5 от Договора се предвижда, че при забава в плащането на главницата, на Банката се дължи наказателна лихва, в размер на 10 пункта годишно над действащия лихвен процент. Видно от чл.4.5 от договора действащият лихвен процент е в размер на 4.20%, т.е. обезщетението за забава се формира с окончателен размер от 3
14.20%. Действащата към момента на сключване на договора законна лихва е 10%. С оглед на това безспорно е налице превишение, което обосновава противоречие с чл. 33, ал. 2 ЗПК.
По изложените съображения ОС-Ловеч намира, че РС-Ловеч правилно е отхвърлил заявлението в частта по отношение на сумите в размер на 93.61 евро, представляваща обезщетение за забава върху просрочени плащания за период 16.03.2026 г. до 05.03.2026 г., 279.48 евро обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница за периода 06.03.2026 г. до 11.05.2026 г., както и разноските по делото. В тази му част същото следва да се потвърди.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1338/30.06.2026 г., по ч.гр.д. № 872/2026 г. на РС-Ловеч, с което е отхвърлено подаденото от „Обединена Българска Банка“ АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК срещу длъжника М. С. И. с ЕГН **********, с адрес ****, по отношение на сумите в размер на 93.61 евро, представляваща обезщетение за забава върху просрочени плащания за период 16.03.2026 г. до 05.03.2026 г., 279.48 евро обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница за периода 06.03.2026 г. до 11.05.2026 г., както и разноските по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4