Решение № 7652 от 30.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7652 гр. София, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110157273 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] срещу М. Д. Ц. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 1 406,89 лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № FL*** от 08.04.2016 г., сключен с [фирма], ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.04.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 300 лева – частична претенция от сумата от 727,28 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 26.10.2018 г. до 26.10.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 27443/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.06.2022 г.

Ищецът твърди, че на 08.04.2016 г. между [фирма], в качеството й на кредитор и ответницата М. Д. Ц., в качеството й на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № FL***, по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер на сумата от 1452 лева. Посочва, че съгласно клаузата на чл. 3 от договора усвоената главница следвало да бъде върната заедно с възнаградителна лихва чрез 84 месечни погасителни вноски с уговорен краен срок 08.04.2023 г. Съгласно погасителния план към договора през първата година от договорния период месечната вноска възлизала на 29,13 лева, а през останалата част – на 30,52 лева, с последна изравнителна вноска в размер на 30,15 лева. Поддържа се, че кредитополучателят М. Ц. не изпълнявала в срок задълженията си, като непогасените суми по договора възлизали на сума в общ размер от 2 134,17 лева, от която 1 406,89 лева главница и 727,28 лева – договорна лихва за периода от 08.04.2016 г. до 26.10.2021 г. Поради допуснатата форма на договорно неизпълнение и на основание чл. 15 от договора същият бил обявен за изцяло и предсрочно изискуем, което било съобщено на насрещната страна – ответницата по делото с уведомление от 11.10.2021 г. Ищцовото дружество твърди, че на 27.03.2020 г. вземанията по процесния договор за кредит били прехвърлени от [фирма] на [фирма] (с настоящо търговско наименование [фирма]). Впоследствие, с договор за продажба и прехвърляне на 1 вземания от 11.12.2020 г. [фирма] прехвърлило вземанията си, произтичащи от договора за потребителски кредит срещу М. Ц., на ищцовото дружество. В исковата молба се излага, че ответницата е надлежно уведомена за цесията с уведомления от 08.10.2021 г.. и от 11.10.2021 г. Поради допуснатото от ответната страна и продължаващо неизпълнение, по искане на [фирма] в хода на производството по ч. гр. дело № 27443/2022 г. по описа на съда за процесните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид постъпилото възражение от длъжника и с оглед дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК дружеството предявява процесните установителни искови претенции. С тези съображения ищецът обосновава правния си интерес от търсената защита, отправяйки искане за уважаване на исковете. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата М. Д. Ц. оспорва предявените искови претенции с довод за недължимост на претендираните от ищцовото дружество вземания поради погасяването им по давност. Не оспорва, че на 08.04.2016 г. между нея и [фирма] е подписан процесният договор за потребителски кредит.

Посочва, че отпуснатата в заем парична сума се погасява чрез равни месечни вноски съгласно погасителен план, както и, че давността за вземанията не е била прекъсвана.

Оспорва да е била надлежно уведомена, както за предсрочната изискуемост на кредита, така и за твърдените от ищеца прехвърляне на вземанията по него. С тези доводи ответницата отправя искане за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл.

99 ЗЗД за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването в полза на ищцовото дружество на парични вземания срещу ответницата, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е подадено в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК и съдържа оспорване на удостоверените в същата вземания, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от исканото установяване.

Съгласно разпоредбите на чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество заедно с лихва, в случай, че това е уговорено писмено.

Следователно, възникването в полза на ищеца на процесните вземания е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, на следните обстоятелства: 1). наличието на твърдяното облигационно правоотношение между дружеството-кредитор и ответницата, предаването на заемната сума на кредитополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски; 2). наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с възнаградителна лихва; 3). наличието на основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и надлежно упражняване на това право, чрез уведомяване на длъжника; 4). да установи вземанията си и по размер; 5). да установи, че е станал титуляр на сочените вземания на твърдяното основание – договор за цесия, сключен с дружество, което от своя страна да е придобило вземанията от кредитора, включването на процесните вземания в предмета на договорите и уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в кредиторите; 6). наличие на основание за спиране/прекъсване на давностния срок за вземанията.

При доказване на горните факти в тежест на ответницата е да установи погасяване на 2 паричното си задължение, в случай, че твърди това.

С оглед конкретното оспорване, проведено с отговора на исковата молба, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с проекта за доклад по делото, обективирано в определението от 02.01.2024 г. и обявен за окончателен такъв, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени обстоятелствата относно сключването между [фирма] и ответницата М. Д. Ц. на процесния договор за потребителски кредит № FL*** от 08.04.2016 г., както и реалното предаване на кредитополучателя на заемната сума.

Тези обстоятелства следват и от приобщените по делото писмени доказателства, сочещи, че на 08.04.2016 г. между [фирма], като кредитор и М. Д. Ц., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № FL*** за предоставяне в полза на кредитополучателя на паричен кредит в размер на сумата от 1452 лева за пълно предсрочно погасяване на всички задължения по кредитните карти, издадени на основание заявление – договор за банкови продукти № ***/27.03.2014 г., действащ между търговската банка и М. Ц. като кредитополучател, срещу задължение на последната да върне кредита, заедно с дължимите лихви. Съгласно клаузата на чл. 2, ал. 1 от договора кредитът се отпуска по конкретно посочена разплащателна банкова сметка на кредитополучателя при [фирма], която да бъде открита въз основа на нарочен договор и която банката има правото да дебитира служебно за целите по чл. 1, ал. 1 от договора – за пълното и предсрочно погасяване на съществуващи задължения по кредитни карти. В клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора е предвидено, че за усвоения кредит през първата година ог срока на издължаването му кредитополучателят дължи променлива годишна лихва, определена като сбор от РЛП (референтен лихвен процент) и фиксирана договорна надбавка в размер на 11,40 %, като е уговорено, че при сключване на договора РЛП (6-месечен Софибор) се равнява на 0,590 %. За всяка следваща година до крайния срок на издължаване дължимата променлива годишна лихва се определя като сбор от РЛП и фиксирана договорна надбавка в размер от 13,410 % - арг. чл. 3, ал. 2. Изяснява се, че дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на кредита чрез заверяване на разплащателната сметка на кредитополучателя – чл. 3, ал. 7 от договора. Предвидено е, че приложимата лихва по кредита се определя първоначално и впоследствие се актуализира два пъти годишно, съгласно актуалните стойности на 6-месечния Софибор, които стойности търговската банка обявява на интернет-страницата си и в банковите си салони – чл. 3, ал. 4. В клаузата на чл. 3, ал. 8 от предвидено, че годишният процент на разходите по отпуснатия кредит (ГПР) възлиза на 20,46 %, а общата дължима сума от кредитополучателя на 2568,17 лева. Посочено е, че при изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът за кредит ще е валиден за срока, за който е сключен, като всяка от страните ще изпълнява точно задълженията си и съгласно условията по договора; лихвата и другите разходи са неизменни спрямо първоначалния им размер; плащанията се извършват по дати и условия, изисквани от кредитора. Съгласно клаузата на чл. 7 от договора кредитът се погасява на анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница и са посочени като брой, размер и падежна дата в погасителен план, неразделна част от договора, като крайният срок за погасяване на кредита и дължимите лихви е последната падежна дата – арг. чл. 6. Предвидено е, че в случай на промяна на референтния лихвен процент по време на действие на договора по реда на чл. 3, ал. 4 да се осъществява промяна в размера на погасителните вноски по действащия погасителен план – едностранно от търговската банка, в който случай се изготвя нов погасителен план за остатъка от дълга, съобразен с променения размер на лихвите и който кредитополучателят има правото да получи при поискване. Съгласно клаузата на чл. 5 от договора кредитополучателят дължи заплащането на такса за преструктуриране на отпуснат кредит в размер на 1,50 % върху преструктурираната сума, както и месечна такса за обслужване на разплащателната сметка, разкрита по потребителския кредит, в размер на 3,50 лева. В клаузата на чл. 9 от договора е предвидено, че при допуснато просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, 3 кредитополучателят дължи лихва за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава. Установява си също, че в случай на непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата и лихвата по договора за кредит, както и при неизпълнение на което и да е друго договорно задължение, търговската банка-кредитор има правото да обяви кредита за изцяло/частично предсрочно изискуем – арг. чл. 15. Съгласно клаузата на чл. 19 всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат за получени когато достигнат (чрез факс, лично доставяне, по пощата с обратна разписка, с препоръчана поща, с куриер, по електронна поща) до адресите на страните, посочени в договора. С клаузата на чл. 18 от договора е предвидено правото на търговската банка едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от договора, на дружества или институции от групата на [фирма], или на други финансови/нефинансови институции, в който случай следва да уведоми кредитополучателя.