Решение № 50 от 06.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. София, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА Административно наказателно дело № 20251110203925 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Р. Р., ЕГН ********** против наказателно постановление (НП) № 24-4332-000487/29.01.2025 г., издадено от Г.В.Б. началник група в ОПП СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) вр. чл. 53 ЗАНН е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 /хиляда/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като се излагат доводи за липса на съставомерност на извършеното деяние и неправилно установяване на фактическата обстановка, които са довели до нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че е налице несъответствие между издадения акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и фактическата обстановка, като погрешно в акта е отбелязан час на снета проба, който е преди реалният час, в който жалбоподателят е спрян за проверка. В алтернативност, ако искането не бъде уважено, се моли за намаляване на наложеното наказание.

1

В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и пледира за отмяна на наказателното постановление, като се придържа към мотивите, описани в жалбата. Не отрича употребата на алкохол в деня на процесната проверка, но твърди, че количеството е било малко и последната употреба била повече от 5 часа преди извършената проба. Твърди, че взетите проби и резултатите от тях не отразявали обективната реалност, тъй като влияние оказали специфични медикаменти, които жалбоподателят приемал - усилвали влиянието на алкохола и начина, по който той се абсорбира в кръвта. Алтернативно, Р. пледира за изменение на наказателното постановление чрез намаляване както на размера на наложеното административно наказание „глоба“, така и на срока на наказанието „лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца“.

Административнонаказващият орган - началник група в отдел "Пътна полиция" (ОПП) при СДВР, редовно уведомен, не се явява. Представлява се от юрк. С.К., която прави искане обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а депозираната жалба – изцяло отхвърлена като неоснователна. Изтъква, че при издаването на акта не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че от събраните доказателства безспорно се доказва извършването на нарушението, поради което материалноправните предпоставки за неговото издаване са били налице. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

По допустимостта на жалбата:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН от процесуално легитимно лице.

Наказващият орган, който е изпратил административнонаказателната преписка, е изложил доводи, че жалбата е подадена в нарушение на чл. 59, ал.

2 от ЗАНН. Аргументът е, че тя е изпратена преди наказателното постановление да бъде връчено на нарушителя по надлежния ред, съответно не са спазени законоустановените срокове за обжалване. Подобен извод е неоснователен.

Сроковете за обжалване и протестиране на актовете по чл. 58д ЗАНН, уредени в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, указват крайния момент за упражняване правото на жалба или протест, но не изключват възможността то да бъде упражнено преждевременно, доколкото е налице издаден и индивидуализиран акт, годен 2 да бъде оспорен. Поради невъзможност да бъде установена дата на връчване на наказателното постановление, подадената срещу него жалба следва да се приеме за подадена в срок, респ. допустима и следва да се разгледа по същество.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.

84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Д. Р. Р., ЕГН **********, е правоспособен водач на МПС, с издадено СУМПС (№ ***) на 28.07.2014 г.

На 16.01.2025 г., в гр. София, ж.к. „Студентски град“, по ул. „Атанас Манчев“ с посока на движение от улица „Акад. Стефан Младенов“ към улица „Проф. Атанас Иширков“ до 16 ДГ „Приказен свят“, Д. Р. е управлявал лек автомобил, марка „***“, модел „***“ с рег. номер ***, собственост на Р.Д. Р., ЕГН **********. Водачът бил спрян за проверка от П. Б. К. – полицай при 07 РУ – СДВР. По време на нейното извършване полицейският служител е попитал водача дали е употребявал алкохол, на което вторият е отговорил положително. Този отговор е дал повод за извършване на проверка за употреба на алкохол чрез използване на техническо средство – „Алкотест Дрегер 7510“ фабр. номер ARBA 0146. При тестването в 05:23 ч. на 16.01.2025 г. жалбоподателят е дал положителна проба /№ 02822/, която е отчела концентрация на алкохол в кръвта 1,02 промила - административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Служителят на СДВР съставил талон за изследване № 0179711/16.01.2025 г., с който на нарушителя е указано да се яви в УМБАЛ "Света Анна" - София АД до 40 минути от връчване на талона за вземане на биологични проби за установяване концентрацията на алкохол в кръвта чрез медицинско и химическо изследване. Талонът бил връчен на водача в 06:15 часа и последният е бил уведомен за започване на ПАМ.

Поради установените обстоятелства, в присъствието на жалбоподателя и на свидетеля К.С.Г. (свидетел при установяване на нарушението), на Д. Р. Р. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, серия GA № ***, за виновно нарушаване на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, а именно – управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително. Актът е 3 подписан от съставителя, от нарушителя и от свидетеля, като при съставянето му жалбоподателят не е направил възражения и такива не са постъпили в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН.

В 06:40 часа, в УМБАЛ "Света Анна" - София АД, жалбоподателят предоставил биологични проби - две епруветки венозна кръв за извършване на медицинско и химическо изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Съгласно протокола за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 33/16.01.2025 г., изготвен от М.В.М. химик в Специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ "Света Анна" София АД, в изследваните проби кръв, взети от Д. Р., била установена концентрация на алкохол в кръвта 0,94 промила.

На 29.01.2025 г. Г.В.Б. - началник група към ОПП, СДВР, въз основа на АУАН серия GA № ***, издала наказателно постановление № 25-4332000487/29.01.2025 г. за това, че на 16.01.2025 г., в гр. София, ж.к. „Студентски град“, по ул. „Атанас Манчев“ с посока на движение от улица „Акад. Стефан Младенов“ към улица „Проф. Атанас Иширков“ до 16 ДГ „Приказен свят“, Д.

Р. Р. е управлявал лек автомобил, марка „***“, модел „***“ с рег.номер ***НХ, собственост на Р.Д. Р., с концентрация на алкохол в кръвта 0,94 промила нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. С наказателното постановление, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 /хиляда/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 /дванадесет/ месеца.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни - показанията на свидетеля П. Б. К., обясненията на жалбоподателя Д.

Р. и писмени доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - АУАН серия GA № ***/16.01.2024 г., наказателно постановление № 25-4332000487/29.01.2025 г., талон за изследване за вземане на биологични проби за установяване концентрацията на алкохол в кръвта № 0179711/16.01.2025 г., протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 16.01.2025 г., протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 33/16.01.2025 г., издаден от Специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ „Света Анна“ - София АД, резултат от проба № 4

2822 от 16.01.2025 г. от тестване с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510" сериен номер ARBA0146, докладна записка от 16.01.2025 г. от П. Б. К. – полицай при 07 РУ СДВР, справка - картон на водача, заповед № 8121к12547/12.09.2024 г. на Министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и заповед № 513з4534/31.05.2022 г. за определяне на служители от 07 РУ при СДВР, които да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове за налагане на глоби и да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, издадена от старши комисар К.М. – директор в СДВР.

Съдът отчете показанията на свидетеля, според които нарушителят е признал в деня и часа на проверката за употребата на алкохол. В обясненията си, жалбоподателят също не отрича употребата на алкохол, но прави уточнение относно неговия вид – твърди, че изпил две бири. В процесния случай следва да се отбележи, че за преценка съставомерността на деянието, обстоятелствата, по които двете тези се разминават, са б е з значение. При нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за извършването на което на жалбоподателя е наложено наказание, съдът следва да установи дали са налице всички обективни и субективни признаци, предвидени в хипотезата на съответната материална норма. Релевантният обективен признак е наличието на концентрация на алкохол в кръвта над установения праг, а не видът на напитката. Съответно е без значение каква точно напитка е употребил водачът – дали тя е с по-високо или с по-ниско съдържание на етилов спирт, доколкото нейният прием е довел до съдържание на алкохол в кръвта над допустимия от закона процент.

Поради гореописаното, съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля П. Б. К., които са еднопосочни, последователни и кореспондират на писмените доказателства. От показанията се установяват мястото на извършване на проверката на жалбоподателя, причините за извършването й, поведението на водача и дадените от него обяснения, извършената на водача проверка с техническо средство, както и обстоятелството, че установената концентрация на алкохол е била над 0,8 промила. От приобщените писмени доказателства се установяват резултатът от извършената с техническо средство проба - 1,02 промила, както и часа, в който на водача е връчен талона за медицинско изследване. От протокола за химическо изследване за 5 определяне концентрацията на алкохол в кръвта се установява, че при извършеното химическо изследване за алкохол, в пробата кръв, взета от жалбоподателя, се установява концентрация на алкохол 0,94 промила.

Съдът възприе и обясненията на жалбоподателя, че е употребявал алкохол в деня на проверката, тъй като същите кореспондират на отразените резултати от пробите, извършени с техническо средство и взетите чрез медицинското изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта.

Твърденията обаче за прием на медикаменти, които забавят разграждането на алкохола в организма, както и уточненията за вида на напитката и времевия интервал, в който същата е приета, съдът прецени като неотносими.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящото адмнистративно-наказателно производство е образувано на основание чл. 36, ал. 1 от ЗАНН. Районният съд следва да провери законността на обжалваното НП - дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми реквизити, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН – в присъствието на жалбоподателя Р. и на свидетеля К.С.Г.