Определение № 963 от 16.10.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1198/2023
- Вид
- Определение № 963
- Подписан
- 16.10.2023
- В сила
- 16.10.2023
- Състав
- Иван Стойчев, Доротея Кехайова, Карамфила Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл. 116, ал. 1, т. 5 и т. 6, пр. 2 и пр. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 116, ал. 1, т. 5 и т. 6, пр. 2 и пр. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 2 и ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 2 и ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл.246, ал.2 и ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.246, ал.2 и ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 341, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 963 гр. София, 13.10.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Иван Стойчев
Членове:
Карамфила Т.а
Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно наказателно дело № 20231000601198 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.
Образувано е по жалба на защитника на подс. М. Ц. Д., адв. Г. Г. от АК Монтана, срещу протоколно определение от 19.09.2023 г. по НОХД № 477/2023 г. по описа на ОС Враца. С атакуваното определение, произнесено в открито разпоредително заседание съдът е оставил без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на ОП Враца за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
Срещу определението на основание чл. 249, ал. 3 от НПК, вр. чл. 341, ал.2 от НПК е подадена жалба от подс. Д. чрез защитника му в лицето на адв. Г. Г., с която се иска въззивната инстанция да отмени атакувания съдебен акт като неправилен, както и се претендира прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на ОП Враца за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В жалбата се сочи, че обвинителният акт е неясен поради липса на описание на факти, свързани със съставомерността на деянието, за което двамата подсъдими са предадени на съд. Сочи се по-конкретно, че прокурорът не е изложил факти, свързани със субективния елемент на дейността на двамата подсъдими, които се твърди да са осъществили деянието в условията на съизвършителство. Навеждат се аргументи и за липса на описание на фактите, свързани с твърденията, че Д. е действал и като подбудител към разследваното убийство, доколкото отсъстват твърдения, че подс. А. е взел решение за осъществяването му именно в резултат на поведението на жалбоподателя. В тази връзка приема, че липсата на твърдения във внесения в съда ОА, касаещи субективната съставомерност на твърдяната от държавното обвинение съучастническа дейност, представлява съществено процесуално нарушение, което препятства правото на подс. Д. на защита.
Въззивният съд след запознаване с материалите по делото, намери за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в установения от закона срок (на 26.09.2023 г.), с правно основание чл. 249, ал. 3 от НПК срещу определение на ОС Враца, постановено в открито разпоредително съдебно заседание, след внасяне на обвинителния акт, с което е оставено без уважение искането на защитника на подс. Д. за прекратяване на съдебното производство по образувано НОХД № 477/2023 г. по описа на ОС Враца, поради 1 допуснати съществени процесуални нарушения и връщане на делото на ОП Враца за отстраняване на същите.
При разглеждане на жалбата по същество настоящият съдебен състав намери същата за неоснователна, поради следните съображения:
В обжалваното определение съдът е приел, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване на правото на защита на подсъдимия с мотива, че обвинителният акт, с който е сезиран съда отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 и ал.3 от НПК и на задължителните указания, дадени в ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Приел е още, че в ОА деянието е описано достатъчно пълно и ясно, като са посочени всички елементи от фактическия състав на престъплението, поради което и не е нарушено правото на защита на подсъдимите лица.
Въззивният съд, за да прецени основателността на жалбата срещу атакуваното определение от 19.09.2023 г., обсъди изложените в последното основания за оставяне без уважение на искането на защитата за прекратяване на съдебното производство.
По отношение на обсъдените от окръжния съд и твърдени от защитата на подс. Д. нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимия, настоящият въззивен състав намира следното:
Обвинението е ясно и точно формулирано включително и по отношение на обстоятелствата, които според държавното обвинение обуславят извод за извършване на деянието по посочената в обвинителния акт правна квалификация. Изцяло в правомощията на прокуратурата е преценката срещу кого и какво обвинение следва да се предяви. Съдът не може да излиза извън тези рамки, а само да проверява дали не са били допуснати съществени процесуални нарушения, каквито в настоящия случай не са налице. Налице е достатъчно описание на действията, както на подс. Д., така и на тези на подс. А., с които се твърди от държавното обвинение, че са осъществили състава на престъплението съответно по чл. 116, ал. 1, т. 5 и т. 6, пр. 2 и пр. 3, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от НК и по чл. чл.
116, ал. 1, т. 5 и т. 6, пр. 2 и пр. 3, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Изследването на въпросите за формата на вината, при която е причинено инкриминираното убийство, обстоятелството дали двамата са действали в условията на съучастие, респ. в коя от формите му, е предмет на централната фаза на наказателното производство – съдебната, а в случай, че тезата на защитата бъде потвърдена, това би могло да намери отражение при постановяване на крайния съдебен акт.
С оглед изложеното настоящата инстанция приема, че внесеният пред окръжния съд във Враца обвинителен акт е годен да изпълни главното си предназначение - да формулира обвинението така, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на подсъдимите в него. Посочени са в обстоятелствената част на обвинителния акт фактите, които според ОП Враца обуславят съставомерността на деянието и участието на подсъдимите лица в осъществяването му. Липсва неяснота относно времето, начина и мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността на подсъдимите. Изводът на държавното обвинение за извършване на престъплението в условията на съучастие в посочените в обвинителния акт форми се базира на ясно интерпретирани в прокурорския акт факти, свързани с това, че на инкриминираната дата двамата подсъдими заедно макар и последователно (в правната теория липсва съмнение, че последователно съизвършителство е възможно), при общност на умисъла (прераснал от такъв за причиняване на телесна повреда в такъв за убийство) са извършили действия, които в крайна сметка са довели до смъртта на жертвата. Ясно е и твърдението на прокурора, че А. е пристъпил към инкриминираните с обвинителния акт действия по прерязване на гърлото на жертвата с носения от него нож, са били осъществени след като е бил подканен от Д..
Дали преценката на прокурора, че именно това е оказало решаващо значение за А. да предприеме действията, за които е бил мотивиран от Д. или вече у него е било формирано 2 решение да ги осъществи, е въпрос, който подлежи на изследване в актуалната съдебна фаза на наказателното производство. В случай, че обсъжданите обстоятелства не бъдат установена с нужния стандарт на доказване, изводите на държавното обвинение следва да намерят корекция в централната съдебна фаза на наказателното производство.
В обобщение, налага се извод, че не са налице изтъкнатите от защитата съществени процесуални нарушения. Настоящият състав намира, че не са налице и други такива, които да са довели до накърняване правото на защита на подсъдимите лица, тъй като от обвинителния акт, внесен в съда, става ясно какво е конкретното повдигнато обвинение срещу него, като той може пълноценно да организира защитата си така, че да съответства на повдигнатото му обвинение.
Предвид изложеното по-горе настоящият състав намира, че обжалваното определение на ОС Враца следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 341, ал. 1 вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК, чл.
345, ал. 1 от НПК, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 19.09.2023 г. по НОХД № 477/2023 г. по описа на ОС Враца, с което е оставено без уважение искането защитата на подс. М. Ц. Д. - адв. Г. Г. от АК Монтана, за прекратяване на съдебното производство по НОХД № 477/2023 г. по описа на ОС Враца.
ВРЪЩА делото на ОС Враца за разглеждането му.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3